Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
Гр. Враца,26.10.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, I състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАН НИКИФОРСКИ
при
секретаря Нина Георгиева, като разгледа гр.д.
№ 4456 по описа на ВРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е
за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 79, ал.
1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ.
Ищецът
„Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. Враца e подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
срещу К. Б.Х., ЕГН ********** за следните суми: 156,61 лв. главница за периода
от 18.02.2018 г. до 14.02.2019 г., 9,92 лв. мораторна лихва върху главницата за
периода от 20.03.2018 г. до 06.06.2019 г., както и законна лихва върху
главницата, считано от 08.07.2019 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и разноските по делото за държавна такса в размер на 25,00 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв.
Въз основа
на подаденото заявление е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнени №
1735/ 10.07.2019 г., по ч.гр.д. № 2738 / 2019 г. по описа на Районен съд – гр.
Враца, като е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя сумите така, както
са посочени в заявлението.
Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК. След указание до заявителя, последният е предявил установителен
иск за вземането за главница, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът
твърди, че процесните суми са начислени за имот на адрес гр. ****, ул. „***“ №**,
ап.***. Ответникът бил абонат на ищцивото дружество по реда на Наредба №4/2004г.
на ММРБ за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на
водоснабдителните и канализационни системи. За потреблението в имота за периода
18.02.2018г. до 14.02.2019г. били издадени
фактури на обща стойност за главница от 155,61 лв. На ответника била
изпратена покана за доброволно изпълнение, но плащане не последвало.
Дружеството подало заявление по чл.410 ГПК, въз основа на което било образувано
ч.гр.д. №2738/2019г., по което била издадена заповед за изпълнение.
Съобщението, към което същата била приложена, е връчено на ответника по реда на
чл.47, ал.5 ГПК. Във връзка с дадените указания от съда, ищцовото дружество
представило в срок искова молба и моли да бъде установено вземането му, така
както е посочено в заповедта за изпълнеине по отношение на главницата от 155,61
лева. Претендира разноски.
Ответникът
отново не е бил открит на регистрираните му адреси, не е в трудово
правоотношение и не бил открит адрес по месторабота, поради което е бил
уведомен по чл.47, ал.5 ГПК, след което му е бил назначен особен представител.
В срокът по
чл.131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от особения представител на
ответника, който оспорва изцяло предявения иск. Твърди, че искът е следвало да
бъде насочен и срещу титулярът на вещно право върху имота К.Б.Д., което
установила след справка в ИКАР. Намира, че същата имала качеството необходим
другар. Оспорва, че на ответникът са предоставени услуги от ищцовото дружество,
тъй като в имота живеели други лица, като действителния ползвател е титулярът
на вещно право на ползване върху имота. Ответникът бил собственик на ½
от имота, като при покупко-продажбата е било учредено от прехвърлителя право на
ползване върху имота в полза на К.Б.Д.. Твърди, че ответникът не е бил уведомен
за дължимите суми, като поканата за доброволно изпълнение е връчена на К. Д..
Не можело да се направи извод, че в представения по делото карнет подписите са
на ответника, сочи че те са изпълнени от К. Д.. Липсвали подписи срещу всички отчитания
в карнета. Не било установено до ответника да е връчена нотариална покана за
задълженията. Направено е възражение, че не е било доставено твърдяното
количество питейна вода в имота, не били спазени изискванията на ОУ на ищеца за
отчитане на доставеното количество вода, не било инвидидуализирано
задължението, не е изпълнил задължението си да фактурира задълженията и да
представи препис от тях на ответника, ответникът не бил получавал покана за
доброволно изпълнение.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически изводи:
От карнетите
за отчитане на доставената вода до процесния имот, водени на името на К. Б.Х.,
се установяват конкретни показания на водомера при реално и служебно отчитане
на доставената вода до процесния имот.
Видно е от
покана за доброволно изпълнение № 94199 с изх. № 517/05.03.2019 г., адресирана
до К. Б.Х., че същата е връчена на
11.03.2019 г. на лицето К.Б.Д., което е положило подписа си. Отразено е и името
и подписът на свидетелката, присъствала при връчването – П.Н.. Към поканата е
приложена подробна справка за начислените суми по периоди.
По делото е
представено извлечение от общите условия за получаване на услугите ВиК от
„Водоснабдяване и канализация” ООД, одобрени с решение № ОУ-019/09.06.2006 г.
За
установяване стойността на доставените ВиК услуги до имота и размера на
обезщетението за забава е прието заключението на съдебно-счетоводна експертиза.
След запознаване с материалите по делото и проверка в счетоводството на
„Водоснабдяване и канализация” ООД гр.Враца, вещото лице е дало заключение, че
размерът на потребеното количество вода до процесния имот, находящ се на адрес:
гр.***, ул. „***“ №***, ап.**** за периода от
18.02.2018 г - 14.02.2019 г , е 44
куб.м. За предоставените ВиК услуги са издадени 21 броя фактури, като дължимата
по тях стойност е изчислена на сумата от 155,61 лв. Съдът кредитира приетото
експертно заключение, като намира, че същото е изготвено компетентно и
обективно.
По делото е
приета справка за лицето К. Б.Х., издадена от Агенция по вписванията гр. Враца,
от която се установява, че на 19.09.2014 г. посредством покупко-продажба
ответникът е придобил собствеността върху процесния имот, находящ се в гр. ***,
ул. „***“ №**, ап.**.В справката също така е отразено, че върху процесния имот
е учредено ограничено вещо право на ползване в полза на лицето К.Б.Д..
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По иска по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ:
За
основателността на предявения иск следва да се установи, че ищецът се е намирал
в облигационно правоотношение с ответника К.Б.Х. по договор за доставка на ВиК
услуги при общи условия, че има открита партида за доставка на вода в
дружеството-ищец за имот на посочения в исковата молба адрес, че има вземания
срещу ответника в сочения от него размер, произтичащо от твърдяното основание
/договор при общи условия за предоставяне на ВиК услуги/. При доказване на
горните факти, в тежест на ответника е да докаже погасяване на задължението.
В чл. 3 от
Наредба № 4/14.09.2004 г. е предвидено, че потребители на В и К услуги са
собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване
на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и
2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни
групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване,
предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2
ЗРВКУ – наематели. За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за
който и да е субект, то той на първо място трябва да има качеството на
ползвател на тези услуги. С отговора на исковата молба ответникът не оспорва да
е собственик на процесния имот. Същото се установява по безспорен начин и от
представените по делото писмени доказателства – справки по лица на името на К. Б.Х.
и К.Б.Д..
Следователно
ответникът като собственик на процесния имот, както и лицето К.Б.Д., в полза на която е учредено вещно право на ползване върху имота
имат качеството потребител на ВиК услуги, предоставяни от ищцовото дружество.
Спорен по
делото е въпросът собственикът на имота или титуляра на учреденото вещно право
на ползване върху имота е задължен за предоставените от ищцовото дружество ВиК
– услуги.При това положение основателно се налага въпросът кой е ползвател на
ВиК услуги. Съдът намира, че при отговора на този въпрос са относими
разясненията в Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. №
2/2017 г., ОСГК . В него е посочено, че съдбата на първоначалния договор за продажба на
топлинна енергия за същия топлоснабден имот, сключен със собственика или
титуляра на ограниченото вещно право на ползване, зависи от договореното в
последния, вкл. в публично известните общи условия към него. В зависимост от
постигнатото съгласие между топлопреносното предприятие и собственика,
респективно носителя на вещното право на ползване върху топлоснабдения имот, в
първоначално сключения договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
при сключване на такъв последващ договор с ползвател на договорно основание,
първоначалният договор или се прекратява през времетраенето на последващия
договор, или продължава да действа, като отговорността на собственика или
титуляра на вещното право на ползване може да е уговорена като такава при
встъпване в дълг (чл. 101 ЗЗД), в която хипотеза първоначалният и последващ
длъжници ще отговарят солидарно, или като такава при заместване в дълг (чл. 102 ЗЗД), в която хипотеза първоначалният длъжник се освобождава от отговорност.
Ако е договорено нещо различно, то следва да бъде зачетено при прилагане на
принципа за договорна свобода. Ако в общите условия към договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди със собственика или носителя на ограниченото
вещно право на ползване не е предвидена възможност за сключване на такъв
договор с трето ползващо топлоснабдения имот лице, това не е пречка за
валидното сключване на последния договор, който е независим от първоначалния
договор за продажба на топлинна енергия и обвързва сключилите го страни.
Възможно е в първоначалния договор със субектите по чл. 153, ал. 1 ЗЕ да не е
уредено какво се случва с него при сключване на последващ договор с ползвател -
трето лице, при която хипотеза ще следва да се преценява във всеки конкретен
случай, като се изхожда и от договорното правоотношение между собственика,
респективно носителя на вещното право на ползване и третото ползващо
топлоснабдения имот лице, дали волята на страните е старият длъжник да бъде
освободен от отговорност или да отговаря при условията на солидарна отговорност
с новия длъжник.
В настоящият
случай според съда, с оглед конкретните обстоятелства по делото, следва да се
приеме, че единствен потребител на ВиК услуги е титулярът на учреденото вещно
право на ползване - К.Б.Д., за което няма данни да е
прекратено през процесния период.Този извод се налага освен от цитираното
тълкувателно решение, но също така и от разпоредбите на Закона за
собствеността.В чл. 56 е
уредено, че правото на ползуване включва правото да се използува вещта съгласно
нейното предназначение и правото да се получават добиви от нея без тя да се
променя съществено.Ползувателят не може да отчуждава своето право.В нормата на
чл. 57 пък е регламентирано, че ползувателят
е длъжен да плаща разноските, свързани с ползуването, включително данъците и
другите такси, да поддържа вещта в състоянието, в което я е приел, и да я върне
на собственика след прекратяване на правото на ползуване.Необходимо е също така
да бъде отбелязано, че в подкрепа на изводите на съда е и обстоятелството, че поканата
за доброволно изпълнение № 94199 с изх. № 517/05.03.2019 г., адресирана до К. Б.Х.
е връчена на 11.03.2019 г. именно на лицето К.Б.Д., което е положило подписа
си.
По
изложените съображения съдът намира, че предявеният срещу собственика на имота К.
Б.Х. иск се явява недоказан и неоснователен, поради което следва да бъде
отхвърлен изцяло.
По
разноските: При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на
разноски възникват за ответника, но тъй като същият не е доказал извършване на
разноски, то такива не следва да бъдат присъждани.
Така
мотивиран, Врачанският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от “Водоснабдяване и канализация” ООД - гр. Враца, ЕИК
********* срещу К. Б.Х., ЕГН ********** иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ , че К.Б.Х. ДЪЛЖИ на Водоснабдяване и канализация” ООД
- гр. Враца сумата от 155,61 лв. – главница,
представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена
канална вода, за обект находящ се в гр. ***, ул. „***“ №**, ап.***, за периода от 18.02.2018г. - 14.02.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда – 08.07.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума
е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение №
1735/ 10.07.2019 г., по ч.гр.д. № 2738 / 2019 г. по описа на Районен съд – гр.
Враца, като недоказан и неоснователен.
ПРЕПИС от решението
да се връчи на страните на основание чл.7, ал.2 ГПК.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: