№53/25.4.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Д.
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ
СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на осемнадесети април през две хиляди
и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при протоколист И. В., като
разгледа докладваното НАХД № 57/2018 г. по описа на РС - Д., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на К.К.Ц., ЕГН: ********** ***, чрез процесуален
представител против Наказателно постановление № 15/11.09.2017 г. от Началника
на РУ МВР – Д. , с което на въззивника за нарушение по чл. 56 ал. 1 от Закона
за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/,
на основание чл. 2* от същия закон е наложено административно наказание – глоба
в размер на 500 лева.
Въззивникът обжалва наказателното постановление в
срок, като твърди, че същото е незаконосъобразно, поради липса на изискуем от
чл. 57 ал. 1 т. 4 от ЗАНН задължителен реквизит, както и поради несъответствие
с фактическото описание на нарушението с посочената като нарушена правна норма.
На тези основания претендира отмяна на обжалвания акт, както и съдебно –
деловодни разноски.
В с.з. въззивника редовно призован, не се явява, не
се представлява. Неговия пълномощник представя писмена молба, в която се
поддържа искането за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Въззиваемата страна – РУ на МВР Д.,
редовно призовани, не се представлява и не представя становище по жалбата.
Контролиращата страна – Районна прокуратура – Д.,
редовно призовани, не изпращат представител и не ангажират становище по
жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото гласни
и писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Въззивникът К.К.Ц. притежавал разрешение за
съхранение на огнестрелно оръжие – ловна пушка „***” кал. *, с № *** със срок
на валидност до 16.05.2017 г. Преди изтичане на този срок свидетелите А.К.Г. –
мл. инсп. КОС при РУ МВР – Д. и Н.З.Б. – полицейски служител в същото РУ
посетили адреса на въззивника, за да му напомнят, че разрешителното му е с
изтичащ и срок и следва да го поднови или да предаде оръжието си за съхранение
в РУ МВР – Д.. След като не намерили въззивника двамата свидетели помолили
районния инспектор по местоживеенето му да му предаде да се яви в РУ на МВР – Д.
в определения от закона срок. На 26.05.2017 г. въззивникът се явил в
полицейското управление, за да предаде притежаваното от него ловно оръжие на
съхранение. След като констатирал, че към този момент той не притежава валидно
разрешение, свид. Г. му съставил АУАН за допуснато нарушение по чл. 56 ал. 1 от ЗОБВВПИ, който той подписал с възражението, че е закъснял да поднови
разрешителното си по здравословни причини. Доказателства за това не били
представени и пред АНО в законоустановения срок за възражения срещу АУАН, при
което наказващия орган приел за доказани фактическите констатации, отразени в
него и издал атакуваното пред настоящата съдебна инстанция наказателно
постановление.
Горната фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на гласните и писмените доказателства, събрани в хода на
съдебното следствие, които анализирани в своята съвкупност не налагат различни
фактически изводи.
При така установената по делото
фактическа обстановка, въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление по отношение
законосъобразността, обосноваността и правилността му, съдът прави
следните правни изводи:
Относно допустимостта на подадената жалба:
Жалбата е подадена от надлежна страна в
законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.
Относно компетентността на
административно наказващия орган:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 215 ал. 2 от ЗОБВВПИ, упълномощен с това правомощие по силата на Заповед рег. №8*1з-595/26.05.2015
г. на Министъра на ВР.
Относно процесуалната
законосъобразност на обжалвания административен акт:
Служебната проверка на
въззивния съд констатира, че обжалваното наказателно постановление и акта за
установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено не
страдат от процесуални нарушения, даващи основание за отмяната му. В АУАН и НП
фигурират всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на
нарушителя и възможността да разбере за какво нарушение се ангажира
административно – наказателната му отговорност. Спазена
е процедурата за издаването им, регламентирана в ЗАНН. Наведеното в жалбата
възражение за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 57 ал. 1 т. 4 от ЗАНН
на първо място е неоснователно, тъй като липсата на адрес не е процесуално
нарушение от категорията на
съществените, но и несъстоятелно, тъй като адреса на въззивника – гр. Вълчи
дол, ул. „Шипка” №9 фигурира в обжалвания акт.
Относно материално - правната
законосъобразност и обоснованост на обжалваното наказателно постановление:
Безспорно
установено по делото е, че към момента на проверката – 26.05.2017 г. разрешителното
за съхранение на огнестрелното оръжие на въззивника е било с изтекла валидност,
след като в рамките на 10 дни той не подал документи за преиздаване на ново
разрешително, а е продължил да съхранява описаното в НП огнестрелно оръжие. С
оглед на това правилно АНО е отнесъл фактическият състав на нарушението към разпоредбата
на чл. 56 ал. 1 от ЗОБВВПИ. Няма никакъв спор,
че поведение, изразяващо се в съхранение на огнестрелно оръжие след изтичане на
срока на разрешението за тази правно регламентирана дейност се приравнява на
съхранение без разрешение.
Правилото
на чл. 56 ал.1 от ЗОБВВПИ въвежда възможност
на лицето по чл. 50 ал.1-3 от закона, което притежава разрешение за придобиване
на огнестрелното оръжие, да може да съхранява, носи и/или употребява същото
след получаване на разрешение за тези дейности от компетентното длъжностно
лице. Тази нормативна възможност представлява правило за поведение, т.к. по
начин на формулиране дейностите по съхранение, носене и/или употреба на
оръжието са поставени под разрешителен режим. Ако лицето желае да извършва
дейностите с оръжието трябва да се снабди с разрешение за тях. От тук следва
извода, че нормата по чл. 56 ал.1 от ЗОБВВПИ освен нормативна
възможност е и правило за поведение, т.е. задължение за субектите. Обвинението
касае извършено от дееца деяние, изразяващо се в съхраняване на посоченото
огнестрелно оръжие без валидно разрешение, издадено от компетентните
органи през посочения период, поради изтекъл срок на притежаваното от
въззивника разрешение и неподновяването му съобразно установения в закона ред и
срокове. В случая, нарушеното правило за поведение по чл. 56 ал.1 пр.2 от ЗОБВВПИ правилно е
отнесено към общия санкционен състав по чл. 2*
от ЗОБВВПИ, поради липса на предвидено друго наказание. /В този смисъл е Решение № 444 от 10.10.2017
г. на АС - Пазарджик по к. а. н. д. № 543/2017 г., а също и Решение № 356 от 1.*.2017
г. на АС – Кюстендил, постановено по к. а. н. д. № 304/2017 г./
Извършеното
административно нарушение не може да се третира като маловажно. В конкретния
случай не са събрани доказателства, които да установяват обстоятелства,
обуславящи по-ниска степен на обществена опасност на извършеното
административно нарушение. Нито пред АНО, нито пред съда въззивникът е
ангажирал доказателства, че закъснението му се дължи на здравословни причини.
Гореизложените
съображения мотивират съда да приеме претенцията на въззивника за отмяна на
обжалваното наказателно постановление за неоснователни. Наказателното
постановление е законосъобразно и правилно, тъй като извършването на
нарушението, неговия автор и неговата вина са безспорно установени, а
наложената санкция е правилно
определена. Като такова същото следва да бъде потвърдено от съда, като следва
да се отбележи, че цитираните в жалбата решения на други районни съдилища нямат
задължителен характер и не обвързват по никакъв начин настоящия съдебен състав.
Претенцията за разноски също е неоснователна. Както е изтъкнато в Тълкувателно постановление №2/19.05.2015г.
по тълкувателно дело №2/2014г. по описа на ВКС Общото събрание на Гражданска
колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, законодателят не предвижда ред
за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН. Това не е предвидено и в
НПК, субсидиарно приложим на основание чл.84 от ЗАНН.
Съгласно
Тълкувателно решение №2/03.06.2009 г. по тълкувателно
дело №7/2008г. на ВАС: 1) В
производството пред районния съд по обжалване на наказателни постановления по
ЗАНН не се заплаща държавна такса. 2) И при подаване на касационна жалба
пред административния съд срещу решение на районния съд не се дължи държавна такса. 3)
В производството пред районния съд по разглеждане на жалби срещу наказателни
постановления, при субсидиарно прилагане на НПК, когато наказателното
постановление е отменено, не се присъждат разноски в полза на нарушителя, както
когато подсъдимият бъде оправдан в наказателното производство не се присъждат
разноски срещу държавата. 4)
В случаите
когато наказателното постановление бъде потвърдено, не се присъждат разноски и
в полза на административно – наказващия орган; същите се
поемат от бюджета на съответното ведомство. В обобщение, Върховните административни съдии са постановили, че:
„Съдилищата не
присъждат разноски в производствата по административно -наказателни дела.”.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 15/11.09.2017 г. от Началника на РУ МВР – Д.,
с което на К.К.Ц., ЕГН: ********** за нарушение по чл. 56 ал. 1 от ЗОБВВПИ, на
основание чл. 2* от същия закон е наложено административно наказание – глоба в
размер на 500 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Административен съд – В. в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :