Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.
Троян, 07.07.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски районен
съд първи
състав
на осми юни две хиляди и двадесета година
в публично
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА
Секретар: Ценка
Банчева,
като разгледа
докладваното от съдията Симеонова
гражданско дело №
55 по описа на съда за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по два обективно кумулативно съединени
иска с правно основание чл.71, ал.1, т.1
и т.3 от ЗЗДискриминация.
Съдът е сезиран с два обективно
кумулативно съединени иска с правно основание чл.71, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДискриминация, предявени от С.Б.Б.,
изтърпяващ наказание „Лишаване от свобода“ в ЗОЗТ „Атлант“ гр.Троян към Затвора
гр.Ловеч, против Х.А.П.-в качеството му на Началник на
ЗОЗТ-Атлант гр.Троян.
Ищецът основава претенцията си на твърдения за осъществена
спрямо него, като
изтърпяващ наказание „Лишаване от свобода“ в ЗОЗТ „Атлант“ гр.Троян към Затвора
гр.Ловеч, пряка дискриминация от ответника - в
качеството му на Началник на ЗОЗТ-Троян, изразяваща се в по-неблагоприятно
третиране през периода от 27.02.2018г.
до 28.01.2019г., лишавайки го от право на труд поради това, че носи брада.
Ищецът твърди, че на 01.07.2016г. ответникът му поставил условие да премахне брадата си,
като го предупредил, че при неизпълнение, ще прекрати трудовата му дейност.
Ищецът не изпълнил разпореденото му и ответникът прекратил трудовата му заетост
във фирма „Е.като основал това на т.9, раздел ІV от заповед № 306/22.03.2016г. на Началника на
ОЗ-Ловеч.
Ищецът твърди, че на 27.02.2018г. забелязал, че лица, лишени
от свобода, носещи бради, са допуснати на работа. Поради което той твърди, че
подал няколко заявления до Началника на ЗОЗТ-Троян в периода
19.03.2018г.-20.09.2018г., с които заявил желанието си да работи, но не получил
нито отговор, нито бил допуснат до работа.
Ищецът твърди, че в резултат на осъществените от ответника
действия по пряка дискриминация, му били причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в унижение, обидно отношение, пораждане на чувство за
малоценност.
Ищецът твърди, че е третиран по различен начин от другите
лишени от свобода лица, поради което е направил искане съдът да постанови
решение, с което да бъде установено извършване на действия спрямо ищеца на
пряка дискриминация от страна на ответника в периода 27.02.2018г.-28.01.2019г.,
лишавайки го от право на труд поради това, че носи брада. Ищецът прави искане ответникът да бъде осъден да му заплати справедливо по размер
обезщетение за причинените неимуществени вреди от по-неблагоприятното
третиране, изразяващи се в унижение, обидно отношение, пораждане на чувство за
малоценност, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
предявяване на иска до окончателно изплащане на сумата.
При
проведената
процедура по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК,
в срока за отговор на исковата молба ответникът е представил писмен
отговор, в който е взел становище за недопустимост на предявените искове, а в
условията на евентуалност - за неоснователност на претенциите на ищеца, поради
което ответникът моли да бъдат отхвърлени предявените искове
като неоснователни и недоказани.
Ответникът в отговора
оспорва като неверни твърденията, изложени в ИМ, касаещи причината, поради която ищецът
е бил спрян от работа. Той твърди, че това е станало в периода 27.07.2016г. до
16.09.2016г. поради оплакване от л.св. С.М.
за нанесен му побой от л.св. С.Б.. Ответникът сочи, че и двамата са били спрени
от работа до изясняване на случая и с оглед предотвратяване на саморазправа.
В съдебно заседание ищецът С.Б. се явява лично, като поддържа предявените искове
и моли същите да бъдат уважени.
В съдебно заседание ответникът Х.П. оспорва предявените искове. В хода на производството
и по съществото на спора поддържа
становището, изложено в отговора на исковата молба и прави искане предявените
срещу него искове да бъдат отхвърлени като неоснователно.
Съдът, след като обсъди доводите на страните
и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с
чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
Не се спори между страните, че в процесния период
27.02.2018г.-28.01.2019г. ищецът е бил лишен от свобода, изтърпяващ наказание
„Лишаване от свобода“ в ЗОЗТ-Троян към затвора гр.Ловеч, а ответникът е бил
Началник на ЗОЗТ-Троян. От Заповед № 269/22.02.2018г. на Началника на Затвора –
Ловеч се установява, че л.св. С.Б.Б. е разпределен в
ЗО „Атлант“. Преди това той отново е
изтърпявал наложеното му наказание „лешаване от свобода“ в ЗОЗТ „Атлант“ от 22.03.2012г. до 06.10.2016г.,
когато е бил преведен за затвора- гр.Ловеч.
Представена е Заповед № 306/22.03.2016г. на Началника
на Затвора-Ловеч, действала в процесния период, с която са определени правила
за вътрешния ред в копуса на Затвора ловеч и ЗОЗТ „Атлант“-Троян. В раздел V
„РАБОТА НА ЛИШЕНИТЕ ОТ СВОБОДА“, в т.9 е посочено, че „лишените от свобода се привеждат на работа в приличен външен вид“.
Ищецът е представил Заповед № Л-1399/03.12.2019г. на
Началника на Затвора-Ловеч, с която са определени правила за вътрешния ред в
копуса на Затвора ловеч и ЗОЗТ „Атлант“-Троян и която отменя Заповед №
306/22.03.2016г. В раздел V „РАБОТА НА ЛИШЕНИТЕ ОТ СВОБОДА“, в т.9 е посочено,
че „лишените от свобода се привеждат
на работа в приличен външен вид, съобразен с характера на извършваната от тях
работа“. Заповедта не е действала в
процесния период на исковата претенция от 27.02.2018г.-28.01.2019г.
Между страните не се спори и по обстоятелството, че
през 2016г. ищецът е бил спрян от работа поради неизпълнение на разпореждане от
ответника да се приведе в приличен външен вид. По делото е представена докладна записка № 353/01.07.2016г., изготвена от мл.инспектор
Ч.Г.П., в която е посочено, че на 01.07.2016г. ответникът влязъл на пост № 9 и
разпоредил на л.св.С.Б. да се приведе в приличен външен вид, като л.св.Б.
категорично отказал да изпълни разпореждането. Видно е, че е изготвено
предложение от ИСДВР М. на осн. чл.100 ал.2 т.2 от ЗИНЗС за налагане на
дисциплинарно наказание за неизпълнение
на разпореждане.
По искане на ищеца, по
настоящето производство е изискано и приобщено адм.д. № 300 по описа на
Административен съд гр.Ловеч за 2017г. По него е постановено решение № 11 от
03.02.2018г., потвърдено с решение № 7008/10.05.2018г. по адм.д. № 3786/2018г.
ва ВАС. По посоченото адм.дело е отхвърлен предявения от С.Б. срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” гр.София иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, произтичащи от незаконосъобразни действия на длъжностно лице от ЗОЗТ гр.Троян в
периода от 01.07.2016
година до 07.07.2016 година, в размер на 5 000 лева, както и
обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 36 лева, в нарушение на
забраните, очертани от чл.3 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража. Предметът на делото е било именно законосъобразността
на разпореждането на Началника на ЗОЗТ „Атлант“ , с което Б. е бил лишен от
възможността да упражнява трудова дейност.
Ответникът представя писмо от
Омбудсмана на РБ с изх. № 5795/25.08.2017г.,
изпратено до Началника на Затвора-Ловеч, в което е отразено, че отказът на
л.св. Б. да изпълни разпореждането на Началника на ЗОЗТ-Троян да се обръсне,
е правилен. В същото писмо е посочено,
че неизпълнението на разпореждането от страна на л.св. би следвало да доведе до
дисциплинарно наказание съобразно чл.100, ал.2, т.2 от ЗИНС, каквото не е
наложено, но същият ден Б. е бил уволнен от работа. Направена е препоръка да
бъдат възстановени трудовите права на л.св.Б..
Във връзка с твърденията и оспорванията
на страните за процесния период от 27.02.2018г.-28.01.2019г. е представен единствено протокол № 11 от 26.04.2018г. на
разпределителната комисия към ЗОЗТ-Троян относно проведен конкурс за свободни
работни места към фирма „Е.от който се установява , че ищецът С.Б. се е явил,
но не е бил одобрен за работа. В протокола не са посочените причините за
недопускане до работа на Б.. Освен него, не са били одобрени още 11 лица, а 14
са били одобрени за работа. В протокола е отразено, че комисията е взела
решението с оглед на критериите-остатък от присъдата не по-малък от три месеца.
Страните са ангажирали
гласни доказателства в подкрепа на твърденията си. Разпитани са свидетелите Ч.Г.П.,
М.М.К., Ю.С.Ю. и С.В.Р..
В своите показания
свид.Ч.П., работещ като надзирател в ЗОЗТ-Троян излага, че отразеното в докладна записка № 353/01.07.2016г., изготвена от него,
касаещо неприличен външен вид, се отнасяло до лицево-челюстното окосмяване.
Свидетелят сочи, че към този момент на лишените от свобода не е било разрешено
носенето на брада, като това се е променило в последствие.
Свид.М.К., който е лишен от свобода и
от 2013г. е в ЗОЗТ-Троян, сочи в своите
показания, че след като е станало разрешено за лишените от свобода да носят
бради, техният брой значително се е увеличил. За ищеца излага, че като санитар
към затвора е бил спрян от работа поради наличието на брада. Свидетелят сочи,
че му е известно, че спорът между страните е възникнал през 2016г., когато
началника на ЗОЗТ е накарал Б. да си обръсне брадата.
Свид. Ю. и свид.Р., и
двамата надзиратели в ЗОЗТ „Атлант“ –Троян, посочват в своите показания, че регламентацията
относно забраната за носене на бради за лишените от свобода е променяна през
годините, като е имало периоди, в който е
бил налице законов вакуум. След препоръката на Омбудсмана на РБ през
2016г. е преустановена дейността по контролиране на лишените от свобода относно
лицево-челюстното им окосмяване. Единственото изискване е брадата да е прилично
подстригана и поддържана.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите, като не констатира противоречия, както
между тях, така и със събраните по делото писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно
Тълкувателно постановление 1 от 16.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 1/2016
г., ОСГК и ОСС на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, исковете
с правна квалификация чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 3 от
Закона за защита от дискриминация са подсъдни на районния съд.
По иска с правно основание чл.71,
ал.1, т.1 ЗЗДискр.
Основателността на предявения иск е обусловена от
установени при условията на пълно и главно доказване осъществени от страна на ответника спрямо ищеца действия по пряка
дискриминация - по-неблагоприятно
третиране на ищеца при упражняване на трудова дейност в ЗОЗТ „Атлант“-Троян на основата на наличие
на лицево-челюстно окосмяване, отколкото са третирани останалите лишени от
свобода при сравними сходни
обстоятелства, в периода 27.02.2018г.-28.01.2019г.
В чл.33, ал.3 от отменения с бр. 9 от 2.02.2010 г., в сила от 1.02.2010 г. ППЗИНЗС изрично е посочено, че лишените от
свобода нямат право да носят
бради. В чл.69 на последващия ППЗИНЗС е регламентирано, че
лишените от свобода могат да
носят
добре поддържани бради и коси. Текстът е отменен през 2014 г., като
новия ППЗИНЗС няма изрична уредба в тази
връзка. Създалата се нормативна празнота е запълнена със Заповед № 306/22.03.2016г.
на Началника
на затвора -Ловеч, с която се определя вътрешния ред в корпуса на
затвора - гр.Ловеч и ЗОЗТ - гр.Троян. В раздел V, т.9 от цитираната заповед
е записано, че „лишените от свобода
се отвеждат на работа в приличен
външен вид”. Тази заповед е действала в процесния период, като е отменена след това – със Заповед № Л-1399/03.12.2019г. на Началника на Затвора-Ловеч.
В действащото законодателство не се
съдържа легална дефиниция и
нормативно не са създадени критерии, по които да се извърши
преценка в какво се изразява понятието
„приличен външен вид“. От друга
страна, разбирането
на понятието „приличен външен вид” колкото и да е субективно, то трябва да
отразява културата и правилата за начин
на живот в човешкото общество, както и да се
базира на традициите на конкретната
среда с оглед спецификата на пенитенциарните заведения при съобразяване, както с целите на генералната и специална превенция при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода,
така и на хигиенните, здравословните и естетическите такива, при спазване необходимата
дисциплина и баланса между тях, за
да не се
допускат ограничения на правата на
лишените от свобода, надхвърлящи необходимото за осъществяване на правосъдието. Преценката за това е предоставена на административния орган.
Съгласно чл.75 от ЗИНЗС лишените от свобода могат да се ползват от
правата си, с изключение на правата, от които са лишени с присъда, които са им
отнети или ограничени изрично със закон, и чието упражняване е несъвместимо с
действието на присъдата и изпълнението на наказанието. Ограниченията в
житейските и емоционални преживявания на лишените от свобода са следствие на
законоустановения режим на изтърпяване на наказанието в местата за лишаване от
свобода.
Неодобряването за работа на ищеца съгласно
протокол № 11/26.04.2018г. не се явява действие на по-неблагоприятно
третиране на ищеца отколкото са третирани останалите лишени от свобода, като не
се доказа това неодобряване да е поради наличие на лицево-челюстно окосмяване
на ищеца Б.. Видно от цитирания протокол, за работа са одобрени 14 лишени от
свобода, а 12 са неодобрените осъдени лица, при въведен критерий-остатък от
присъдата не по-малък от три месеца. В този протокол на разпределителната
комисия не са посочени причините, поради което 12-те лишени от свобода, вкл. и
ищеца / на позиция 9/ , не са одобрени за работа, но с оглед отразения
критерий, това е направено именно поради по-големия остатък на наложеното
наказание лишаване от свобода. Никъде не е посочено за самия ищец, че
неодобрението касае наличието на брада.
Съобразно чл. 77 от ЗИНЗС правото на
лишените от свобода на подходяща работа се удоволетворява по възможност.
Разпоредбата на чл. 41 ал.1 от НК гласи, че изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода се съпровожда с подходящ, съответно заплатен
общественополезен труд, чрез който се цели превъзпитанието на осъдените, както
и създаването и повишаването на тяхната професионална квалификация. Липсва регламентирано в закон задължение за административен орган или
длъжностно лице да осигурява труд на лишените от свобода. Правото на труд не е
скрепено с безусловно задължение за осигуряване на работа на лишените от
свобода през целия им престой в местата за изтърпяване на този вид наказание.
Осигуряване работа на лишените от свобода лица е предоставено в оперативната
самостоятелност на органа, в зависимост от съществуващите възможности и
личностните особености и качества на осъдения.
Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 2
от Закона за защита от дискриминация, пряка дискриминация е всяко по
- неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1,
отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при
сравними и сходни обстоятелства. Разпоредбата на чл. 4, ал. 1
от ЗЗД предвижда забрана за всяка пряка или непряка
дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност,
човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения,
политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст,
сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви
други признаци, установени в закон или в международен договор, по който
Република България е страна. В настоящия случай не е налице признак, посочен
в чл. 4, ал. 1
от ЗЗДискр., който да бъде основание за дискриминация.
В процесния период
27.02.2018г. – 28.01.2019г. се установи един-единствен случай на неодобряване за
работа на ищеца, но установената конкретна причина за това не е свързана с
наличието на брада у Б.. Въз основа на този единствен случай не може да се
направи извод за по - неблагоприятно третиране на ищеца спрямо другите лишени
от свобода в ЗОЗТ-Троян.
Съгласно т. 7 на чл. 1 от ДР
на ЗЗДискр. неблагоприятно третиране е всеки акт, действие или
бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси. По
отношение на ищеца не се установява да са налице осъществени твърдяните от него
дискриминационни действия, поради което предявеният иск по чл. 71, ал. 1,
т.1 от ЗЗДискр. се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва
да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл.71, ал.1, т.3 от ЗЗДискр. – ищецът следва да докаже, че са му причинени
неимуществени вреди в резултат от действията на ответника, изразяващи се в
пряка дискриминация.
Ищецът не установи по
делото да е пострадал от дискриминация, тъй като не е установил наличие на
дискриминационен признак, поради което не му се дължи и обезщетение за вреди от
неравно третиране.
По разноските:
Ответникът не е
претендирал присъждане на разноски.
Мотивиран от горното и
на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска
с правно основание чл.71, ал.1, т.1 от Закона за защита от дискриминация, предявен от С.Б.Б., изтърпяващ наказание „Лишаване от свобода“ в ЗОЗТ
„Атлант“ гр.Троян към Затвора гр.Ловеч,
против Х.А.П.-в качеството му на
Началник на ЗОЗТ-Атлант гр.Троян, да бъде установено извършване на действия
спрямо ищеца на пряка дискриминация от страна на ответника в периода
27.02.2018г.-28.01.2019г., лишавайки го от право на труд поради това, че носи
брада, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ иска
с правно основание чл.71, ал.1, т.3 от Закона за защита от дискриминация, предявен от С.Б.Б., изтърпяващ наказание „Лишаване от свобода“ в ЗОЗТ „Атлант“
гр.Троян към Затвора гр.Ловеч,
против Х.А.П.-в качеството му на
Началник на ЗОЗТ-Атлант гр.Троян, да бъде осъден ответника да му заплати справедливо по размер
обезщетение за причинените неимуществени вреди от по-неблагоприятното
третиране, изразяващи се в унижение, обидно отношение, пораждане на чувство за
малоценност, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
предявяване на иска до окончателно изплащане на сумата, като неоснователен и
недоказан.
Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: