Р Е Ш
Е Н И Е
№ ……………./.….03.2021 г., гр.
София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на седемнадесети февруари през 2021 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ
НАЙДЕНОВА
мл.съдия КРИСТИНА ГЮРОВА
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 2018 по
описа за 2020
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 284960 от 25.11.2019 г. по гр.д.№ 56961/2018 г. на СРС, 40 състав, е
признато за установено по искове
с правна квалификация чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.213, ал.1 от КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от ЗД „ЕВРОИНСсрещу „Д.З.“
АД, че „Д.З.“ АД дължи на З. „Е.“ АД следните суми: 300,20 лева - регресно
вземане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ относно
лек автомобил „Рейндж Ровър“ с per. №******, представляващо изплатено
застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско”, застрахователна
полица 00500100112638/28.05.2015г., по щета №**********/16.02.2016г., на
застрахованото лице като собственик на лек автомобил „Ситроен С4“ с per. №******,
за претърпени имуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 15.02.2016г. в
гр. София, кв. „Драгалевци“, на паркинга на хотел „Витоша“, между
горепосочените МПС, и ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 30.01.2018г. до окончателното й изплащане, и 19 лева -
мораторна лихва за периода от 26.05.2017г. до 30.01.2018г., за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №6554/2018г.
по описа на СРС, 40 състав. С решението също е определена и отговорността за
разноските, като е осъден ответника да заплати на ищеца разноски по делото в
размер на 590 лева и разноски в заповедното производство в размер на 175 лева.
Срещу
решението е подадена въззивна
жалба от ответника „Д.З.“ АД. Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност
на първоинстанционното решение. Въззивникът твърди, че искът е неоснователен, поради липсата на
доказателства за: наличие на сключена
застраховка между ответника и виновния водач за МПС с което е причинено
уврежданетопо задължителна застраховка „гражданска отговорност“, за покрит
застрахователен риск, за настъпване на ПТП, противоправното поведение на
застрахован при отвтеника водач на МПС, за механизма на ПТП и причинна връзка и
за вредата и нейния размер. Отрича се доказателствената стойност за тези факти на протокола
за ПТП, като съставен след момента на соченото ПТП, без да е подписан от
сочения виновен водач, също и на приетата по делото САТЕ като базирана само на
този протокол за ПТП. Моли решението да се отмени и иска отхвърли, претендира
разноските за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна-ищец З. „Е.“ АД оспорва
същата с писмен отговор. Възразява, че съдът е приел, че ответникът не оспорва
наличеието на застрахователно правоотношение между него и виновния водач, че
протоколът за ПТП има доказателствена стойност за ПТП и неговия механизъм, а
при оспорване ответникът носи тежестта да докаже обратното, и същият е бил
преценен не самостоятелно, а в съвкупност в др. събрани по делото доказателства.
Моли решението да се потвърди, претендира разноски.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и
съдът се е произнесъл съобразно предявената с исковата молба претенция.
При произнасянето си по
правилността на обжалваното решение, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба на ищцата оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към
спора факти и на приложимите материално правните норми,
както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори
ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Предявени са положителни установителни искове с правна
квалификация чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 във
вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. чл.411 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за
установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№6554/2018г. по описа на СРС, 40 състав. Вземането на ищеца е основано на чл.411
от КЗ и изисква установяване на три групи факти: 1/наличие на валиден договор
за имуществено застраховане между увредения и ищеца и извършено плащане по него
от страна на последния във връзка с настъпили вреди на застрахованото имущество
в срока на действие на договора; 2/вредите да са причинени в резултат на
деликт, с оглед на което за увредения да са възникнали права срещу причинителя
на вредата на основание чл. 45 ЗЗД и З/към момента на настъпване на дебликта
същият представлява и ПТП и гражданската
отговорност на делинквента, причинил деликта да е била предмет на валиден
застрахователен договор, сключен с ответника.
Оплакванията на ищеца с въззивната жалба се отнасят до
процесуални нарушения относно преценка на събраните по делото доказатeлства,
вкл. и на доказателствената стойност на приетия двустранен констативен протокол.
Съобразно оплакването по въззивната жалба, спорни пред въззивния съд са всички факти
от състава на чл.411 от КЗ, посочени по-горе: качеството на ответника като
застраховател по „гражданска отговорност“, механизма на ПТП, причинената вреда и
причинната връзка между тях. Вината се предполага съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД.
Първоинстанционният съд е изложил в обжалваното
решение фактически констатации и правни изводи, въз основа на които е приел, че
събраните по делото доказателства, вкл. и протокол за ПТП и САТЕ, доказват
всички елементи от фактическия състав на регресното вземане на ищеца към
ответника, предвид и приетото от съда, че не се оспорва от ответното дружество
обстоятелството, че към датата на настъпване на пътно-транспортното
произшествие гражданската отговорност на причинителя на произшествието е била
застрахована при него по силата на договор за застраховка “Гражданска
отговорност”.
Въззивният съд, при извършената въззивна проверка за
правилност и самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства при
първоинстанционното разглеждане на спора,
достигна до различни изводи по основателността на предявения главен и акцесорен
иск, като намира оплакванията по въззивната жалба за липсата на доказателствена
стойност на протокола за ПТП, и на приетата по делото САТЕ като базирана само
на този протокол за ПТП, за установяване
н аправнозначими факкти по механизма на ПТП и причинната връзка, за основателни.
Още с отговора
на исковата молба, ответникът е оспорил доказателствената стойност на протокола
за ПТП. Представеният протокол, на който ищецът се позовава като доказателство
за механизма на ПТП, противоправното поведение на делинквента и вредата, вкл. и
причинната връзка, е такъв по Наредба № І-167 от 24.10.2002 г. за условията и
реда за взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните
компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на
застрахователни събития, свързани с моторни превозни средства, а именно
съставен длъжностно лице от МВР и при посещение на място. Той представлява официален
писмен документ, който се ползва с обвързваща доказателствена сила само относно
авторството на актосъставителя и отразените в него факти, които
актосъставителят е възприел лично- такива са тези по наличните на мястото МПС и
тяхното разположение, лица, и видими щети по МПС-ва, пътната сигнализация и
маркировка, но не се ползва с обвързваща
доказателствена сила относно отразения в него за механизма на ПТП и
противоправността на поведението на участник 1. Ето защо неговото оспорване от
ответника относно механизма на ПТП и противоправото поведение вината на участник
1, не прехвърля доказателствената тежест
върху ответника да докаже неговата неистинност. / в този смисъл е и
непротиворечивата съдебна практика, установена в редица решения и на ВКС, напр.
решение № 98 от 25.06.2012 г. на ВКС, ТК по т. д. № 750/2011 г., II т.
о./. Не би могло само въз основа на
обективираното само в този протокол за
ПТП съдът да приеме за установено, че е настъпило соченото в него ПТП,
противоправното поведение на единия водач, причинно-следствената връзка между
претендираните вреди/обезщетени от застрахователя по
застраховка"Каско"/ и твърдяното произшествие. Този протокол има
стойност на официален документ и удостоверява само че на посочената в него дата
и част от актосъставителя, на мястото описано в него се е намирал участник 2 и
управляваното от него МПС и по това МПС е имало посочените в протокола видими
щети, но не и за др. факти, касаещи другия водач и управляваното от него МПС
нито за самия механизъм на настъпване на соченото ПТП.
Така в случая ищецът носи доказателствената тежест на
установяване обстоятелствата по твърдяното ПТП, противоправното поведение на
другия водач и причинната връзка между това поведение и причинените имуществени
щети по застрахованото при ищеца МПС,
посредством ангажирането и на други доказателства - разпит на свидетели,
заключение на вещи лица- ако преценката на фактите, от значение за механизма на
ПТП и причинната връзка, изисква специални познания, които съдът не притежава,
и др. Събраните по делото други доказателства, обаче, не водят до извод, че е
установен механизма на произшествието. Приетата по делото САТЕ дава отговор на
поставени от ищеца въпроси само въз основа на данните от протокола за ПТП за
механизма на същото, при което самостоятелно и САТЕ не може да служи като
доказателство за механизма на ПТП и противоправност в поведението на участник 1
. Другите представени от ищеца писмени доказателства са частни такива-
уведомления и заявления до него от водача на застрахованото при ищеца МПС и не се ползват с обвързваща доказателствена
сила спрямо ответника, който оспорва настъпване на фактите от състава на
регресното вземане на ищеца изцяло. Не се събраха и свидетелски показания за
тези факти поради процесуалното поведение на ищеца, който се е отказал от
събиране на допуснати свидетелски показания.
Пред въззивния съд не е направено оплакване за
процесуално нарушение свързано с доклада на съда по чл.146 от ГПК, нито с
процеса по допускане и събиране на доказателствата, нито е направено искане за
събиране на нови доказателства, при което
съвкупната преценка на същите събрани по делото доказателства води до извод,
че ищецът не е доказал на на 15.02.2016г. в гр. София, кв. „Драгалевци“, на
паркинга на хотел „Витоша“, между лек автомобил „Ситроен С4“ с per. №******и
лек автомобил „Рейндж Ровър“ с per. №******, да е настъпило ПТП каквото е
описано в исковата молба и в приетия по делото протокол за ПТП. Така, макар
ищецът да установява, че е застраховател по имуществена застраховка на лек автомобил „Ситроен С4“ с per. №******и да
е заплатил на неговия собственик застрахователно обезщетение за вреди от ПТП ,
то няма регресно вземане за така платеното срещу ответника, тъй като не се
установи в този процес ПТП да е причинено противоправно от лице, за което
ответникът отговаря. Искът за главница подлежи на отхвърляне, както и
обусловеният от него акцесорен иск за лихва за забава, защото при липса на
възникнал главен дълг не се дължи лихва за забава за неговото плащане. Само за
пълнота на изложението въззивният съд посочва, качеството на ответника като
застраховател по задължителна застраховка „гражданска отговорност“ се
установява от приетия по делото документ- хартиена разпечатка на електронен
документ от електронната система на Гаранционния фонд, макар самата
застрахователна полица за това да не е събрана по делото като доказателство.
Съобразно изложеното обжалваното решение следва да
бъде отменено и исковете да се отхвърлят, вкл. отмени решението и в частта за
разноските като последица от отхвърляне на исковете.
При този изход на спора и заявеното искане за разноски,
ищецът дължи на ответника разноски за първата инстанция в размер на 100 лв. за
защита от юрисконсулт съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.25, ал.1 от Наредбата
за правната помощ, при липсата на фактическа и правна сложност на спора, което
възнаграждение се определя от съда, и за въззивната инстанция 50 лв. за
държавна такса и 100 лв. за защита от юрисконсулт, поради уважаване изцяло на
жалбата.
Ищецът-въззиваем няма право на разноски поради
отхвърляне на иска.
Воден от горните мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 284960 от 25.11.2019 г. по
гр.д.№ 56961/2018 г. на СРС, 40 състав, ВМЕСТО
КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от З. „Е.“
АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, съдебен адрес ***, офис
9, чрез пълномощника адв. М.Й., срещу „Д.З.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление ***, искове с правна квалификация чл.415, ал.1 във вр. с чл.124,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.213, ал.1 от КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за
установяване, че „Д.З.“ АД дължи на З. „Е.“ АД следните суми: 300,20 лева -
регресно вземане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“
относно лек автомобил „Рейндж Ровър“ с per. №******, представляващо изплатено
застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско”, застрахователна
полица 00500100112638/28.05.2015г., по щета №**********/16.02.2016г., на
застрахованото лице като собственик на лек автомобил „Ситроен С4“ с per. №******,
за претърпени имуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 15.02.2016г. в
гр. София, кв. „Драгалевци“, на паркинга на хотел „Витоша“, между
горепосочените МПС, и ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 30.01.2018г. до окончателното й изплащане, и 19 лева -
мораторна лихва за периода от 26.05.2017г. до 30.01.2018г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №6554/2018г. по описа на СРС, 40
състав.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.3 от ГПК З. „Е.“ АД,
ЕИК ****** да заплати на „Д.З.“ АД, ЕИК ******, сумата общо 250 лв. разноски за
двете съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно
чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.