№ 890
гр. Варна, 18.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско
дело № 20233110108227 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявен от К. Х. Ж., ЕГН
**********, адрес: гр. ***, чрез адв. Д. К. от ВАК, съдебен адрес: гр. ***
срещу Р. Х. С., ЕГН **********, адрес: гр. ***; С. Х. С., ЕГН **********,
адрес: гр. *** и К. Х. С., ЕГН **********, адрес: гр. ***, конститутивен иск с
правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС за допускане и извършване делба на
недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № *** по КП на со „***" - гр. Варна, одобрен със
Заповед № РД - 02-14-416 от 06.03.2000г. на МРРБ, с площ от 2 293 /две
хиляди двеста деветдесет и три/ кв. м. по скица и 2 300 /две хиляди и триста/
по документи за собственост, при граници: от две страни път и имоти: ПИ №
***, ПИ № ***, ПИ № *** и ПИ № ***, при квоти: 1000/2300 ид.ч. за К. Х.
Ж.и; 1/3 от 1300/2300 ид.ч. за Р. Х. С., 1/3 от 1300/2300 ид.ч. за С. Х. С. и 1/3
от 1300/2300 ид.ч. за К. Х. С..
Ищецът основава исковата си претенция на твърдения, съобразно които
съсобствеността между страните е възникнала на основание безвъзмездна
сделки в полза на ищеца и наследствено правоприемство за ответниците. По
силата на договор за дарение, обективиран в Нотариален акт № ***8г.,
ищецът е придобил 1 000 кв. м. идеални част от имота. Наследодателят на
ответниците Х. Х. С., поч. на 19.08.2021г. е придобил 1 300 кв. м. идеални
части от имота по силата на договор за дарение, обективиран Нотариален акт
№ ***, том 21, дело № *** от ***г.. Праводателите по безвъзмездните сделки
Х. С. Ж. и Н.С.Г. са придобили имота по силата на договор за покупко-
продажба, обективиран в Нотариален акт № ***г.. Навежда твърдения, че
съгласие за доброволна делба на съсобствения имот не могат да постигнат с
ответниците, поради което претендира да бъде допусната съдебна делба на
същия между съсобствениците при посочените квоти.
В отговори на исковата молба, депозирани в рамките на срока и по реда
на чл. 131 ГПК, ответниците оспорват иска за делба. Не оспорват, че са
1
наследници на Х. Х. С., поч. на 19.08.2021г.. Оспорват наличието на
съсобственост между ищеца и ответниците. Твърдят, че по силата на договор
за дарение, обективиран в нот. акт ***, т. ***, дело № ***/90г., Х. С. Ж. е
дарил на сина си Х. Х. С. (наследодателя на ответниците) самостоятелен
недвижим имот — лозе, находящо се в гр. Варна, местност ***, цялият с
площ от 1300 кв. метра, при съседи А.К.Х., Н.И. и път, заедно с изградената в
имота сграда. С посочената безвъзмездна сделка, на наследодателя на
ответниците не са прехвърлени ид.ч. от имот, а самостоятелен имот. Сочи се,
че ищецът е придобил по силата на дарение идеална част с площ от 1000 кв.
метра от притежавания от Х. С. Ж. и Н.С.Г. имот, находящ се в гр. Варна,
местност *** с площ от 3800 кв. метра, при граници и съседи: А.К.Х., Н.И.Н.
и път. Считат, че ако се приеме, че наследодателят на ответниците е придобил
ид.ч. от имота, то е налице съсобственост между наследниците на Х. С. Ж.,
Н.С.Г., Х. Х. С. и К. Х. С. при квоти 1500/3800 ид.ч. за наследниците на Х. С.
Ж. и наследниците на Н.С.Г.; 1000/3800 ид.ч. за К. Х. Х. и 1300/3800 ид.ч. за
наследниците на Х. Х. С.. Навеждат доводи, че праводателите Х. С. Ж. и
Н.С.Г. са се разпоредили в полза на К. Х. С. и Х. Х. С. с 2300/3800 кв. метра
идеални части от своя имот и са останали собственици на останалата част от
имота (1500/3800 кв. метра идеални части). Налице е съсобственост с трето
лице. Считат, че не е налице идентичност между придобития от
праводателите Х. С. Ж. и Н.С.Г. имот и делбения такъв. Твърдят, че е налице
съсобственост и по отношение на други имоти, които не са включени в
делбата и то с трето неучастващо в спора лице, което налага прекратяване на
производството на основание чл. 345 ГПК. В заключение считат, че не е
налице съсобственост между страните, а в условията на евентуалност, ако
такава е налице, то тя не е между посочените съделители и при посочените
квоти.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото писмени
доказателства и доводи на страните по вътрешно убеждение, съобразно чл.235
ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от Нотариален акт № ***г., Г.П.Б. и Х.П.Б. продават на Х. С. Ж.
и Н.С.Г. собственото си лозе и хавра, останало им от наследство от покойната
им майка А.П.Б., находящо се в местността Б. /П./, землище на гр. Варна,
състоящо се от 1 декар лозе и 2.8 декара хавра, при съседи: А.К.Х., Н.И.Н. и
път.
Видно от Нотариален акт № ***8г., Х. С. Ж. дарява 600 кв.м. ид.ч., а
Н.С.Г. дарява 400 кв.м. ид.ч. от лозе-овощна градина от общо 1 декар на К. Х.
С., със съгласието на законната си представителка и майка С.П.Ж.а, находящо
се в местност ***, землище гр. Варна, при съседи: И.Д. и от две страни път.
Видно от Нотариален акт № ***, том 21, дело № *** от ***г., Х. С. Ж.
дарява на сина си Х. Х. С., следния свой недвижим имот – лозе находящо се в
землището на гр. Варна, местност С. /***/, цялото с пространство от 1300
кв.м., при съседи: А.К.Х., Н.И. и път, в това число и застроената в това място
постройка.
От удостоверение за наследници, се установява, че Х. С. Ж. е починал
на 25.07.1996г. и е оставил наследници Н.П.Ж. – съпруга /поч. на 31.10.2001г.;
К. Х. Ж. – син; Х. Х. С. – син /поч. на 19.08.2021г. и наследен от Р. Х. С. –
съпруга и синове - С. Х. С. и К. Х. С./.
Представена е актуална скица /л.61/ на поземлен имот № ***.*** по КП
на со „***" - гр. Варна, одобрен със Заповед № РД - 02-14-416 от 06.03.2000г.
2
на МРРБ, с площ от 2 293 кв. м., при граници: от две страни път и имоти:
ПИ№ ***.***, ПИ№ ***.***, ПИ№ ***.*** и ПИ№ ***.***.
Представена е извадка от КП на СО ***, землище гр. Варна относно ПИ
***.***.
Приложена е комбинирана скица между КП на СО ***, землище гр.
Варна относно ПИ *** и ПИ *** по предходен КП от 1983г..
В приложения разписен лист за овощна градина, имот *** за
собственик е вписан Х. С. Ж..
В регистър на имот относно имот №***, площ по КП – 2293 кв.м., вид
територия – селско стопанство, местност Б. и м. ***, гр. Варна, начин на
трайно ползване – овощни насаждения, идентификатор: ******0***, за
собственик е вписан Х. С. Ж. и съответно К. Х. С.о/Ж. и Х. Х. С. съгласно НА
№ ***8г. и НА № ***, том 21, дело № *** от ***г..
Представена е Декларация за идентичност на лице /К. Х. Ж. и К. Х. С./.
От Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***г. и Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***г. се установява, че след
завеждане на иска /27.06.2023г./, К. Х. Ж. се е разпоредил в полза на В.И.В. с
притежаваните от него 1000 кв.м. ид ч. от ПИ ***, целия с площ 2293 кв.м.,
со ***, гр. Варна.
При така установеното съдът прави следните правни изводи:
В производството по допускане на делбата съдът изследва наличието на
няколко предпоставки: наличието на съсобственост между съделителите
върху имуществото, предмет на делбата, основанието на което същата е
възникнала, като следва да се произнесе за това между кои лица и за кои
имоти ще се извърши делбата, както и каква е частта на всеки съделител.
Производството по съдебна делба е особено исково производство, като
качествата ищец и ответник имат условно значение. Ищец е онзи съделител,
който иска допускане на съдебна делба с ответниците на посоченото в
исковата молба, респ. наведеното в първото съдебно заседание по делото, по
аргумент от чл. 342 ГПК, фактическо основание. В съдебната практика и
правната доктрина няма спор, че съдът следи служебно за правилното
конституиране на страните по делото, доколкото материалното право на делба
е неделимо преобразуващо право, което се упражнява от името на всички
съсобственици. Ако искът за делба не е предявен против всички
легитимирани лица, то е налице нередовност на исковата молба. В тази
връзка следва да се изтъкне, че съдът извежда кои лица следва да участват в
делбата от фактическото основание, на което се твърди да произтича
съсобствеността. Тази преценка е базирана вкл. и на представените по делото
титули за собственост, удостоверения за наследници и прочее. Когато обаче
определен кръг съделители заявят самостоятелни права на конкуриращо
правно основание върху делбения имот, от което основание може да се
заключи, че и други, неучастващи до този момент в производството лица биха
имали права в собствеността, преценката дали е предявен иск за делба се
извежда от това дали се иска допускане на съдебна делба с участието на
лицата, които биха били съсобственици заедно с оспорващите собствеността
съделители.
В разглежданата хипотеза ищецът е предявил иск за делба против
ответниците, излагайки твърдения, че правото на собственост е придобито от
тях по наследство и договор за дарение, обективиран НА № ***, том 21, дело
3
№ *** от ***г..
При тези твърдения искът за делба правилно е насочен спрямо лицата,
които се легитимират като съсобственици на посоченото от ищеца основание
за възникване на съсобственост.
С отговора на исковата молба ответниците са оспорили правата на
ищеца, като са навели възражение, че техният пряк наследодател Х. Х. С.,
поч. на 19.08.2021г., е придобил имота описан в НА № ***, том 21, дело №
*** от ***г. в индивидуална собственост, а в условията на евентуалност в
съсобственост с наследниците на Н.С.Г. /не е установено да е починала/.
Ответниците не са поискали да се допусне съдебна делба между тях и
наследниците на Н.С.Г., а за да участват те по делото е било необходимо
ответниците да поискат конституирането им. Това е така, защото ответниците
са онези съделители, които сочат придобивно основание, което, ако би било
налице, не само би изключило правата на ищеца, но и би обусловило извод за
наличие на съсобственост между тях и трето лице. Ищецът няма никакъв
правен интерес от предявяването на иск за делба против наследниците на
Н.С.Г., тъй като основанието, от което сочи, че черпи права не навежда на
извод за наличие на съсобственост с други лица. Възражението на
ответниците, че не е налице съсобственост с ищеца по отношение на имота
предмет на делбата, е едно правоизключващо собствеността на ищеца
възражение. Ако то е основателно, искът за делба ще следва да се отхвърли,
като се отрече наличието на съсобственост между страните на твърдяното
основание.
С оглед наведените фактически основания няма хипотеза, при която е
възможно делба да се допусне между ищеца, ответниците и евентуалните
наследници на Н.С.Г., които, ако считат, че имат права, е следвало или да
встъпят главно в процеса, и/или пък да предявят самостоятелен иск за
съдебна делба.
Ответниците оспорват наличието на съсобственост между страните,
като твърдят, че придобитият имот по НА № ***, том 21, дело № *** от ***г.
не е придобит в съсобственост с ищеца.
В решение № 672/07.03.2011 г. по гр. д. № 1584/2009 г. на ВКС, първо г.
о., е прието, че индивидуализацията на недвижимите имоти става по тяхното
местонахождение, граници, регулационен статут, площ, както и всички други
данни и доказателствата за тях, които могат да послужат за установяване на
това обстоятелство. За да се установи идентичност между два имота,
съществували към различни периоди от време с различна индивидуализация е
достатъчно те да съвпадат по местонахождение и граници, като последната
характеристика се свързва с пространствените предели на правото на
собственост върху определена част от земната повърхност, достигащи до там,
откъдето започват имотите на неговите съседи и на тяхното право на
собственост. Ако в различни периоди от време съседите /или техните
наследници/ съвпадат, може да се направи извод, че и заключеният между тях
имот не е променен. Площта на имота и сигнатурата по плана, ако има такава,
не са присъщи белези, тъй като зависят от начина на измерване или могат да
се променят при изменение на плана. Относно това, че не площта, а
границите са индивидуализиращ белег, е и постоянната съдебна практика,
изразена и в решения, постановени по реда на чл.290 ГПК - напр. решение №
253 от 18.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1114/2009 г., II г. о., ГК.
4
Съгласно решение № 141 от 04.01.2021 г. по гр.д.№ 478 от 2020 г. на
ВКС, ГК, І г.о. и решение № 131 от 13.06.2011 г. по гр.д. № 1602 от 2009 г. на
ВКС, ГК, І г.о., пълното доказване на правото на собственост може да се
осъществи и само с косвени доказателства, стига те да са несъмнено
установени, достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да
установяват без съмнение главния факт.
Дареният на наследодателя на ответниците недвижим имот е
индивидуализиран с описание на три граници, като и трите /А.К.Х., Н.И.Н. и
път/ съвпадат с имота, придобит от общия наследодател Х. С. Ж., поч. на
25.07.1996г. по силата на договора за покупко-продажба от 1959г.. От
нотариалния акт от 1990г. се установява, че общият наследодател Х. Ж. се е
разпоредил с цял имот с площ 1300 кв.м., ведно с построената в него
постройка, а не с ид.ч. от имот, като дареният имот се намира в землището на
гр. Варна, местност С. /***/, а не в местността Б. /П./, землище на гр. Варна.
Не се установиха твърденията на ищеца, че Н.С.Г. е майка на ищеца и
на наследодателя на ответниците.
От Нотариален акт № ***8г. се установи, че ищецът е станал
собственик на лозе - овощна градина от общо 1 декар, находящо се в
местност ***, землище гр. Варна, при съседи: И.Д. и от две страни път, т.е. не
е придобил ид.ч. от имота.
Всеки от двамата братя /ищецът и наследодателят на ответниците/ е
придобил самостоятелен имот, като липсват данни същите да са обединявани
в един общ, а и видно от актовете за собственост, съседите и
местонахождението на двата имота са различни.
С пар. 5, т. 2 от ДР на ЗУТ и чл. 24, ал. 2 ЗКИР е дадено определение на
понятието „поземлен имот”. Това е част от територията /земната повърхност/,
включително и тази, която трайно е покрита с вода, определена с граници
съобразно правото на собственост. С т. 2 ТР № 8/23.02.2016 г. по тълк. д. №
8/2014 г. на ОСГК на ВКС е прието, че за да бъде разграничен един поземлен
имот от друг имот, не е нужно границите му да бъдат нанесени материално,
чрез поставяне на ограда или други гранични знаци или чрез нанасяне в
кадастрален или регулационен план или в кадастралната карта. Достатъчно е
един юридически акт да ги посочва така, че те да могат да бъдат определени.
С тълкувателния акт е прието още, че липсата на техническо отразяване на
границите на един реституиран имот в действащите подробни устройствени
планове и/или в кадастралната карта, не прави имота негоден обект на
правото на собственост, респективно негоден предмет на иск за защита на
вещни права, когато границите на имота могат да бъдат определени въз
основа на посоченото в акта за собственост.
Съобразявайки описаните граници и местонахождение в нотариалните
актове за дарение, съдът приема, че вещнопрехвърлителното действие на
даренията е настъпило върху отделни самостоятелни недвижими имоти,
поради което не може да се приеме, че е налице съсобственост между
приобретателите върху придобитите имоти, а всеки от тях е придобил в
изключителна собственост дарен имот.
Основната функция на разписната книга /по Закона за единия кадастър
на НРБ от 1979 г. - отм./, а при действието на ЗКИР - на кадастралния
регистър, е информационно-оповестителна - той не доказва и не създава
вещни права /решение № 145/ 30.10.2018 г. на ВКС, I-во отделение, гр. д. №
5
779/2018 г./. Записването в разписната книга на недвижим имот на името на
друг собственик, различен от титуляря на това право, или невписване на
някой от съсобствениците не лишава последния от правото му на собственост
/решение № 867/20.11.2009 г. по гр. д. № 5397/2008 г. на ВКС, І-во г. о., по чл.
290 ГПК/. Съдебната практика приема още, че записванията в редица случаи
се отчитат като косвено доказателство за собствеността, например за
установяване идентичността на един имот чрез съпоставка на съседите, наред
с другите доказателства по делото /решение № 131/13.06.2011 г. по гр. д. №
1602/2009 г. на ВКС, І-во г. о./.
К. Х. Ж. и Х. Х. С. са придобили отделно обособени имоти. Разписният
лист няма доказателствена стойност, същият е индиция за обстоятелството, че
К. Х. Ж. и Х. Х. евентуално са били съсобственици на общ имот – ПИ ***, но
ищецът не сочи такива обстоятелства, нито друго основание за възникване на
съсобственост.
В заключение съдът приема, че ищецът не доказа наличието на
съсобственост, възникнала на твърдяното основание – договори за дарение,
обективирани в НА № ***8г. и НА № ***, том 21, дело № *** от ***г..
Съдът следва да се произнесе съобразно актуалните идентификационни
данни на имота, предмет на спора.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Х. Ж., ЕГН **********, адрес: гр. ***
срещу Р. Х. С., ЕГН **********, адрес: гр. ***; С. Х. С., ЕГН **********,
адрес: гр. *** и К. Х. С., ЕГН **********, адрес: гр. ***, конститутивен иск с
правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС за допускане и извършване делба на
недвижим имот, придобит в съсобственост, възникнала по силата на договор
за дарение, обективирани в НА № ***8г. за ищеца и по силата на
наследствено правоприемство и договор за дарение, обективиран в НА № ***,
том 21, дело № *** от ***г. за ответниците:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № *** по КП на со „***" - гр. Варна, одобрен със
Заповед № РД - 02-14-416 от 06.03.2000г. на МРРБ, с площ от 2 293 /две
хиляди двеста деветдесет и три/ кв. м. по скица, при граници: от две страни
път и имоти: ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № *** и ПИ № ***, при квоти:
1000/2300 ид.ч. за К. Х. Ж.и; 1/3 от 1300/2300 ид.ч. за Р. Х. С., 1/3 от
1300/2300 ид.ч. за С. Х. С. и 1/3 от 1300/2300 ид.ч. за К. Х. С., като
неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6