РЕШЕНИЕ
№ 456
гр. Силистра, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на осми май през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Стоян Ив. С.
при участието на секретаря Т. В. Д.
като разгледа докладваното от Стоян Ив. С. Гражданско дело №
20243420100758 по описа за 2024 година
Ищците, С. Г. Т. с ЕГН:********** и Д. С. Т. с ЕГН:**********, молят
съда да признае за установено по отношение на ответника Община Силистра,
че са собственици на недвижим имот с идентификатор 0209.19.101, находящ
се в с.Бабук, обл.Силистра в местността „Ясаци“, с площ от 2523 квадратни
метра. Твърдят, че за имота е съставен Акт за общинска собственост от
ответника с №5889 от 19.04.2013 година и №8534 от 04.04.2023 година. Също
така твърдят, че този имот е тяхна собственост, придобит от наследодателите
на втория ответник. Също така твърдят, той никога не е бил отнеман от тях и
никога не е влизал в ТКЗС.
Прилага писмени доказателства: актове за общинска собственост,
извадка от кадастрален план, разписен списък, удостоверение за сключен
граждански брак, скица на поземлен имот и удостоверение за наследници.
Молят за допускане на свидетели и назначаване на експертиза.
Претендират присъждане на разноски.
Ответника, Община Сс, не дава отговор на исковата молба и не взема
становище по предявения иск.
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Същият е допустим и е налице правен интерес съгласно Тълкувателно
1
решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК.
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие
за установено от фактическа и от правна страна следното:
Ищецът Д. Т. е наследник на С. Т. Н., починал .....................година.
Последния е записан в разписния списък на село Б. като собственик на имот с
№............, по действащия тогава регулационен план на селото/1949 година/. От
разпита на свидетеля Г. се установи, че от неговите детски години до смъртта
на С. Н., имота с цитирания по-горе номер се е стопанисвал от починалия и
неговата съпруга. След смъртта на С. Н., неговата съпруга и децата и са
продължили да живеят в този имот, в който е имало изградена жилищна
постройка. Същите са владели и съседния имот до синура, от където са
започвали нивите. Къщата е била обитаема до 1990 година, когато е била
съборена. По това време ищците са се грижили за имотите. Никой от селото
или от общината не е изявявал претенции и към двата имота. Същите н са
били включвани в ТКЗС, а са се обработвали от наследодателите на ищеца Т.,
от самия него и неговата съпруга. Също така те ги обработват и към
настоящия момент. Тези факти се потвърждават и от показанията на
свидетелката Николова. От приетото заключение на вещото лице се установи,
че имотите с номера 488 и 489 по плана от 1949 година, са включени частично
в имота с идентификатор 02097.19.101, като части от тях остават извън него.
От изложеното по-горе се налага извода, че имотите с номера 488 и 489
по плана на селото от 1949 година е били собственост на праводателите на
ищеца Д. Т., тъй като са били владяни от тях в продължение на по-вече от 20
години, след което ищеца е установил свое владение, продължаващо и до днес.
При това положение, ответника неправилно е съставил акт за общинска
собственост за тези имоти.
От изложеното се налага извода, че ищеца Т. доказа твърденията си и
предявения от него иск следва да бъде уважен.
Не така стоят нещата по предявения иск от ищцата Т.. От нейните
твърдения става ясно, че спорния имот е получен по наследство от другия
ищец, нейния съпруг. Следователно тя не е придобила право на собственост
върху този имот и не е осъществявала владение върху него, а само държане в
полза на ищеца Д. Т.. Следователно предявения от нея иск следва да бъде
отхвърлен.
С оглед решението на съда по предявения иск и на основание чл. 78, ал.
1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени извършените от него
разноски, които са в размер на 1500 лева, съгласно приложения списък, а
претенцията на ищцата Т. за разноски не следва да бъде уважавана.
2
Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК СРС,
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на Община Сс, че Д. С. Т. с
ЕГН:**********, е собственик на имот с идентификатор ...................., находящ
се в с.Б., обл.Сс в местността „Я.“, с площ от 2523 квадратни метра, за който е
съставен Акт за общинска собственост от ответника с №.......... от ...........
година.
Отхвърля предявения иск от С. Г. Т. с ЕГН:**********, за признаване за
установено по отношение на Община Сс, че е собственик на имот с
идентификатор ....................., находящ се в с.Б., обл.Сс в местността „Я.“, с
площ от 2523 квадратни метра, за който е съставен Акт за общинска
собственост от ответника с №......... от .................година.
ОСЪЖДА Община Силистра да заплати на Д. С. Т. с ЕГН:**********,
сумата от 1500/Хиляда и петстотин/ лева, представляваща извършени
разноски в хода на производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
3