Р
Е Ш Е Н И Е
22.12.2010 година
град Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори граждански състав в публично
заседание на двадесети декември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ
МЛАДЕНОВА
при секретаря Т.Ц. и в присъствието на прокурора………………., като
разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гр. д. № 568 по описа за 2010 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 49 ал. 1 от СК.
Ищецът Р.А.С. твърди в исковата си молба, че с
ответницата сключили граждански брак на 30.10.1988 година в град Монтана с акт
№ 403 от 30.10.1988 година. Поддържа, че от брака си, който е първи и за
двамата имат две пълнолетни деца – А. Р. С. и И. Р. С.. Заявява също така, че
от началото на сключване на гражданския брак отношенията помежду им били
нормални. Преди около десет години ответницата заминала на работа в Гърция, като
първоначално си идвала, за да види него и децата. Ищецът твърди, че от три
години съпругата му не се е прибирала в България. Поддържа, че в момента си
живее сам, а ответницата си живее в Гърция, като не поддържат каквито и да било
контакти. Заявява и това, че бракът им е само формален, между тях липсва любов,
взаимност, доверие и вярност, на основата на които би трябвало да се гради и
съществува едно брачно съжителство. Предвид гореизложеното моли съда да
постанови решение, с което да допусне развод и прекрати брака без да издирва
вината за това, ведно с всички законни последици от прекратяването му, както и
да му бъде предоставено за ползване придобитото по време на брака семейно
жилище.
Ответницата В.В.С. е представила в едномесечния срок
писмен отговор на исковата молба, в който изразява своето становище за
основателност на исковите претенции.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и становищата на страните по свое убеждение и при условията на чл.
235 от ГПК, приема за установено следното:
Безспорно е установено по делото, че страните са сключили
граждански брак на 30.10.1988 година с акт № 403/30.10.1988 година, от който
брак имат две пълнолетни деца – А. Р. С. и И. Р. С.. Установено е по делото, че
от около десет години съпрузите живеят разделени, като през този период не са
се интересували един от друг.
Така изложената фактическа обстановка не се оспорва от
страните и се установява по безспорен и несъмнен начин от събраните писмени и
гласни доказателствени средства.
От изложеното следва, че в брака на страните е настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство, поради което следва да се допусне развод
между страните и се прекрати брака им.
Бракът създава определени задължения за всеки един от
съпрузите и докато същият не бъде прекратен, те не могат да се считат за
освободени от тях. Съпрузите са длъжни с общи усилия, съобразно своите
възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и
да живеят съвместно, освен ако важни причини не налагат да живеят разделени. Установено
е, че от както съпрузите са разделени до настоящия момент не са полагали
каквито и да било усилия за изглаждане на своите взаимоотношение. Нещо повече, и
двамата напълно са се дезинтересирали един от друг. С това си поведение и
двамата съпрузи са демонстрирали пълната си дезинтересованост от семейството си.
Разстройството на брака е дълбоко, тъй като е довело до разкъсване на семейната
общност, до липса на взаимност, уважение, доверие, при което по време на
фактическата раздяла брачната връзка съществувала само формално и не
съответствала на закона. Разстройството на брака е и непоправимо, тъй като не
може да се преодолее, за да се възстановят нормалните съпружески отношения. По
време на фактическата раздяла отношенията им са съществували само формално. Липсата
на лични контакти и на съвместно поемане на грижи за семейството е довела до
окончателно разпадане на семейната общност между страните.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да допусне
развод и прекрати брака като дълбоко и непоправимо разстроен, при условията на
чл. 49 ал. 1 от СК.
Семейното жилище следва да се предостави за ползване на
ищеца, в каквато насока е становището и на двете страни.
По отношение на фамилното име на ответницата, ищецът е
заявил изрично, че не възразява и е съгласен съпругата му да продължи да носи
неговото фамилно име.
Съобразно този изход на делото ответницата следва да бъде
осъдена да заплати по сметка на Районен съд - Монтана сумата от 25 лева -
държавна такса по иска за допускане на развода, както и сумата от 5 лева -
държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Предвид изложените по-горе мотиви съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА развод между Р.А.С. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx и В.В.С. xxx,
ЕГН xxxxxxxxxx и ПРЕКРАТЯВА брака им, сключен на 30.10.1988 година с акт № 403/30.10.1988
година в град Монтана, поради настъпило в него дълбоко и непоправимо
разстройство.
Предоставя за ползване на Р.А.С. семейното жилище, находящо
се в град Монтана, ж. к. xxxx .
ОСЪЖДА В.В.С. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати по сметка на
Районен съд - Монтана сумата 25 /двадесет и пет/ лева – държавна такса по иска
за допускане на развода, както и 5 /пет/ лева - държавна такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: