Решение по дело №9057/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 214
Дата: 7 февруари 2022 г.
Съдия: Стела Кацарова
Дело: 20211100509057
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 214
гр. София, 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева

Ивелина Симеонова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20211100509057 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение от 13.04.2021г., гр.д. 60747/19г., СРС, 32 с-в се отхвърля
предявения от Х.А. К. срещу ответника В. Г. В. иск за сумата 10 000 лв.,
ведно със законната лихва от 22.10.2019г. до плащането – обезщетение за
неимуществени вреди от преживени от ищеца унижение, обида и
напрежение, вследствие обидни и клеветнически твърдения, станали
достояние на неограничен кръг от хора, изразени на 17.06.2019г. в
предаването „Плюс-минус. Коментарът след новините“ по Нова телевизия.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ищеца Х.А. К.. Счита за
доказан целия деликтен състав на чл.45, ал.1 ЗЗД. Иска се отмяна на
решението и постановяване на друго, с което да се уважи искът.
Въззиваемият – ответникът по иска В. Г. В. оспорва жалбата. Намира
решението за обосновано и правилно.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
1
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и неправилно.
Предявен е иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД.
Безспорно е, че на 17.06.2019г. в предаването „Плюс-минус.
Коментарът след новините“, излъчено по Нова телевизия, ответникът В. Г. В.
прави изявления със следното съдържание: „Наистина е скандално това, което
става... В петък беше обявен този търг и условия - 98 мегавата от 1 юли до 30
септември с отклонения - минус 100% до плюс 400. Това означава, че
продавачът един ден преди реалната продажба ще казва дали ще продаде за
този час нула или 490, или 300, или 200. През нощта, ако продаде тези 490,
когато на никой не му трябва, а през деня - нула, до какво може да доведе
това? В един такъв търг може да участва само лице, което има генерации на
мощности, които участват в балансиране и регулиране, и собствена
консумация, и собствени дружества“; „При това търгът беше направен
неделим - тоест само едно лице може да купи цялото количество. Това едно
лице може да продава след това тази енергия както реши, при каквито
условия реши, тоест може да манипулира пазара“ и „В резулатат от острата
реакция, която имаше бизнеса, този търг беше канселиран преди буквално час
и са обявени 2 нови – за 75 мегавата и 25 мегавата, като те вече са делими.
Минималното количество е по 25, тоест могат трима да купят по 25. Този,
който е за 25, е делим на 5, тоест могат петима да купят по пет. Другите
условия са същите - минус 100% до плюс 400. За такива големи количества
това е ненормална практика и няма кой да купи такава енергия, ако няма
предварително договорка как точно ще става ден за ден. Бързо направихме
анкета сред търговците на енергия, никой не би участвал в такъв търг, защото
може да ми продадат през нощта цялото количество и нула през деня, когато
му трябва. Продавачът решава как да постъпи“; „Голямо количество от този
разбит пакет има риск да бъде пак купено oт едно лице и да стане същото,
което подозираме - манипулиране на пазара, защото енергията ще се купи от
няколко формално несвързани, но всъщност свързвани лица. Това, което
пазара говори, е лице с инициали Х.К.“ Попитан дали става въпрос за Х. К., В.
заявява: „На българския пазар колегите, които търгуват с енергия, не намират
2
друг, който би могъл да се яви като купувач на такова количество при тези
условия“.
Авторът на изявлението - ответникът В. Г. В. не полага дължимата
добросъвестна грижа да провери истинността на сведенията, преди
публичното им огласяване. Противно на възраженията за ноторен характер на
изнесената информация, единствено обществено известно е
разпространението и чрез други медии на подобна информация за ищеца Х.А.
К.. Само по себе си това обстоятелство по никакъв начин не обосновава
верността на информацията.
Отделно, за вярност могат да бъдат проверявани само фактическите
твърдения, но не и оценката на фактите. Негативните оценъчни съждения за
личността и поведението на ищеца, изразени под формата на епитети,
квалификации и сравнения, по своето естество засягат честта и достойнството
му. Унизителният характер на казаното следва да се преценява съобразно
приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване.
Употребените изрази и използваните похвати изразяват не само негативната
оценка на автора на информацията, но и пряко целят да уязвят достойнството
на злепоставеното лице в обществото. Оценъчните становища могат да се
разпространяват свободно, стига да не се упражнява превратно правото по
чл.39, ал.1 от Конституцията на Република България, като свободата на
мнение не се използва за накърняване доброто име на другиго, както е в
случая. Противоправността произтича от нарушените правила на добрата
журналистическа практика. Общата норма на чл.45, ал.1 от ЗЗД приравнява
противоправността на поведение, причиняващо забранен вредоносен
резултат, като въздига в противоправно действие или бездействие самото
причиняване на вреди.
В случая, изказванията на ответника в телевизионния ефир имат
противоправен характер, предвид разпространението сред неограничен кръг
зрители на сведения с непроверено, оспорено и недоказано като вярно
съдържание, както и с оглед отправените обидни оценъчни съждения спрямо
ищеца, имащи за цел общественото му дискредитиране.
Според чл.45, ал.2 ЗЗД вината се предполага до доказване на
противното. За оборване на презумпцията, ответникът не доказва конкретни
обстоятелства, препятстващи го да предвиди или предотврати вредоносните
3
последици от деянието.
Свидетелката Г.Д., изпълнителен директор на търговско дружество, в
което ищецът е член в съвета на директорите изяснява, че след предаването,
ищецът не участва в 4-5 поредни текущи дружествени заседания, на каквито
принципно редовно присъства, поради което няколко следващи поредни
заседания биват отложени. Коментарите в предаването, включително, че
манипулира и монополизира пазара за продажба на електроенергия в
страната, дългосрочно и трайно се отразяват върху неговата професионална
работа и физическо състояние. Ищецът не се чувства разположен, страда от
нарушения в съня и повишено кръвно налягане, което налага твърде
нетипичното за него посещение на лекар.
Налице е пряка причинно-следствена връзка между продължителното
противоправното поведение и вредоносния резултат. Поведението се явява
условие, без което вредоносните последици не биха настъпили при нормално
стечение на обстоятелствата.
По повод определяне на обезщетението съразмерно търпения
емоционален и физически дискомфорт от ищеца, въззивният съд съобразява
преживените предполагаеми и обичайни, наред с превишаващите ги
специфични душевни болки и страдания, свързани с проблеми по повод
осуетяване на текущи заседания на търговско дружество, в което е член на
съвета на директорите, както и обстоятелството, че се уронва авторитетът на
обществено известен бизнесмен. При съобразяване също и на
обществено-икономическия критерий в страната по време на отрицателните
преживявания, по реда на чл.52 ЗЗД, въззивният съд определя обезщетение от
10 000 лв. за понесените неимуществени вреди. Предявеният за този размер
иск по чл.45, ал.1 ЗЗД е изцяло основателен.
Законната лихва върху главното вземане, се дължи от датата на от
предявяване на исковата молба - 22.10.2019г., както е заявено от ищеца.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции не съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.2 ГПК
следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което искът се уважи.

4
Ищецът пред първа инстанция реализира разноски за 400 лв. – д.т. и 996
лв. – платено по банков път адвокатско възнаграждение, а пред въззивна – 200
лв. за д.т. и 1 200 лв. – платено по банков път адвокатско възнаграждение, или
общо 2 796 лв. за двете инстанции, които се дължат на основание чл.78, ал.1
ГПК.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 13.04.2021г., гр.д. 60747/19г., СРС, 32 с-в и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.45, ал.1 ЗЗД В. Г. В., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, район „Оборище“, ул. ******* да заплати на Х.А. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, кв. „С.“, ул. ******* на основание чл.45, ал.1
ЗЗД сумата 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени на
17.06.2019г. при изказване в предаването „Плюс-минус. Коментарът след
новините“ по Нова телевизия, ведно със законната лихва от 22.10.2019г. и
сумата 2 796 лв. – разноски за първа и въззивна инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчване препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5