РЕШЕНИЕ
№ 42
гр. Русе, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ивайло Д. И.
при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова
като разгледа докладваното от Ивайло Д. И. Гражданско дело №
20214520105380 по описа за 2021 година
Ищецът ЗДР. Д. П. твърди, че на 18.07.2021г. с договор за правна защита и
съдействие № 003655 от 18.07.2021г. осъществил правна консултация на ответницата в
почивен ден, в нейното жилище. До момента тя не му е заплатила възнаграждението по този
договор в размер на 100.00 лева. За тази парична сума подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело №
4465/2021г. по описа на РРС, но срещу издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК ответницата е подала възражение за недължимост на сумата
по нея и указано на ищеца да предяви иск относно вземането си. Поради това моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на А.И., че му дължи
сумата от 100.00 лева, представляваща дължимо възнаграждение за извършена правна
консултация по договор за правна защита и съдействие № 003655 от 18.07.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК в съда – 21.07.2021г. до окончателното й изплащане, по издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 4465/2021г. по описа
на РРС. Претендира направените по настоящото дело разноски, както и тези направени по
заповедното производство.
Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата молба фактически
обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира
правно предявения иск по чл.422 от ГПК.
Ответницата АНК. Ц. ИВ. оспорва изцяло предявения иск. Твърди, че на 18.07.2021г.
1
не й е била давана правна консултация от адвокат З.П. и на тази дата, включително и на
19.07.2021г. е била извън града. Оспорва истинността на договора за правна защита и
съдействие от 18.07.2021г., като твърди, че същият е с невярно съдържание – съставен е бил
от П., а тя го е подписала без да е попълнен или да е поемала с него ангажимент за
заплащане на посочената в него парична сума. Твърди, че на 20.07.2021г. П. я извикал за да
я уведоми, че сделката която ответницата подготвяла без негово знание и участие за
продажба на недвижим имот нямало да се състои на 21.07.2021г., както се били уговорили.
Тогава той я накарал да подпише два документа, без те да са попълнени, като й обяснил, че
единия е за съда, а другия за него и с този документ можел да заведе дело, ако продажбата
не се осъществи. Договорки за хонорари и за заплащане на пари в него ден не са имали.
Нямала и спомен да се е подписвала на обратната страна на договора и да е упълномощавала
П.. На следващия ден 21.07.2021г. въпреки противопоставянето на ответницата, П. дошъл
при нотариуса Лечева, където документите за сделката били готови и направил скандал, като
по всякакъв начин се опитвал да провали сделката. Държал се арогантно и след като
ответницата поискала от него да й върне подписаните документи и го уведомила с телепоща,
че се иска документите и не желаела да извършва от нейно име каквито и да било правни
или фактически действия. Вместо това получила процесната заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Представен е договор за правна защита и съдействие № 003655 от 18.07.2021г.,
съгласно който ищецът осъществил правна консултация на ответницата в неработен ден
срещу договорено възнаграждение в размер на 100.00 лева, платимо до 21.07.2021г.
Договорът е разписан за клиент от АНК. Ц. ИВ., който факт не се оспорва от нея и разписан
за адвокат от ЗДР. Д. П..
Ищецът е подал срещу ответницата заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело № 4465/2021г. по описа
на РРС, но срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК за сумата от 100.00 лева, представляваща дължимо възнаграждение за извършена
правна консултация по договор за правна защита и съдействие № 003655 от 18.07.2021г.,
А.И. е подала възражение за недължимост на сумата по нея и указано на ищеца да предяви
иск относно вземането си, което той е направил по настоящото дело.
В показанията си свидетелите ЯН. ЗДР. ЯН. и В. СТ. ИВ., които са син и съпруг на
ответницата, твърдят, че на 18 и 19.07.2021г. от 9.00-10.00 часа в събота до 21.00-22.00 часа,
ответницата и семейството им били извън града, като свидетелят Я. ги взел с автомобила си
в събота и ги върнал в гр.Русе в неделя. Свидетелят Я. обяснява, че на 20.07.2021г. ищецът
се обадил на майка му и поискал спешно да отидат при него. Свидетелят и ответницата
отишли, като З.П. тогава обяснил, че някаква адвокатка му се обадила по телефона, защото
някаква сделка щяла да се развали. Ищецът тога извадил кочана с пълномощните и
договорите си за правна помощ и поискал от ответницата да си попълни имената на два от
2
тях, като свидетелят видял лично как майка му се подписала на празен документ. Той
обяснил, че с единият документ трябвало на другия ден да я представлява, а другия му
трябвал за счетоводителката. А.И. имала фирма за недвижими имоти и се занимавала с
посредничество при покупки или продажби на недвижими имоти, като преди години
работили дори заедно с ищеца П..
В обясненията си в съдебното заседание ответницата твърди, че на 21.07.2021г. имала
сделка за продажба на недвижим имот. На 20.07.2021г. П. й се бил обадил по телефона и я
уведомил, че адвокатката на продавача му се обадила и казала, че нямало да има никаква
сделка. Адвокатката се обадила на ищеца, тъй като преди 5-6 години П. и И. работели
заедно, поради което сигурно първата си помислила, че той е нейн адвокат. Тогава тя
разписала два договора, с единия от които упълномощавала П. в случай, че сделката за
продажба на 21.07.2021г. се развали, той да заведе дело за сключване на окончателна
продажба въз основа на предварителния договор, който имала с продавачите, т.е. за
обявяване на предварителния договор за окончателен.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни
изводи:
Възраженията на ответницата, че на 18.07.2021г. не й е била давана правна
консултация от адвокат З.П. и на тази дата, включително и на 19.07.2021г. е била извън
града, както и че разписала процесния договор за правна защита и съдействие без той да е
бил попълнен и тя не разбрала какво подписва, съдът намира за неоснователни. На първо
място както от обясненията на ответницата, така и от показанията на свидетелите по делото
е видно, че от няколко години А.И. работи като брокер на недвижими имоти, чрез своя
фирма, като дори преди години с ищеца са работили в тази област заедно. Във връзка с
дългогодишната си дейност, която тя развива, би следвало да е напълно наясно какво е
упълномощаване, включително и на адвокат да те представлява и какво е договор за правна
защита и съдействие, предварителен договор, нотариален акт, договор за продажба и др.,
каквито и документи тя вероятно съставя при посредничеството си със сделки за недвижими
имоти, още повече и че с ищеца са работили преди години заедно. Налице са противоречия в
обясненията и възраженията й в отговора, като първо тя твърди, че само разписала празни
документи, след това твърди, че според нея подписала пълномощни, като на последно място
пояснява, че тези документи били подписани с оглед на завеждане на бъдещо дело, ако
сделката на 21.07.2021г., при която тя посредничела не се осъществи. На първо място тя
след това не отрича, че собственоръчно е попълнила данните си в процесния договор за
правна защита и съдействие и че е подписала същия, т.е. видяла е че подписва договор за
правни услуги с адвокат, а не пълномощно въз основа на което да го упълномощава за
завеждане на съдебно дело. Сключване на договор за правни услуги с адвокат е двустранна
сделка, при която срещу възнаграждение тя получава такива от адвокат – в случая П..
Нелогични са твърденията й, че тя подписала този договор, тъй като ако сделката при която
тя посредничи се развали, което няма как да й е било известно преди това, то тогава П.
следвало да заведе гражданско дело, сключения предварителен договор за продажба, при
3
който тя посредничи да бъде обявен за окончателен. Такъв договор или пълномощно няма
как предварително да бъде сключен, тъй като към него момент не е ясно ще се завежда ли
съдебно дело, а и в тези документи изрично следва да се посочи и номера на евентуалното
образуваното гражданско дело. Ако такова дело е следвало да се завежда, то тя е следвало да
разпише пълномощно, а не договор за правна защита и съдействие, което съдът пак посочва,
че на нея във връзка с осъществяваната брокерска дейност й е напълно известно. От самите
й обяснения в съдебно заседание е видно, че ищецът действително й е извършил правна
консултация, като е чел предварителния договор, обяснил и че има право на възнаграждение
за посредничество и може да се заведе бъдещо дело по чл.19 от ЗЗД. Ето и правната
консултация, за която тя е сключила процесния договор и въз основа, на който дължи
възнаграждение. Показанията на разпитаните свидетели в частта, че процесния договор за
правна защита и съдействие № 003655 от 18.07.2021г. бил реално сключен на 20, а не на
18.07.2021г., както и че тя отсъствала от града на 18.07.2021г. съдът не цени, тъй като на
първо място тези свидетели са нейни близки – син и съпруг, т.е заинтересувани лица от
изхода на настоящото дело по смисъла на чл.172 от ГПК, а и показанията им в тази им част
са недопустими на основание чл.164, ал.1, т.5 и 6 от ГПК и предвид изричното
противопоставяне на ищеца те да бъдат разпитвани за тези обстоятелства.
Поради горните съображения, съдът намира, че между ищцата и ответницата на
18.07.2021г. е бил сключен договор за правна защита и съдействие № 003655 от 18.07.2021г.,
съгласно който З.П. в качеството си на адвокат е извършил правна консултация на
ответницата, за което тя му дължи възнаграждение в размер на 100.00 лева, като по делото
не са представени доказателства, че същото е било заплатено.
Предвид гореизложеното предявения положителен установителен иск се явява
основателен и доказан, поради което следва да се уважи изцяло, като се признае за
установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата от 100.00 лева,
представляваща дължимо възнаграждение за извършена правна консултация по договор за
правна защита и съдействие № 003655 от 18.07.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда –
21.07.2021г. до окончателното й изплащане, по издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 4465/2021г. по описа на РРС.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и предвид уважаването на предявения иск,
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по настоящото дело
разноски в размер на 325.00 лева – заплатени държавна такса за производството по делото и
възнаграждение на редовно упълномощения адвокат.
Предвид уважаването на иска и съобразно дадените задължителни указания с
Тълкувателно решение № 4/2013г. На ВКС, ответницата следва да бъде осъдена да заплати
на ищеца и направените по заповедното производство разноски в размер на 325.00 лева –
заплатени държавна такса и възнаграждение на редовно упълномощения адвокат.
Мотивиран така и на основание чл.422 от ГПК, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на АНК. Ц. ИВ. от гр.Русе,
*********, с ЕГН: **********, че дължи на ЗДР. Д. П., с ЕГН: ********** и със съдебен
адрес: гр.Русе, **********, кантора П.и, сумата от 100.00 /сто/ лева, представляваща
дължимо възнаграждение за извършена правна консултация по договор за правна защита и
съдействие № 003655 от 18.07.2021г., ведно със законната лихва върху главницата считано
от 21.07.2021г. до окончателното й изплащане, по издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 4465/2021г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА АНК. Ц. ИВ. от гр.Русе, ********с ЕГН: **********, да заплати на ЗДР.
Д. П., с ЕГН: ********** и със съдебен адрес: гр.Русе, ***********, кантора П.и, сумата от
325.00 /триста двадесет и пет/ лева – направени по настоящото дело разноски.
ОСЪЖДА АНК. Ц. ИВ. от гр.Русе, **********с ЕГН: **********, да заплати на ЗДР.
Д. П., с ЕГН: ********** и със съдебен адрес: гр.Русе, **********кантора П.и, сумата от
325.00 /триста двадесет и пет/ лева – направени по заповедното производство – по ч.гр.дело
№ 4465/2021г. по описа на РРС, разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Русенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5