№ 104
гр. Свиленград, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Живка Д. Петрова
при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова
като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело №
20215620100719 по описа за 2021 година
Предявени са искове на основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр.
чл.9 от ЗПК, чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът «Фронтекс Интернешънъл» ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район «Лозенец», ул. «Хенрик Ибсен» № 15, ет.6, чрез процесуалния
представител юрисконсулт Ваня Цвяткова, е предявил срещу ответника Б. Б. Б., с ЕГН:
**********, с регистриран постоянен и настоящ адрес: с. с.Ч., об..С, иск за признаване за
установено в отношенията на страните съществуването на вземанията, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по частно гр. дело № 510/
2021 г. по описа на Районен съд - Свиленград, а именно: сумата 2708,09 лева - главница,
дължима по Договор за кредит № PLUS-16943427 от 15.04.2019г., сключен между ответника
и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, предмет на Приложение №
1/18.06.2020г. към Рамков договор за цесия от 20.04.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 02.07.2021г. до пълното й
погасяване, сумата 231,64 лева - договорна лихва, дължима за периода 20.12.2019г. -
10.11.2020г., сумата 311,24 лева – мораторна лихва, дължима за периода 21.12.2019г. -
01.06.2020г. Претендира разноски в заповедното и в настоящото производство.
Ищецът твърди, че на 15.04.2019г. ответникът Б. Б. Б., като Кредитополучател, е
сключил с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, като Кредитодател,
Договор за кредит № PLUS-16943427, по силата на който Кредитодателят е предоставил на
Кредитополучателя кредит в размер на 4000,00 лева, а последният се е задължил го да
върне, ведно с уговорените лихви и такси, на 18 месечни погасителни вноски.
Кредитополучателят получил сумата 3860 лева, след удържане на договорена «такса
ангажимент» в размер на 140 лева. С това действие Кредиторът изпълнил задължението си
по договора - предоставил паричната сума. Кредитополучателят не изпълнявал всички свои
задължения по договора в уговорения срок и преустановил плащанията, като падежът на
първата непогасена вноска настъпил на 20.12.2019 г. Вследствие на това длъжникът
изпаднал в забава, поради което дължал и обезщетение за забава в размер на законната
лихва. Крайният срок за изпълнение на договора настъпил на 20.10.2020г., с което станал
изискуем целият неизплатен остатък от задължението.
1
На 20.04.2020г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ и
«Фронтекс Интернешънъл» ЕАД бил сключен Рамков договор за цесия, а впоследствие и
Приложение № 1/18.06.2020г. към него, по силата на който вземанията, произтичащи от
горепосочения договор за кредит, били прехвърлени на ищеца. По силата на договора за
цесия и на основание чл.99, ал.2 от ЗЗД титуляр на вземанията по договора за
потребителски кредит, включително вземанията, претендирани в настоящото производство,
станал ищецът. В изпълнение на задължението си по чл.99, ал.3 от ЗЗД цедентът
упълномощил цесионера да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземанията. Изпратено
било писмено уведомление до същия чрез «Български пощи» ЕАД, но пратката се върнала в
цялост като непотърсена. Ищецът се позовава на практика на ВКС, като счита, че
ответникът следва да се счита за уведомен за цесията с получаване на преписа от исковата
молба и приложенията към нея, включващи Уведомление за извършено прехвърляне на
вземания, изходящо от цедента.
Поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на договорните му
задължения, ищецът, в качеството си на цесионер по договора за кредит, предявил
претенцията си по съдебен ред и подал заявление по чл.410 от ГПК. По образуваното частно
гр. дело № 510/ 2021г. по описа на Районен съд – Свиленград била издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. В
указания му 1-месечен срок ищецът предявил настоящите установителни искове.
Ответникът, в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, чрез назначения му на основание чл.47,
ал.6 от ГПК особен представител, е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва
иска като неоснователен. Счита, че ответникът не е обвързан от договора за цесия, тъй като
не бил надлежно уведомен за същия. Получаването на приложеното към исковата молба
Уведомление за цесия от особения представител на ответника нямало действие спрямо
последния, тъй като особеният представител, за разлика от договорния представител, не бил
легитимиран да получава уведомления за извършена цесия.
По тези съображения ответникът моли съда да отхвърли иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и прецени събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа страна
следното:
От приложеното частно гр. дело № 510/ 2021 г. по описа на РС - Свиленград, се
установява, че по депозирано на 02.07.2021г. заявление по чл.410 от ГПК, в полза на ищеца
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
124/05.07.2021г., с която е разпоредено на ответникът да му заплати сумата 2708,09 лева -
главница, дължима по Договор за кредит № PLUS-16943427 от 15.04.2019г., сключен между
ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 02.07.2021г.
до пълното й погасяване, сумата 231,64 лева - договорна лихва за периода 20.12.2019г. -
10.11.2020г., сумата 311,24 лева – мораторна лихва за периода 21.12.2019г. - 01.06.2020г.,
както и разноски по делото. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5
от ГПК и в указания му едномесечен срок заявителят е предявил настоящия установителен
иск, с оглед на което същият се явява процесуално допустим.
От представения с исковата молба договор, именуван Договор за потребителски
паричен кредит PLUS-16943427 от 15.04.2019г., и обективирания в него погасителен план,
се установява, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, в качеството му на
кредитор, се е задължил да предостави на ответника, в качеството му на кредитополучател,
кредит в размер на 4000 лв., който е следвало да се върне в срок до 20.10.2020г., на 18
месечни вноски, всяка една в размер на 277,43 лв. Договорът е сключен при лихвен процент
17,57% и годишен процент на разходите 24,71%.
Съгласно т.5 от договора: „При забава на една или повече месечни погасителни
вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска. При просрочване на
2
две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска,
вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително
всички определени от този договор надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и
всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от
кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост.“.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се
установява, че размерът на кредита по процесния договор е формиран от главница в размер
на 4000,00 лв., включваща „такса ангажимент“ от 140,00 лв. Видно от заключението,
кредитът е усвоен чрез банков превод по сметка на ответника, така че му е преведена сумата
3860,00 лв., като от главницата от 4000,00 лв. е удържана т.нар. „такса ангажимент“ (т.2,
изр. 4 и 5 от договора). В заключението се посочва, че по кредита има извършени погашения
в размер на 1942,00 лв., като падежът на първата непогасена месечно вноска е 20.12.2019г.
Вещото лице е уточнило в о.с.з., че в заключението си допуснал техническа грешка, като
погрешно е вписал сумата 60,05 лева – лихва за забава, вместо правилната сума 305,44 лева.
Видно от представения Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
22.04.2020 г., сключен между ищеца, като «цесионер», и „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България“, като «цедент», последният е прехвърлил на ищеца «вземания по
договори за потребителски кредити, които не се изпълняват», Процесните вземания са
индивидуализирани в Приложение № 1 от 18.06.2020г. към рамковия договор и то
установява прехвърлянето им на цесионера «Фронтекс Интернешънъл» ЕАД.
Представено е с исковата молба пълномощно, изходящо от цедента, с което
упълномощава цесионера да уведомява всички длъжници с вземания, предмет на рамковия
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.04.2020 г., за извършените цесии.
Представено е и Уведомление за извършено прехвърляне на вземания, адресирано до
ответника, с което се уведомява последния за извършената продажба на вземанията на
кредитодателя по процесния договор за кредит.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна да следните
правни изводи:
От събраните по делото доказателства се установи, че ответникът и трето по спора
лице - „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ са сключили договор за
кредит, съгласно който дружеството е поело задължение да предостави на ответника кредит
в размер на 4000 лв., а последният се е задължил да го върне на 18 месечни вноски, в срок
до 20.12.2020 г.
Процесният договор за кредит безспорно има характеристиките на договор за
потребителски кредит и отговаря на императивните изисквания на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.
7-12 и т.20 от ЗПК. Договорът е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и
разбираем начин, посочен е общият размер на кредита, фиксираният лихвен процент,
годишен процент на разходите (ГПР) и общата сума, дължима от потребителя,
инкорпориран е и погасителен план. Тъй като за целия срок на договора е договорен
фиксиран лихвен процент, не е налице задължение погасителният план да съдържа
информация за последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми – по арг. от чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК. Съобразена е и императивната
разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК, според която годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в лева или
валута, определена с постановление на МС на Република България. С оглед изложеното,
съдът приема, че е възникналото заемно правоотношение, което валидно обвързва страните
по него.
Установи се, че кредитодателят е изпълнил задължението си, като е превел кредита
на ответника - кредитополучател, така че последният го е усвоил изцяло. Установи се също,
че ответникът е бил неизправна страна по договора, като е изпаднал в забава на плащането
на 21.12.2019г. (денят след падежа на първата неплатена погасителна вноска - 20.12.2019г.).
Крайният срок на договора е изтекъл на 20.10.2020г., когато вземенето на кредитодателя е
3
станало изискуемо в пълен размер. След изтичане срока на договора е депозирано заявление
по чл.410 от ГПК, подадено от настоящия ищец, в качеството му на цесионер.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че ищецът е легитимиран
да предяви претенции за твърдяните вземания, произтичащи от посочения в заявлението и в
исковата молба договор за кредит. Съдът намира, че прехвърлянето на процесните вземания
в полза на ищеца следва да се счита за надлежно съобщено на длъжника, на основание чл.99,
ал.3 от ЗЗД, респ. че цесията е породила действие за ответника. Прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД, когато изходящото от
цедента съобщаване за цесията достигне до длъжника. От ищеца като доказателство е
представено изходящо по пълномощие от цедента Уведомление за цесия, което е достигнало
до длъжника с връчване на преписа от исковата молба и приложенията, т.е. след завеждане
на заявлението по чл.410 от ГПК в съда. Тъй като обаче, настоящото исково производство се
явява продължение на заповедното такова, след полученото уведомление по чл.99, ал.4 от
ЗЗД ответникът дължи изпълнението по прехвърлените вземания на ищеца-цесионер. Като
факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право,
получаването от длъжника-ответник на уведомлението за цесия, дори и като приложение
към исковата молба, следва да бъде съобразено при решаването на делото, с оглед
императивното правило на чл.235, ал.3 от ГПК - Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т.
д. № 2352/2013 г., II т.о., ТК.
Следва също да се изясни, че на настоящия съдебен състав е известна практиката,
формирана предимно от решения на районните съдилища, съгласно която, при наличието
на връчване на уведомление за цесия, извършено на особен представител, назначен по реда
на чл.47 от ГПК, то то не може да породи действие на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД.
Настоящият съдебен състав не споделя тази практика.
Особеният представител може да извършва широк кръг от процесуални действия,
извън тези, за които е необходимо изрично пълномощно, съобразно чл.29, ал.5 ГПК и
съответно той се явява и надлежен адресат на всички твърдения, наведени от насрещната
страна, вкл. в хода на процеса. Следователно, връчването на всички книжа по делото на
ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се
пораждат свързаните с факта на връчването правни последици.
В този смисъл е и Решение № 198/18.01.2019 г., постановено по т.д. № 193/2018 г. на
ВКС, I ТО, в което се приема, че в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по
договор за кредит, в исковата молба по който е обективирано изявление на банката-ищец, че
упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем поради
осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на
особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник.
Независимо, че в цитираното решение на ВКС се обсъжда валидността на материалноправно
изявление за предсрочна изискуемост, направено от банката чрез връчване на уведомление
към искова молба, връчена на особен представител, назначен при условията на чл.47, ал.6 от
ГПК, мотивите на това решение се отнасят в пълна степен за уведомление за извършена
цесия, връчено по аналогичен начин. Смисълът на разпоредбите на чл.99, ал.3 и 4 от ЗЗД е
максимално да бъде охранен интересът на длъжника и да не се дава възможност на
кредитора да злоупотребява с правата, които получава чрез договора за цесия.
В настоящия случай длъжникът не е бил намерен на посочения при сключването на
договора адрес и към момента на образуване на исковото производство, поради което на
основание чл.47, ал.6 от ГПК съдът му е назначил особен представител в лицето на адв. К.Т.,
който е получила препис от исковата молба с всички приложения към нея, вкл. и
уведомителното писмо за извършената цесия, т.е. правата на длъжника са били изцяло
охранени.
Да се приеме в този случай, че длъжникът не е надлежно уведомен за извършената
цесия, означава, че му се дава възможност да черпи права от собственото си неправомерно
поведение, а кредиторът се поставя в невъзможност да реализира вземането си в рамките на
исковото производство, а това противоречи на принципа за равенство на страните пред
4
закона, закрепен в чл.9 от ГПК.
Предвид изложеното, предявените искови претенции за сумите, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 510/2021 г. по
описа на Районен съд - Свиленград, се явяват основателни.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът претендира
разноски, за които представя списък по чл.80 от ГПК и които се установиха в размер на
943,30 лв.
Съгласно т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по
установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските,
сторени в заповедното производство.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва бъде
осъден да заплати на ищеца разноски в заповедното производство в размер на 112,05 лв. и
разноски в исковото производство в размер на 943,30 лв.
Мотивиран от изложеното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б. Б. Б., с ЕГН: **********, с
регистриран постоянен и настоящ адрес: с. с.Ч., об..С, че същият дължи на «Фронтекс
Интернешънъл» ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район «Лозенец», ул. «Хенрик Ибсен» № 15, ет.6, сумата 2708,09 лева - главница, дължима
по Договор за кредит № PLUS-16943427 от 15.04.2019г., сключен между ответника и „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, предмет на Приложение № 1/18.06.2020г.
към Рамков договор за цесия от 20.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 02.07.2021г. до пълното й погасяване,
сумата 231,64 лева - договорна лихва, дължима за периода 20.12.2019г. - 10.11.2020г., сумата
311,24 лева – мораторна лихва, дължима за периода 21.12.2019г. - 01.06.2020г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№ 510/2021 г. по описа на Районен съд - Свиленград.
ОСЪЖДА Б. Б. Б., с ЕГН: **********, с регистриран постоянен и настоящ адрес: с.
с.Ч., об..С, да заплати на «Фронтекс Интернешънъл» ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, район «Лозенец», ул. «Хенрик Ибсен» № 15, ет.6, сумата
112,05 лв. – разноски в заповедното производство /ч.гр.д. № 510/2021 г. на РС –
Свиленград/, и сумата 943,30 лв. – разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
5