Решение по дело №5741/2020 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

 

№       

         

гр. Перник, 18.05.2021 г.,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА

 

при участието на секретаря Цветелина Малинова

като разгледа докладваното от съдията

гр.д. № 05741 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявен от Н.А.М., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника си адв. Ц., срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 11, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника принудително изпълнение на сумата 1193,92 лв. – главница за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода 04.10.2011 г. до 07.10.2013 г., за която сума е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 7633/2013 г. на РС – Перник, поради погасяването й по давност.

Ищецът излага, че срещу него е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 7633/2013 г. на РС – Перник за посоченото вземане въз основа на молба от 29.07.2014 г. е образувано изп. д. № 1403/2014 г. на ЧСИ Стилиян Бадев. Твърди, че изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на 2 г. Счита, че вземанията са погасени с изтичане на тригодишна давност. Навежда довод, че дори да се приеме, че началният момент на давностният срок е 26.06.2015 г. и давността за вземането е петгодишна, то тя отново е изтекла, поради което моли предявеният иск да бъде уважен, както и за осъждане на ответника да му заплати сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Перник, е депозирал отговор на исковата молба, чрез пълномощника си юрк. Мирослава Кирилова, с който изразява становище, че изпълнителното дело е прекратено по силата на закона, след което не са предприети действия по принудително събиране на вземанията, а напротив - по отписване на задълженията. Вземането продължава да съществува, но не може да бъде събрано по принудителен начин. Счита, че не са дали причина за завеждане на делото. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение и моли да бъде намалено до предвидения в Наредба № 1/5004 г. минимум.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

От приложените за послужване книжа, съхранявани от Служба „Архив“ по по ч.гр.д.№ 7633/2013 г. на РС – Перник се установява, че в полза на „Водоснабдяване и канализация“ ООД е издадена Заповед № 6539/15.11.2013 г. срещу Н.А.М. за сумата 1193,92 лв. – главница за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 04.10.2011 г. до 07.10.2013 г., сумата 119,78 лв. – лихва за забава за периода от 08.12.2011 г. до 06.11.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.11.2013 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 26,27 лв. – държавна такса.

Видно от извършеното удостоверяване върху заповедта за изпълнение, че на 03.04.2014 г. е издаден изпълнителен лист за посочените суми.

От молба с вх.рег. № 9329/29.07.2014 г. се установява, че е отправено искане от „ВиК“ ООД до ЧСИ Стилиян Бадев за образуване на изпълнително дело въз основа на издадения по гр.д. № 7633/2013 г. на РС-Перник изпълнителен лист и налагане на запор върху трудовите възнаграждения на длъжника.

От приложената покана за доброволно изпълнение е видно, че е образувано изп.д. № 1403/2014 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев за принудително събиране на вземанията по изпълнителния лист.

С доклада по делото е обявено за безспорно, че изп.д. № 1403/2014 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев е прекратено поради изтичане на две години от последното изпълнително действие, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК, доколкото в исковата молба се съдържат твърдения, че вземанията, за които в полза на ответното дружество е издаден изпълнителен лист, са погасени по давност след издаването му.

Безспорно е, което е обявено и с доклада по делото, че изп.д. № 1403/2014 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев е прекратено поради изтичане на две години от последното изпълнително действие, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Предвид съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което ищецът има интерес да установи, с оглед осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство, в който смисъл е Определение № 513/24.11.2016 г.по ч.т.д.№ 1660/2016 г. на ВКС, съдът приема, че предявеният иск е допустим.

В случая изпълнителният лист е издаден за вземания по влязла в сила заповед за изпълнение, които ищецът твърди, че не дължи поради изтекла погасителна давност.

Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва със стабилитета на съдебните решения, тъй като фактите и възраженията, които са могли да бъдат направени до влизането й в сила, се преклудират. Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, е недопустимостта на последващ процес, основан на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед.  Влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно или безспорно, което означава, че при влязла в сила заповед за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото е положението при постановено съдебно решение. Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. По изложените съображения съдът намира, че вземанията по влязлата в сила заповед за изпълнение са съдебно установени вземания, поради което погасителната давност за тях е общата 5 - годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай /в този смисъл Решение № 321 от 16.10.2018 г. по в.гр.д. № 479/2018 г. на Окръжен съд – гр. Перник и др./.

От книжата по ч.гр.д. № 7633/2013 г. на РС-Перник се установява, че заповедта за изпълнение е влязла в сила на 27.03.2014 г., от който момент започва да тече предвиденият в закона петгодишен давностен срок.

С подадената на 29.07.2014 г. молба за образуване на изпълнително дело, в която е посочен конкретен изпълнителен способ – налагане на запор върху трудовите възнаграждения на длъжника, давността е прекъсната и е спряла да тече докато трае висящността му, съгласно Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г. на Пленум на ВС. С ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че ППВС № 3/1980 г. е изгубило смисъл в тази част, като е дадено друго разрешение, а именно – че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение. Съобразно задължителната практика, дадена с Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. ГК, IV г. о. на ВКС, според която отмяната на ППВС № 3/1980 г. има действие занапред, а новото тълкуване на правната норма започва да се прилага от момента на постановяването на новия тълкувателен акт, съдът приема, че новата давност е започнала да тече от 26.06.2015 г.

Ответникът признава, че не са предприемани изпълнителни действия, поради което следва, че давността за вземането е изтекла на 26.06.2020 г.

С оглед изложеното, съдът прави извод, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

 

По разноските:

Ответникът не е изложил твърдения, че давностният срок е по-дълъг или теченето му е спирано и/или прекъсвано, а напротив - изрично е признал, че вземането не може да бъде събрано принудително, поради което на основание чл. 78, ал. 2 ГПК разноските дледва да останат в тежест на ищеца /В този смисъл Определение № 549 от 29.11.2018 г. по ч.гр.д. № 4317 по описа за 2018 година на ВКС/. С оглед изложеното, съдът намира, че искането на ищеца за присъждане на разноски за производството по делото е неоснователно.

 

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

          ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.А.М., ЕГН **********, с адрес: ***, НЕ ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 11, принудително изпълнение поради погасяване по давност на вземането за сумата 1193,92 лв. – главница за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода 04.10.2011 г. до 07.10.2013 г., за която сума е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 7633/2013 г. на РС – Перник.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник  в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението книжата по ч.гр.д. № 7633/2013 г. на РС – Перник да се върнат в Служба „Архив“. 

                                           

 РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: И.Д.