Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 04.10.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЖ – IБ състав, в закрито съдебно
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ
АЛЕКСИЕВА
РАДОСТ БОШНАКОВА
като разгледа докладваното от съдия Р. Бошнакова в.ч.гр.д.
№ 4755 по описа на съда за 2021 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 – 438 от ГПК.
Образувано е по жалба на
взискателя А.ЗА С.П.(АП) срещу постановление от 26.01.2021 г. (неправилно
посочено 16.01.2021 г.) на съдебния изпълнител за прекратяване на принудителното
изпълнение по изп. дело № 1113/2017 г. по описа на СИС при СРС.
В жалбата се излагат
съображения за незаконосъобразност на прекратяването на принудителното
изпълнение поради обявеното извънредно положение и извънредна противоепидемична
обстановка в страната. Иска се отмяна на постановлението с възможност за
продължаване на изпълнителните действия.
Длъжникът М.Г.не е
подал възражения по жалбата, а в мотивите по чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният
изпълнител заявява становище за нейната неоснователност.
Съдът, като прецени
събраните доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка
с наведените в жалбата пороци на обжалваното действие и мотивите на съдебния
изпълнител, намира за установено следното:
Изпълнителното
производство е образувано по молба от 17.11.2017 г., подадена до СИС при СРС от
взискателя А.ЗА С.П., въз основа на изпълнителен лист, издаден по заповед за изпълнение
по чл. 417 от ГПК от 08.03.2017 г., за заплащане на сумата 232 лева за
възстановяване на целеви помощи по заповеди от 03.06.2016 г.
С молбата на взискателя
АСП е направено искане да се пристъпи към принудително изпълнение за сумата по
изпълнителния лист чрез налагане на запори върху вземания и движими вещи и възбрана
върху недвижими имоти но длъжника, за осъществяването на които е поискано съдебният
изпълнител да проучи имуществото му.
Въз основа на така
подадената молба съдебният изпълнител на 14.12.2017 г. е извършил справка за
банкови сметки на длъжника, по която са установени такива в А.Б.Б.АД и Ю.Б.АД и
за които взискателят е уведомен, включително и за задължението му за внасяне на
дължима за налагане на запора държавна такса, видно от съобщения от 26.01.2018
г. и обратни разписки.
След връчване на поканата
за доброволно изпълнение на длъжника М.Г.е постъпила молба от 09.03.2018 г., с
която последният е поискал от съдебния изпълнител разсрочване на изпълнението
за сумата по изпълнителния лист. На 12.03.2018
г. длъжникът е заплатил и сумата от 18 лева, но без да посочва начин на
разсрочено изпълнение на дълга по изпълнителния лист, въпреки изпращаните му от
съдебния изпълнител указания, включително и за неговото погасяване.
С писмо от 09.01.2020
г., връчено на взискателя на 18.02.2020
г., съдебният изпълнител го е уведомил за необходимостта от предприемане на
действия по изпълнението. Такива не са поисквани от взискателя до постановяването
на обжалваното постановление от 26.01.2021 г. на съдебния изпълнител, връчено надлежно
на взискателя на 08.02.2021 г.
При така установените
факти съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в
срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, видно от удостоверената дата за съобщаване на обжалваното
постановление на съдебния изпълнител. Същата е допустима – насочена е срещу
подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 1, т. 3 от ГПК акт на съдебния
изпълнител, а именно – прекратяването на принудителното изпълнение.
Разгледана по същество
обаче жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
Възражението на
жалбоподателя АСП за ненастъпило перемиране на принудителното изпълнение е
неоснователно. Съгласно задължителните разяснения в т. 10 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години, изпълнителното производство се прекратява по силата на закона на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради което без правно значение е дали
съдебният изпълнител е постановил прекратяване на принудителното изпълнение.
В случая е налице
настъпила перемпция относно изпълнителното производство съгласно чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК, тъй като липсват предприети от взискателя действия по
изпълнението в период от две години. Срокът за перемпцията започва да тече от
момента, в който не се осъществява принудително изпълнение, т. е.
осъществяването на всички поискани и/или предприети от съдебния изпълнител
способи е приключило (успешно или безуспешно) или същите не могат да се осъществяват
по причина, за която взискателят отговаря. След извършеното от длъжника М.Г.на 12.03.2018 г. плащане за погасяване на
дълга по процесното изпълнително производство липсват каквито и да било
предприети от взискателя изпълнителни действия за принудителното реализиране на
вземането, включително и чрез искания от него с молбата за неговото образуване
изпълнителен способ – запор върху вземания на длъжника по сметки в търговски банки,
поради невнасяне на дължимата за налагането му държавна такса, т. е. по
причина, за която взискателят отговоря. Такива действия не са били поисквани,
респ. предприети не само в продължение на две години от посоченото плащане за
погасяване на дълга – т. е. до 12.03.2020
г. включително, но и до постановяването на обжалваното постановление на
съдебния изпълнител, което на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е довело до
прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона и настъпването
му по силата на закона не може да бъде санирано нито от съдебния изпълнител,
нито от окръжния съд в производството по обжалване на неговите действия.
Прекратяването на изпълнителното производство обаче не е довело до погасяване
дълга по изпълнителния лист и не е препятствала правната възможност на взискателя
АСП да поиска принудителното му изпълнение, за което съдебният изпълнител следва
да образува ново изпълнително производство.
За пълното следва да
се отбележи, че срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК в случая не е спрял да
тече поради неприложимостта на чл. 3, т. 1 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г. и за преодоляване на последиците. Посочената разпоредба е
приложима само за неизтеклите
срокове по чл. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК до обявяването на извънредното
положение в страната и само за периода от 13 март 2020 г. до неговата отмяна,
но не и за периода на извънредната противоепидемична обстановка, какъвто срокът
за перемпцията по процесното изпълнително производство не е.
Предвид тези
съображения обжалваното постановление на съдебния изпълнител се явява законосъобразно,
а жалбата на взискателя - неоснователна, поради което същата следва да бъде отхвърлена.
По изложените съображения Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на А.ЗА С.П., с адрес: гр. София, ул. *******– партер,
срещу постановление от 26.01.2021 г. за прекратяване на принудителното изпълнение
по изп. дело № 1113/2017 г. по описа на СИС при СРС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.