РЕШЕНИЕ
Номер ІІ- 111 15.10.2020
г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД втори въззивен граждански състав
На: тридесети
юни две
хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Мл.с. КРАСЕН ВЪЛЕВ
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева
въззивно
гражданско дело номер 619 по описа за 2020 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Н.В.Б. от ***, подадена чрез пълномощник
адв. Александър Събев, против решение № 45/06.01.2020г., постановено по гр.д.№
6924/2018г. по описа на БРС, с което са отхвърлени исковете на Н.В.Б.,
предявени срещу Т.Г.П. от ***, за осъждане на ответницата да преустанови противоправното си въздействие върху
собствения на ищцата имот – самостоятелен обект с идентификатор
07079.607.275.5.9. по КККР на гр.Б., ул.“*******“ № **, ет.*, ап.*, като извърши ремонтно-възстановителни дейности на
терасата на жилището си, находящо се в същата сграда на ет.3, ап.7, необходими
за преустановяване на течове в имота на ищцата, както и за заплащане на сумата от 215.69 лв. –
обезщетение за имуществени вреди - разрушаване на мазилката, влага по стените и
таваните на детската стая и спалнята в жилището на ищцата, претърпени от теч от
терасата на ответницата през м.март 2018 г., причинен от виновното
противоправно бездействие на ответницата да приведе имота си в изправност,
ведно със законна лихва върху сумата от предявяването на иска до окончателното
й изплащане. С решението Н.В.Б. е осъдена да заплати на Т.Г.П. сумата от 460
лв. за направените по делото разноски.
Във въззивната жалба се изразява
недоволство от постановеното решение, като същото се счита за неправилно и
необосновано. Оспорва се като неправилен и взет в противоречие с доказателствата
по делото извода на районния съд, че въззивницата не е провела пълно главно
доказване на фактите, на които се основават исковете – за причиняване на наличните
в имота щети в резултат на проникване на влага от теч през терасата на
ответницата след извършените от нея ремонти през 2011-2012 г., както и че не
било установено соченото от ищцата фактическо основание на претенцията –
извършено към м.март 2018 г. В тази връзка се сочи, че съдът изцяло е игнорирал
представения с исковата молба констативен протокол № З-40/28.03.2018 г. на комисията
при Община Бургас за установяване наличието на щетите и в обжалваното решение
не е обсъдил направените от комисията констатации, като съдът не е обсъдил и
представената от ищцата независима експертиза, изготвена от вещо лице
непосредствено след настъпване на описаните щети. Сочи се също, че приетата по
делото СТЕ установява, че имуществените вреди произтичат от терасата на
въззиваемата и са вследствие некачественото изпълнение на настилката и
первазите на терасата на ответницата в частта на попълване на фугите, което не
е взето предвид от БРС. Според въззивницата, съдът неправилно е отхвърлил
исковете, позовавайки се на свидетелските показания, дадени от съпруга на
ответницата, които не били подкрепени от доказателствата. Поради това се счита,
че обжалваното решение не се позовава на факти и доказателства по делото, а се
крепи на предположения и показания от заинтересован свидетел. Посочва се също,
че след приключване на производството пред районния съд, при първия
продължителен дъжд в следствие на теч от терасата на ответницата отново се
наблюдава омокряне по стените и таваните в апартамента на въззивницата, за
което своевременно е подадено заявление до Община Бургас, като на 27.11.2019 г.
служители на общината са извършили проверка на място в апартамента на ищцата и
са констатирали наличието на мокри петна по тавана на детската стая и спалня,
както и подкожушена мазилка, за което е съставен констативен протокол. При
това, въззивницата счита, че извършения ремонт на терасата на ответницата е
некачествен, не са спазени строителните изисквания за наклона при отводняване
на терасата и има нарушени в частта на попълване на фугите на плочите и
первазите, от където прониква вода. В тази връзка, към въззивната жалба са
приложени писмени доказателства и са направени доказателствени искания, които
не са уважени от въззивния съд, поради липса на предпоставките по чл.266 ГПК.
Въззивницата моли обжалваното решение да
бъде отменено и вместо него да да се постанови друго решение, с което да се уважат
предявените искове. Претендира се присъждане направените разноски в двете
съдебни инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил
писмен отговор от въззиваемата Т.Г.П., подаден чрез пълномощник адв. Евелина Тончева, в който
са изложени пространни съображения и доводи за неоснователност на въззивната
жалба и се оспорват изложените в нея твърдения. Моли решението на БРС да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се направените по
делото съдебни разноски.
Въззивната
жалба отговаря на изискванията на чл.259 и сл. ГПК, същата е подадена в
законоустановения срок и от лице, което има правен интерес от обжалването, поради
което съдът я намира за допустима и следва да я разгледа по същество.
С оглед
изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, като прецени събраните
по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема
за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с кумулативно съединени
искове с правно основание чл.109 ЗС и чл.45 ЗЗД.
С исковата молба ищцата Н.В.Б.
претендира за осъждане на
ответницата Т.Г.П. да преустанови противоправното си
въздействие върху собствения на ищцата имот, представляващ самостоятелен обект
с идентификатор 07079.607.275.5.9. по КККР на гр.Б., ул.“*******“ № **, ет.*, ап.*, като извърши необходимите ремонтно-възстановителни
дейности на терасата на жилището си, находящо се в същата сграда на ет.3, ап.7,
както и за
осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от 215.69 лв. – обезщетение
за имуществени вреди, претърпени от виновното противоправно бездействие на
ответницата да приведе имота си в изправност, в резултат на което през м.март
2018 г. в жилището на ищцата е настъпил теч от терасата в имота на ответницата,
който е причинил повреди на имота й, изразяващи се в разрушаване на мазилката,
влага по стените и таваните на детската стая и спалнята, което обезщетение
отразява стойността на труда и материалите, необходими за отстраняването на
причинените повреди в имота й, ведно със законна лихва върху паричната сума, считано
от предявяването на иска до окончателното й изплащане.
Изложени са твърдения, че ищцата е собственик на апартамент № 4, на ет.2 (трети жилищен етаж), а
ответницата е собственик на жилището, находящо се над нейния имот, като част от
жилището й представлява открита тераса, разположена върху част от спалнята и
детската стая в апартамента на ищцата. Твърди се, че през м.март 2018 г. по
тавата и външните стени на детската стая и спалнята в жилището на ищцата са
започнали да се появяват мекри петна, значително увеличени през м.юли 2018 г.,
като положението станало изключително утежнено. Така, в резултат на непрестанни
течове от терасата на собствения на ответницата апартамент, в жилището на
ищцата били нанесени множество щети, изразяващи се в постоянно омокряне на
тавана в детската стая и спалнята, от което мазилката постоянно се рушала, като
изронването, подкожушването и нарушаването на нейната повърхност правело
жилището неизползваемо по предназначение и създавало риск за здравето на ищцата,
която по този начин била принудена да търпи ограничение в правото си на
собственост, изразяващо се в лишаване от възможността да ползва част от
собствения си недвижим имот, тъй като не отговарял на строителните, хигиенни и
здравни изисквания за това. Твърди се, че всичко това било в резултат на
неподдържаното от ответницата състояние в имота й – неизправност на терасата, с
което се предизвиквал теч в апартамента на ищцата, като с бездействието си,
изразяващо се в неизвършване на ремонт на терасата си, ответницата освен, че
пречела на ищцата да упражнява в пълен обем правото си на собственост, но и
нарушавала предписаните от закона правила за поведение, задължаващи адресата да
осъществи определени действия – чл.195, ал.1 и ал.2 ЗУТ и чл.6, ал.1, т.2 ЗУЕС.
Твърди се също, че ищцата потърсила съдействие от общинската администрация,
като с Констативен протокол № З-40/28.03.2018 г. длъжностните лица
констатирали, че в апартамент № 4, на ет.2 се наблюдава наличие на петна от
влага по тавана в детската стая и спалня, както и подкожушена мазилка, а по
задание на ищцата била извършена и независима СТЕ, която констатирала наличието
на течове вследствие на атмосферни валежи, пряко попадащи върху откритите площи
– терасата на ответницата, като експертизата изготвила и
количествено-стойностна сметка за необходимите средства за ремонтно-възстановителните
работи за апартамента на ищцата, но въпреки това независимо от продължилите
четири месеца разговори с ответницата, такива ремонтни действия не последвали
от нейна страна. Поради горното, ищцата претендира ответницата бъде осъдена да
преустанови противоправните въздействия върху имота й, като извърши необходимия
ремонт на терасата си, както и да й заплати обезщетение за имуществени вреди,
причинени от противоправното й и виновно бездействие за привеждане в изправно
състояние на терасата, което обезщетение представлява равностойността на труда
и материалите, необходими за отстраняване на щетите, ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба.
За установяване на твърденията в исковата молба ищцата е
ангажирала писмени доказателства и съдебно-техническа експертиза.
В депозирания в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответницата Т.Г.П. е оспорила предявените искове като
неоснователни. Оспорила е твърденията на ищцата
относно причините за появила се в имота й влага над спалнята и детската стая
през м.март 2018 г., както и щетите да са резултат от теч от терасата й. Оспорила
е и представените към исковата молба констативен протокол и експертиза, като
необективни и пристрастни, изготвени с оглед интересите на ищцата. Ответницата
е изложила твърдения, че оплаквания от ищцата за наличие на влага е имало преди
доста време, през 2011 г. и 2012 г., когато по нейно искане ответницата е
извършила на два пъти ремонт на терасата си от избрани от Б. специалисти от
фирмата-строител „Планер 2005“ ООД, която извършила и двата ремонта на
терасата, като положила два слоя хидроизолация с качествени материали и
обработила перфектно фугите, а при втория ремонт демонтирала 2 кв.м. от плочите
на терасата, сменила барбакана с друг с възможности за отводняване на няколко
десетки квадратни метра, положила два слоя хидроизолация и е облицовала терасата
с изцяло нови плочи. Сочи се също, че плочите на откритата тераса на
ответницата са нови, в абсолютна изправност и от тях няма счупени или пукнати,
като фугите също са в отлично състояние, допълнително запълнени от строителя,
като от извършването на тези ремонти до сега ищцата не се е оплаквала от
наличието на влага. Поради това, ответницата счита, че е отстранила всички
възможни причини за предизвикване на теч от дъждовна вода в жилището на ищцата
и не съществува основание за настъпване на твърдяните вреди към м.март 2018 г.
В подкрепа на възраженията и твърденията си ответницата
е ангажирала писмени и гласни доказателства, както и съдебно-техническа експертиза.
След извършен съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, първоинстанционният
съд е приел, че
по делото не е установено соченото от ищцата фактическо основание на
предявените искове – извършено към м.март 2018 г. виновно противоправно
действие или бездействие от страна на ответницата, в резултат на което да са
настъпили течове от терасата на нейния имот, причиняващи влага по стените и
таваните в имота на ищцата. В тази връзка, съдът е приел, че е безспорно установено
съществуването на щети по таваните и стените в имота на ищцата, находящи се под
процесната тераса от имота на ответницата, но същите не могат да бъдат
несъмнено датирани към сочения в исковата молба релевантен момент, като ищцата
не провела пълно главно доказване на фактите, на които основава исковете си и по
делото не може да се направи несъмнен извод, че наличните щети в имота й са
причинени поради проникване на влага от теч през терасата на ответницата след
извършените от нея ремонти през 2011-2012 г. Посочено е, че установяването на
релевантните за предявените искове факти не е допустимо да се гради на
предположения, нито да бъде сторено извън въведените от ищеца обстоятелства, на
които е основана претенцията, поради това и съобразно заключението на вещото
лице, БРС е приел, че е възможен както по-ранен момент на настъпване на
вредите, предшестващ извършените ремонти в имота на ответницата, както и че са
допустими и други относими към качеството на строителството на сградата причини
за установената влага. Поради това, съдът е приел, че по делото не е установена
причинно-следствена връзка на наличните щети в имота на ищцата с въведените от нея
неоснователни противоправни действия или бездействия, извършени от ответницата към
и след м.март 2018 г., което води до неоснователност на предявените негаторен
иск – не е установено твърдяното от ищцата неоснователно действие или
бездействие на ответницата, с което да пречи на ищцата да упражнява правото си
на собственост (чл.109 ЗС) и иск за обезщетение от непозволено увреждане – не е
установено твърдяното виновно причиняване на вреди на ищцата (чл.45 ЗЗД). По
тези съображения районният съд е отхвърлил предявените искове като
неоснователни.
Съгласно разпоредбата
на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се
проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна
проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и
допустим съдебен акт, липсват нарушения на императивни
материалноправни норми.
След
самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази приложимите
разпоредбите на закона, БОС намира въззивната жалба за неоснователна, като изцяло
споделя окончателните правни изводи на районния съд и счита, че решението му
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по
делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не
е налице спор между страните, поради което не следва събраните по делото
доказателства отново да се описват и от въззивния съд. Районният съд е
съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които
е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и
обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са
ангажирани допустими доказателства, които да променят приетата и изяснена от
първата инстанция фактическа обстановка, поради което, настоящият съд я
възприема изцяло и препраща към нея на основание чл.272 ГПК, като не е
необходимо същата да се преповтаря и в настоящото решение.
Настоящата
инстанция напълно споделя и решаващите мотиви и изводи на БРС за неоснователност
на предявените искове по чл.109 ЗС и чл.45 ЗЗД, които са формирани въз основа
на установената по делото фактическа обстановка. Въззивния съд намира тези
изводи на БРС за правилни и в съответствие със закона, поради което препраща
към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 ГПК и по този
начин същите стават част и от въззивното решение.
По изложените във въззивната
жалба оплаквания и в допълнение към съображенията на районния съд, следва да се
отбележи следното:
Възраженията на въззивницата се свеждат до следното – неправилност на
извода на районния съд, че не е проведено пълно главно
доказване на фактите, на които се основават исковете; игнориране и необсъждане
от съда на представените от ищцата констативен протокол и независима експертиза;
неправилно кредитиране на гласните доказателства; основаване на решението на
предположения и показания от заинтересован свидетел, вместо на фактите и
доказателствата по делото. Настоящата инстанция
намира така наведените възражения за неоснователни, като счита, че не е налице и
твърдяното във въззивната жалба противоречие в мотивите на обжалваното решение.
Негаторният иск
по чл.109 ЗЗД предоставя правна защита на собственика срещу всяко неоснователно
въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на вещното право,
което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта според нейното
предназначение. За да бъде уважен искът, по делото следва да бъде установено
както правото на собственост на ищеца върху засегнатия недвижим имот, така и
неправомерното поведение (действие или бездействие) на ответника по отношение
на този имот, създаващо за ищеца пречки за използването му по-големи от
допустимото. Отговорността по чл.45 ЗЗД предпоставя виновно противоправно
поведение, от което са произтекли вреди, т.е. за да бъде ангажирана
отговорността на ответника следва да се установи по несъмнен начин, че негово
действие или бездействие е довело до настъпване на вредоносния резултат. В
съответствие с разпределението на доказателствената тежест в процеса (чл.154,
ал.1 ГПК), всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите
искания или възражения, като в случая, в тежест на ищцата е да установи с
всички доказателствени средства увреждащото деяние, вредите и
причинно-следствената връзка между тях така, че от анализа на доказателствата
съдът да може да изведе еднозначен извод за тяхното наличие. В тежест на ищцата
е чрез пълно и главно доказване да установи истинността на твърденията си за
релевантните факти.
В случая, по
делото е безспорно, че Н.Б. е собственик на апартамент № 4, на ет.2 (трети
жилищен етаж), а Т.П. е собственик на имота над този на ищцата, а именно апартамент
№ 7, на ет.3, находящи в сградата на ул.“*****“
№ **, която е въведена в експлоатация през 2010 г.
Безспорно е също, че част от жилището на ответницата представлява открита
тераса в Г-образна форма, която покрива част от спалнята и детската стая в
апартамента на ищцата.
Въззивният съд
намира и за установено по делото, че във връзка с предишен теч от терасата на
ответницата, в резултат на който са били причинени щети в имота на ищцата и по нейно
искане, през 2011 г. и 2012 г. ответницата е извършила ремонт на терасата си –
положена е хидроизолация, подменени са первазите и допълнително са обработени
(подновени) фугите на подовата настилка, като оттогава до предявяването на
исковата претенция Б. не е имала оплаквания за влага в жилището си, причинена
от теч от терасата на ответницата. Тези ремонтни дейности не са оспорени от
ищцата и са потвърдени от процесуалния й представител в съдебно заседание, като
обстоятелства относно извършването им и липсата на оплаквания са установени и
от събраните гласни доказателства. В тази връзка, БОС намира, че показанията на
св.Д. правилно са кредитирани от районния съд, като изложените за това
възражения във въззивната жалба са неоснователни. Действително, св.Д. е съпруг на
ответницата, което налага по-внимателна преценка на засвидетелстваното от него,
съгласно нормата на чл.172 ГПК, при която преценка въззивният съд намира, че
показанията на този свидетел са последователни и
обективни, дадени от лице с непосредствени възприятия за имота, както и кореспондиращи
на установеното от експертното заключение на в.л.С.Раканова, неоспорено по
делото. Свидетелските показания не са оборени от
други по-достоверни такива, нито са ангажирани доказателства, опровергаващи
изявленията на св.Д., поради което въззивният съд намира, че БРС правилно ги е
кредитирал.
Настоящата
инстанция намира за правилен и в съответствие със събраните по делото
доказателства и извода на БРС, че ищцата не е установила при условията на пълно
главно доказване фактите и обстоятелствата, на които основа исковата си
претенция. Изложените в тази връзка възражения на въззивницата са
неоснователни.
По делото няма
спор, че в спалнята и детската стая в жилището на Б. съществуват щети – петна
от влага, които са установени и от съдебно-техническата експертиза. Съгласно
експертното заключение, при огледа на двете жилища вещото лице е констатирало,
че в апартамента на ищцата има следи от влага по таваните и стените на външния
ограждащ зид в детската стая и в спалнята, като част от мазилката и шпакловката
са подкожушени, а по подовата настилка има паднала боя, които щети попадат под
откритата тераса на апартамента на ответницата, покриваща части от посочените
стаи в апартамента на ищцата. Вещото лице е констатирало също, че терасата на ответницата е открита, с настилка
от гранитогрес и положена хидроизолация; виден е извършен ремонт по настилката,
като фугите и первазите са отремонтирани, няма пукнати и счупени плочи, а
барбаканите са годни да поемат отводняването на терасата и по нея няма следи от
навлажняване. При направен експеримент от вещото лице е установено, че при свободно
изливане на вода на терасата само незначителна част от нея се задържа пред
барбакана в южната част на терасата, а при барбакана до балконската врата се
оттича нормално, което според експерта се дължи на некачествен наклон на
настилката към южната част на терасата. Поради това, вещото лице предполага, че
ако отремотнирането на фугите на настилката е некачествено, е възможно при проливен
и продължителен дъжд водата да проникне през фугите в плочата, но при огледа там
влага не се наблюдава. Експертът е констатирал също, че нанесените щети в
стаите на ищцовото жилище не са от близко време и не са пречка за ползването
му, но от хигиенна гледна точка са неприемливи, като не е налична влага по
таваните и стените в стаите под терасата на апартамента на ответницата, която
да е вследствие наводняване от близко време. При изслушване на експертизата, вещото
лице е потвърдило становището си, че щетите в апартамента на ищцата не са
нанесени от близко време, тъй като мазилката и шпакловката са изсъхнали, сухи са
и боята пада по ламината, като не може да се отговори дали тези щети датират от
преди ремонтирането на фугите на терасата на ответницата или след ремонта, не е
ясен моментът на причиняване на щетите и възможни причини за тях могат да бъдат
свързани и с качеството на самото строителство на сградата – зидове, плоча,
връзки. Експертизата не е оспорена от
страните и съдът я възприема изцяло, като обективна и изготвена от специалист с
нужните знания.
При така
установените обстоятелства от съдебно-техническата експертиза и от останалите
събрани по делото доказателства, въззивният съд намира, че не може да се
направи несъмнен извод, че съществуващите в имота на ищцата щети са причинени в
резултат на течове от терасата на ответницата към м.март 2018 г., тъй като с
оглед безпорния факт на извършените през 2011 г. и 2012 г. ремонтни дейности по
терасата не се установява дали тези щети датират от преди или след ремонта.
Както бе посочено по-горе, в тежест на ищцата е чрез пълно и главно доказване
да установи истинността на твърденията си за релевантните факти, като от
анализа на доказателствата не може да се приеме за установено тяхното наличие,
поради което приетия в този смисъл извод от БРС е правилен. Обратен извод не
следва от представените писмени доказателства – констативен протокол №
З-40/28.03.2018 г. и частна експертиза от 15.03.2018 г., на които ищцата се
позовава. Констативният протокол отразява единствено констатирането на
наличните в апартамента на ищцата щети, за съществуването на които не се спори
между страните, но същия не удостоверява момента и причината за настъпването
им, поради което не обвързва съда по тези въпроси. Що се отнася до
представената с исковата молба частна експертиза, следва да се отбележи, че
същата не е изготвена по реда на ГПК и изявленията в нея по същността си
представляват писмени свидетелски показания на съставилото я лице, които са
недопустими, поради което не може да бъде ценена от съда и правилно не е била обсъждана
от БРС. Ето защо, възраженията на въззивницата, че съдът неправилно не е взел
предвид и не е обсъдил представените от нея писмени доказателства, са
неоснователни.
С оглед изложените
съображения, настоящата инстанция намира, че в случая не са доказани при условията на
пълно и главно доказване изложените в исковата молба обстоятелства, което
обосновава
извод за неоснователност на исковата претенция, доколкото
ищцата е обвързала вредите по собствения й имот да са
причинени именно от течове към м.март 2018 г.,
поради неподдържане от ответницата на терасата й в изправно състояние, за което
поведение на последната се твърди да е неоснователното бездействие, накърнило
правото на собственост
на ищцата, по смисъла на чл.109 ЗС. В
тази връзка, съдът намира, че по делото не е установена и необходимата за
уважаване на исковата претенция причинна връзка между съществуващите в имота на
ищцата щети и твърдените от нея неоснователни действия или бездействия на
ответницата, извършени към и след м.март 2018 г., както правилно е приел и БРС.
Такава причинна връзка не е констатирана с категоричност от вещото лице, което е посочило няколко възможни причини, които биха могли да доведат до наличните
щети в апартамента
на ищцата – евентуално некачествено отремонтиране на фугите на
настилката по
терасата при ремонта през 2011-2012 г. (въпреки, че при огледа не е наблюдавана
влага по терасата) или евентуално некачествено изпълнение на самото
строителство на сградата (зидове,
плоча, връзки), като е невъзможно да се установи по
несъмнен начин кое от посоченото е причина за вредите. Ето защо,
предявеният иск по чл.109 ЗС е неоснователен и недоказан, поради което следва
да бъде отхвърлен. Районния съд е формирал правилни изводи за неоснователност
на претенцията на базата на събраните по делото доказателства, в т.ч. и
експертното заключение, като не се е позовал на предположения, като изложените
в този смисъл възражения във въззивната жалба са неоснователни.
Във връзка с горното, неоснователен се явява и предявения
иск по чл.45 ЗЗД, доколкото тази претенция е обусловена от произнасянето по
т.нар. негаторен иск по чл.109 ЗС. За да бъде осъдена ответницата да заплати
претендираното обезщетение, е необходимо да бъде доказано виновно извършено от
нея противоправно деяние към твърдения в исковата молба момент, което е в причинно-следствена
връзка с настъпилите в патримониума на ищцата вреди. По делото обаче не е установено
такова деяние да е налице, доколкото, както бе посочено по-горе, не е доказано съществуването
на причинна връзка между поведение на ответницата към м.март 2018 г. и
наличните в имота на ищцата вреди. Поради това, ответницата не следва да понесе
отговорността за отстраняването на вредите, тъй като не е установено същите да
са резултат от нейно противоправно поведение. Ето защо, исковата претенция е
неоснователна и правилно е отхвърлена от районния съд.
Предвид изложените съображения,
БОС намира въззивната
жалба за неоснователна, като изцяло споделя решаващите правни изводи на районния
съд, поради което решението на БРС следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
С оглед изхода на делото и
направените от двете страни искания за разноски, на въззивницата Н.Б. такива не
й се следват, поради неоснователността на въззивната жалба, като на основание
чл.78, ал.3 ГПК същата следва да заплати на въззиваемата Т.П. сумата от 450 лв.
за заплатено адвокатско възнаграждение за производството пред астоящата
инстанция, съгласно представения договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 45/06.01.2020г.,
постановено по гр.д.№ 6924/2018г. по описа на Районен съд – гр.Бургас.
ОСЪЖДА Н.В.Б. от ***, ЕГН **********, на
основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на Т.Г.П. от ***,
ЕГН **********, сумата от 450 лв. (четиристотин и
петдесет лева) – направени съдебни разноски за адвокатско възнаграждение за
въззивното производство пред БОС.
РЕШЕНИЕТО в
частта му относно иска с правно основание чл.109 ЗС подлежи на касационно
обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните, при условията на чл.280 ГПК.
РЕШЕНИЕТО в
частта му относно иска с правно основание чл.45 ЗЗД е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.