№ 3768
гр. София, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20221110207661 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) №Р-10-138/16.05.2022г.,
издадено от зам. председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен
надзор“, с което на основание чл. 351, ал. 1, т. 4 от Кодекса за социално
осигуряване на В. И. М., ЕГН:********** е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 700 (седемстотин) лева за извършено
нарушение на чл. 4, ал. 2 от Наредба №10 от 29.06.2021г. за изискванията към
границата на платежоспособност и собствените средства на
пенсионносигурителното дружество, към неговата оздравителна програма и
към минималните ликвидни средства на дружеството и на управляваните от
него фондове.
В законоустановения срок жалбоподател е обжалвал наказателното
постановление, като излага съображения за незаконосъобразност и
неправилност на издаденото наказателно постановление. Твърди се, че на
дружеството е бил даден недостатъчен срок за прилагане на изискванията на
наложените законодателни промени, а също така, че е налице липса на
субективния елемент на деянието.
1
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява.
Същият се представлява от адв. ..., който моли за отмяна на наказателното
постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Процесуалният
представител на жалбоподателя намира, че е допуснато същество
процесуално нарушение, доколкото преди съставянето на АУАН и издаване
на процесното наказателно постановление не е изискана от жалбоподателя
съответна оздравителна програма, с която да се предложат подходящи мерки
и срокове. Отделно от това, счита, че наказателното постановление е следвало
да бъде издадено не срещу жалбоподателя, а срещу съответното дружество,
предвид липсата на субективен елемент.
Въззиваемата страна- зам. председателя на КФН, се представлява от
юрисконсулт Кирил Слабов, който моли за потвърждение на наказателното
постановление като правилно и законосъобразно. Намира, че АНО не е имал
задължение да изисква оздравителна програма от дружеството. Намира, че
извършването на нарушението е безспорно доказано. Моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 29.09.2021г. в информационната система е-КФН постъпила справка от
„ПОД- Бъдеще“ АД за стойността на инвестициите на собствените средства
на пенсионносигурителното дружество, покриващи границата на
платежоспособност в дългови финансови инструменти, без инвестициите на
резерва за гарантиране изплащането на пожизнени пенсии“ към 31.08.2021г.
От подадената справка било видно, че към 31.08.2021г. инвестираните от
дружеството средства във финансови инструменти издадени от „Старком
Холдинг“ АД, с ISIN код на емисията BG2100010110 са 1 633 013,38 лв.,
които представлявали 21,77 на сто от собствените средства на „ПОД-
Бъдеще“ АД , покриващи границата на платежоспособност.
С писмо с вх. №РГ-12-9-36 от 30.09.2021г. „ПОД- Бъдеще“ АД
уведомило КФН, че дружеството не се е привело в съответствие с новите
нормативни изисквания въведени в §109 от ПЗР към ЗИД на Кодекса за
социално осигуряване, обнародвани в Държавен вестник бр. 19 от 5.03.2021г.,
като не е успяло да освободи част от инвестициите на собствените средства,
2
покриващи границата на платежоспособност и да се приведе в установените
лимити. Дружеството уведомило КФН, че ще представи в КФН в срок до 14
дни оздравителна програма за привеждане на собствените средства в
съответствие с количествените лимити, установени в чл. 4 от Наредба №10 от
29.06.2021г. на КФН.
С писмо вх. № РГ-12-9-41 от 13.10.2021 г. в КФН постъпила
Оздравителна програма на „ПОД - Бъдеще” АД във връзка с привеждане на
собствените средства на дружеството в съответствие с чл. 121 в, ал. 7 от КСО,
приета с Решение № 41 от 12.10.2021 г. на заседание на Съвета на
директорите на дружеството.
В отговор на полученото писмо КФН изпратило писмо с изх. № РГ-12-9-
36 от 20.10.2021 г. от „ПОД - Бъдеще” АД и било изискано дружеството да
преустанови своевременно установените несъответствия и да представи
информация за предприетите действия за привеждане на собствените
средства на дружеството в съответствие с нормативната уредба, включително
и за сроковете, в които тези действия ще бъдат финализирани. В отговор на
искането с писмо вх. № РГ-12-9-36 от 27.10.2021 г. „ПОД - Бъдеще” АД
уведомило КФН, че се ангажира с оптимален краен срок до 14.01.2022 г. да
приведе в съответствие собствените средства, покриващи границата на
платежоспособността в съответствие с изискванията на чл. 4, ал. 2 от Наредба
№10 от 29.06.2021г. на КФН.
С писмо, изх. № РГ-12-9-50 от 24.11.2021 г., изпратено на електронния
адрес на „ПОД Бъдеще” АД, бил поканен нарушителят или надлежно
упълномощено от него лице да се яви в сградата на КФН за съставяне и
получаване на АУАН. На 02.12.2021 г., в КФН се е явил лично г-н В. И. М.. В
негово присъствие бил съставен АУАН № Р-06- 941 от 02.12.2021 г., като
жалбоподателя получил екземпляр от същия срещу подпис.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу така съставения АУАН не
постъпили възражения.
Въз основа на така съставения акт било издадено процесното
наказателно постановление (НП) №Р-10-138/16.05.2022г., издадено от зам.
председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, с което
на основание чл. 351, ал. 1, т. 4 от Кодекса за социално осигуряване на В. И.
М., ЕГН:********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер
3
на 700 (седемстотин) лева за извършено нарушение на чл. 4, ал. 2 от Наредба
№10 от 29.06.2021г. за изискванията към границата на платежоспособност и
собствените средства на пенсионносигурителното дружество, към неговата
оздравителна програма и към минималните ликвидни средства на
дружеството и на управляваните от него фондове.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на разпитания в съдебното заседание свидетел Кирил Любомиров Дашев,
както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства,
приобщени по реда на чл. 283 НПК, а именно: оздравителна програма от
01.09.2021г. – 31.10.2021г. на „ПОД- Бъдеще“ АД; предварителен баланс към
30.09.2021г; прогнозен баланс към 31.10.2021г.; кореспонденция на КФН и
„ПОД- Бъдеще“ АД; месечен отчет на „ПОД- Бъдеще“ АД; извадка от
системата на КФН и други.
Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел като логични,
вътрешно непротиворечиви и добросъвестно депозирани. Съдът изгради
своите изводи и въз основа на приетите писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, изхожда от
наказаното лице, поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество - чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът служебно
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи предвид
приложената по делото Заповед №3-298 от 10.11.2021. на зам. председателя
на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“ където свидетеля
Дашев е посочен под номер 9.
Съдът намира, че АУАН и НП са издадени в предвидената от закона
писмена форма и съдържание - чл. 42 и 57 от ЗАНН. Налице е и редовна
процедура по връчването им на жалбоподателя и в този смисъл съдът намира,
4
че в хода на административно наказателното производство не са били
допуснати съществени нарушения на процесуални правила.
АУАН е съставен в присъствието на представляващия лицето, посочено
в него като нарушител и в присъствието на двама свидетели, които са
очевидци на нарушението. По този начин не е нарушено правото на
нарушителя да участва във воденото срещу него административно
наказателно производство от самото му начало.
В тази връзка настоящата съдебна инстанция намира, че не са налице
процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на наказателното
постановление и същите да налагат неговата отмяна.
По съществото на спора, настоящата съдебна инстанция намира
следното:
Съгласно чл. 121в, ал. 6 от Кодекса за социално осигуряване
„Границата на платежоспособност е минималният размер на собствените
средства на пенсионноосигурителното дружество, който е необходим като
допълнителна гаранция за изпълнение на поетите задължения за изплащане
на пожизнени пенсии и на разсрочени плащания с поети гаранции. Границата
на платежоспособност възлиза на 4 на сто от капитализираната стойност
на тези пенсии и разсрочени плащания, но не по-малко от 7,5 млн. лв.“.
С разпоредбите на Наредба №10 от 29.06.2021г. на КФН са въведени и
количествени ограничения при инвестирането на собствени средства с цел
покриване границата на платежоспособност във финансови инструменти и
влогове. Съгласно чл. 4, ал. 2 от Наредба №10 от 29.06.2021г. на КФН не
повече от 5 на сто от собствените средства, покриващи границата на
платежоспособност, могат да бъдат инвестирани във финансови инструменти,
издадени от един емитент.
Настоящата съдебна инстанция, намира, че видно от всички събрани по
делото доказателства се установява безспорно, че инвестираните от
дружеството средства във финансови инструменти, издадени от „Старком
Холдинг“ АД с ISIN код на емисията BG2100010110 са 1 633 013,38 лв., а
видно от приложената по делото справка за собствени средства на ПОД,
покриващи границата на платежоспособността същите са в размер на 375 000
лв. Предвид на това, съдът намира, че действително дружеството е извършило
5
нарушение на чл. 4, ал. 2 от Наредба №10 от 29.06.2021г. на КФН.
Инвестираните средства представляват 21,77 на сто собствените средства на
ПОД, покриващи границата на платежоспособността
Съдът намира за неоснователно възражението, направено от
жалбоподателя, че изискванията на посочения подзаконов нормативен акт не
са били изпълнени поради липсата на достатъчно време за привеждане в
съответствие с измененията и допълненията на КСО. Съдът счита, че това
обстоятелство не би могло да бъде основание за освобождаване от
отговорност на жалбоподателя, а единствено за смекчаване на неговата
отговорност. Предвид на това, съдът намира, че правилно АНО е взел
предвид както това обстоятелство, така и обстоятелството, че нарушението е
било отстранено, макар и със закъснение. В приложимите нормативни актове
е посочен изрично срокът, в който следва да се изпълни задължението.
Съгласно чл.351, ал.1, т.4 от КСО, който извърши или допусне извършване на
нарушение извън случаите по т. 1, 2 или 3 на част втора или част втора "А", на
нормативните актове по прилагането на този кодекс и/или на акт на орган на
Европейския съюз с пряко действие, с които се възлагат задължения при
осъществяването на дейността по допълнително социално осигуряване, се
наказва с глоба в размер от 700 до 10 000 лв. Съгласно чл. 351, ал. 1 КСО, за
извършване или допустителство на нарушения по визираните в отделните
точки разпоредби и нормативни актове, на физическите лица се налага глоба
в посочения размер. Със санкционната норма изрично е предвидено
санкциониране на допустителите, съгласно чл. 10 ЗАНН, в качеството им на
физически лица. Нормата е съобразена и с чл. 24, ал. 2 ЗАНН, съгласно който,
за нарушения, извършени при осъществяване на дейността на предприятия,
учреждения и организации, отговарят ръководителите им, които са наредили
или допуснали извършване на нарушенията. Не е съответен на приложимите
материални норми аргументът в жалбата, че отговорност следва да носи
дружеството. В този смисъл Решение № 2792 от 25.04.2017 г. на АдмС -
София по адм. д. № 1596/2017 г. Изрично е предвидено, че може да се
ангажира административнонаказателната отговорност на физическото лице,
което представлява пенсионносигурителното дружество.
Настоящата съдебна инстанция намира, че жалбоподателят в качеството
6
си на представляващ „ПОД- Бъдеще“ АД е имал задължението да съблюдава
за изпълнение на законовите изисквания и привеждане в съответствие с тях
дейността на дружеството в посочения в §109 от Преходните и заключителни
разпоредби на КСО срок, а именно 31.08.2021г. Предвид неизпълнение на
посоченото задължение, съдът счита, че твърдяното от АНО нарушение е
безспорно доказано. Същото е от категорията на формалните такива, като от
неговото извършване не са настъпили вредоносни последици.
Съдът следва да посочи, че нарушението е извършено умишлено по
смисъла на чл11, ал.2 от НК, според който деянието е умишлено, когато
деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези
последици. Безспорно жалбоподателят е съзнавал, че повече от 5 процента
собствени средства на дружеството, покриващи границата на
платежоспособност, са инвестирани във финансови инструменти, издадени от
един емитент, като въпреки това, при задължение за действие (освобождаване
от инвестициите над предвиденото), е бездействал и не е привел
инвестициите на дружеството в съответствие с изискванията в опредения от
нормативните актове срок. В този смисъл жалбоподателят е съзнавал
общественоопасния характер на бездействието си, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е целял тяхното настъпване. Въпреки, че
АНО е счел, че жалбоподателят е действал при непредпазлива форма на вина,
съдът не би могъл да влоши положението на жалбоподателя, отчитайки по-
тежката форма на вина, която констатира, че е налице.
Неоснователни са аргументите в жалбата и изтъкнати в съдебно
заседание, че липсва субективният елемент, доколкото не е имало възможност
дружеството да спази изискванията на закона. Не се установиха обективни
пречки за това, изключващи вината. Обстоятелството, че жалбоподателят е
посочил по-дълъг от предвидения в закона срок, в който ще приведе
средствата в съответствие с изискванията по никакъв начин не прави
деянието субективно несъставомерно, както се твърди в пледоарията на
защитата. Не е налице хипотеза, предвидена в ЗАНН и НК, изключваща
вината.
Неоснователно е възражението, че дружеството е следвало да изготвя
оздравителна програма. Оздравителна програма се изготвя в предвидените в
7
КСО хипотези, а именно чл.121в, ал.9, според който текст когато собствените
средства на пенсионноосигурителното дружество спаднат под размера,
определен в ал. 6, то уведомява в тридневен срок комисията и представя в 14-
дневен срок от спадането на собствените средства под изискуемия размер
оздравителна програма за привеждането им в съответствие с изискванията на
този кодекс. Когато неизпълнението на изискванията се установи от
заместник-председателя на комисията, комисията по предложение на
заместник-председателя на комисията разпорежда на
пенсионноосигурителното дружество да изготви оздравителна програма в
срок, който не може да е по-дълъг от 14 дни. Нито една от посочените
хипотези не е налице в случая, доколкото нарушението се изразява в
инвестиране на собствените средства, покриващи границата на
платежоспособност, над 5 процента във финансови инструменти, издадени от
един емитент, а не в спадане на тези средства под предвидения размер в чл.
121в, ал.6 от КСО (границата на платежоспособност е минималният размер на
собствените средства на пенсионноосигурителното дружество, който е
необходим като допълнителна гаранция за изпълнение на поетите задължения
за изплащане на пожизнени пенсии и на разсрочени плащания с поети
гаранции. Границата на платежоспособност възлиза на 4 на сто от
капитализираната стойност на тези пенсии и разсрочени плащания, но не по-
малко от 7,5 млн. лв.). Наредба 10 определя структурата и съдържанието на
оздравителната програма за привеждане на собствените средства в
съответствие с изискванията на Кодекса за социално осигуряване (КСО) –
чл.1, т.4 от същата, а не хипотезите, в които следва да се изготвя
оздравителна програма,както неправилно се посочва в жалбата. Самото
дружество е подало писмо, в което е преосмисля становището си, че следва да
представи оздравителна програма, което обстоятелство е потвърдено и в
писмо на КФН от 20.10.2021г.
Относно размера на наложената санкция, съдът намира, че същата е в
минимален размер и поради тази причина не подлежи на редуциране.
Не са налице основания да се приложи, чл.28 от ЗАНН, доколкото
нарушението с нищо не се отличава от нарушенията от този вид, размерът на
собствените средства, покриващи границата на платежоспособност,
инвестирани във финансови инструменти, издадени от един емитент,
многократно надхвърля допустимото, а нарушението е отстранено едва 7
8
месеца след крайния законов срок и то след приложена ПАМ.
Жалбоподателят, заемащ длъжността изпълнителен член на СД на
пенсионното дружество, е следвало да се съобрази със специалните
изисквания на приложимата нормативна уредба при положение, че ръководи
дружество с такъв специфичен предмет на дейност.
Не е следвало да се изисква становище от нарушителя, както твърди
адв. Грудев в пледоарията си. На жалбоподателя е връчен АУАН, същият е
имал възможност да нрави възражения и да сочи доказателства. Процедурата
по ЗАНН е спазена.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и направеното от представителя на
въззиваемата страна искане за присъждане на разноски, съдът намира за
основателна претенцията на процесуалния представител на КФН за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По делото като
представител на АНО в проведеното съдебно заседание е участвал
юрисконсулт и съдът е потвърдил обжалваното НП. Съгласно чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена въз основа на
законовата делегация по чл. 37 от ЗПП, възнаграждението за защита в
производствата по ЗАНН е в размер от 80 до 150 лева. В случая
производството не е с особена правна или фактическа сложност и е проведено
едно съдебно заседание, поради което и следва да се присъди минималното
предвидено възнаграждение в размер на 80 лева.
Мотивиран от гореизложените съображения, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА (НП) №Р-10-138/16.05.2022г., издадено от зам.
председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, с което
на основание чл. 351, ал. 1, т. 4 от Кодекса за социално осигуряване на В. И.
М., ЕГН:********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 700 (седемстотин) лева за извършено нарушение на чл. 4, ал. 2 от Наредба
№10 от 29.06.2021г. за изискванията към границата на платежоспособност и
собствените средства на пенсионносигурителното дружество, към неговата
оздравителна програма и към минималните ликвидни средства на
9
дружеството и на управляваните от него фондове
ОСЪЖДА жалбоподателя В. И. М., ЕГН:**********, да ЗАПЛАТИ на
КФН сумата от 80.00 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от
АПК пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от
получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10