Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 686/23.12.2016
г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, ІІІ
състав в публичното заседание на шести декември през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
Председател: Момчил Таралански
при
секретаря А.Л., като разгледа докладваното от съдия Таралански административно
дело № 489 по описа за 2016 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по жалба срещу заповед на Кмет на
община за отказ за възлагане изработването на проект за подробен устройствен
план – план за регулация и застрояване за поземлени имоти по реда на чл.215 във
връзка с чл.135, ал.2 във връзка с чл.134, ал.2, т.1 и чл.62а, ал.2 от ЗУТ.
Жалбоподателите Ц.М.Г., Л.М.Г., Н.А.Н.
и М.А.Л.
обжалват заповед № 1692/07.09.2016
г. на Кмета на Община Монтана, с която е отказано възлагането на изработване на проект
за подробен устройствен план – план за регулация и застрояване за поземлени
имоти с идентификатори 48489.14.3 и 48489.15.156 по кадастралната карта на гр.
Монтана, попадащи в части от УПИ І, кв.251, в улица с осови точки 3-148 и
148-122 по регулационния план на ж.к. „Младост 2“, с който се образува нов УПИ
ХІІІ от кв.251 по действащия ПУП на гр. Монтана. Поддържат, че отказът на кмета на Община Монтана е
незаконосъобразен, като в жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител, изтъкват фактически доводи в подкрепа на становището си за
незаконосъобразност на отказа – липса на приложен предходен план; алтернативно
навеждат и доводи за липса на проведена процедура по озеленяване. Поддържат, че
по този начин се засягат правата им на собственост и законните им интереси.
Молят съда да отмени обжалваната заповед и като изпрати преписката на органа,
да му даде указания по тълкуването и прилагането на закона, както е да им
присъди и направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Кметът на
Община Монтана, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, оспорва
жалбата и моли съда да отхвърли оспорването, като им присъди и направените по
делото разноски – юрисконсултско възнаграждение. Навежда доводи относно
правилно прилагане на материално-правните норми относно невъзможността за
промяна на предназначението на територията и поземлените имоти, за да се
постанови оспорения отказ.
По допустимостта на жалбата.
Жалбата е срещу индивидуален административен акт –
изричен мотивиран отказ да се изработи проект за изменение на плана, по смисъла
на чл.135, ал.3 от ЗУТ, с който пряко се засягат лични имуществени права и
интереси на жалбоподателите, като собственици на имотите, които са предмет на
заповедта за отказ. Предявена е в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ (по аргумент от
л.5-6 и л.3 по делото), при което е допустима за разглеждане по същество.
По основателността на жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства, приложените към дело № 70 244/2014 г. на Районен съд –
Монтана (ведно с въззивно дело № 121/2015 г. на МОС и касационно дело №
1297/2016 г. на ВКС, ІІ г.о.), както и заключението по назначената
съдебно-техническа експертиза, намери за установено от фактическа страна
следното:
Настоящият състав намира, че следва да се изложат и
фактите, установени в гражданското съдопроизводство по отношение на
материалното право на собственост, тъй като същото е пряко свързано и с
настоящия административно-правен спор, а косвено вероятно и с изводите на
административния орган по заявлението за изменение на ПУП-ПРЗ.
С решение от 17.03.2015 г. по дело № 70 244/2014
г., ІІ граждански състав на Районен съд – Монтана е установил, че ищците Ц.М.Г.,
Л.М.Г., Н.А.Н. и М.А.Л. са законни наследници на А*** Н. ***, починал на
10.08.1990 година. С нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден на
основание обстоятелствена проверка № 89, том ІІ, дело № 252/1969 г., общият
наследодател е бил признат за собственик на основание давностно владение на
следния недвижим имот: дворно място, образуващо парцел VІ - шести от кв. 16 –
шестнадесети по плана на град Михайловград, кв.К*** , състоящо се от 1587 кв.м.
с придаваемите се места, а без придаваемите – 1193 кв.м., при съседи: улица от
две страни, П*** М*** И*** и общински имот, заедно с намиращата се в нея
жилищна сграда. Със заповед № 221/10.05.1975 г. на Председателя на ИК на ОбНС –
град Михайловград имотът е отчужден за изграждане на открит канал. С решение от
02.12.1994 г., постановено по административно дело № 172/1994 г. по описа на
Окръжен съд – Монтана, е отменено решението на Кмета на Община Монтана, с което
е отказано възстановяването на собствеността върху имот пл. № 123 от 630 кв.м.
в кв.К*** по плана на град Монтана, бивша собственост на А*** Н. Т*** и вместо
него е отменено отчуждението на имот пл.№ 123 от 630 кв.м. в кв.К*** по плана
на град Монтана, бивша собственост на А*** Н. Т*** , извършено със заповед № 221/10.05.1975
г. на Председателя на ИК на ОбНС – град Михайловград и е възстановена на
наследниците на А*** Н. Т*** собствеността върху имот пл. № 123 от 630 кв.м. в
кв.К*** по плана на град Монтана. Въз основа на влязлото в сила решение на
Окръжен съд – Монтана е издадена заповед на Кмета на Община Монтана, с която е
одобрено попълването на кадастралния план с имот пл. № 5819 в кв.249 по плана
на кв.К*** на площ от 630 кв.м. Установено е също така, че в рамките на парцел
VІ, кв.16 от регулационния план от 1945 г. попада имот с площ от 585 кв.м. с
идентификатор 48489.15.156 по кадастралната карта на град Монтана от 2006 г.
(отбелязан с червена пунктирана линия на приложената комбинирана скица – л.58).
Съдът е приел, че вторият имот, за който ищците твърдят, че са собственици, а
именно този с идентификатор 48489.14.3, с площ от 301 кв.м. по кадастралната
карта на град Монтана, не попада в бившия парцел VІ по РП на кв.К*** , гр.
Монтана от 1945 г. поради което съдът е уважил предявеният иск по чл.124, ал.1
от ГПК само по отношение на имот 48489.15.156 и е признал за установено по
отношение на Община Монтана, че ищците Ц.М.Г., Л.М.Г., Н.А.Н. и М.А.Л. са
собственици на поземлен имот с идентификатор 48489.15.156 по кадастралната
карта на гр. Монтана с площ от 585 кв.м., при граници и съседи: 48489.15.157,
48489.15.158, 48489.14.1, 48489.15.117, 48489.15.155 и е отхвърлил иска като неоснователен
по отношение на имот с идентификатор 48489.14.3 с площ от 301 кв.м., при
граници и съседи: 48489.14.1, 48489.14.4, 48489.14.2, 48489.15.117.
С решение от 04.12.2015 г. по въззивно гражданско дело
№ 121/2015 г. по описа на Окръжен съд – Монтана, е отменено решението от
17.03.2015 г. на РС – Монтана по дело № 70244/2014 г. в частта, с която е
отхвърлен предявения иск и вместо него е постановено решение, с което е признал
за установено по отношение на Община Монтана, че ищците Ц.М.Г., Л.М.Г., Н.А.Н.
и М.А.Л. са собственици на поземлен имот с идентификатор 48489.14.3 с площ от
301 кв.м., при граници и съседи: 48489.14.1, 48489.14.4, 48489.14.2,
48489.15.117. В мотивите се съдът е приел, че към 1969 г. за района на
процесния имот е действал кадастрален и регулационен план, чиято улична
регулация е била одобрена със заповед № 2230/21.03.1945 г. и дворищна
регулация, одобрена със заповед № 2229/21.03.1945 г. за с. К*** , Фердинандска
околия. В разписния лист към този план имот пл. № 123 е записан на наследодателя
на ищците конкретно: кв.16, УПИ VІ. Квартал 16 е бил отреден за жилищно
застрояване и УПИ VІ, пл. № 123 също е бил за жилищно застрояване. УПИ VІ-пл. №
123 в кв.16 е имал площ около 1700 кв.м., като само частта от имот пл. № 123,
включена в УПИ VІ е имал площ около 1303 кв.м. След регулационното изменение,
което е отразено в плана от 1945 г., УПИ VІ, имот пл.№ 123 в кв.16 е разделен
на два нови УПИ: VІ-123 и VІІ-123 в кв.16. Със заповед № 93/10.02.1984 г. е
одобрен нов кадастрален и регулационен план за гр. Михайловград, като в този
план няма имот с контурите на стария УПИ VІ-123 в кв.16 от 1945 г., преди
регулационното изменение за разделяне на два нови УПИ VІ-123 и УПИ VІІ-123,
получени от делба на УПИ VІ-123 в кв.16. В регулационния план от 1984 г. на
мястото на по-малкия, нов УПИ VІ-123, кв.16 има имот пл. № 4995, записан като
собственост на Л*** Г*** Л*** , без да е отразен срещу името документ за
собственост в разписния лист към плана, като върху поземлен имот пл. № 4995 е
проектирана улица с осови точки (ОТ) 123-ОТ 124. Други данни за стария имот пл.
№ 123 по плана от 1945 г., респ. УПИ VІ-123 кв.16 от 1945 г. в този план няма.
Със заповед № 571/10.04.1990 г. е одобрен нов план за гр. Михайловград, за
района на процесния имот – ж.к. „Младост“, който план е действащ и към момента.
За този регулационен план е използван като основа кадастъра на плана, одобрен
през 1984 г., като няма данни за стария имот пл. № 123, респ. УПИ VІ-123, кв.16
от 1945 г. в новия план от 1990 г. И в плана от 1990 г. фигурира само имот пл. №
4995, записан като собственост на Л*** Г*** Л*** . Първоначално върху имот пл.
№ 4995 и съседен от югозапад имот пл. № 4994 е била проектирана улица с ОТ 121
- ОТ 2 - ОТ 3, която улица е засягала освен имотите и сградите в тези два
имота. Последвало е регулационно изменение или е извършена промяна с
одобряването на самия план, за което няма данни в Община Монтана кога е правена
промяна в тази улична регулация, но проектната улица с ОТ 121 – ОТ 2 - 03 е
унищожена и улицата е изместена на изток вече като улица с ОТ 148-ОТ 3, която
проектна улица е разделяла кв.249 и кв.251. Със заповед № 131/03.02.1995 г. на Кмета на Община
Монтана е допълнен кадастралния план на за кв.249, кв.“К*** “ с имот пл. № 5819.
Видно от заключението на СТЕ допълненият имот пл. № 5819 в разписния лист към
плана е записан на името на А*** Н. Т*** . Имот пл. № 5819 с една част попада в
проектна улица с ОТ 148-ОТ 3, която към момента не е реализирана, с друга част
попада в УПИ І „За озеленяване“ кв.251, с трета част попада в УПИ ХІ-5811,
кв.251, с останалата част попада в проектна улица, североизточно от стария
план, която част на място граничи с ул.“Д*** Е*** “. Нямало данни за други
регулационни изменения след 1995 г. за имот пл. № 5819, допълнен със заповед № 131/03.02.1995г.
в плана на гр. Монтана от 1990 г., който е действащ регулационен план и към
днешна дата. Към настоящия момент за процесния имот и съседните на него е
действаща кадастралната карта на Монтана, одобрена през 2006 г. Площта от имот
пл. № 5819 (допълнен през 1995 г. в плана), която се припокрива с имот с 48489.15.156
по ККР е 580 кв.м. В имот с идентификатор 48489.14.3 попадат 301 кв.м. от
поземлен имот пл. № 5819.
С определение № 170/15.04.2016 г. по дело № 1297/2016
г., ВКС, състав на ІІ г.о. е постановил, че не допуска касационно обжалване на
решение от 04.12.2015 г. по въззивно гражданско дело № 121/2015 г. по описа на
Окръжен съд – Монтана.
Със заявление вх. № 94-С-291/11.07.2016 г. (л.22 по
делото) Ц.М.Г., Л.М.Г., Н.А.Н. и М.А.Л. са внесли искане за възлагането на изработване на проект
за подробен устройствен план – план за регулация и застрояване за поземлени
имоти с идентификатори 48489.14.3 и 48489.15.156 по кадастралната карта на гр.
Монтана, попадащи в части от УПИ І, кв.251, в улица с осови точки 3-148 и
148-122 по регулационния план на ж.к. „Младост 2“, с който се образува нов УПИ
ХІІІ от кв.251 по действащия ПУП на гр. Монтана.
С писмо изх. № 94-Ц-291-1/25.07.2016 г. (л.21) Кметът
на Община Монтана е уведомил заявителите, че следва да представят скица с
предложение на исканото изменение. С писмо вх. № 94-Ц-324/02.08.2016 г., ведно
с приложена скица – схема на изменение на ПУП-план за регулация в кв.251 (л.18-19)
заявителите са представили искания документ.
С ново писмо изх. № 94-Ц-324/16.08.2016 г. Кметът на
Община Монтана е уведомил заявителите, че в представената скица с предложение
за изменение на ПУП-ПРЗ липсвало предвидено застрояване и конкретно
предназначение на новообразувания урегулиран поземлен имот. С писмо вх. №
94-Ц-366/25.08.2016 г., заявителите са представили искания документ – схема за
изменение на ПУП-ПРЗ в кв.251, ведно със заповед № 131/03.02.1995 г. за попълване
на кадастралния план с имот пл. № 5819, в кв.249 по плана на кв. „К*** “, на
площ от 630 кв.м. (л.11-15).
С обжалваната в
настоящето производство заповед № 1692/07.09.2016 г.,
Кметът на Община Монтана е отказал да възложи изработване на проект за подробен
устройствен план – план за регулация и застрояване за поземлени имоти с
идентификатори 48489.14.3 и 48489.15.156 по кадастралната карта на гр. Монтана,
попадащи в части от УПИ І, кв.251, в улица с осови точки 3-148 и 148-122 по
регулационния план на ж.к. „Младост 2“, с който се образува нов УПИ ХІІІ от
кв.251 по действащия ПУП на гр. Монтана. Освен изложените фактически
обстоятелства в заповедта, като мотиви за отказа са изтъкнати липсата на
съгласие на собственика на поземлен имот (ПИ) с идентификатор № 48489.14.1 –
Община Монтана, чрез решение на Общински съвет – Монтана. Друг мотив за отказа
е приетото от фактическа страна от органа, че части от ПИ 48489.14.3 и ПИ
48489.15.156 попадали в УПИ І, кв.251 с конкретно предназначение „За озеленяване“
и улици с ОТ 3-148 и 148-122 по действащия ПУП на ж.к. „Младост“, одобрен със
заповед № 571/10.04.1990 г. Предвиждането на действащия ПУП за УПИ І в кв.251
„За озеленяване“ не е реализирано. Правният извод на органа е, че чл.62а, ал.2
от ЗУТ, съгласно който не се променя предназначението на територии и поземлени
имоти, предвидени в ОУП или ПУП на урбанизираните територии за озеленени площи,
които не са реализирани, освен на части от тях за изграждане на елементи на
техническата инфраструктура или на специални обекти, свързани с отбраната и
сигурността на страната препятствала издаването на акт, като не били налице основанията
на чл.134, ал.2, т.1 от ЗУТ и чл.62а, ал.2 от ЗУТ.
От заключението на вещото лице по назначената
съдебно-техническа експертиза, което съдът възприема изцяло като професионално
и пълно, отговарящо на поставените задачи, се установи, че по актуалната кадастрална
карта и кадастрални регистри на гр.Монтана (одобрени и влезли в сила от 2006
г.) върху имот пл. № 5819 попадат поземлени имоти ПИ 48489.15.156, ПИ
48489.14.3 и част от ПИ 48489.14.1. Поземлен имот пл. № 5819 по отменения
кадастрален план от 1990 г. на Монтана, е допълнен в същия кадастрален план със
заповед № 131/03.02.1995 г. на Кмета на Община Монтана, която заповед е
приложена на лист 13 по настоящето дело. Допълването на плана е въз основа на влязло
в сила решение от 02.12.1994 г. на Окръжен съд – Монтана по дело № 172/1994 г.
Контурът на имот пл. № 5819 е по копие от този план на града (л. 36). Върху
имот пл. № 5819 са разположени проектни улици и УПИ, одобрени със заповед №
571/10.04.1990 г. за одобряване на регулационният план на кв. „К*** ”. На л. 12
и л. 19 е приложена графичната част към мотивираното предложение за изменение
на ПУП на кв. „К*** “ гр.Монтана за УПИ I "За озеленяване" в кв.251,
внесено от жалбоподателите до Община Монтана, с цел обособяване на нов УПИ XIII
в кв. 251. Вещото лице и в заключението и лично в съдебно заседание даде
подробно и пълно обяснение по поставените задачи. Същественото от изложението
по задачите е заключението, че от ул.“Д*** Е*** ” до ул. „Д*** В*** “ по
кадастрална карта е отразено в участък т.3-т.4 и в участък т.1-т.11-т.2., че
това е ПИ 48489.14.1 - второстепенна улица “К*** Б*** I”, която на практика е
т.нар. „черен“ път т.е. там не е реализирана улица. Съседните имоти, застроени
и незастроени около ПИ 48489.15.156 и ПИ 48489.14.3. видно от приложение №1 и
от приложение №2, се обслужват от четири на брой асфалтирани улици, обозначени
в приложението с жълт цвят. Съседен ПИ 48489.14.4 има излаз от север на улица “Д***
Е*** "; ПИ 48489.14.10 има излаз от юг към улица “Д*** В*** "; само
ПИ 48489.15.158 има излаз на ПИ 48489.14.1 (общинска собственост, предвиден за
улица), като този имот (15.158) има площ 100 кв.м. т.е. същия е маломерен. Улица
с ОТ 148-ОТ 3, която е проектирана с регулационния план на гр.Монтана, одобрен
през 1990 г., не е реализирана към настоящия момент. Също така в участъка между
ул. „Д*** Е*** “ и ул. „Д*** В*** “, както и на съседните ПИ 48489.14.4 и ПИ
48489.14.10 няма изграден воден канал, нито има озеленяване в смисъл на
обществено мероприятие “озеленяване“. Теренът е затревен по естествен начин,
обрасъл с храсти и бурени и неподдържан. Вещото лице, въз основа на параметрите
на застрояване и техническите си познания, намира, че няма пречки да се измени
действащия регулационен план на кв.“К*** ", гр.Монтана, одобрен през 1990
г. за УПИ 1 “За озеленяване“ в кв.251 и за проектна улица с ОТ 148-ОТ 3 и ОТ
148- ОТ 122. Този план не е реализиран към настоящия момент, 21 години по-късно
от датата на одобряване на плана (с допълнението от 1995 г.), на въпросните
мероприятия. Няма пречка да се измени ПУП и поради факта, че всички имоти в
съседство на процесните, имат излаз и достъп до улици, каквото е изискването на
ЗУТ. Единствено изключение е ПИ 48489.15.158 с площ 100 кв.м., който имот се
явява вътрешен спрямо съседни имоти и за него би могло да се потърси адекватно
решение с нов проект за изменение на ПУП. Изменението на ПУП за УПИ “За
озеленяване’’ в кв.251 и за проект на улица с ОТ 148-ОТ 3 и ОТ 148- ОТ 122 би
могло и да не засяга този ПИ 48489.15.158. В направеното предложение от
жалбоподателите по делото този имот не е засегнат. Следователно изменението на
ПУП е целесъобразно. Изменението на ПУП, представено па лист 12 и лист 19 по
делото, не покрива границите на поземлен имот пл. № 5819 от кадастралния план
на града в цялост, респ. на ПИ 48489.15.156, на ПИ 48489.14.3 и на част от ПИ
48489.14.1. Исканото изменение се основава на обстоятелството за неприложена
улична регулация на улица с ОТ 148-3 и на улица с ОТ 148-122. Прилагането на
такава регулация би накърнило съществено имот пл.№5819. респ. на ПИ
48489.15.156 и на ПИ 48489.14.3, собственост на жалбоподателите. При наличието на
трафопост в ПИ 48489.14.3 би могло, но не е задължително, да се отреди УПИ за
този трафопост, като за размерите на такъв УПИ следва да бъдат спазени
разпоредбите на Наредба 16 от 09.06.2004 г, за сервитутите на енергийните
обекти.
Действащият регулационен план на кв. „К*** ”, одобрен
със заповед № 571/10.04.1990 г., не е приложен за УПИ I “За озеленяване” в
кв.251, както не е приложен и по отношение на проектни улици с ОТ 148 - ОТ 3 и
с ОТ 148 - ОТ 122. Заключението на вещото лице е, че е налице обществената
целесъобразност и възможност за икономично реализиране на исканото изменение на
плана, тъй като би се облагородил районът и би се привел регулационният план, който
в този участък е бил едно предвиждане, което към настоящия момент не е
реализирано, в съответствие с реалните имотни граници в района и с изградените
асфалтирани улици.
По отношение на имотните граници вещото лице установи,
че малка част от ПИ 48489.14.1 в контура между зелени точки т.1-т.2-т.3-т.4-т.1
попада върху УПИ VII-123, в кв.16 по план на с.К*** от 1945 г. и съответно е
част от имота, предмет на нотариален акт № 89, том II, дело № 252/17.05.1969 г.
на Михайловградски народен съд (л. 4-дело № 70244/2014 г. на PC – Монтана).
Останалата част от ПИ 48489.14.1 не е част от имота по този нотариален акт. С
указаното по-горе решение от 02.12.1994 г. на Окръжен съд Монтана по дело № 172/1994
г. (л. 13-14 по дело № 70244/2014 г. на PC – Монтана, приложено към настоящето дело),
е отменено отчуждението върху 630 кв.м. в кв.”К*** ”, гр.Монтана на имот пл. № 123,
бивша собственост на А*** Н. Т*** , извършено със заповед № 221/10.05.1975 г.
на Председателя на ИК на ОбС-Михайловград за строителство на открит канал. Предвидена
е била сумата 1 890 лв. за обезщетение за отчуждения имот. В хода на
изготвяне на настоящата експертиза е бил предоставен документ, с които през
месец декември 1994 г. е върната сумата от 1 890 лв. от Ц.М.Г. ***. На
03.02.1995 г. Кметът на Община Монтана издал заповед № 131 за допълване на
действащия кадастрален план на кв. „К*** ” гр.Монтана с нов имот пл. № 5819. Кадастрален
и регулационен план, чиято улична регулация е била одобрена със заповед № 2230/21.03.1945
г. и дворищна регулация, одобрена със заповед № 2229/21.03.1945г. за с.К*** ,
Фердинандска околия, където е отразен имот пл. № 123 е отменен с новия
кадастрален и регулационен план на гр.Михайловград, одобрен със заповед № 93/10.02.1984
г. По плана от 1984 г., за района на процесните имоти е имало предвиждане “За озеленяване”
и предвиждане „За канал“. Копието от плана е на л. 51 по въззивно гр.д. № 121/2015
г. на Окръжен съд-Монтана. През 1990 г. е одобрен сега действащия ПУП , респ.
регулационен план на града, за който се иска изменение на ПУП – ПРЗ и за което
изменение има отказ от страна на Община Монтана по атакуваната заповед в
настоящето производство.
От правна страна, при упражняване на правомощията си
по чл.168, ал.1 от АПК във връзка с чл.213 и чл.219 от ЗУТ, съдът намира
следното:
Оспореният
индивидуален административен акт, представляващ изричен отказ за възлагане
изработването на проект за подробен устройствен план – план за регулация и
застрояване, е постановен от местно и предметно компетентен административен
орган (АО) – Кмета на Община Монтана – органа по чл.135, ал.3 във връзка с чл.135,
ал.1 от ЗУТ.
Актът е
постановен в изискуемата се по закон писмена форма, с наличие на реквизити за
направения отказ по чл.135, ал.3 от ЗУТ. При издаването на акта е спазено общото
процесуално изискване за мотивиране на отказа, като са изложени пълни и
подробни мотиви – фактическите и правни основания за отказа, като фактическото
основание съответства на отразеното в заповедта правно основание – чл.135, ал.3
във връзка с чл.134, ал.2, т.1 и чл.62а, ал.2 от ЗУТ.
При издаването
на акта АО е изискал и събирал допустими и относими доказателства в
предвидените процесуални срокове. В изпълнение на своите процесуални задължения
по чл.35-36 от АПК във връзка с чл.213 и чл.219 от ЗУТ, органът е изискал от
заявителите и допълнителни доказателства. Въз основа на събраните служебно и
със съдействието на страните доказателства е формирал и правни изводи по
предмета на административното производство – заявеното искане за възлагане
изработването на проект за подробен устройствен план – план за регулация и
застрояване. По разбиране на съда, обаче,
отказът е издаден при допуснато съществено нарушение на административно-производствените
правила. Липсва по преписката писмено становище на главния архитект на Община Монтана,
каквото е императивното изискване на разпоредбата на чл.135, ал.4, т.1 от ЗУТ. Нормата
изрично регламентира, че заповедите по ал.3 се издават въз основа на становище
на главния архитект на общината – когато актът се издава от кмета на общината,
какъвто безспорно е и настоящия случай. Въпреки това, в нарушение на тази
разпоредба, Главния архитект на Община Монтана не е изразил писмено становище
за законосъобразност на исканото изменение, а по делото няма данни, такова
становище да е било искано. Действително в обжалвания отказ се сочи номер на
такова, но органа нито го е приложил, в разрез със задълженията си по чл.152,
ал.2 от АПК във връзка с чл.213 и чл.219 от ЗУТ, нито (ако се приеме, че има
такова становище) е обсъдил същото или съществени негови изводи или части в
заповедта, от което би могло да се заключи за наличието му. Това обстоятелство
съставлява съществено нарушение на административно-производствените правила,
тъй като е довело до издаване на оспорения отказ, без всъщност да са изяснени
всички факти и обстоятелства от значение по случая.
В
производството се установиха факти и обстоятелства, които обосновават
разбирането на съда за нарушения и на материално-правните разпоредби на закона
и подзаконовите нормативни актове – релевираното с жалбата основание за отмяна
по чл.146, т.4 АПК във връзка с чл.213 и чл.219 от ЗУТ. Тежестта на доказване в
административния процес по силата на общата процесуална разпоредба на чл.170,
ал.2 от АПК във връзка с чл.135, ал.3 от ЗУТ, при оспорване на отказ за
издаване на благоприятстващ административен акт е на оспорващите, които
следваше да установят, че са били налице условията за издаването му, каквото
беше и указанието в разпореждането на съда от 10.10.2016 г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 134, ал.2, т.1 от ЗУТ, посочена като основание за исканото
разрешение да бъде допуснато изработване на проект за изменение на ПУП-ПРЗ,
влезлите в сила ПУП могат да се изменят, освен на основание по ал.1 и когато в
съответния срок по чл. 208 не е започнала процедурата за отчуждаване. А според
разпоредбата на чл. 208 от ЗУТ, срокът за започване на отчуждителните процедури
по Закона за държавната собственост (ЗДС) и Закона за общинската собственост
(ЗОС) на недвижими имоти, определени по ПУП за изграждане на обекти - публична
държавна или публична общинска собственост, е пет години от влизане в сила на
плановете и десет години от влизането в сила на ПУП за изграждане на елементи
на техническата инфраструктура по чл. 64 - публична собственост на държавата и
общините, а за имоти, предвидени за озеленени площи по чл. 61, ал.4 -
петнадесет години от влизане в сила на плановете; след изтичане на този срок
собствениците на недвижимите имоти имат правата по чл. 134, ал.2, т.1 ЗУТ.
Видно от
графичните части на посочените планове, както и от мотивираната скица - предложение
за изменение на ПУП-ПРЗ, ПИ с идентификатор № 48489.15.156 и 48489.14.3 са от
двете страни на имота, предвиден за озеленяване и в отреждане за улица –
48489.14.1. Улиците са публична общинска собственост и към 11.07.2016 г., на
която дата е подадено заявлението за допускане на изработване на проект за
изменение на ПУП-ПРЗ, са изтекли повече от 21 години от влизане в сила на
плановете, с които улицата е предвидена за реализация, респективно за
озеленяване на площите. Видно от заключението на вещото лице този регулационен
план не е приложен, нито са реализирани улица и озеленяване. За жалбоподателите
е налице правото да искат изменение на действащия ПУП.
Предвидената
улица „К*** Б*** І“, за която в производството се събраха убедителни и
категорични доказателства, че не е реализирана, съгласно нормата на чл.11, ал.1,
т.2 във връзка с ал.3 от Наредба № 2/2004 г. би представлявала улица от
второстепенната улична мрежа – обслужваща улица VI клас, подклас Б, чието
предназначение е да довежда движението до отделните жилищни,
общественообслужващи, производствени или други обекти, в случая до имоти 48489.15.156;
48489.15.158; 48489.15.157; 48489.14.3; 48489.14.4; 48489.14.10. Всички от
изброените имоти имат излаз на улици от по-висок клас – ул. „Д*** Е*** “ (ПИ
48489.15.156; 48489.14.3; 48489.14.4) и ул. „ Д*** В*** “ (ПИ 48489.15.157;
48489.14.10). Единственият имот, който няма достъп до тези улици е 48489.15.158
– същия, както установи и вещото лице е маломерен – 100 кв.м., многократно
по-малък от нормативното изискване на чл.19, ал.1, т.1 от ЗУТ. Доколкото тези
имоти имат излаз на улици от по-висок клас, не е икономически и обществено
оправдано засягането на имотите на жалбоподателите, чрез разделянето им от
улица. Това разделяне освен, че не е оправдано от устройствена гледна точка, с
оглед достъпа на другите имоти до съществуващи улици, би засегнало в голяма
степен правата на собствениците, което само по себе си рефлектира върху
правилността на устройственото планиране. Правото на собственост се характеризира
с възможността на титуляра да го ползва неограничено в рамките на законовите
рестрикции. Част от това право е и правото имота в урбанизираните територии да
бъде застроен и собственика да ползва така изградената сграда/и на основно
и/или допълващо застрояване, с която цел е и направеното искане за изменение на
ПУП-ПРЗ. При издаването
на отказа административният орган не се е съобразил с местоположението,
границите и площта на имотите на жалбоподателите по кадастрална карта и с
обстоятелството, че правото на собственост на наследодателя на жалбоподателите
върху съществуващия имот пл. № 123 от предходен приложен регулационен план 1945
г. е съществено накърнено с прилагането на следващите регулационни планове,
последния от които – този от 1990, с изменението от 1995 г., не е приложен за
имотите в тази част на квартала.
Наведените в
оспорения отказ мотиви, свързани с приложението на чл.62а, ал.2 от ЗУТ, не
могат да бъдат споделени, доколкото в следващите текстове са предвидени
изключения, които биха могли да бъдат приложени. Възможно е дори изграждането
на предвидената улица за осигуряване на достъп до маломерния ПИ 48489.15.158,
за който няма данни за урегулиране, съответно как е урегулиран в площта от 100
кв.м., която, ако се одобри исканото изменение на ПУП-ПРЗ, би имала вида на
улица без изход (тупик). По разбиране на съда, и в такъв вид, улицата би
изпълнявала функциите като такава от второстепенната улична мрежа – обслужваща
улица VI клас, подклас Б, осигуряваща достъп до жилищни имоти. Следва да се отбележи,
че в частта за застрояване, исканото изменение е съобразено с допустимата от
закона плътност на застрояване и останалите параметри, регламентирани от
подзаконовия нормативен акт – Наредба № 7/2003 г.
Обжалваният
отказ е в несъответствие с целта на закона – прокламираните в чл.1 от ЗУТ, устойчиво развитие и благоприятни условия за живеене, труд и отдих на
населението;
обществените отношения, свързани с устройството на територията, инвестиционното
проектиране и строителството – основанието за отмяна по чл.146, т.5 от АПК. Видно и от заключението на
вещото лице, разположението на поземлените имоти спрямо изградените и
съществуващи улици с асфалтово покритие, позволява да се измени подробния
устройствен план така, както е поискано в заявлението, доколкото същото е
технически целесъобразно. Съдът намира, че искането е не само технически
възможно, но и отказа от друга страна засяга правото на собственост на
заявителите-жалбоподатели и техните законни интереси по застрояване на имота
т.е. реализиране в пълна степен на материалното им право на собственост и като
такъв е в разрез с общото изискване за съразмерност на административните актове
по чл.6, ал.2 от АПК и засягането на права и законни интереси в по-голяма
степен от най-необходимото за целта. Доколкото засягането на незастроен имот
48489.14.1 – собственост на Община Монтана би било незначително, ако би се
изработил искания проект за ПУП-ПРЗ, с оглед на обстоятелството, че имот пл. №
5819 е съставен най-вече от поземлени имоти 48489.15.156 и 48489.14.3 – собственост
на заявителите, то мотивите са отказа са несъстоятелни. В тази хипотеза би била
приложима разпоредбата на чл.62а, ал.3, т.2 от ЗУТ за промяна на
предназначението на територии и поземлени имоти по ал. 2. Възражението на
органа, чрез процесуалния му представител, че няма съгласие на собственика ОбС
– Монтана по чл.15, ал.3 от ЗУТ е формално и необосновано, доколкото интересите
на Община Монтана са да има устойчиво развитие на териториите, особено в
областния град, и то при спазване правата на собствениците – физически лица.
Едва ли може да се поддържа, че 21 години след влизане в сила на регулационния
план и неприлагането му за този период за процесните имоти, в това число и нереализиране
на предвижданията за озеленяване, канал и улица представлява устойчиво развитие
на територията. Не би имало основание за отказ за такова изменение и на
основанията на чл.15, ал.9 и ал.10 от ЗУТ. Обратното – към настоящия момент
съществува маломерния имот 48489.15.158, в който не може да се извърши
благоустройствено мероприятие. Административният орган, той и представляващ
Община Монтана, би следвало въз основа на постъпилото искане за изменение на
ПУП-ПРЗ да предприеме действия по промяна на предназначението на територията и
поземлените имоти, части от имот пл. № 5819, с оглед от една страна на
устойчивото развитие, а от друга страна с оглед спазване на правата на
собственост на титулярите.
На основание чл. 168, ал. 1 АПК във връзка с чл. 146 от АПК и чл.135,
ал.3 от ЗУТ, обжалваният
отказ е незаконосъобразен, като следва да бъде отменен. С оглед на разпоредбата
на чл.173, ал.2 от АПК във връзка с чл.213 и чл.219 от ЗУТ, доколкото съдът не
може да се произнесе по същество на искането, инициирало административното
производство, то преписката следва да се изпрати на Кмета на Община Монтана,
който следва да предприеме необходимите фактически и правни действия по промяна
на предназначението на територията и поземлените имоти, като елемент от
цялостната процедура по възлагането на изработване на проект за подробен
устройствен план – план за регулация и застрояване за ПИ 48489.14.3 и
48489.15.156 по ККР на Монтана, попадащи в части от УПИ І, кв.251, в улица с
осови точки 3-148 и 148-122 по регулационния план на ж.к. „Младост 2“, с който
се образува нов УПИ ХІІІ от кв.251 по действащия ПУП на гр. Монтана и постанови
такова възлагане, съобразно с приложената схема за изменение на ПУП-ПРЗ в имот
ХІІІ, кв.251 (л.12), с режим на застрояване по червената пунктирана линия. В
производството са претендирани разноски от жалбоподателите, поради което и на
основание чл.143 от АПК следва да се присъдят такива в размер на 546,80 лева,
от които 250 лева адвокатско възнаграждение, 285 лева депозит за вещо лице,
10 лева държавна такса и 1,80 лева банкови такси.
Водим от
изложеното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ заповед № 1692/07.09.2016 г. на Кмета на
Община Монтана, с която е отказано възлагането на изработване на проект за подробен
устройствен план – план за регулация и застрояване за поземлени имоти с
идентификатори 48489.14.3 и 48489.15.156 по кадастралната карта на гр. Монтана,
попадащи в части от УПИ І, кв.251, в улица с осови точки 3-148 и 148-122 по
регулационния план на ж.к. „Младост 2“, с който се образува нов УПИ ХІІІ от
кв.251 по действащия ПУП на гр. Монтана по жалбата на Ц.М.Г., Л.М.Г., Н.А.Н. и М.А.Л., всичките с
адрес ***.
ИЗПРАЩА преписката на Кмета на Община Монтана, който
следва да се произнесе по заявление вх. № 94-С-291/11.07.2016 г., ведно с
приложената схема за изменение на ПУП-ПРЗ в имот ХІІІ, кв.251 (л.12), с режим
на застрояване по червената пунктирана линия, като вземе предвид задължителните
указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени с настоящето решение.
ОСЪЖДА Община Монтана, представлявана от Кмета З***
С*** Ж*** , да заплати на Ц.М.Г., Л.М.Г., Н.А.Н. и М.А.Л. разноски в размер на
546,80 (петстотин четиридесет и шест лева и осемдесет стотинки) лева.
Решението
може да се обжалва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от
съобщението за страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: