О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 260173 29.09.2020г. гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VІІ наказателен състав
На двадесет
и девети септемри две хиляди и двадесета
година
в
закрито съдебно заседание, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МЕТОДИ АНТОНОВ
след
като се запозна с материалите по ЧНД № 3661/2020г. по описа на ПРС, VІІ н.с., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.243 ал.4 от НПК.
Образувано е по жалба на Д.А.С. *** чрез адвокат К.Д. ***,
***, в качеството й на пострадало лице по досъдебно производство № 45/2019г. по
описа на Първо РУ при ОДМВР Пловдив, против Постановление от 08.06.2020г. за прекратяване
на наказателното производство по досъдебно производство № 45/2019г. по описа на
Първо РУ при ОДМВР Пловдив, образувано и водено за престъпление по чл. 183,
ал.1 от НК.
В жалбата се излагат подробни съображения за
необоснованост, неправилност и незаконосъобразност на прокурорския акт.
Съдът, след като се запозна със съображенията на
прокурора, изложени в атакуваното постановление, с аргументите в депозираната
жалба, и като разгледа събраните по делото доказателства, намира следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът приема за установено
следното:
Досъдебното
производство е било образувано по повод жалба от Д.С. ***, в която същата е
изложила оплакване във връзка с извършено престъпление от общ характер –
неплащане на присъдена издръжка за детето й от страна на баща му – свидетелят Г.И..
Видно от събрания доказателствен
материал, с Решение № 920 от 09.03.2019г. по гражданско дело № 16209/2018г. по
описа на Районен съд – Пловдив, отношенията между С. и И. били уредени, като
последният бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка на сина си – Г. И. в
размер на 250 лева.
Въпреки този акт на съда свидетелят И.
не заплащал редовно определената издръжка за детето си. След като за времето от
месец Юни 2019 година спрял да заплаща алиментното си задължение съвсем, били
сигнализирани и правоохранителните органи за извършено престъпление от общ
характер – неплащане на издръжка за повече от два месеца.
След това обаче, в допълнителен разпит
на пострадалата С., майка на малолетния Г., същата е заявила, че бившият й
съжител и баща на детето е заплатил дължимите от него шест месечни издръжки,
превеждайки й по сметка веднъж сумата от 1000 лева и веднъж тази от 500 лева, с
което покрил дължимите от него суми. Останало да й дължи сума, ненадвишаваща
сумата от две месечни вноски.
Видно от приобщените писмени
доказателствени средства срещу И. до момента не е било водено производство за
извършено от него престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
Според прокурора наказателното
производство следва да бъде прекратено по следните причини:
Осъщественото деяние – неплащане на
издръжка за период повече от два месеца действително е било криминализирано от
законодателя с разпоредбата на чл. 183, ал. 1 от НК, но със същата разпоредба е
бил въведен и привилигирован състав, даващ възможност за дееца, чрез едно
негово последващо правомерно поведение да дерогира действието на нормата в
нейната санкционна част. Според прокурора настоящият случай е именно такъв.
Заплащайки дължимата издръжка прокурорът е приел, че И. не следва да бъде
предаван на съд. В мотивите си за прекратяване на наказателното производство
прокурорът е посочил още, че привилигированата за дееца разпоредба може да бъде
приложена само веднъж, т.е. при негово ново престъпно поведение от такъв
характер – неплащане на дължимата издръжка за период по – дълъг от два месеца
няма да може да се ползва повече от нея. С оглед отпадане наказуемостта за
извършеното от обвиняемия прокурорът е приел, че липсва елемент от състава на
понятието за престъпление, а щом липсва един от конститутивните елементи на
деянието от обективна страна, а именно неговата наказуемост, то според същото
няма и престъпен характер според българското наказателно право, отбелязва
прокурорът.
Съдът възприема и кредитира изцяло
изводите на представителя на Районна прокуратура – Пловдив от обжалвания
прокурорски акт.
Наистина с изплащане, макар не изцяло,
на дължимата издръжка, И. е изпълнил задължението си и не са налице основанията
за ангажиране на наказателната му отговрност. В този смисъл неправилни са
доводите на жалбоподателя относно размера на ежемесечното задължение на този
родител, тъй като издръжката представлява задължение за напред за периодично
предоставяне на парични средства за посрещане нуждите на детето от родителя,
който не полага непосредствено грижи за отглеждането му. Поради това и
задължението на И. е породено с датата на влизане в сила на постановеното Решение
№ 920 от 09.03.2019г. по гражданско дело № 16209/2018г. по описа на Районен съд
– Пловдив и възлизат на 250лв. месечно. Останалите отношения между родителите,
касаещи издръжката на детето им, се отнасят до минали периоди и неизпълнението
им от страна на бащата не води до възникване на наказателна отговрност по
чл.183 от НК. Този извод се основава на факта, че макар да има уговорен период
от влизане на решението в сила за изпълнение на част от издръжката – по
127.50лв. месечно, то тази сума отново представлява издръжка за минал период,
изрично посочен в същото решение – от 11.10.2017г. до 11.10.2018г. Тоест
неплащането на тези суми в предвидените срокове водат до възникване само на
основания за преследване на длъжника И. по гражданско-правен ред, но не и
посредством способите на наказателното право.
Не на последно място неправилно
жалбоподателят изчислява размера на неизпълненото задължение то страна на
бащата, отнасяйки го към датата на подаване на жалбата. Съгласно трайно
установената съдебна практика, периодът на неизпълнение на задължението за
издръжка следва да обхваща моментът на възникването му, респективно
неизпълнението му, най-късно до датата на привличане към наказателна
отговорност на дееца. Именно това е и последният момент, в който следва да се
изчисли задължението на същия, включително и с цел прилагане на привилегията на
чл.183 ал.3 от НК. Поради това и в настоящия случай установеното по делото
задължение на И. възлиза на неизплатени две месечни вноски и води до отпадане
на наказателната му отговорност.
По тези съображения съдът намира, че
постановлението на прокурора е законосъобразно обосновано.
Предвид изложените мотиви, съдът е на становище, че
постановлението на РП – Пловдив за прекратяване на наказателното производство е
обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Ето защо
Съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 08.06.2020г. за
прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 45/2020г.
по описа на Първо РУ при ОДМВР Пловдив, образувано и водено за престъпление по
чл. 183, ал.1 от НК.
Определението подлежи на обжалване и протест в седемдневен
срок от получаването му пред Пловдивски окръжен съд.
Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя и
на РП гр. Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Вярно с оригинала!
МГ