Р Е Ш Е Н И Е
№ 671 / 14.9.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, осми състав, в открито заседание на първи септември две хиляди
двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОМИР БАБАКОВ
при участието на секретаря Янка Вукева, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 272 по описа за 2022 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във вр. чл. 15 от Наредба № 4/24.02.2015 г. за прилагане на мярка
11 "Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014 – 2020 г.
Образувано е по жалбата на ЕТ
„Антоанета Георева- Тонина“ от с. Юнаците против Акт за прекратяване на
биологичен ангажимент по мярка 11 “Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г.
Изх. № 01-6500/2387#3/11.02.2022 г.
на Зам. изпълнителния директора на ДФЗ гр. София.
Релевирани
са доводи за нищожност на оспорения административен акт, респективно за
незаконосъобразност поради допуснати съществени процесуални нарушения,
както и нарушения на приложимите материалноправни разпоредби. В съдебно
заседание процесуалният представител на дружеството адвокат Ч.Ч., поддържа
жалбата и претендира присъждане на разноски по представен списък. Допълнителни
доводи излага в депозирани писмени бележки.
Ответникът – заместник изпълнителният директор на
Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), чрез процесуален представител юрисконсулт П. М.,
излага становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на разноски.
Допълнителни доводи излага в писмени бележки.
Административен съд-Пазарджик, осми състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на акта в оспорената
му част във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, приема за установено
следното:
С уведомително писмо изх. № 02-130-2600/295 от
24.02.2016 г., бенефициентът ЕТ „Антоанета Георева- Тонина“ от с. Юнаците била
уведомена, че съгласно подадено от нея заявление УИН 13/010715–81072 за площ в размер на 34,34
ха е одобрена за участие по мярка 11 “Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020
г. Всички заявени парцели са „в преход“ и не са
достигнали биологично производство.
През 2016 г., жалбоподателката увеличила обема на
земеделското стопанство и включила допълнителни площи. С уведомително писмо
изх. № 02-130-2600/3504 от 25.12.2016 г. бенефициентът ЕТ „Антоанета Георева-
Тонина“ е уведомена, че съгласно подадено заявление УИН 13/070716/88833, за кампания 20161 площ в
размер на 248,07 ха е одобрена за участие по мярка 11 “Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г.,
като всички заявени парцели са със статус „в преход“.
Между ЕТ „Антоанета Георева- Тонина“ и „Балкан Биосерт“ ООД е сключен договор
за контрол и сертификация на биологично производство, преработка, означаване и
търговия с биологични продукти № 1485/11.12.2012 г.
Контролиращото лице „Балкан Биосерт“ ООД,
съгласно чл.29, §1 от Регламент /ЕО/ №
834/2007 е осъществило контрол върху производството на ЕТ „Антоанета Георева-
Тонина“ и е издало сертификати за произведената продукция за кампании 2016,
2017, 2018 и решение за сертификация на биологичното производство на ЕТ „Антоанета Георева- Тонина“ за 2019 г.,
коригирано към 10.02.2020 г.
Със заявление УИН 13/280518/97665, бенефициентът ЕТ
„Антоанета Георева- Тонина“ декларирала площи за подпомагане, сред които и
процесните парцели със следните показатели:
-парцел 52221-1051-33-1- землище Ново село, заявена
култура- слънчоглед, заявена площ 0,40 ха, код на агроекологична дейност БР 10.
-парцел 52221-1051-36-1- землище на с. Ново село,
заявена култура слънчоглед, заявена площ 0,33 ха, код на агроекологична дейност
БР 10.
Тъй като прехода към биологична продукция на заявените
парцели започва да тече от 2018 г., жалбоподателката погрешно е въвела в таблицата
на заявените парцели за кампания 2018 код на биологична дейност „биологично
растениевъдство“, вместо „биологично растениевъдство в преход“./код БРП 10/.
За кампания 2018 е издаден сертификат за съответствие
№ BG100A/1-18/07.12.2018 г., след проведен контрол на 30.11.2018
г. на земеделското стопанство. Издадена е декларация с изх. № 9367/07.08.20 г.,
с която е направена корекция в сертификата, като за част от парцелите, за които
е подадена информация, че са в преход втора година, с начало на прехода 27.10.2017
г., вместо „биологично“, с начало на прехода 27.02.2015 г.
Процесните парцели, заявени за кампания 2018 г.,
фигурират в сертификат за съответствие № BG100A/1-18/07.12.2018 г. като площи „в преход първа година,
с начало на прехода 30.11.2018 г.
Със заявление УИН 13/170519/00931, бенефициентът е
декларирал площи за подпомагане за кампания 2019, а процесните парцели са
заявени както следва:
-парцел 52221-1051-31-1- землище Ново село, заявена
култура- мека пшеница, заявена площ 0,40 ха, код на агроекологична дейност БР
10.
-парцел 52221-1051-8-1- землище на с. Ново село,
заявена култура мека пшеница, заявена площ 0,33 ха, код на агроекологична
дейност БР 10.
Тъй като прехода към биологична продукция на заявените
парцели започва да тече от 2018 г., и 2019 г. е втора поред „в преход“,
жалбоподателката отново погрешно е въвела в таблицата на заявените парцели за
кампания 2018 код на биологична дейност „биологично растениевъдство“, вместо
„биологично растениевъдство в преход“./код БРП 10/.
По делото е
прието заключение на изготвена съдебно техническа експертиза, което
съдът кредитира като компетентно изготвено, от вещо лице, притежаващо
съответните специални знания в областта, в която му е възложена задачата,
отговорило изчерпателно на поставените му въпроси и неоспорено от страните. Съгласно същото, за произведената продукция през 2018 г.,
контролиращото лице „Балкан Биосерт“ ООД
е издало във връзка с контрола на стопанството на ЕТ „Антоането Георева-Тонева“
за спазване на поетия през 2015 г. биологичен ангажимент Сертификат № BG100A/1-18/07.12.2018 г. Сертификатът е издаден съгласно
изискванията на чл. 68 от Регламент /ЕО/ 889/2008 г. Съгласно въпросният
сертификат и декларация № 9367/07.08.20
г., с която е направена корекция по отношение на извършената проверка на
стопанството на жалбоподателката, 174 парцела, с площ 123,61 ха са с код на
агроекологична дейност „в преход“. Началото на прехода за тези парцели е
27.10.2017 и 30.11.2018 г. Процесните парцели 52221-1051-31-1 и 52221-1051-8-1
със заявена и отглеждана култура „слънчоглед“ /едногодишно растение/ са с
начало на преходния период 30.11.2018 г. Същите трябва да достигнат статус на парцела „биологичен“ и преминат към
биологично производство през кампания 2020 и за тях да се издаде сертификат за
произведена биологична продукция.
Тъй като началото на прехода към биологична продукция
на процесните парцели започва да тече от 30.11.2018 г. /датата е отбелязана в
издадения сертификат за 2018 г./, жалбоподателката погрешно е въвела в
таблицата на заявените парцели за кампания 2018 код на агроекологична
дейност „биологично растениевъдство“,
вместо „биологично растениевъдство в преход“. Съгласно уведомително писмо изх.
№ 02-130-2600/282 от 02.06. 2020 за извършена оторизация на изплатено финансово
подпомагане за кампания 2018 г., бенефициентът ЕТ „Антоанета Георева-
Тонина“ е санкционирана поради
несъответствие на заявената от кандидата биологична дейност и установената от
контролиращото лице за процесните парцели.
При така установеното от фактическа страна,
Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 20а, ал.
1 и ал. 2, т. 2 от ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФ
"Земеделие" е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и я
представлява. На този орган, според чл. 10, т. 7 от Устройствения правилник на
ДФ "Земеделие", е предоставено правомощието да взема решения за
одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на Общата
селскостопанска политика, прилагани от Разплащателна агенция, каквато е и мярка
11 "Биологично земеделие" направление "Биологично
растениевъдство" от ПРСР за периода 2014-2020 г. Оспорената заповед е
издадена от компетентен орган- заместник изпълнителен директор на ДФ
"Земеделие", с делегирани правомощия от изпълнителния директор.
Актът е връчен на 25.02.2022 г. лично на
жалбоподателката, а жалбата срещу него е депозирана на 09.03.2022 г.- т.е. в
рамките на преклузивния 14- дневен срок за обжалване.
Актът е издаден в писмена форма и съдържа изискуемите
по чл. 59, ал. 2
от АПК реквизити. В същия са посочени както правни, така и
фактически основания за издаване, като в хода на административното производство
не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът е подробно мотивиран. Производството
е открито на основание чл. 26 ал.1 от АПК с писмо изх. № 01-6500/2387 от
12.05.2021 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ и на бенефициента е
предоставена възможност да представи в седмодневен срок възражения срещу
направените в писмото констатации. Жалбоподателката е депозирала възражение Вх.
№ 01-6500/2387 от 02.06.21 г., допълнено с възражение Вх. №
01-6500/2387/17.06.2021 г. като доводите в същото са били обсъдени от решаващия
орган в оспорения акт и са приети за неоснователни. Част от мотивите по издаване на акта и по
специално относно процесните парцели 52221-1051-31-1 и 52221-1051-8-1, за
които не са представени сертификати за
произведена биологична продукция се съдържат в приложение 1 към писмо изх. №
01-6500/2387 от 12.05.2021 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ и за тях е
приложимо Тълкувателно решение № 16/31.03.2015 г. на ОСГК на ВС, доколкото акта
препраща към уведомителното писмо, с което е открито производство по чл. 26
ал.1 от АПК. Ето защо, не могат да бъдат споделени доводите за допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването акта, а още по- малко за
неговата нищожност.
Съдът счита, че правилно е приложен и материалния
закон. Условията и редът за подпомагане на земеделски стопани, които извършват
земеделски дейности, насочени към подобряване на опазването на околната среда
по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 – 2020, са
регламентирани в Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично
земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 –
2020 г. (Наредба № 4 от 24.02.2015 г.) Съгласно чл. 6, ал. 1
от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., биологичните дейности от съответното
направление се изпълняват за период от пет последователни години, като в ал. 2
на същата разпоредба (доп. ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) е
предвидено, че "срокът по ал. 1, 4 и 6 започва да тече от началото на
годината на подаване и одобрение на "Заявлението за подпомагане",
което през първата година на кандидатстване е и "Заявление за
плащане". През всяка следваща година до изтичане на срока по ал. 1 и 4
кандидатите за подпомагане подават "Заявление за плащане".
В разпоредбите на чл. 15, ал. 1–3 от Наредба
№ 4 от 24.02.2015 г. са посочени основанията и условията, при които ДФЗ
прекратява биологичния ангажимент, а съгласно чл. 15, ал. 3, т. 3 - правното
основание за издаване на оспорения административен акт, ДФЗ прекратява поетия
биологичен ангажимент в случаите, когато подпомаганите лица не са спазили
изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и 5. Последните сочат задължението на
подпомаганите: по т. 2 - до 30 октомври на петата година от ангажимента, който
започва да тече от подаването на първото одобрено заявление за подпомагане по
съответното направление, най-малко веднъж да са получили сертификат или писмено
доказателство за съответствие на произведените от тях растителни, животински
или пчелни продукти с правилата на биологичното производство; сертификатът или
писменото доказателство удостоверяват произведена биологична продукция; по т. 3
- да предоставят документите по т. 2 и 5, които удостоверяват състоянието на
парцелите и произведената продукция от земеделската култура, формираща размера
на подпомагане, в годината на издаването им и се предоставят обобщено за
подпомаганите парцели, за които е поет ангажимент; по т. 5 /в сила от
12.03.2021 г. / - за площите/животните/пчелните семейства по чл. 6, ал. 4 до
края на ангажимента поне веднъж да получат сертификат или писмено доказателство
за съответствие на произведените от тях растителни, животински или пчелни
продукти с правилата на биологичното производство; сертификатът или писменото
доказателство удостоверяват произведена биологична продукция.
Предвид съдържанието на цитираните разпоредби,
безспорно същите предвиждат като материалноправна предпоставка за прекратяване
на поет от земеделския стопанин биологичен ангажимент - в случая по направление
"Биологично растениевъдство", когато в рамките на периода на
ангажимента – от първото одобрено заявление до 30. 10. на петата година,
бенефициерът не получи или не представи сертификат или писмено доказателство за
съответствие с правилата на биологично производство, удостоверяващо произведена
биологична продукция. Задължението за получаване на сертификата/писменото
доказателство е това да стане "най-малко веднъж" и "поне"
веднъж до края на ангажимента, а задължението за представяне по т. 3 е относимо
към годината на издаване на самите документи.
Съгласно § 1, т. 7 от ДР на Наредба № 4 от 24.05.2015
г., в редакцията му както към 2015 г., така и към датата на издаване на
оспореният акт, "Сертификат" или "Писмено доказателство" е
документ, издаван от контролиращо лице на всеки производител или преработвател,
който контролира и отговаря на изискванията на Регламент
(ЕО) на Съвета № 834/2007 и на Регламент
(ЕО) на Съвета № 889/2008 в областта на своята дейност. Писменото
доказателство е изготвено съгласно образеца в приложение
XII на Регламент (ЕО) на Съвета № 889/2008.
В случая, 2020 г. е последната кампания от
петгодишният период на ангажимент на жалбоподателя по мярка 11 "Биологично
земеделие", направление "Биологично растениевъдство", като видно
от представените като доказателства по делото копия на Сертификат за
съответствие № BG1000А/1-18/07.12.2018 г. и
Декларация Изх. № 9367/07.08.20 г.,
процесните парцели 52221-1051-31-1 и 5222-1051-8-1 /които са заявени за
кампания 2018 под № 52221-1051-33-1 с площ 0,4 ха и № 52221-1051-36-1 с площ
0,33 ха/ са „в преход“ със заявена и отглеждана култура „слънчоглед“ /едногодишно
растение/ с начало на преходния период 30.11.2018 г. Тъй като техния преходен
период е 2 години, същите трябва да достигнат статус на парцела „биологичен“ и
да преминат към биологично производство през 2020 г. и за тях да се издаде
сертификат за произведена биологична продукция, а такъв сертификат липсва. Ето
защо правилно и законосъобразно административният орган е приел, че
представеният документ (сертификат) не отговаря на условията - всички одобрени
земеделски площи да са преминали периода на преход и да е произведена продукция
от земеделската култура, формираща размера на подпомагане за всички площи,
респ. декларирани по мярката парцели, в годината на издаването на документа. Посочената
фактическа установеност води до извод, че следва да бъде приложена
задължителната, предвидена в нормативния акт, последица, а именно прекратяване
на ангажимента, както е приел административният орган в оспорения акт.
Изискването по чл. 33, ал.
1, т. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. е съществувало още към
датата на приемане на подзаконовия нормативен акт, следователно и през 2015 г.
– първата година на поемане на ангажимента. Разликата в съдържанието на
предходната редакция на разпоредбата, в сравнение с действаща към датата на
издаване на акта (ДВ, бр. 76 от 2019 г., в сила от 27.09.2019 г.), е срокът до
който е предвидено снабдяване на подпомаганото лице с писменото
доказателство/сертификат, като е предвиден по-благоприятен за подпомаганите
лица режим - срокът от 30. 09. е удължен до 30. 10. Съгласно чл. 33, ал.
1, т. 3 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., документите по т. 2,
удостоверяващи състоянието на парцелите и продукцията (биологично или в
преход), следва да се предоставят за всеки от одобрените за подпомагане
парцели, преминали периода на преход към биологично производство по чл. 11, ал.
4. Цитираната разпоредба е в сила от 28.02.2017 г., т. е. е действала към 2018
г. и е приложима и спрямо жалбоподателката.
Посочените в оспорения акт норми на чл. 15, ал.
3, т. 3 във вр. с чл. 33, ал.
1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. отговарят на описаните в
акта фактически основания, поради което не е налице неправилно приложение на
материалния закон. Действително, условието за спазване на изискванията на
Наредба № 5 от 03.09.2018 г. за прилагане правилата на биологично производство,
етикетиране и контрол, и за издаване на разрешение за контролна дейност за
спазване на правилата на биологично производство, както и за последващ
официален надзор върху контролиращите лица, е въведено в Наредба № 4 от
24.02.2015 г. едва през 2020 г. (обн. ДВ бр. 38 от 2020 г., в сила от
24.04.2020 г.) и не е имало как жалбоподателката да съобразява поведението си с
разпоредбите й към датата на представяне на сертификата. Това обстоятелство
обаче в случая е без правно значение, доколкото изискването за получаване на
сертификат, в които да е удостоверено количество произведена биологична
продукция е съществувало и към момента на поемане на ангажимента.
Без правно значение е също и обстоятелството, че
процесните два парцела са заявени съгласно чл. 17 ал.4 от Наредба №
4/24.02.2015 г. и за тях не е поет нов ангажимент, а е разширен действащия
ангажимент за оставащия период, който е до 2020 г. След като ангажиментът е
разширен, изискванията всички площи да достигнат статус „биологичен“ и да
преминат към биологично производство, удостоверено с документ съгласно чл. 33
ал.1 т.3 от Наредбата важи и за разширените площи. Такъв сертификат по делото,
както вече се посочи, не е представен.
Установи се също, че парцелите са заявени за
подпомагане за кампании 2018 и 2019 г. със сгрешен код „БР“ /биологично растениевъдство/, вместо
правилния код „БРП“/биологично растениевъдство в преход/, за което
бенефициентът е санкциониран с Уведомително писмо изх. № 02-130-2600/282 от
02.06.2020 г. за извършена оторизация. Задължението за правилно деклариране на
подпомаганите площи е на бенефициента, а статусът на подпомаганата площ като
„биологичен“ се определя с издадения сертификат за съответствие, издаден от
контролиращото лице, а не от заявлението за подпомагане.
По изложените съображения съдът приема, че обжалваният
акт не страда от пороци, обосноваващи отмяната му на основанията по чл. 146 от АПК, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото в полза на ответника следва
да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимално
предвидения размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ – 100
лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2
във вр. чл. 173, ал. 2 АПК, Административен съд-Пазарджик, осми състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на ЕТ „Антоанета Георева- Тонина“ от с. Юнаците против Акт за прекратяване на
биологичен ангажимент по мярка 11 “Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г.
Изх. № 01-6500/2387#3/11.02.2022 г. на Зам. изпълнителния
директора на ДФЗ гр. София.
ОСЪЖДА ЕТ „Антоанета Георева- Тонина“ от с. Юнаците да
заплати в полза на Държавен фонд „Земеделие“ гр. София сумата от 100/сто/ лева
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от решението да
се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.
СЪДИЯ:/п/