Решение по дело №565/2022 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 459
Дата: 22 декември 2022 г.
Съдия: Нина Русева Моллова Белчева
Дело: 20222150100565
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 459
гр. гр.Н., 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Н.Р.М.Б.
при участието на секретаря К.И.Л.
като разгледа докладваното от Н.Р.М.Б. Гражданско дело № 20222150100565
по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба на Етажна
собственост Л. с адрес: гр. Н., КК С.Б. кв. Ч., ж.к. Л. бл. ..., представлявано от В.П.Т.
/ЕС/, против М. Д. Р., роден на **********г., с адрес в РБългария: гр. Н., КК Слънчев
бряг- запад, УПИ ...., кв. ...., вх. Б, ет. 2, ап. Б7, и К. С. Р., роден на **********г., с
адрес в РБългария: гр. Н., КК Слънчев бряг-запад, УПИ ...., кв. ...., вх. Б, ет. 1, ап. Б2. В
исковата молба се сочи, че ответниците са собственици на недвижим имот, находящ се
на адрес: гр. Н., КК Слънчев бряг-запад, УПИ ...., кв. ...., вх. Б, ет. 2, ап. Б2, с площ от
48.03 и 6.32 кв.м. идеални части от общите части на сградата съгласно нотариален акт
№ 181, то, 16, дело № 3783, вх. рег. № 4489 от 12.07.2006г. на СВ Н.. На 17.07.2017г.
ЕС провела Общо събрание, на което с решение по т. 4 от дневния ред бил определен
размера на годишната такса за управление и поддръжка на общите части на сградата на
7,20 евро/кв.м. от площта на апартамента, заедно с прилежащите му общи части. С
Решение по т. 4 от същото Общо събрание бил приет Правилник за вътрешния ред, в т.
42 на който било уточнено, че ежегодните вноски (такса поддръжка на комплекса)
били 7,20 евро/кв.м., от които 5 евро се отделяли за ремонтен фонд и 2,2 евро за
разноски на административния апарат и обслужващия персонал. Ищцовата страна сочи
също, че 13.07.2018г. с Решение на Общото събрание бил приет Правилник за
вътрешния ред на ЕС Л. в чл. 42 на който бил определен срока за заплащането им - 01
септември за годината, за която се отнасят. Навежда се, че размерът на определената с
Решение на ОС от 17.07.2017г. такса поддръжка не бил променян досега и бил
потвърден с Решение по т. 5 от проведеното на 23.09.2020г. Общо събрание на
1
Етажната собственост, като тези решения не били обжалвани и били влезли в сила.
Излага се, че съгласно чл. 6, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС собствениците са длъжни да заплащат
разходите за управлението и поддържането на общите части в сградата, определени на
основание чл. 11, ал. 1, т. 5 от ЗУЕС от Общото събрание. Сочи се, че съгласно
трайната и непротиворечива практика на ВКС след влизане в сила тези решения са
задължителни за всички собственици, включително и за тези, които са гласували
против. Наред с горното се твърди, че дължимите годишни вноски за разходите за
управление и поддържане на общите части на сградата за апартамент Б2 били 391 евро
(765 лева), от които 272 евро за фонд ремонт и 119 евро за административни разходи,
дължими до 01 септември за годината, за която се отнасят. До този момент, въпреки, че
падежът на всяко задължение бил настъпил, ответниците не били заплатили
дължимите от тях годишни такси за 2019г., 2020г. и 2021г., по 391 евро за всяка година
или общо 1173 евро (2294 лева). Гореизложеното е обосновало правния интерес у
ищцовата страна да поиска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответниците М. Д. Р. и К. С. Р. да заплатят поравно на Етажна собственост ......
годишна такса за управление и поддръжка на общите части на сградата за 2019г. в
размер на 391 евро (765 лева), от които 272 евро за фонд ремонт и 119 евро за
административни разходи, годишна такса за управление и поддръжка на общите части
на сградата за 2020г. в размер на 391 евро (765 лева), от които 272 евро за фонд ремонт
и 119 евро за административни разходи, годишна такса за управление и поддръжка на
общите части на сградата за 2021г. в размер на 391 евро (765 лева), от които 272 евро за
фонд ремонт и 119 евро за административни разходи, ведно със законната лихва върху
присъдените суми, считано от датата на завеждане на исковата молба - 26.05.2022г. до
окончателното им изплащане.
В срока по чл. 131 от ГПК, по делото постъпи писмен отговор от назначения на
ответниците особен представител- адв. В. Д. Д. от АК-Бургас, с който се оспорват
предявените искове като недопустими, неоснователни и недоказани. Навежда се
възражение срещу всичко изложено в исковата молба, както и срещу представените
към нея доказателства. Наред с това се твърди, че не са представени доказателства, че
притежавания от ответниците апартамент е част от Етажна собственост Л. както и че
липсват доказателства за извършени разходи. Сочи се, че не става ясно за какви
разходи се претендират суми и каква част от т.нар. ежегодна такса „такса за поддръжка
на комплекса“ е за поддръжка на общите части на сградата и каква част са подобрения
на дворното място, което не е собственост на ответниците. Излага се, че съгласно
разпоредбата на чл. 41 от ЗС всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е
длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването
им, и в полезните разноски, за извършване на които е взето решение от общото
събрание. Коментира се разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗС, според която общите части в
етажната собственост биват такива по естеството си или по предназначение, като
2
развива подробни съображения в тази насока. Твърди, че видно от приложения
нотариален акт, ответниците не притежават идеални части от дворното място, а имота
е собственост на трето лице, което притежава и другите изградени в имота обекти и
съоръжения. Навежда се, че ищецът не е установил дали претенцията му касае суми,
заплатени за поддръжка на общите части или за полезни разноски, респ. не е
ангажирал доказателства за проведено каквото и да е събрание на ЕС, на което да е
взето валидно решение за размера и начина на определяне на таксата за стопанисване
на общите части на сградата по смисъла на закона или за извършване на полезни
разноски. На следващо място се твърди, че не са представени доказателства, че от ЕС
са платени задължения на ответниците, конкретизирани по вид и стойност, както и по
какъв начин и кога е извършено плащането, а също и, че не са представени сключени
договори за поддръжка на сградата - ЕС, по които ответниците да са се задължили.
Сочи се, че когато сградата в режим на етажна собственост е построена въз основа на
учредено право на строеж, или самостоятелни обекти в нея са прехвърлени отделно от
земята, собственикът на земята запазва правото на собственост върху нея и то не може
да бъде отречено, само защото върху него е разположена сграда в режим на етажна
собственост. Наред с това се твърди, че в този случай земята, върху която е построена
сградата, и дворното място не са общи части и ЕС не може да взема решения за
тяхното ползване, да начислява такси за поддръжка и т.н. Излагат се доводи относно
това дали извършването на конкретни дейности в сградата- ЕС съставлява подобрение
или неотложни и необходими дейности, се преценява във всеки конкретен случай в
зависимост от естеството на конкретната дейност. Посочва се още, че ако дейностите
не са свързани с предотвратяване разрушаването или за запазването на общите части
на сградата или за привеждането им в съответствие с нормативните изисквания, или
пък извършването им би довело до увеличение стойността на дворното място, което не
е собственост на ответниците, а на трето лице, то не следва да се претендират суми от
ответниците. Отбелязва се, че когато в дворното място е построена сграда в режим на
етажна собственост, но не всички собственици на самостоятелни обекти притежават
идеални части от дворното място, а наред с това право на собственост върху идеални
части от дворното място притежава и трето лице, което не притежава самостоятелен
обект в сградата (етажната собственост), дворното място няма статут на обща част по
смисъла на чл.38 от ЗС. С оглед гореизложеното се моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли изцяло исковите претенции като неоснователни и недоказани.
Съдът, след като се запозна с твърденията на страните и приложения доказателствен
материал, намира за установено от фактически и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС.
В тежест на ищеца е да докаже, че с влезли в сила решения на Общото събрание на
Етажната собственост са определени годишни такси за управление и поддръжка на
3
общите части на сградата, дължими от етажните собственици за 2019г., 2020г., 2021г.
В негова тежест е да докаже размера на претенцията си, както и че е настъпила
изискуемостта на вземането. При доказването на тези факти в доказателствената
тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането.
По делото не се спори, а и от представения нотариален акт № ..., том VII, рег. № ....,
дело № .... от 2006 г. на нотариус ..............., вписана под № ... на НК се установява, че
ответниците М. Д. Р. и К. С. Р. са придобили собствеността върху самостоятелен обект,
находящ се в жилищна сграда за сезонно ползване, изградена в УПИ .... в кв. .... по
плана на к.к. С.Б. представляващ Апартамент Б2, на площ от 48.03 кв.м., ведно със
съответните проценти идеални части от общите части на сградата, равняващи се на
6.32 кв.м. В този смисъл същите са част от ищцовата ЕС.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС, собствениците са длъжни да
заплащат разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата. На
основание чл. 11, ал. 1, т. 5 от ЗУЕС, Общото събрание на Етажната собственост
определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането
на общите части на сградата.
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че на
17.07.2017 г., 13.07.2018 г. и на 23.09.2020 г. били проведени Общи събрания на
Етажната собственост на комплекс „......“. Видно от протокол от 17.07.2017 г. общото
събрание е взело решение по т. 4 от дневния ред, с което е приело, че всеки собственик
дължи годишна такса за управление и поддръжка на общите части на сградата в размер
на 7.20 евро на квадратен метър. Установява се, че съгласно чл. 42, ал. 1 от Правилник
за вътрешния ред в етажната собственост, одобрен от посоченото общо събрание, 5
евро таксата се отделят за ремонтен фонд и 2.20 евро - за разноски за
административния апарат и обслужващия персонал. Съгласно чл. 42 от Правилник за
вътрешния ред на етажната собственост, одобрен от Общото събрание на Етажната
собственост, проведено на 13.07.2018 г., размерът на годишната вноска за такса
поддръжка е останал непроменен. Видно от протокол от 23.09.2020 г. Общото
събрание на Етажната собственост е взело решение по т. 5 от дневния ред, с което е
потвърдило таксата поддръжка за 2020 г. в размер на 7.20 евро на квадратен метър. Със
същото решение е прието, че таксата поддръжка за 2021 г. се определя в размер на 4
евро за квадратен метър.
Не се споделят доводите на ответните страни, че не става ясно за какви разходи се
претендират сумите. Във взетите решения на проведените общи събрания изрично е
посочено, че годишната такса се разпределя за фонд „Ремонт“ и за разноски за
административния апарат и обслужващия персонал.
По делото не се твърди и не се доказа, че така взетите решения на Общото събрание
на Етажна собственост на комплекс „......“ са били обжалвани, поради което съдът
4
намира, че същите са влезли в сила. Съгласно трайната и непротиворечива практика на
ВКС на Република България след влизане в сила, решенията на етажните собственици
са задължителни за всички собственици включително и за тези, които са гласували
против, за не участвалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат
етажни собственици или обитатели.
По отношение размера на дължимите суми, вземайки предвид общата квадратура на
обекта на ответниците (54.35 кв.м. видно от цитирания нотариален акт), както и
приетата за всеки период такса на квадратен метър, съдът намери, че за 2019 г. и за
2020 г. за ответниците е възникнало задължение да заплащат такса в размер на 7.20
евро на квадратен метър - по 391 евро съобразно притежаваните от тях идеални части,
докато за 2021 г. за ответниците е възникнало задължение да заплащат такса в размер
на 4 евро на квадратен метър - 217.40 евро.
Ето защо съдът намира, че дължимостта на сумите от страна на ответниците за 2019
г. и 2020 г. в размер на по 391 евро са доказани и следва да бъдат уважени. Що се
отнася до претендираната такса поддръжка в размер на 391 евро за 2021 г., същата
следва да бъде уважена до 217.40 евро и отхвърлена до пълния предявен размер.
Гореизложеното налага извод за основателност на иска за присъждане на законната
лихва върху главниците, считано от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумите.
При този изход на спора, на ищецът следва да бъдат присъдени сторените
разноски, съобразно уважените искове, които възлизат на сумата от общо 703.65 лв.
Мотивиран от горното, Н.ският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Д. Р., роден на **********г., с адрес в РБългария: гр. Н., КК
Слънчев бряг-запад, УПИ ...., кв. ...., вх. Б, ет. 2, ап. Б7, и К. С. Р., роден на
**********г., с адрес в РБългария: гр. Н., КК Слънчев бряг-запад, УПИ ...., кв. ...., вх.
Б, ет. 1, ап. Б2, да заплатят поравно на Етажна собственост Л. с адрес: гр. Н., КК С.Б.
кв. Ч., ж.к. Л. бл. ..., представлявано от В.П.Т., сумата от общо 782 евро,
представляваща дължима такса за управление и поддръжка на общите части за 2019 г.
и 2020 г., както и сумата от 217.40 евро, представляваща дължима такса за управление
и поддръжка на общите части за 2021 г., ведно със законните лихви върху сумите,
считано от 26.05.2022 г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ досежно
претенцията за 2021 г. до пълния предявен размер от 391 евро, ведно със законната
лихва върху разликата., считано от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА М. Д. Р., роден на **********г., с адрес в РБългария: гр. Н., КК
5
Слънчев бряг-запад, УПИ ...., кв. ...., вх. Б, ет. 2, ап. Б71 и К. С. Р., роден на
**********г., с адрес в РБългария: гр. Н., КК Слънчев бряг-запад, УПИ ...., кв. ...., вх.
Б, ет. 1, ап. Б2, да заплатят поравно на Етажна собственост Л. с адрес: гр. Н., КК С.Б.
кв. Ч., ж.к. Л. бл. ..., представлявано от В.П.Т., сумата от общо 703.65 лв.,
представляваща сторените в настоящото производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Бургас в двуседмичен срок
от уведомяването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
6