Р Е Ш Е Н И Е
№ 642/13.3.2020г.
Град Пловдив, 13.03.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на двадесет и седми март две
хиляди и двадесета година, в състав:
Административен съдия: Анелия
Харитева
при секретар
Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 3921 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Индъстриал
пропъртийз“ ООД против акт за прихващане или
възстановяване № 19 от 20.08.2019 г., издаден от А.П.К., главен инспектор в сектор
„Местни данъци и такси“ на община Сопот, и Д.Х.Г., старши специалист в сектор
„Местни данъци и такси“ на община Сопот, потвърден решение № С-4195/1 от
24.10.2019 г. на кмета на община Сопот, с който акт е оставено без уважение
искане с вх.№ ********** от 25.07.2019 г. на „Индъстриал
пропъртийз“ ООД за прихващане или възстановяване на
недължимо платени суми в размер на 5 357,60 лева за данък върху
недвижимите имоти и в размер на 29 879,70 лева за такса за битови
отпадъци.
Според дружеството-жалбоподател оспореният акт е
незаконосъобразен поради противоречие с материалноправните разпоредби, тъй като
процесният имот е земеделска земя и неправилно е определен данък и такса за
битови отпадъци. Моли актът да бъде отменен, като се присъдят и направените съдебни
разноски. Допълнителни съображения са изложени в представените на 09.03.2020 г.
писмени бележки.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата и моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира
разноски.Съображения по същество са изложени в представената на 11.03.2020 г.
писмена защита.
Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен
интерес, адресат на оспорения акт и за когото този акт създава нови публични
задължения, поради което неблагоприятно засяга правната му сфера. Актът е
обжалван по административен ред, което е абсолютна положителна процесуална
предпоставка за допустимост на съдебното обжалване. Спазен е преклузивният срок
по чл.156, ал.1 ДОПК за обжалване пред съда. Всичко изложено налага извод, че
жалбата е допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна поради
следните съображения:
От събраните по делото доказателства се установява, че
дружеството-жалбоподател е подало декларации по чл.14 ЗМДТ с вх.№№ ********** и
********** от 25.05.2018 г., с които е декларирало придобитите през 2008 година
въз основа на покупко-продажба (нотариален акт № 180, том Х, дело № 2203/2008
г. на Службата по вписванията Карлово) недвижими имоти, находящи
се в землището на град Сопот, извън регулационния план на града в местността „Арменица“, а именно – поземлен имот № ***с площ
100 040 кв.м и построените в този имот сгради – шест складове за
гражданска продукция със застроена площ всеки от тях по 288 кв.м, склад със
застроена площ 360 кв.м, административна сграда № 2 със застроена площ 155
кв.м, контролно-пропускателен пункт № 3 със застроена площ 20 кв.м, ведно с
всички съоръжения и оборудване, които са трайно прикрепени към имота.
Тъй като към момента на подаване на данъчните
декларации са били одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри на
град Сопот и имотът е отразен в кадастралната карта като два самостоятелни
поземлени имоти с идентификатори ***и 68080.172.430, са подадени две декларации
и са открити две партиди № ***и № ***. А доколкото декларирането на
придобиването на имота е направено десет години след сключването на договора за
покупко-продажба, на дружеството са били начислени данък върху недвижимите
имоти и такса за битови отпадъци за периода 2013 г. – 2018 г. общо в размер на
35 267,30 лева, платени от дружеството на 28.05.2018 г. (извлечение от
банкова сметка – ******).
С искане от 25.07.2019 г. (л.39) дружеството е
поискало от началника на сектор „Местни данъци и такси“ да му бъде възстановена
недължимо платената сума от 35 237,30 лева. С резолюция за възлагане на
проверка № 14 от 26.07.2019 г. на директора на дирекция „Специализирана
администрация“ е възложено извършването на проверка за наличие или липса на
основание за възстановяване на суми на „Индъстриал пропъртийз“ ООД, платени за погасяване на задължения за
данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци. Въз основа на
извършената проверка е издаден оспореният акт за прихващане или възстановяване
№ 19 от 20.08.2019 г. – предмет на настоящото съдебно производство, с който е
отказано възстановяването на сумата, защото задълженията са определени въз
основа на подадените от дружеството декларации по чл.14 ЗМДТ и в съответствие с
чл.10, ал.1, чл.19, ал.1, чл.22, чл.62, чл.63 и чл.66 ЗМДТ, чл.20, ал.1, т.2 от
Наредбата за размера на местните данъци в община Сопот, чл.13, ал.1 и чл.15,
ал.1 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени
на услугите са определени задълженията за данък върху недвижимите имоти и такси
за битови отпадъци.
Актът е обжалван по административен ред пред кмета на
община Сопот, който с решение № С-4195/1 от 24.10.2019 г. е оставил жалбата без
уважение.
В хода на съдебното производство с писмо от 30.01.2020
г. от ответника са представени заповеди № РД-09-655 от 23.10.2012 г., №
РД-09-662 от 18.10.2013 г., № РД-09-644 от 24.10.2014 г., № РД-09-670 от
21.10.2015 г., № РД-09-767 от 14.10.2016 г. и № РД-09-314 от 12.20.2017 г. на
кмета на община Сопот, с които на основание чл.63, ал.2 ЗМДТ са определени
границите на районите и вида на предлаганите услуги по събиране, извозване и
обезвреждане в депо или други съоръжения на битови отпадъци и поддържането на
чистотата на териториите за обществено ползване в община Сопот. Съгласно т.І.1
от заповедта услугите се осъществяват на територията на град Сопот в
регулационните граници и в териториите на юридическите лица извън
регулационните граници. Т.е., макар имотите на дружеството-жалбоподател да
попадат извън регулационния план на град Сопот съгласно цитираните заповеди за
тях също се предоставят услугите сметосъбиране и сметоизвозване на битови
отпадъци, ползване на депо и обезвреждане, поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване. А представените със същото писмо от
30.01.2020 г. актове и протоколи за извършена работа (л.292-364) доказват
реалното извършване на услугите, за които се дължи такса за битови отпадъци от
собствениците и ползвателите на недвижими имоти.
Впрочем, дружеството-жалбоподател не спори относно
предоставянето и извършването на услугите по събиране, извозване и обезвреждане
в депо или други съоръжения на битови отпадъци и поддържането на чистотата на
териториите за обществено ползване за периода 2013 г. – 2018 г. Неговото
основно възражение е, че тези такси и местният данък върху недвижимите имоти не
се дължат изобщо, защото имотите представляват земеделска земя, която е извън
обхвата на регулационния план на град Сопот. Т.е., страните нямат спор по
фактите. Спорът е относно правилното приложение на материалния закон.
При така установените факти, по които между страните
няма спор, съдът намира, че обжалваният акт е законосъобразен и не са налице
основания за неговата отмяна.
Неоснователно е възражението на
дружеството-жалбоподател, че процесните имоти представляват земеделски земи, за
които не се дължи местен данък върху недвижимите имоти, защото съгласно чл.10,
ал.3 ЗМДТ не се облагат с данък земеделските земи и горите, с изключение на
застроените земи – за действително застроената площ и прилежащия й терен.
Процесните недвижими имоти, макар според отразяването в кадастралната карта на
град Сопот да са с трайно предназначение на територията: земеделска, начинът им
на трайно ползване е за складова база, т.е., представляват застроени земи, като
сградите са описани и в нотариалния акт, с който дружеството-жалбоподател се
легитимира като собственик (нотариален акт № 180, том Х, дело № 2203/2008 г. на
Службата по вписванията Карлово). Този извод може да се направи и въз основа на
предходните актове за собственост – акт за държавна собственост № 582 от
22.04.1994 г. (л.68 и л.205), акт за държавна собственост № 4586 от 18.02.2002
г., вписан в РС Карлово (л.69 и л.206), както и издаденото от община Сопот
удостоверение за търпимост на сградите, построени в процесните имоти (л.62 и
л.207).
В този смисъл, макар че процесните имоти с идентификатори
***и ***по КККР на град Сопот се намират в територия с трайно предназначение –
земеделска, и съгласно чл.25, ал.1 ЗКИР всеки поземлен имот има трайното
предназначение на територията, в границите на която се намира, и което трайно
предназначение не е променяно, в случая тези обстоятелства нямат определящо
значение. Видно от акт за държавна собственост № 582 от 22.04.1994 г., още от
1958 г. процесният имот е бил предоставен в оперативно управление на ВМЗ Сопот
и се ползва за складова база оттогава, застроен е със складове и
административна сграда, както и други трайно прикрепени съоръжения и оборудване
под и над кота 0, като очевидно не е променян този начин на трайно ползване –
за складова база, какъвто е отразен и в КККР на град Сопот. Т.е., единственият
извод, който може да се направи на основата на скиците от кадастралната карта и
документите за собственост, е, че процесните имоти не се ползват като
земеделски земи , предназначени за земеделско производство.
За целите на данъчното облагане по ЗМДТ определящо
значение има фактът, че макар и земеделски, земите са застроени (по аргумент от
чл.10, ал.3 ЗМДТ), като е без правно значение обстоятелството, дали е извършена
промяна на трайното предназначение по предвидения в закона ред. В този смисъл
промяната на предназначението е въпрос, който не е относим към предмета на
спора, поради което и не беше необходимо изслушването на съдебно-техническа
експертиза и събирането на други писмени доказателства в тази насока, с които
доказателствени искания се цели единствено шиканиране на процеса.
След като процесните имоти са застроени, за тях важи
правилото на чл.10, ал.3 ЗМДТ и за тях на общо основание се дължи местен данък
върху недвижими имоти. Съгласно чл.19, ал.1 ЗМДТ данъкът се определя върху
данъчната оценка на недвижимите имоти, а съгласно чл.21, ал.1 ЗМДТ данъчната
оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им
стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2.
При доказателствена тежест за дружеството-жалбоподател
да установи благоприятните за него факти и в частност да установи
основателността на твърдението за неправилно определяне на данъчната оценка на
процесните имоти, липсват доказателства по делото определените в издадените на
30.05.2018 г. удостоверения (л.42-44) данъчни оценки в размер на
315 056,50 лева за имот с идентификатор ***и в размер на 14 037,50
лева за имот с идентификатор ***да не са съобразени с цитираните
материалноправни норми. При липса на други доказателства съдът приема, че
определените от община Сопот данъчни оценки са правилни. При липса на други
доказателства съдът приема, че определените от община Сопот данъчни оценки са
съобразени със ЗМДТ и Наредбата за размера на местните данъци в община Сопот.
Относно таксата
за битови отпадъци следва да бъде посочено, че съгласно чл.62 ЗМДТ таксата за
битови отпадъци се заплаща за извършваните от общината услуги по: 1. събиране и
транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното
третиране; 2. третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; 3.
поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените
места и селищните образувания в общината. А съгласно чл.63 ЗМДТ такса за битови отпадъци се заплаща
за извършвани от общината услуги по чл.62 на територията на общината, като видът
на предлаганите услуги и честотата на събиране и транспортиране на битовите
отпадъци се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично
до 31 октомври на предходната година. Чл.64 ЗМДТ определя, че таксата по чл.62
се заплаща от лицата по чл.11, т.е., от собствениците на облагаеми с данък
недвижими имоти.
Анализът на цитираните норми налага извод, че след
като дружеството-жалбоподател е собственик на облагаеми с данък недвижими
имоти, то дължи и такса за битови отпадъци. По делото са налични доказателства
за реалното извършване на услугите за територията, на която не се намират
имотите на дружеството-жалбоподател, следователно таксата за битови отпадъци е
дължима.
Съвкупният анализ на фактите и относимите
правни норми налагат извод, че оспореният акт, с който е отказано
възстановяване на сумата 35 237,30 лева, е законосъобразен, защото както
местният данък върху недвижими имоти, така и таксата за битови отпадъци по
аргумент от чл.10, ал.3 ЗМДТ са били дължими от дружеството-жалбоподател в
качеството му на собственик на застроени поземлени имоти, попадащи в територия
с трайно предназначение: земеделска.
Водим от изложено, съдът намира, жалбата като
неоснователна следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото и направеното
от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноските
същото като основателно и доказано в размер на 1 920 лева за адвокатско
възнаграждение (договор за правна защита и съдействие – л.411) следва да бъде
уважено и да бъде осъдено дружеството-жалбоподател да заплати на община Сопот тази
сума. Затова и на основание чл.160, ал.1 и чл.161, ал.1 ДОПК Административен
съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Индъстриал
пропъртийз“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: град София, район „Лозенец“, ул. „Църноок“
№ 5, ет.7, ап.17, представлявано от управителя Н.Х.С., против акт за прихващане
или възстановяване № 19 от 20.08.2019 г., издаден от А.П.К., главен инспектор в
дирекция „Местни данъци и такси“ на община Сопот, и Д.Х.Г., старши специалист в
сектор „Местни данъци и такси“ на община Сопот, потвърден решение № С-4195/1 от
24.10.2019 г. на кмета на община Сопот, с който акт е оставено без уважение
искане с вх.№ ********** от 25.07.2019 г. на „Индъстриал
пропъртийз“ ООД за прихващане или възстановяване на
недължимо платени суми в размер на 5 357,60 лева за данък върху
недвижимите имоти и в размер на 29 879,70 лева за такса за битови
отпадъци.
ОСЪЖДА „Индъстриал
пропъртийз“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: град София, район „Лозенец“, ул. „Църноок“
№ 5, ет.7, ап.17, представлявано от управителя Н.Х.С.,*** сумата 1 920 (хиляда деветстотин и двадесет) лева, разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.
Административен съдия: