Р Е Ш Е Н И Е
№.....
гр.
С., 21.11.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 18 състав, в открито съдебно
заседание на десети ноември през две хиляди и двадесет и втора година, в
състав:
съдия: даниела
попова
при секретар ИРЕНА АПОСТОЛОВА
като
разгледа докладваното от съдия ПОПОВА гражданско дело № 11721 по
описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правна квалификация чл.432 от КЗ.
Ищците твърдят, че на 18.06.2020 г. около 18.20 часа П.К.К. – техен съпруг и баща, пострадал в резултат на ПТП на
автомагистрала Тракия около 120 м. преди 8 км. в посока гр. С.. Пострадалият
бил пътник в лек автомобил Тойота Авенсис с рег. № *******управляван
от К.Н.П., който се движел в посока С. от гр. Пловдив. ПТП настъпило със
спрелия в аварийната лента лек автомобил Сеат с рег.
№ РВ *******управляван от Д.Т.Т.. От удара лекият
автомобил Тойота се отклонил и се ударил в спрелия в аварийната лента лек
автомобил Ауди с рег. № *******, управляван от И.Н.Й.. Пострадалият П.К. бил приет в тежко състояние
в УМБАЛ Света Анна и на 23.06.2020 г. починал. Оценяват неимуществените си
вреди в размер на 200 000 лева за всеки. Поддържат, че отговорността на
виновния водач П. е била предмет на застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответника. Предявили извънсъдебна претенция.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Оспорва механизма за
настъпване на ПТП и причинната връзка с настъпилите вреди. Оспорва вината на
водача на застрахования при него автомобил При условията на евентуалност прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат,
тъй като пострадалият бил без поставен предпазен колан, както и че е имал
заболявания, които са способствали за настъпване на вредоносния резултат.
Оспорва и размерът на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди.
Третото лице
помагач оспорва предявените искове. Наявежда доводи
за съпричиняване на вредоносния резултат.
Съдът, като прецени относимите
доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:
Ищците Т.К. и К.К. са съответно съпруга и син на П.К..
На 18.06.2020
г. около 18:20 часа П.К.К. пътувал на задна лява
седалка в лек автомобил „Тойота Авенсис“ с per.
№ *******управляван от св.К.Н.П., който се е
движел по автомагистрала „Тракия” в посока от гр.Пловдив към гр.С.. На около
120 м. преди 8 ми км. в посока вход гр.С., водачът П. реализирал ПТП с аварийно
спрелия на пътното платно лек автомобил „Сеат” с per.
№ *******, управляван от Д.Т.Т..
От удара лек автомобил„Тойота” се е отклонил и се е ударил в аварийно спрелия в
аварийна лента лек автомобил „Ауди” с per. №
*******, управляван от И.Н.Й..
След инцидента П.К. бил приет
по спешност в УМБАЛ „Света Анна” АД - С.. Въпреки проведеното лечение, на 23.06.2020г.
П.К. починал.
По случая е образувано
досъдебно производство. С присъда, постановена по НОХД № 1521/2021г. на СГС,
НО, 27 състав, К.П. е признат за виновен за престъпление по чл.343, ал.4, вр.ал.3, б.б, вр.ал.1, б.в, вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК – за това, че на 18.06.2020г.,
на АМ Тракия в района на гр.С., нарушавайки
правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.1, изр.2 от ЗДвП /Водачите
са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението/, не намалил своевременно скоростта си на
движение и не спрял пред възникнала опасност – спрелия в аварийното пътно
платно л.а Сеат, модел Леон, въпреки че е имал
обективна възможност да го възприеме, с което реализирал второ ПТП със спрелия
в аварийната лента автомобил Ауди, като по непредпазливост причинил смъртта на П.К.,
като настъпилата смърт е в пряка причинно – следствена връзка с процесното ПТП.
Не се спори по делото, че към
датата на процесното ПТП, за управлявания от К.П. лек
автомобил е имало сключена валидна застраховка Гражданска отговорност на
автомобилистите с ответното дружество.
От заключението на приетата по делото съдебно медицинска експертиза, което съдът цени като
обективно и неоспорено от страните се установява, че в резултат от ПТП на П.К. е
причинена съчетана травма: открита
черепно-мозъчна травма - разкъсно-контузна рана в
челната област; раздробяващо счупване на черепа в челната област, горния и
средния лицеви етажи; епидурален хематом; навлизане
на въздух в черепа; разкъсвания и контузии на челните мозъчни дялове; състояние
след неврохирургична операция на главата -
отстраняване на костни фрагменти, евакуация на хематома, кръвоспиране,
дрениране; счупване на дясната мишнична кост;
счупване на 4то ляво ребро; двустранна хипостатична
бронхопневмония; септична слезка. Причината за
смъртта на П.К. е черепно- мозъчната травма, с развилите се усложнения, като
установените травматични увреждания се дължат на действието на твърди тъпи
предмети със значителна кинетична енергия и могат да бъдат получени при процесното ПТП, а между уврежданията получени при процесното ПТП и причината за смъртта съществува пряка и
непрекъсната причинно-следствена връзка.
От заключението на приетата по делото съдебна автотехническа експертиза се установяват както механизма на настъпване на ПТП, така и причините, довели до него. Вещото лице
установява, че пострадалият К. е пътувал без поставен предпазен колан.
Изводите на СМЕ и САТЕ се
потвърждават и от назначената по делото комплексна съдебно техническа и
медицинска експертиза, която установява освен това, че при правилно поставен предпазен
поставен колан не би се получила тежката черепно - мозъчна травма, довела до
смъртта на П.К.. При поставен колан биха се получили травми по тялото в
областта, през която преминава колана, ключица, ребра, гръдна кост. Тъй като
шията и главата не са обхванати от колана в следствие на високата скорост при
удара биха могли да се получат травми в областта на шията в следствие на камшичния удар.
От показанията на св. М.Р.,
които съдът не намира основание да не цени, и ги възприема изцяло като
неопровергани от останалите, събрани по делото доказателства, се установяват
негативните емоции, търпени от ищците от смъртта на техния съпруг, съответно
баща. Свидетелката установява, че семейството на П.К. било изключително
сплотено. Между съпрузите съществували отношения на привързаност, взаимно
разбирателство и взаимопомощ. Двамата заедно отглеждали детето си, грижели се
за него. Свидетелката установява, че смъртта на П.се отразила негативно както
на съпругата му, която останала без опората в живота си, така и на детето –
затворило се в себе си, трудно комуникирало с другите, често плачело.
Така
установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съгласно
чл.432 от КЗ увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", при наличието
на всички обективни и субективни признаци на фактическия състав на
непозволеното увреждане, по смисъла на чл. 45 от ЗЗД.
Ангажирането
на отговорността на застрахователя по „Гражданската отговорност” на причинителя
на вредата /делинквент/ по чл. 432, ал. 1 от КЗ е
функционално обусловено от правото на деликтно
обезщетение от делинквента, като фактите, въз основа
на които се поражда претендираното материално право
са: 1/. валидно възникнало правоотношение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите между делинквента
и ответното застрахователно дружество към датата на настъпване на
застрахователното събитие; 2/. настъпване на застрахователно събитие – ПТП; 3/.
претърпени вреди в резултат на настъпилото застрахователно събитие, за които се
претендира застрахователно обезщетение; 4/. предпоставките по чл. 45 от ЗЗД - противоправно деяние; вина; вреди и
причинно-следствена връзка между поведението на застрахованото лице /дееца/ и
причинените вреди.
Съгласно нормата на
чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, т. е. относно наличието на елементите
на деликтната отговорност. С оглед изложеното, следва да се приеме,
че обвързващото действие на влязлата
в сила присъда по НОХД
№ 1521/2021г. по описа на СГС, НО, 27 състав, се проявява по отношение на
причинените на пострадалия в процесното ПТП травматични увреждания, противоправността на деянието и виновността на делинквента. Доводите в противната
насока, поддържани от ответника, съдът отхвърля като неоснователни.
В
процесния случай деликтът,
извършителят, неговата вина, причинената вреда по вид, обем и характер и
причинната връзка са безспорно установени /задължителната за съда сила на влязла в сила присъда/
– причинено от водача на застрахованото МПС - лек автомобил „Тойота Авенсис“ с per. №
*******Р, на АМ Тракия пътно-транспортно
произшествие, който,
нарушавайки правилата за
движение по пътищата - чл.20, ал.1, изр.2 от ЗДвП
/Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението/, не намалил своевременно скоростта си
на движение и не спрял пред възникнала опасност, виновно причинил смъртта на пътуващия на задна лява седалка П.К..
Безспорно
е установено и наличието на валидно застрахователно правоотношение между
застрахователното дружество ответник и собственикът на лек
автомобил лек
автомобил „Тойота Авенсис“ с per. № *******Р, с който виновно е реализирано пътно транспортното
произшествие.
При това положение съдът намира за
доказани предвидените и изброени в закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и причинна връзка между тях. Доказан
е и фактът, че причиненият вредоносен резултат- телесните увреждания и търпените болки
и страдания от страна на пострадалата са в пряка причинно-следствена
връзка с противоправното деяние.
Предявеният иск с правно основание чл. 432 от КЗ е доказан по
основание. Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането – имуществени и неимуществени такива,
като размерът на неимуществените вреди следва да се определи от съда по
справедливост, съгласно чл.52 от ЗЗД.
При
определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази
разясненията, дадени в Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ПВС на ВС на НРБ
съгласно което понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие и то е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обстоятелства причинените морални страдания, характера,
силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца страдания,
общественото възприемане на справедливостта на всеки етап от развитието на
обществото, както и икономическата конюнктура в страната /така Решение № 27/
15.04. 2015 г. по т.д. № 457/ 2014 г., ІІ т.о., ТК на ВКС /.
Неимуществените вреди от загубата на баща са
неизмерими с пари – какъвто и размер на обезщетение да бъде определен, той няма
да компенсира вредата. Размерът на обезщетението не е стойността на човешкия
живот, нито оценява загубата на ищеца. За целите на реализиране на отговорността обаче следва да се определи
размер на задължението, съобразен с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Изхождайки от посочените
критерии, преценявайки обстоятелствата, при които е настъпило произшествието -
внезапно, тежестта на нарушението – престъпно нарушаване правилата на движение
по изключителна вина на водача на МПС, възрастта на починалия към момента на
настъпване на увреждането – 44 години, който бил в
зряла възраст, работоспособен, възрастта на увредените (ищците), живели в едно
домакинство с починалия, установените отношения между тях, отражението
на произшествието върху психо-емоционалното състояние
на ищците, съдът намира, че претърпените
от тях неимуществени вреди следва да бъдат възмездени със сумата от по 150 000 лв. за
всеки от тях.
За да определи този размер на
обезщетението по отношение на съпругата Т.К., съдът взе предвид и изключително близките отношения между съпрузите към момента на ПТП, и негативните последици от загубата, свързани както с поемане на цялата
родителска отговорност за отглеждането и възпитанието на малолетното дете, така и със значителните по интезитет
вреди от внезапната загуба на съпруга й, които не са отшумели и понастоящем /така
показанията на св.Рогачева/. Смъртта на П.К. е лишила
ищцата от единствената опора в живота й – морална и материална, а загубата на
близкия човек ще я съпътства през целия й живот.
По
отношение размера на обезщетението за К.К. съдът
отчете, и това, че детето е било на ниската
възраст към момента на загубата на бащата, получило е психична травма вследствие на нея,
която се е отразило на психологичното му състояние. Ищецът е понесъл значителни болки и страдания от смъртта на своя баща,
които и към този етап не са преодолени напълно. Детето е лишено от бащина грижа и закрила, което ще проявява отражение върху душевното и
емоционалното му развитие и в бъдеще.
Бе отчетено това,
че внезапната смърт на съпруга и бащата е била тежко и мъчително приета от
ищците. Починалият е бил както емоционална, така и материална опора на своята
съпруга и дете. Ангажирани са доказателства за топлата емоционална връзка между
членовете на семейството, които още страдат от внезапната загуба. Загубата и
нейния внезапен, мъчителен и безвъзвратен характер са причинили непреодолима
скръб и мъка, които се преживява от ищците и до настоящия момент. Починалият е
бил подкрепата в живота на своята съпруга и дете, не може да бъде заменен по
никакъв начин в живота за напред. Преживяната травма ще остави болезнен
отпечатък върху психиката и начина на живот на ищците, като последиците имат
тежък и необратим характер.
Поради
това, съдът прие, че обезщетение в размер на по 150 000 лева за всеки от ищците
би могло да обезщети претърпените от тях негативни емоции.
В настоящия случай, ответникът и
третото лице помагач заявяват
възражение за съпричиняване с твърдения за
неизползван обезопасителен колан от пострадалия.
За да е налице съпричиняване по
смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно.
Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия,
без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като неблагоприятен резултат.
От заключението на приетите по делото експертизи /САТЕ и
комплексна/, се
установява, че пострадалият е пътувал без поставен предпазен колан. Вещите лица
са категорични, че използването на предпазен колан би предотвратило удара в
средната част на автомобила, довел до тежката черепно мозъчна травма, причинила
смъртта на П.К..
Поради това съдът
прие за основателно наведеното възражение - с поведението си, пътувайки без
поставен предпазен колан, пострадалият е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, при процент на съпричиняване от 10%. Налице са
предпоставките на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за намаляване на определеното
обезщетение за всеки от ищците с определения процент на съпричиняване,
а именно от 150 000 лева, на 135 000 лева. Исковете
са основателни в тези размери, в които следва да бъдат уважени. За разликата до
пълните размери от 200 000 лева исковете са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
Ответникът
дължи и законната лихва върху сумите от 05.11.2020г. /датата на която е изтекъл
срокът за произнасяне по претенцията/ до окончателното изплащане на сумата, тъй като съгласно чл. 497 КЗ застрахователят,
дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение
от момента на окончателното произнасяне по претенцията, респ. от изтичане на
срока за произнасяне по претенцията, заведена при ответника. Доколкото претенцията за присъждане на законната
лихва за забава до окончателното плащане на
главниците, представлява материално правна последица от уважаване на исковете за обезщетение и не се предявява
като самостоятелен иск по чл.
86 от ЗЗД, съдът не дължи отхвърлителен
диспозитив за претенцията за лихва, считано от датата
на настъпване на процесното ПТП.
При този изход
на делото, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК страните имат право на
разноски.
Ответникът е извършил разходи в размер на 8 430 лева –
заплатени депозити за ВЛ и адвокатско възнаграждение /депозитът за разпит на
свидетел не е използван/, от които следва да се присъдят 2 739.75 лева.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК в тежест
на ответника следва да се възложи сумата от 10 800 лева ДТ по делото, платима
по сметката на СГС,съразмерно на уважената част от исковите претенции, както и 270
лева – част от заплатените от бюджета на съда възнаграждения на вещи лица.
На основание чл.38, ал.2 от ЗА, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца сумата
от 6 432 лева – част от адвокатско
възнаграждение от 9 530 лева, определено съгласно Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съразмерно на уважената част от исковите
претенции.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.Д.Б.Ж.И З. АД, ЕИК
*******, седалище и адрес на управление ***, да заплати на Т.С.К., ЕГН **********,
и на К.П.К., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Т.С.К.,***,
на основание чл. 432 от КЗ по 135 000 лева на всеки от тях –обезщетение
за претърпените болки и страдания по повод смъртта на техния съпруг, съответно-
баща, П.К.К., починал следствие на ПТП, настъпило на 18.06.2020г.
в на АМ Тракия в посока гр.С. /преди 8 кв./, причинено виновно от К.Н.П., за
управляваното от който МПС е била сключена застраховка "Гражданска
отговорност" с това дружество, ведно със законната лихва считано от 05.11.2020г.
до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете
за разликата до пълните им предявени размери от по 200 000 лева като
неоснователни.
ОСЪЖДА Т.С.К., ЕГН **********, и на К.П.К., ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител Т.С.К.,***, да заплатят на З.Д.Б.Ж.И З. АД, ЕИК *******, седалище
и адрес на управление ***, сумата от 2 739.75 лева – разноски по
делото.
ОСЪЖДА З.Д.Б.Ж.И З. АД, ЕИК
*******, седалище и адрес на управление ***, да заплати по сметка на Софийския
градски съд, сумата от 11 070 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА, З.Д.Б.Ж.И З. АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление ***,
да заплати на адв.С.К.Н. от САК, адрес ***, сумата от
6 432.00 лева.
РЕШЕНИЕТО е постановено
с участието на ДЗИ – Общо застраховане АД като трето лице помагач на страната
на ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните и тритото лице помагач.
СЪДИЯ: