РЕШЕНИЕ
№
270
гр. Враца, 05.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 07.07.2020г., седми юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА
РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА
ВАСИЛЕВА
ТАТЯНА КОЦЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА и в
присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ като разгледа докладваното от съдия
ВАСИЛЕВА КА дело № 48 по описа на АдмС – Враца за 2020г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК
вр.с чл.285 ал.1 изр. второ от ЗИНЗС.
Образувано е въз основа на постъпила
касационна жалба от С.И.М. ***, предявена чрез пълномощника му адв.Г.П., против РЕШЕНИЕ №300/31.07.2018г. по
адм.д. №264/2018г. по описа на АдмС Враца, в частта, в която е отхвърлен иска
му за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в частта над
2000/две хиляди/ лв. до пълния размер от 10000/ десет хиляди/лв. и въз
основа на касационна жалба, предявена от Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“/ГД“ИН“/ гр.София, против същото решение в частта, в която е
уважена исковата претенция на първия касатор за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 2000/две хиляди/лв.
В жалбата на касатора М. се сочи, че оспореното решение в обжалваната
от него част е неправилно, тъй като след коректно установена фактическа
обстановка първоинстанционният съд необосновано
и в разрез с доказателствата е приел, че претърпените от него неимуществени
вреди по време на пребиваването му в
ЗООТ „К. ф.“ към З. В. могат да бъдат справедливо обезщетение с определената минимална сума. Иска се отмяна на решението в тази му
част и постановяване на друго, с което предявената искова претенция да бъде
уважена в пълен размер, заедно с всички
законни последици.
В жалбата на касатора ГД“ИН“ гр.София се
изтъква, че в противоречие с фактите първоинстанционният съд е приел, че от представители на касатора е
осъществено незаконосъобразно
бездействие, представляващо нарушение по чл.3 от ЗИНЗС, което е задължителна
предпоставка за осъществяване на търсената отговорност за вреди. Счита за недоказано
обстоятелството, че на ищеца не е предоставяна * съобразно заболяването му,
както и че ограниченията,които е търпял по време на престоя си в ЗООТ, не
излизат извън рамките на допустимите такива, свързани с изтърпяване на присъдата
*. Прави искане за отмяна на решението в частта, в която този касатор е осъден
да заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 2000/две
хиляди/лв., както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Идентични
съображения се поддържат и в представеното писмено становище.
Участващият в касационното
производство прокурор дава заключение ,че решението на едноличния състав на
АдмС Враца е правилно, а двете
касационни жалби са неоснователни, поради което следва да бъдат оставени без
уважение.
Настоящият
съдебен състав,като взе предвид наведените в жалбите и в съдебно заседание
доводи и съображения и след извършване на служебна проверка съгласно чл.218
ал.2 от АПК , приема следното:
Касационните жалби против решението са
подадени от надлежни страни по смисъла на чл.210 ал.2 от АПК, в законоустановения срок, против съдебен
акт, подлежащ на оспорване, поради което са процесуално допустими.
Разгледана по същество, жалбата
на касатора М. е неоснователна, а
жалбата на ГД“ИН“ гр.София е частично основателна,по следните съображения.
Предмет на разглеждане пред първостепенния съд е иск,
предявен от настоящия касатор М.,***, с правно основание чл.1 от ЗОДОВ / чл.284
от ЗИНЗС/ с цена на иска 10 000/десет
хиляди/лв., търсено обезщетение за претърпени неимуществени вреди, търпени от
него по време на пребиваването му в ЗООТ
„К.ф.“ към З. В. за периода ***., вследствие ***, от която се е нуждаел поради
наличие на **. С постановеното от съда решение, е прието, че за посочения
по-горе период този касатор е бил лишен от постоянен достъп до * и * и не му е
осигурявана *, от която се е нуждаел поради заболяването му, като му е присъдил
обезщетение в размер на 2000 /две хиляди/ лв., за периода *. и е отхвърли иска
до пълния размер. Присъдил е и законната лихва от датата на предявяване на иска
04.05.2018г. до окончателното заплащане на сумата, както и 102лв. сторени
деловодни разноски.
Касационната инстанция намира, че
първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на процесуалните правила,
събрал е всички относими към спора доказателства и се е мотивирал защо е достигнал до крайния
си извод за частична основателност на исковата претенция. Съдът правилно е
приложил и материалният закон, като е приел, че липсата на постоянен достъп до *
и * е
неудобство, създаващо унижение, по-голямо, отколкото е необходимо при изтърпяване на наказанието *, като същото е причинило страдания и негативни емоционални
преживявания. В съответствие с разпоредбата на чл.284 ал.5 от ЗИНЗС съдът е приел, че ответникът не е опровергал настъпването на
неимуществени вреди за ищеца, произтичащи от установените факти, поради което
той следва да бъде обезщетен за тях. При прилагане на критерия за справедливост
на обезщетението обаче съдът не е
приложил същия адекватно на установените
по делото обстоятелства и е завишил
присъденото обезщетение. Касационната инстанция намира, че за обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени от касатора
М., вземайки предвид периода на изтърпяване на наказанието и обстоятелството, че негативните емоции не са довели до трайно увреждане на здравословното
състояние на лицето, следва да се присъди сумата от 800/осемстотин/лв. По тази
съображения касационната жалба на
касатора ГД“ИН“ гр.София следва да се уважи частично, като решението се
отмени в частта, в която е присъдено
обезщетение за неимуществени вреди за
сумата над 800/осемстотин/ лв. до 2000/две хиляди/лв. и в тази част исковата претенция следва да се отхвърли. Присъдените разноски по делото
следва да се редуцират до 50 /петдесет/лв.
По изложените по-горе съображения
касационната жалба на касатора М. следва
да се отхвърли изцяло.
При този изход на спора разноските
следва да останат за страните, както са ги направили.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.3 АПК Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 300/31.07.2018Г. ,
постановено по адм. дело № 264/2018г. по описа на Административен съд – Враца,
в частта му, с която Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София е
осъдена да заплати на С.И.М. *** обезщетение за разликата над 800/осемстотин/ лв. до пълния
присъден размер от 2000/две хиляди/лв., както и в частта за разноските за
сумата над 50/петдесет/ лв. и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от С.И.М.
*** иск против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ гр.София за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода **., за
разликата над 800/осемстотин/ лв. до пълния присъден размер от 2000/две хиляди/лв.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 300/31.07.2018г., постановено по адм. дело
№ 264/2018г.г. по описа на Административен съд – Враца в останалата му част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.