О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Гр.Разград, 03. 06.2020 г.
Разградският окръжен съд в закрито заседание на трети
юни
през
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:Анелия Йорданова
Членове:
Валентина Димитрова
Атанас Христов
като разгледа докладваното от съдия Ан. Йорданова
ч. в. гр. д. № 93 по описа за 2020 г. , за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД чрез
пълномощник против Разпореждане от 06. 02.
2020 г. по описа на Исперихския
районен съд, с което е оставено без уважение заявлението на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД в частта за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК срещу Р.Л.М. за сумата 48 лв.
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, за сумата 99 лева - застрахователна премия по договора за
допълнителни услуги за периода от 03. 11. 2017 г. до 16. 03. 2018 г. и за
сумата 18, 20 лв. – лихва за забава
върху главницата по договора за допълнителни услуги за периода от 03. 11. 17 г.
до датата на подаване на заявлението в съда. Жалбоподателят
твърди, че разпореждането е незаконосъобразно. Моли обжалваното от него разпореждане
да бъде отменено.
Разградският
окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания акт,
констатира следното:
Жалбата
е процесуално допустима.
Производството
по делото е образувано пред РС Исперих
по депозирано заявление от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Р.Л.М. за сумата 241,
64 лв. неплатена главница по Договор за заем CreditHome №
1181910170988 от 26. 09. 2017 г., сключен между „Микро Кредит“ АД и Р.М., сумата 48 лв.
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, сумата 99 лева - застрахователна премия по договора за
допълнителни услуги за периода от 03. 11. 2017 г. до 16. 03. 2018 г., 33, 64
лв. лихва за забава върху главницата по договора за заем за периода от 03. 11.
2017 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, сумата 18, 20 лв. –
лихва за забава върху главницата по договора за допълнителни услуги за периода
от 03. 11. 17 г. до датата на подаване на заявлението в съда,законната лихва
върху главницата, сумата 25 лв. разноски
по делото и юрисконсултско възнаграждение в размер на 125.
С обжалваното разпореждане, районният съд е оставил
без уважение заявлението в частта за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Р.Л.М. за сумата 48 лв.
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, за сумата 99 лева - застрахователна премия по договора за допълнителни
услуги за периода от 03. 11. 2017 г. до 16. 03. 2018 г. и за сумата 18, 20
лв. – лихва за забава върху главницата
по договора за допълнителни услуги за периода от 03. 11. 17 г. до датата на
подаване на заявлението в съда, преценявайки уреждащите го в договора клаузи
като неравноправни.
Въз
основа на тази фактическа обстановка, въззивната инстанция в настоящия състав
приема следното: Частната жалба е неоснователна. Според изменението на ГПК /ДВ. бр. 100/2019 г. /-
чл. 7, ал. 3, съдът служебно следи за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто безспорно е настоящият договор.
Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК
задължава съда да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато вземането
произтича от договор с потребител и искането се основава на неравноправна
клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това.
Предвиденото в договора за
допълнителни услуги дължимо от кредитополучателя възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги не представлява такса или комисиона за
допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Освен това в процесния
договор за заем липсва клауза, уреждаща допълнителни услуги. Посочените
допълнителни услуги в договора за допълнителни услуги по естеството си са
свързани с усвояване и управление на кредита, а според императивната разпоредба
на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Клаузата
противоречи на закона и на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е нищожна. В §1, т. 1 от
ДР на ЗПК е предвидена възможност за заплащане на разходи по кредита за
допълнителни услуги, свързани с кредита, но процесното уговорено възнаграждение
не е от тази категория. Допълнителни услуги според чл. 10а, ал. 1 ЗПК
са такива услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит, но
нямат пряко отношение към насрещните престации на страните, например,
издаването на различни референции, удостоверения и служебни бележки за
отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение и др. Дейностите, за които
частният жалбоподател претендира, че се дължи възнаграждение за допълнителни
услуги са във връзка с изпълнение на задълженията на страните по договора и за
тях не се дължи заплащане от кредитополучателя на осн. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и
водят до неоснователно обогатяване на кредитора, за сметка на
кредитополучателя. Поради това, че за разпоредбите на потребителския кредит,
съобразно чл. 24
от ЗПК се прилагат разпоредбите на чл. 143-148 от ЗЗП, то
посочената клауза се явява на основание чл. 143, т. 19 от ЗЗП
и неравноправна клауза.
По
изложените съображения, обжалваното разпореждане е обосновано
и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
О П Р
Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 06. 02.
2020 г. по описа на Исперихския
районен съд, с което е оставено без уважение заявлението на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД в частта за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК срещу Р.Л.М. за сумата 48 лв.
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по Договор за
допълнителни услуги към заема CreditHome №
1181910170988 от 26. 09. 2017 г. за периода от 03. 11. 2017 г. до 16. 03. 2018
г., за сумата 99 лева - застрахователна премия по договора за
допълнителни услуги за периода от 03. 11. 2017 г. до 16. 03. 2018 г. и за
сумата 18, 20 лв. – лихва за забава
върху главницата по договора за допълнителни услуги за периода от 03. 11. 17 г.
до датата на подаване на заявлението в съда.
Определението
не подлежи
на обжалване.
Председател:
Членове:
1.
2.