Р Е Ш Е Н И Е
№ 260077
гр.
Пловдив, 14.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, IX въззивен състав, в открито съдебно заседание на трети септември
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
при участието на секретаря Пенка
Георгиева, като разгледа докладваното от младши съдия Иванов в. гр. дело № 1765
по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа
на въззивна жалба от Детска градина с яслени групи „О.
м.“ гр. С., представлявана от директора Е. П.-К., чрез пълномощника адв. И.К.,
против Решение № 1939 от 15.06.2020 г., постановено по гр. дело № 20483 / 2019
г. на Районен съд - Пловдив, XV гр. състав, с което на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ
е признато за незаконно и е като такова е отменено уволнението, извършено със
Заповед № РД-09-55/13.11.2019 г. на директора на Детска градина с яслени групи, „О. м.“ гр. С., с която на основание чл. 330,
ал. 2, т. 6 вр. с чл. 188, т. 3 и чл. 187, ал. 1, т.
7 и т. 8, предл. второ и чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ,
считано от 13.11.2019 г., е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е
прекратено трудовото правоотношение с въззиваемата
страна В.Л.Д., ЕГН **********, с адрес ***. С атакуваното решението също така на
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ въззиваемата страна е възстановена на
заемана преди уволнението длъжност – „***“ – ЗАС ***, шифър по ***, категория
персонал „н.“, а на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр.
чл. 228 от КТ жалбоподателят е осъден да заплати на въззиваемата страна сумата
от 3 836 лв., представляваща обезщетение за времето, през което В.Л. Д. е
останала без работа поради уволнението в периода от 13.11.2019 г. до 13.05.2020
г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 13.12.2019 г.,
до окончателното изплащане на сумата, както и 595,65 лв., разноски по
производството, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, а в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пловдив сумата от
313,44 лв. – държавна такса.
В жалбата се твърди, че
атакуваното решение е незаконосъобразно и неправилно. Жалбоподателят счита, че
районният съд неоснователно е приел, че искането за даване на писмени обяснения
не съдържа достатъчно конкретно и ясно посочване на нарушенията на трудовата
дисциплина, като излага съображения в този смисъл. В т.н. счита за доказано по
делото и надлежното връчване на искането за даване на писмени обяснения. В
жалбата се навеждат и твърдения, че е ирелевантен за спора точният момент, в
които е станало внасянето и снимането на развалената храна, доколкото от
събраните по делото доказателства безспорно се е установило извършването на
дисциплинарното нарушение и неговите неблагоприятни последици за работодателя –
уронване на доброто име на детската градина. Изразява несъгласие с прието от
първоинстанционния съд, че описаните в заповедта за уволнение нарушения са
формулирани общо, поради което не ставало ясно за какви точно нарушения на
трудовата дисциплина се налага наказанието. В т.н. излага и своите съображения
и моли атакуваното решение да бъде отменено, а предявените искова да се
отхвърлят като неоснователни. Претендира заплащане на направените разноски и за
двете инстанции.
В постъпилия отговор от В.Л.Д.,
чрез адв. К.К., се моли въззивната жалба да бъде
оставена без уважение като неоснователна. Въззиваемата страна счита за
неоснователни твърденията в жалбата, че искането за даване на писмени обяснения
съдържа достатъчно, конкретно и ясно посочване на нарушенията на трудовата
дисциплина, както и че предвид характера на обвинението не би могло да се
изясни и посочи точния момент на извършването им. Излага подробни съображения в
т.н. Счита за правилен извода на районния съд за приложението на чл. 193, ал. 2
от КТ, доколкото по делото не е установено спазването на процедурата по даване
на обяснения. По тези съображения моли решението да бъде потвърдено. Претендира
присъждане на направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Окръжен
съд след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на
страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена против обжалваем
съдебен акт в законоустановения срок от процесуално легитимирано
лице, което има интерес от обжалването, поради което същата се явява допустима
и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност
на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съгласно
чл. 269 изр. 2 от ГПК по правилността на решението съдът е ограничен от
посоченото в жалбата, доколкото не се засяга приложението на императивна материалноправна разпоредба, чието съобразяване съдът е
длъжен да прецени.
Съдът,
като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл. 235 ал. 2 ГПК вр. чл. 269 ГПК, предвид релевираните
в жалбата въззивни основания намира следното от
фактическа страна:
Районният
съд е приел за установено, че ищцата – настоящата въззиваема
страна, е работила при ответника – настоящ жалбоподател, по трудово
правоотношение въз основа на трудов договор № 50 от 03.01.2007 г., като с
допълнително споразумение от 02.08.2010 г. същата е назначена на длъжност – „***“
– ЗАС ***., а с допълнително споразумение от 22.01.2019 г. бил увеличен и
размерът на основното месечно трудово възнаграждение на ищцата на 644 лв. От
длъжностната характеристика на ищцата е видно, че същата, наред с други ѝ
функции, е била длъжна да изготвя и получава хранителни продукти за храненето
на децата. По делото не се установява по безспорен начин твърдяното от
жалбоподателя обстоятелството, че само и единствено ищцата Д. е имала достъп да
складовите помещения и само тя е притежавала ключ за тях. Последното не може да
се изведе нито от длъжностната характеристика за заеманата длъжност, нито от
показаният на св. Ч., която заявява, че не знае на кого се предоставят
ключовете за склада с храните, когато домакинът (в случая В.Д.) го няма, нито е
сигурна дали само домакинът има достъп до склада.
Със Заповед
№ РД-09-55/13.11.2019 г. на директора на Детска градина с яслени
групи, „О. м.“ гр. С., връчена на В.Д. на дата 13.11.2019 г., трудовото
правоотношение между страните било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6
вр. с чл. 188, т. 3 и чл. 187, ал. 1, т. 7 и т. 8, предл. второ и чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ, поради
извършване от страна на ищцата на следните дисциплинарни нарушения: 1./ неизпълнение на законно разпореждане на
работодателя, (на приложената по делото Заповед № РД-694/07.06.2016 г. на
Кмета на Община С. и на Правилника за вътрешния трудов ред за учебната 2019 г.
- 2020 г.), като е допуснала внасянето в складовото помещение на детската
градина да бъдат внесени хранителни продукти с влошени хранителни
характеристики, и 2./ уронване доброто
име на работодателя, като е допуснала да бъдат внесени, снимани и
публикувани в публичното пространство хранителни продукти с влошено качество,
намиращи се в складовите помещения на детското заведение.
По
делото е приложено и искане за предоставяне на информация и обяснение от
07.11.2019 г., върху което е отразено от Л. Ч., че на 07.11.2019 г. ищцата е отказала
да разпише и приеме искането. За отказа на ищцата да приеме искането за даване
на обяснения са събрани свидетелски показания на св. Ч. – служител на
ответника, които правилно са били кредитирани от районния съд. Същите са
подробни, последователни и логични, свидетелят пресъздава свои преките
впечатления, като не са налице обективни основания, независимо от наличието на
трудови правоотношения с ответната страна, да се смята, че св. Ч. е
заинтересована в полза или във вреда на една от страните.
Видно
от представения по делото констативен протокол на дата 01.11.2019 г. е извършен
оглед на наличните продукти в склада на централна сграда на детската градина като
е установено, че наличните хранителни продукти са в добро състояние.
По
делото е приет и препис от протокол от заседанието на Общински съвет – гр. С.,
проведено на 21.11.2019 г., съдържащ изказване на общинския съветник Г. Р., че
същият е автор на снимки, отразяващи некачествени продукти доставени в детски
градини на територията на Община С..
От
събраните доказателства – справка от ТД на НАП – гр. Пловдив и трудова книжка,
се установява, че ищцата – настоящата въззиваема
страна, не е сключвала нови трудови договори и не е влизала в трудови
правоотношения след постановяването на Заповед № РД-09-55/13.11.2019 г. на
директора на датската градина. Т.е. за шестте месеца след дата 13.11.2019 г. същата
е била останала без работа.
Размерът
на последно полученото от В.Д. брутно трудово възнаграждение - това за м.
октомври 2019 г., възлиза на сумата от 821,28 лв., съгласно приетата и неоспорена служебна
бележка от 01.06.2020 г., изходяща от Детска градина с яслени
групи, „О. м.“ гр. С..
Въз
основа на горната фактическа обстановка Районен съд – Пловдив е уважил
предявените искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225 ал. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като е
приел, че макар формално процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ да била спазена, то
не било налице законосъобразно искане за даване на обяснения от работника. Съдът
е счел, че в
представената по делото покана липсвало посочване на датата на извършване или
откриване на вмененото на ищеца нарушение, а описаните в нея фактически обстоятелства
не давали конкретна информация за вменените на служителя нарушения на трудовата
дисциплина, което е възпрепятствало ищцата ефективно да упражни правото си на
защита. Прието е още, че от посоченото в заповедта можело единствено да се
предполага, че служителят е отговорен за вменените му нарушения, което обаче не
давало достатъчно основания да се приеме, че нарушенията, с оглед на които било
наложено наказанието дисциплинарно уволнение, действително са били извършени от
ищцата. В заповедта липсвало и посочване на времето на осъществяване на
фактите, които се вменяват на работника като осъществяващи състава на
дисциплинарни нарушения, което обуславяло невъзможността за съда да прецени
законосъобразността на наложеното наказание.
По тези
съображения решаващият съд е приел, че процесната
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение поради дисциплинарно
уволнение на служителя, следва да бъде отменена, без да се разглежда спора по
същество. С оглед
уважаване на главния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ съдът е уважил и акцесорния по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, като е
възстановил ищцата на заеманата преди уволнението длъжност. Съдът уважил и
искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 от КТ за
сумата от 3 836 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска
до окончателното изплащане, тъй като приел същия за доказан по основание и
размер.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, настоящият въззивен състав достигна до следните правните изводи:
По
отношение редовността на процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ за изслушване на
служителя или приемане на писмените му обяснения относно вменените му нарушение
преди налагане на дисциплинарното наказание, следва да се посочи, че жалбоподателят
е отправил писмено искане до въззиваемата страна за предоставяне на информация
и обяснение, като това писмено искане е достигнало до В.Д. на 07.11.2019 г., т.е.
преди връчването на заповедта за уволнение от 13.11.2020 г. Въззиваемата страна
е запозната със съдържанието на искането и е отказала да получи писмен
екземпляр от същото, видно от направеното върху него отразяване, както и от
показанията на св. Ч.. В срок до 13.11.2020 г. не са депозирани обяснения от В.Д..
В т.н. следва да се отбележи, че за да е редовна издадената заповед за
уволнение, без да са изслушани устните или приети писмени обяснения на
наказания работник или служител, на основание чл. 193, ал. 3 от КТ това
обстоятелство (липсата на обяснения) следва да е по вина на самия работник или
служител. Съгласно съдебната практика обясненията на работника не са били
изслушани или дадени по негова вина във всички случаи, когато работодателят е
поискал обяснения за дисциплинарното нарушение и не е получил такива от
работника, независимо от причините за отказа да се дадат обяснения (вж. Решение
№ 226 от 22.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 917/2011 г., IV г. о., ГК, Решение №
137 от 2.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 20/2009 г., IV г. о., ГК), т.е.
отговорността на работника е обективна.
От
горното следва, че в настоящият случай процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ
формално е изпълнена и не следва да се приложи чл. 193, ал. 2 от КТ.
Следва
да се отбележи обаче, че на основание чл. 193, ал. 1 и ал. 2 от КТ работодателят
е длъжен да поиска обяснения от работника за конкретните нарушения на трудовата
дисциплина, за които се издава и заповедта за уволнение. Това искане трябва да
е предварително и редовно. Съгласно съдебна практика (вж. Решение № 1431 от
18.10. 2004 г. по гр.д. № 2460/2002 г. III г.о., Решение № 392 от 22.06.2010 г.
по гр.д. № 843/2009 г. IV г.о. ВКС, Решение № 379 от 24.06.2010 г. по гр.д. № 410/2009
г. IV г.о. ВКС., Решение № 77 от 13.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3229/2013 г.,
IV г. о., ГК) обстоятелството, че работодателят не е поискал обяснения за някои
от дисциплинарните нарушения, посочени в заповедта за уволнение, не дава
основание за приложение на чл. 193, ал. 2 от КТ по отношение на спора за
законност на наказанието за нарушенията, за които са поискани обяснения.
Следователно за нарушения, за които не са поискани обяснения, не могат да се
налагат дисциплинарни наказания, и обратното – налагат са наказания само за
тези нарушения на трудовата дисциплина, за които са поискани писмени или устни
обяснения. Последното гарантира
възможността за ефективна защита на наказания работник или служител и
същевременно налага изискването за идентитет между
нарушенията, посочени в заповедта за уволнение, и тези, за които са поискани
обясненията. Самото индивидуализиране на дадено нарушение както в искането,
така и в заповедта, следва да е по начин, който да не буди съмнение относно
съществените му белези от обективна и субективна страна, както и относно
времето и мястото на извършването му. Тези изисквания, гарантиращи ефективната
защита на работника, важат за самата заповед за изпълнение, предвид нормата на
чл. 195, ал. 1 от КТ и съгласно съдебната практика, обективирана
в Решение № 78 от 11.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1835/2017 г., IV г. о., ГК, Решение
№ 152 от 8.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 677/2017 г., III г. о., ГК, Решение № 377 от 26.10.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 1962/2010 г., IV г. о., ГК и др. Същите обаче, с оглед на гореизложеното,
следва да се приложат и за искането на работодателя по чл. 193, ал. 1 от КТ
отправено до работника. В подкрепа на този извод е обстоятелството, че за да
може работникът ефективно да се защити и да изложи по най-пълен и точен начин
своята гладна точка за фактите, то той следва да е запознат детайлно в какво бива
обвиняван. В случай, че дисциплинарните нарушенията, посочени в искането по чл.
193, ал. 1 от КТ, са неясни, непълни, общо формулирани или поради други техни
пороци работникът е възпрепятстван реално да се защити срещу обвиненията против
него, то следва да се приеме, че не е налице редовно искане от страна на
работодателя и независимо от съдържанието на заповедта за налагане на
дисциплинарното наказания същото следва да бъде отменено на основание чл. 193,
ал. 2 от КТ без спорът да се разглежда по същество.
Видно от
съдържанието на отправеното до ищцата искане за предоставяне на информация и
обяснение, както и правилно районният съд е отбелязал, визираните в него
нарушения са твърде общо формулирани, като липсва индивидуализация на
обективните белези на конкретно нарушение, вкл. времето и мястото на
извършването му. Зададени са принципни въпроси свързани с ежедневното
изпълнение на задълженията от страна на В.Д., което я поставя в невъзможност да
се защити. В този смисъл от съдържанието на отправеното до ищцата искане за
обяснения не става ясно в какви точно нарушения на трудовата дисциплина бива
обвинявана служителката, поради което не може да се изведе посочения по-горе идентитет между нарушенията в поканата по чл. 193, ал. 1 от КТ и тези в заповедта за уволнение. Следователно, заради пороците на
отправеното искане за предоставяне на информация и обяснение, които са
възпрепятствали ищцата да се защити ефективно срещу повдигнатите ѝ
обвинения, настоящият състав приема, че не е налице отправяне на редовна покана
до ищцата за даване на обяснения и процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ не е
спазена не по вина на служителя, а поради порочни действия на работодателя. В
т.н. приложение следва да намери разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от КТ, както и
правилно районният съд е приел, и заповедта за налагане на дисциплинарно
наказания „уволнение“ следва да се отмени, без спорът да се разглежда по
същество.
За
пълнота на изложеното следва да се отбележи, че дори да не се приложи чл. 193,
ал. 2 от КТ, то процесната заповед подлежи на отмяна
и поради факта, че по делото не се установи безспорно визираните в заповедта
дисциплинарни нарушения да са извършени от ищцата. Т.е. при доказателствена
тежест за ответника – настоящ жалбоподател, не се доказа същият да е упражнил
законосъобразно правото си да уволни ищцата за извършено от нея дисциплинарно
нарушение, доколкото такова не се установи да е допуснато.
По
отношение на първото нарушение - неизпълнение на законно разпореждане на
работодателя, не се установява по делото, че ищцата е допуснала внасяне в
складовото помещение на детската градина на хранителни продукти с влошени
хранителни характеристики. Още повече, че след извършена проверка, видно от
представения по делото констативен протокол от 01.11.2019 г., такива храни не
са установени в склада, за който ищцата е отговаряла. Св. Ч. също твърди, че в
детската градина никога не е допускана развалена храна. Обстоятелството, че в
склада на детската градина са внесени хранителни продукти с лошо качество, се извежда
единствено от твърденията в публикациите, които са придружени с представения по
делото снимков материал на лист 73 от гражданското дело. В този смисъл
неоснователно се сочи в заповедта, че ищцата е допуснала да бъдат внесени
заснетите хранителни стоки, доколкото за тях дори не е безспорно установено, че
в действителност са били внесени в склад на ДГ с ЯГ „О. м.“ гр. С. (само
приликите в подовата настилка на публикуваните снимки и тази на снимките от
констативния протокол сочат на противоположния извод). Дори да се приеме, че
реално са били внесени такива храни, то по делото не се установи, че именно
ищцата ги е внесла, респ. че точно тя не е спазила законно разпореждане на
работодателя. Твърдението на жалбоподателя, че само В.Д. разполага с ключ за
складовите помещения не се доказа от свидетелските показания, нито пък се
извежда от длъжностната характеристика на служителката. Следователно
неоснователно тя се сочи като единствен възможен извършител на посоченото
дисциплинарно нарушение. Предвид изложеното съдът приема, че в тази част
заповедта е необоснована и неправилно е наложено наказание за нарушение по чл.
187, ал. 1, т. 7 от КТ.
По
отношение на второто нарушение - уронване доброто име на работодателя, както се
посочи по-горе, не се установи по делото ищцата да е допуснала да бъдат внесени
хранителни продукти с влошено качество, намиращи се в складовите помещения на
детското заведение. Не се установи също така В.Д. да е снимала или публикувала
в публичното пространство снимки с хранителните стоки, негодни за консумация,
намиращи се в складовете на датската градина. В т.н. следва да се посочи, че
въпросните снимки, качени в медийните публикации на 27.10.2019 г., са направени
от общинския съветник Г. Р., видно от представения по делото препис от протокол
от заседание на Общински съвет – гр. С.. Не се доказа обаче, че снимките са
именно от склада на ДГ с ЯГ „О. м.“ гр. С., нито че ищцата е допуснала външно
лице да фотографира намиращите в склад на детската градина влошени хранителни
стоки с цел публикуване и уронване доброто име на детската градина. Същата е
нарочена за извършител, заради презумпцията, че само тя разполага с ключ за
въпросния склад. Обстоятелство, което както бе посочено по-горе в настоящите
мотиви, не е доказано по делото. Поради тези съображения въззивният
съд приема, че и в тази част заповедта е необоснована, както и че неправилно е
наложено наказание за нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 8 от КТ.
Въз
основа на гореизложеното атакуваното решение се намира за правилно в частта, с
която е уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
В т.н.
евентуално съединения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ също
правилно е бил уважен от първоинстанционния съд.
По
делото е установено, че В.Д. не е постъпила на работа в шестмесечен срок след
издаването на незаконната заповед за уволнение, с която е прекратено трудовото
ѝ правоотношение с жалбоподателя. Към момента на прекратяване на
трудовото правоотношение между страните, основното трудово възнаграждение на
ищцата е било в размер на 644 лв., каквато е и претенцията на ищцата, а
последното получено брутно трудово възнаграждение за последния пълен работен
месец – октомври 2019 г. е в размер на 821,28 лв. Следователно размерът на
обезщетението по чл. 225 от КТ, изчислен по реда на чл. 228 от КТ, надхвърля
този, претендиран от ищцата. В този смисъл и искът по
чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 от КТ се явява
доказан по основание и размер.
С оглед
на горното жалбата се намира за неоснователна, а атакуваното решение като
правилно и законосъобразно следва да се потвърди изцяло.
Относно разноските:
Предвид
изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК жалбоподателят следва да
заплати на въззиваемата страна направените от нея в хода на въззивното
производство разноски за един адвокат в размер на 600 лв. съобразно
представения договор за правно зашита и съдействие и фактура № ********** (л.
20), представляваща доказателство за заплащане на възнаграждението.
На
основание чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК настоящото решение подлежи на обжалване с
касационна жалба в едномесечния срок по чл. 283 от ГПК пред Върховен касационен
съд при наличие на предпоставките за допускане до касационно обжалване по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 1939 от 15.06.2020 г., постановено по гр.
дело № 20483/ 2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XV гр. състав.
ОСЪЖДА Детска градина с яслени групи „О. м.“ гр. С., с
адрес гр. С., пл. „С.“ № 4, представлявана от директора Е. П.-К., да заплати на
В.Л.Д., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 600 лв. (шестстотин лева), представляващи направени разноски в хода
на въззивното производство.
Настоящото решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховен касационен съд в едномесечен срок
от връчването му на страните при наличието на предпоставките за допускане до
касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1./
2./