Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

02.04.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

04.03

Година

2020

В закрито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Виктор Атанасов Айгюл Шефки

Секретар

Мелиха Халил

Прокурор

Бонка Василева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

5

по описа за

2020

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от С.П.Ч. от ***, действащ чрез пълномощника адв.И.Б.,  против Решение № 36/13.11.2019 г., постановено по АНД № 33/2019 г. по описа на Районен съд – Ардино. С цитираното решение е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба серия *** № ***, издаден от ОДМВР гр.Кърджали, с който на С.П.Ч. от  *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. на основание чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.

Въведени са доводи, че решението на Районен съд – Ардино е неправилно и необосновано, като постановено в нарушение на материалния закон.  

В тази връзка сочи, че в процесния ЕФ било посочено, че се налага наказание за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП, които разпоредби регулирали две взаимно изключващи се хипотези. Нормата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП регламентирала възможността скоростта за движение да бъде ограничавана с поставянето на изричен знак, докато текста на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП въвеждал нормативно определено ограничение на скоростта, съобразно категорията и мястото на предвижване на автомобила. С оглед това, при така описаните в електронни фиш текстове от закона не ставало ясно, която от двете хипотези е била нарушена, което от своя страна водело до невъзможност да бъде преценена законосъобразността на наложеното наказание.

Ревелира доводи, че в обжалваното решение било прието, че нарушението е извършено в населено място, а наложената санкция била за осъществено нарушение на ЗДвП извън населено място, при движение по първокласен път. В последния случай, за да е налице нарушение при отчетена скорост от 88 км/ч и максимално разрешена от закона скорост от 90 км/ч, то било необходимо в посочения участък да е въведено ограничени с поставен ограничителен знак, определящ максимално разрешени скорост от 50 км/ч. В административната преписка липсвали доказателства, удостоверяващи наличието на такъв знак, което водело до недоказаност на нарушението.

Предвид това счита, че материалният закон бил приложен неправилно и наложеното наказание се явявало незаконосъобразно.

Оспорва изцяло изводите на районния съд, при което излага съображения, че пред първоинстанционният съд не са били представени доказателства, които с категоричност да установяват мястото на извършване на нарушението, както и такива относно наличието на знак, ограничаващ скоростта до 50 км/ч. Всичко това обосновавало липса на доказателства за съществени признаци на административното деяние от обективна страна.

Предвид изложеното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 36/13.11.2019 г., постановено по АНД № 33/2019 г. по описа на Районен съд – Ардино, след което да постанови решение по същество, с което да отмени Електронен фиш за налагане на глоба серия *** № ***, издаден от ОДМВР гр.Кърджали, с който на С.П.Ч. от *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. на основание чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.

В съдебно заседание чрез пълномощника адв.И.Б. поддържа изцяло жалбата си по изложените в нея съображения.

Ответникът по касация – ОДМВР гр.Кърджали, редовно призован, не изпраща представител.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор В. излага доводи, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд – Ардино да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Релевира съображения, че в конкретния случай административното нарушение е установено по безспорен начин, като липсвали нарушения на материалния закон и допуснати съществени нарушения на административнонаказателното производство.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за нарушение на материалния закон,  необоснованост на съдебния акт и противоречие в мотивите, по съществото си се явяват касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява основателна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд – Ардино е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба серия *** № ***, издаден от ОДМВР гр.Кърджали, с който на С.П.Ч. от *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. на основание чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.

Първоинстанционният съд е приел, че нарушението било описано с всички относими към състава признаци, а именно били посочени обстоятелствата, при които е извършено и нарушителят бил индивидуализиран. От доказателствата по делото безспорно се установявало, че санкционираният правен субект е осъществил състава на посоченото в акта и постановлението нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, управлявайки МПС със скорост от 88 км/ч, при разрешена такава от 50 км/ч, което ограничение е било въведено за населеното място – ***.

Изложил е мотиви, че електронният фиш съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като в случая са неприложими правилата на ЗАНН.

Районният съд е извършил преценка на представените по делото доказателства, след която е приел, че приложените веществени доказателствени средства установяват точното място на извършване на нарушението, посоката на движение на превозното средство, датата и точния час на осъществяване на деянието, както и регистрационния номер на МПС. Изложил е мотиви относно релевантните редакции на нормите на ЗДвП и Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., относно възможността установяването на нарушението с АТСС или система, издаването на ЕФ в отсъствието на контролния орган и на нарушителя, както и отпадането на изискването контролните органи да обозначават, чрез поставяне на пътни знаци и и да оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на МВР, участъкът от пътя, на който се осъществява контрол спазването на правилата за движение чрез АТСС.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на пълномощника на С.П.Ч. от *** са основателни.

При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на районен съд е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т. е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.

Касационният съд  намира за основателни въведените в касационната жалба доводи, че първоинстанционният съд е постановил своя акт без да изясни всички обстоятелствата, които са от значение за извършване на преценката относно законосъобразността на оспореното наказателно постановление, а и нещо повече, съдът е изложил крайно противоречиви и взаимно изключващи се мотиви в решението си, както и не е извършил анализ на релевантните доказателства и преценка на относимите факти от значение за разрешаването на спора.

В тази връзка следва да се посочи, че административнонаказателната отговорност на касатора е била ангажирана за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП, за това, че на 23.03.2019 г. в *** ч. на път ***, км. *** м., ***, в посока от на движение  от *** към ***, с МПС „Мерцедес МЛ 350 Блутек 4 Матик“ с рег. № ***, се движил със скорост от 88 км/ч, при разрешена такава от 50 км/ч, поради което и на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лв.

При така описаната фактическа обстановка на осъществяване на вмененото административно нарушение и наличните по делото доказателства, съдът е изложил мотиви/л. 2, абз. 4 от решението/, че полицейският автомобил е бил позициониран на входа на *** и е осъществявал контрол върху скоростта на автомобилите, движещи се през населеното място към ***. Същевременно с това е приел, че жалбоподателят като собственик на „Лаватекст“ ЕООД , ЕИК ***, което дружество е собственик на МПС, е осъществил нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП. На л. 3/абз. 6/ от решението е изложил мотиви, че движението се извършва по междуградски път от републиканска пътна мрежа – път III-856, който е в района на населено място – гр.Ардино, като в този участък и двете посоки скоростта на движение е ограничена до 50 км/ч с пътен знак В26. Предвид това и тъй като е било отчетено превишаване на скоростта с 38 км/ч, е приложена санкционната норма на чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, предвиждаща наказание глоба в размер на 300 лв. за водач, който превиши максимално разрешената скорост в населено място. На л. 4 от решението отново са изложени мотиви, че нарушението е извършено в населено място, като в диспозитива на решението също е посочено, че нарушението представлява движение с превишена скорост в населено място - *** и е такова по чл. 21, ал.1 от ЗДвП, поради което е потвърден ЕФ като правилен и законосъобразен.

Така изложените мотиви в атакуваното решение са крайно неясни и изпълнени с вътрешни противоречия. На практика е неясно, какво е приел районният съд – дали констатираното с АТСС превишаване на максимално разрешената скорост се отнася за участък, който е извън населено място, поради което нарушението следва да се квалифицира като такова по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, т.е. ограничението е въведено с пътен знак; че се касае за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, респ. превишаване на максимално допустимата скорост в населено място от 50 км/ч за процесното ППС от категория В, но независимо от това наложеното на основание чл. 182, ал. 2 т. 4 от ЗДвП наказание е законосъобразно; или, че нарушението е осъществено в населено място и квалифицирането му ЕФ като такова по чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП е законосъобразно.

Във връзка с горното следва да се посочи, че в обжалвания пред районния съд  Електронен фиш за налагане на глоба серия *** № *** е посочено, че е нарушен чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, поради което и на чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лв. Приложената санкционна норма предвижда наказание глоба в размер на 300 лв. за водач, който превиши разрешената скорост извън населено място, за превишаване от 31 до 40 km/h, т.е. следва да е налице превишаване на максимално допустимата скорост за движение извън населено място и съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДвП ограничението следва да е въведено с пътен знак. За превишаване на  разрешената максимална скорост в населено място/регламентирана в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП/ законодателят е предвидил налагането на наказания в санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 1 – т. 6 от ЗДвП. Независимо от всичко това районният съд е потвърдил ЕФ, посочвайки, че е налице нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за което законосъобразно е наложено наказание по чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. В тази връзка следва отново да се посочи, че по делото липсват доказателства, вкл. и описание в ЕФ, че нарушението е осъществено в рамките на населено място – ***, като видно от приложение Клип № ***, Радар № *** от *** г., очевидно АТСС е бил в автомобил, който е бил позициониран извън населено място. Впрочем, това обстоятелство би могло да бъде изяснено и с показанията на св.И. Ф., който е бил заличен от списъка за призоваване и не е разпитан от първоинстанционния съд.

Предвид горното, касационния съд намира за безспорно, че обжалваното решение е постановено при липса на анализ на доказателствата, респ. при липса на мотиви по основните направени от касатора оплаквания и релевантните за спора факти. В конкретния случай е неясна волята на първоинстанционния съд, както относно съставомерността на вмененото нарушение, така и на законосъобразността на постановеното административно наказание, което възпрепятства проверката за законосъобразност на атакуваното решение.

Всяко съдебно решение представлява комплекс от две безусловно необходими и взаимообвързани части - мотиви и диспозитив. Мотивите са писмените съображения на съда, обхващащи преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи, въз основа на които съдът е стигнал до своето решение. Мотивите са отправна точка за преценка на законосъобразността и правилността на констатациите и изводите на съда, поради което те следва да бъдат точни и ясни и да дават конкретен отговор на всички повдигнати в производството спорни въпроси. Общите, декларативни и бланкетни фрази и формулировки са всъщност привидни мотиви и опорочават съдебното решение. Последните не могат да заместят комплексната преценка на доказателствата и доводите на страните и представляват всъщност липса на мотиви. В константната съдебна практика се приема, че липсата на мотиви винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и се явява безспорно основание за отмяна на опорочения съдебен акт.

Касационният съд извършва преценка за съответствието на обжалваното решение с материалния закон, въз основа на фактите, установени от първата инстанция. В този смисъл касационният съд е съд по правото, а не по фактите и съответно дейността му при преценката, нарушен ли е материалния закон, се свежда единствено до проверка, дали установените факти са подведени правилно под хипотезата на правната норма и дали правилно са приложени предвидените в нея правни последици. При липса на обосновани мотиви, в конкретния случай са налице толкова съществени противоречия и взаимно опровергаващи се изводи в атакувания акт, че на практика липсват мотиви, по направените в производството пред Районен съд – Ардино, възражения и изложените в жалбата доводи за незаконосъобразност на процесното наказателно постановление, то касационната инстанция е възпрепятствана да извърши проверка за правилността на въззивното решение, предмет на касационното обжалване.

По изложените съображения, настоящият състав на Административен съд – Кърджали намира, че обжалваното решение е постановено при наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, приложим на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, а именно допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в липса на мотиви.

Предвид горното, обжалваното решение следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд, който да изясни всички релевантни факти и обстоятелства по случая, включително да извърши анализ на събраните доказателства, след което да даде обоснован и мотивиран отговор на въпроса за законосъобразността на издаденото наказателно постановление и съставомерността на вмененото на касатора С.П.Ч. нарушение, вкл. да изложи мотиви относно описаната в ЕФ квалификация на нарушението по чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДВП, доказателствата, които го потвърждават и приложимата санкционна норма. Да извърши конкретен анализ на всички повдигнати във въззивното производство оплаквания и възражения, въведени в жалбата до районния съд против атакуваното наказателно постановление и евентуално в хода на производството пред съда и даде обоснован отговор, дали същите са основателни или не.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК и във връзка с чл. 63, ал. 1, предл. ІІ от ЗАНН, Административният съд

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 36/13.11.2019 г., постановено по АНД № 168/2019 г. по описа на Районен съд – Ардино.

ВРЪЩА АНД № 33/2019 г. по описа на Районен съд – Ардино, за ново разглеждане от друг състав на съда.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                       2.