Р Е
Ш Е Н
И Е № 3
04.02.2020г., гр.Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Стара Загора на петнадесети януари през две хиляди и двадесета година, в
закрито заседание, трети касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2. СТИЛИЯН МАНОЛОВ
като
разгледа докладваното от съдия Костова-Грозева к.а.н.д. №467 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе
взе предвид:
Производството е по реда на чл.63, ал.І, изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ,
чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното
решение
С Решение №550/24.10.2019г., постановено по
АНД №1197/2019г., Районен съд – Стара Загора потвърдил наказателно
постановление №18-1228-004668 от 20.03.2019г.,
издадено от Началник група към ОДМВР Стара
Загора, с което на В.Й.В. *** с ЕГН-**********, за нарушение на чл.98, ал.1, т.5
от ЗДвП и на осн. чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП била наложена санкция „глоба“ в
размер на 50 лв. и били отнети 6 к.т.
Обстоятелства
по обжалването
Недоволен от решението останал
административно-наказаният, който счита същото за незаконосъобразно и
неправилно, поради нарушение на материален закон, постановено при съществени
процесуални нарушения и необосновано, поради което моли съда да го отмени.
Според касатора, въззивния съд неправилно
приел, че нямало допуснати съществени процесуални нарушения на ЗАНН и че
нарушението било доказано по несъмнен начин. Събраните доказателства не
установявали по категоричен начин вменяваното му нарушение. Свидетелските
показания еднопосочно сочели, че касаторът бил в автомобила си за много кратък
период от време и това било в съответствие с възражението, дадено пред
административно-наказващия орган /АНО/. Не ставало ясно защо се кредитирали
само показанията на органа, не и на наказания. РС не взел под внимание, че в НП
не били описани фактически обстоятелства, които да обосновавали констатираното
нарушение, както и липсвало пълно описание на същото. Излагат се допълнителни
доводи в тази насока. Според касатора вмененото му нарушение – паркиране върху
пешеходна пътека не се доказвало по един категоричен начин, а дори по делото
имало събрани доказателства, че автомобилът бил спрян за ограничено време само
за слизане на пътници в него и то в присъствието на водача, т.е. касатора,
което не съставлявало по см. на закона „паркиране“. Що се отнасяло да
наложеното му друго наказание – отнемане на 6 броя к.т., то не ставало ясно на
кое точно правно основание ставало това, а за конкретното наказание, тази
хипотеза не предвиждала такова наказание. Ето защо се мотивира, че РС
неправилно приложил закона.
На следващо място се твърди, че при издаване на
НП било допуснато нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН, тъй като АУАН, въз основа
на който било издадено постановлението бил незаконосъобразен и необоснован.
Същият не отразявал действителните обстоятелства, които бил констатирал органа.
Бил нарушен и чл.53 от ЗАНН, тъй като, за да се налагала санкция, следвало
нарушението да бъдело установено по несъмнен начин. Ако органът бил извършил
разследване, щял да установи, че не само касаторът не извършил нарушение, но и
липсвало виновно поведение от негова страна, което би довело до прекратяване на
преписката или до приложение на чл.28 от ЗАНН. Тъй като органът не изложил
доводи относно приложението на чл.28 от ЗАНН, то според цитирано тълкувателно решение
на ОС на ВКС от 2007г., следвала отмяна на порочното наказателно постановление.
Касаторът, редовно призован в с.з., се
представлява от пълномощник адв. Ш.-Б., която
пледира за отмяна на решението на РС и за отмяна на жаленото наказателно
постановление. Излага правни доводи в тази насока.
Ответникът по касация, редовно призован, се
представлява от пълномощник – юрк. А., която моли съда да потвърди решението на
РС. Правилно били обсъдени показанията на свидетелите и съпоставени от съда.
Твърдението за приложимост на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай не било
основателно. Претендира и разноски.
ОП-Стара Загора се представлява от прокурор
Тенева, която изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Събраните доказателства безспорно установявали нарушението и не били допуснати
пропуски при издаване на наказателното постановление.
Правни
съображения
Съдът,
въз основа на събрания по делото доказателствен материал, обсъден в неговата
цялост и взаимна връзка, намира жалбата за допустима, като подадена в срок и от
надлежна страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
За
да потвърди наказателното постановление, издадено за извършено нарушение на
ЗДвП от настоящия касатор, РС Стара Загора приел от фактическа страна, че на
15.11.2018г. около 12.15 часа в град Стара Загора на ул. „ Д-р Т. Стоянович“ и
на кръстовището с ул. „Цар Калоян“ В.В. като водач на посоченото МПС паркирал
на пешеходна пътека, обозначена с пътна маркировка. Това било възприето от
служители на ОДМВР Стара Загора и специалист от отдел „Обществен ред“, които
приближили автомобила. В този момент пристигнал и В., който отказал да разпише
фиш. Бил извикан екип на „ПП“, който преместил паркирания автомобил.
От
служителите на сектор „ПП“ бил съставен АУАН за нарушение на чл.98, ал.1, т.5
от ЗДвП, надлежно предявен на нарушителя, който вписал своите възражения, както
и подал такова в три дневен срок. Лицето сочело, че само бил спрял, за да
слязат хора от автомобила и не бил паркирал. Въз основа на съставения АУАН било
издадено процесното наказателно постановление, с което на осн. чл.183, ал.4,
т.8 от ЗДвП бил наложено наказание „глоба“ от 50 лева и отнети 6 бр. к.т.
РС
приел изложената от органа фактическа обстановка за установена, като подкрепена
от показанията на актосъставителя и на свидетелите Ш. и Ш., др. писмени
доказателства, вкл. и веществени такива – снимки. Показанията на св. Х. и Х.,
въззивният съд приел, че били частично в противоречие с показанията на другите
свидетели. Според съда всички свидетели еднопосочно установявали факта, че МПС
било спряно върху пешеходната пътека, а противоречието се отнасяло до това дали
наказаният се намирал през цялото време в автомобила или не. Изложени са
подробни доводи в насока, защо съдът кредитира едните показания и защо не
кредитира другите, като в заключение били кредитирани показанията в насока,
установяващи описаната в НП фактическа обстановка.
При
така възприетата за установена фактическа обстановка, РС извел от правна
страна, че НП било издадено от компетентния орган, в предписаната форма при
спазване на сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, при редовно проведена
процедура по връчване на АУАН и на НП. Възприел за неоснователни възраженията
за неточно описание на нарушението /относно неяснота за мястото на
нарушението/. РС извел и извод, че жалбоподателят на посочената дата управлявал
лекия си автомобил, като спрял върху пешеходна пътека на посоченото в НП място
и това се удостоверявало от всички доказателства. За въззивния съд спорно било
обстоятелството дали автомобилът бил „паркира“ или бил в „престой“, като
посочил, че и за двете форми /разновидност/ на деянието се предвиждала еднаква
отговорност.
Съдът
приел, че редовно съставения АУАН на осн. чл.189, ал.2 от ЗДвП се ползвал с
доказателствена сила до доказване на противното, но такова опровергаване не
било проведено от страна на свидетелите на наказаното лице. Приел за доказано
извършеното нарушение на чл.98, ал.1, т.5 от ЗДвП, а именно там се съдържала
забрана за престой и паркиране на пешеходни или велосипедни пътеки. Описаната
фактология, която се извличала и от свидетелските показания и писмените
доказателства обосновавали извод у съда, че наказаното лице действително
паркирал автомобила си върху пешеходна пътека и така извършил нарушение на
визирания правен текст. Нарушението не само било правилно квалифицирано, но и
правилно наказано на осн. чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП с глоба от 50 лева. Според
РС не били налице и предпоставки за прилагане на чл.28 от ЗАНН, като се
мотивират доводи за това. В заключение въззивния съд изложил и доводите си
относно обжалването на отнетите к.т. на нарушителя, като посочил, че отнемането
не било самостоятелно наказание, което да подлежало на преценка от този съд,
като последният нямал правомощия в това производство да ги обсъжда, нито да
изменя или отменя.
Административно-наказателното
обвинение от обективна страна сочи, че В.В. на 15.11.2018г. в 12.15 часа в град
Стара Загора на ул. „д-р Т. Стоянович“ до кръстовището с ул. „Цар Калоян“
паркирал личния си автомобил върху пешеходна пътека тип „Зебра“, с поставена
маркировка.
Касаторът
не оспорва факта, че автомобилът се е намирал върху пешеходната пътека на така
описаното място в град Стара Загора, нито оспорва датата и часа, които се
визират в АУАН и в НП. Спорът пред РС е бил относно това дали водачът е
паркирал автомобила или е бил в престой.
За
да изведе извода си, че се установява визирания в НП факт на „паркиране“ на
автомобила, собствен на касатора върху пешеходна пътека, РС се позовава основно
на свидетелските показания на свидетелите оочевидци на нарушението. В мотивите
си въззивният съд подробно сочи защо кредитира техните показания и защо не
кредитира изцяло показанията на двамата свидетели на наказаното лице, настоящ
касатор. Тези доводи се споделят от настоящата инстанция като правилни и
обосновани. Показанията на св. Ш. и Ш., дадени пред съда, се приповтарят с
данните от сведенията, които същите свидетели дават до Началника на сектор ПП
при ОДМВР Стара Загора и които са още от дата 14.03.2019г. Така в сведението си св. Ш. /л.12 от делото
на РС/ сочи, че на процесната дата и място установява неправилно паркирани и
престояващи два автомобила, като този, който е в престой е на касатора. В
сведението си св. Ш. също сочи, че автомобилът, собствен на касатора се намира
върху пешеходната пътека празен, като неговият водач се появява по-късно, едва
след установяване на нарушението от проверяващите. Именно в този смисъл същите
свидетели дават показания и пред РС в с.з. на 09.07.2019г., чрез които отново
се потвърждава обстоятелството, че към момента на установяване на факта на
местонахождение на автомобила на В. върху пешеходната пътека в него няма човек,
вкл. и неговия водач, а същия /т.е. касаторът/ се появява малко по-късно и
тогава влиза в МПС.
Пред съда фактическата обстановка се представя в показанията на
свидетелите на наказания по различен начин, като техните показания основно
сочат, че В. през цялото време се намира в автомобила си, същият е останал в
него и е слязъл едва след като към него приближили проверяващите. И двамата
свидетели обаче сочат, че не присъстват на проверката, тъй като веднага след
слизане от автомобила на В., те тръгват към болницата.
Напълно
правилно и в съотв. със закона, РС приема, че не се оборва материалната
доказателствена сила на редовно съставения АУАН /на осн. чл.189, ал.2 от ЗДвП/.
Макар и в нарушение на процесуалните правила относно събиране на доказателства,
които се установяват в НПК, въззиваемият съд да се позовава на приобщения
снимков материал, неговият фактически извод, че В. след като спира върху
пешеходната пътека също напуска автомобила и съотв. не се намира в него към
момента, в който проверяващите полицаи установяват нарушението, се явява
правилно изграден и обоснован именно с оглед без противоречивите и еднопосочни
показания на свидетелите очевидци на нарушението – Ш. и Ш.. Същите, както се
вижда от приобщените писмени доказателства са напълно еднакво изнесени, както
още към 14.03.2019г., така и пред съда в проведеното открито с.з. от 09.07.2019
г.
Правилно
РС не кредитира с доверие показанията на свидетелите на наказания именно с
оглед тяхната предубеденост, а и правилно се приема от съда, че свидетелите на
могат обективно да отразяват действителността, тъй като напускат мястото,
където е спрян автомобила.
Така
описаните в АУАН и в НП факти от обективната действителност не само се
установяват по несъмнен начин пред РС, но същите безспорно сочат на извършено
от В. и то виновно нарушение на визирания текст на чл.98, ал.1, т.5 от ЗДВП,
който забранява престоя и паркирането на пешеходни пътеки. Самият В., а и неговите
свидетели сочат, че автомобила е спрян именно на пешеходната пътека, защото не
е имало друго място. Следва обаче да се отчете, че санкционната норма предвижда
съотв. наказание както за паркиране, така и за престой в зоната на пешеходна пътека,
т.е. и при проява на което и да е от тези форми на изпълнителното деяние се
следва налагане на предвидената там санкция от 50 лева.
В
този смисъл изводът на РС, че се доказва от обективна и субективна страна
извършеното нарушение от В., така както претендира АНО се явява правилен и
законосъобразно изведен. Такъв е и изводът на въззивния съд, че не се
установяват каквито и да е предпоставки, които да обосновават извод било у
органа, било у съда, че конкретното извършеното от касатора оправдава прилагане
на чл.28 от ЗАНН. Органът не е длъжен да излага доводи, защо не прилага
правилото на чл.28 от ЗАНН и съотв. това не съставлява основание за отмяна на
акта му като неправилен. Фактът на издадено наказателно постановление сочи, че
АНО не установява предпоставките за това и не прилага правилото за маловажност.
Ако обаче съдът при своята проверка на въпросното наказателно постановление
установи, че са били налице такива предпоставки, то той ще отмени НП именно
като неправилно. В заключение следва да се посочи и че изцяло се споделят
доводи на РС досежно отнемането на к.т., поради което не е необходимо тяхното
приповтаряне. Обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да
се остави в законна сила, ведно с произтичащите от това правни последици.
В
проведеното открито с.з. представителят на ответника по касация прави искане за
присъждане на разноски за юрисконсулт, което се явява основателно и допустимо с
оглед новия текст на чл.63, ал.3 от ЗАНН, като на страната следва да се присъди
такова в размер на 80 лв. на осн. чл.27е от НЗПП, вр. с чл.37 от ЗПП.
Водим
от горното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №550/24.10.2019г., постановено по АНД №1197/2019г., Районен
съд – Стара Загора.
ОСЪЖДА В.Й.В. *** с ЕГН-**********
*** разноски в размер на 80
/осемдесет/ лева.
Настоящото не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.