Р
Е Ш Е Н И Е
№
151
Габрово,
15.07.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-
ГАБРОВО в открито съдебно заседание проведено на тринадесети юли, две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
ЕМИЛИЯ
КИРОВА- ТОДОРОВА
при секретаря Радослава Кънева
и с участието на прокурор Надежда Желева от
Окръжна прокуратура Габрово, като разгледа докладваното от съдията
КИРОВА к.а.н.д. № 133 от 2022 година по описа на същия съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по настоящото адм. дело е
образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд
Габрово /ГАС/ жалба с вх. № СДА-01-1104 от 20.06.2022 г., подадена от Л.М.Г. ***,
ЕГН: **********, и жалба от РУ Габрово, против Решение № 49 от 7.04.2022 г. на
Районен съд Габрово /РСГ/, постановено по н.а.х.д. № 1044 от 2021 г. по описа
на същия съд, с искане за неговата отмяна.
С атакуваното
съдебно решение е отменено частично наказателно постановление /НП/ № 333 от 18.10.2021г.,
издадено от началник Районно управление /РУ/ при ОД на МВР Габрово, в частта
му, в която на Л.М.Г., ЕГН: **********,
е наложена глоба в размер на 2000.00 /две хиляди/ лв. на основание чл. 264, ал.
2 от ЗМВР и същото НП е потвърдено в останалите му две части: за наложено
наказание на същото лице в размер на 100.00 /сто/ лв. на основание чл. 257, ал.
1 от ЗМВР и глоба от 500.00 /петстотин/ лв. за нарушение на чл. 264, ал. 1 от
същия нормативен акт. Съответно процесуалният представител на санкционираното
лице оспорва първоинстанционното съдебно решение досежно частта му, в която НП
е потвърдено, а процесуалният представител на АНО – в отменителната му част.
Нарушенията,
за които е издадено процесното НП, се изразяват в следното:
На 12.10.2021
г., в 14.30 ч., в гр. Габрово, на посочен адрес, при извършване на полицейска
проверка Л.Г. пречи на служител от НС – полиция да изпълнява функциите си след
отправено му устно полицейско разпореждане от страна на мл. автоконтрольор
Илиев да представи СУМПС и документи на МПС, демонстративно отказва да
представи същите. Освен това отправя обидни думи към проверяващия служител Илиев /цитирани в
НП/ и противозаконно нарушава
физическата неприкосновеност на длъжностното лице при изпълнение на
служебните му задължения, като му нанася удари и физически въздейства върху
него в областта на дясната ръка и дясната предмищница. С поведението си е
осъществил съставите на три нарушения: чл. 64, ал. 4, чл. 264, ал. 1 и чл. 264,
ал. 2 от ЗМВР, за което на основание, съответно, чл. 257, ал. 1, чл. 264, ал. 1
и чл. 264, ал. 2 от същия нормативен акт са му наложени три санкции – глоби от
по 100.00 лв., 500.00 лв. и 2 000.00 лв.
В законния
срок привлеченото към административно-наказателна отговорност лице подава жалба
до районния съд, с която моли за отмяна на процесното НП.
За да
постанови съдебния си акт, РСГ е счел, че НП е законосъобразно, издадено при
спазване на законовите изисквания за форма на акта и при спазена процедура и
санкциите са правилно индивидуализирани. Обсъдил е подробно събраните в хода на
делото доказателства. По отношение на нарушението, санкционирано по чл. 264,
ал. 2 от ЗМВР – противозаконно нарушаване физическата неприкосновеност на
служител на МВР при изпълнение на служебните му задължения, съдът е счел, че в
тази му част НП се явява незаконосъобразно, поради което го е отменил, по
следните съображения: Срещу жалбоподателя Г. за същото деяние е образувано
наказателно производство за престъпление по чл. 131, ал. 2, предл. 4,т. 3, във
вр. с чл. 130, ал. 1 от НК, касаещо причиняването на лека телесна повреда на
служителя Илиев при изпълнение на служебните му задължения. Съдът се е позовал
на ТР № 51 от 29.12.1978 г. по н.д. № 50/78 на ОСНК, според което в случаите,
когато се установи, че деянието за което е образувано АНП съставлява
престъпление производството следва да бъде прекратено, без да се издава НП,
т.к. е недопустимо за едно деяние, с което се нарушават едновременно
наказателна и административнонаказателна норма, деецът да носи отговорност и за
двете, т.к. наказателната отговорност поглъща другата. Ако деянието, което
съставлява административно нарушение, не съставлява престъпление, то се
санкционира по административен ред. Същият принцип е намерил отражение в
нормата на чл. 33 от ЗАНН. В случая срещу жалбоподателя е образувано
наказателно производство за престъпление от общ характер, извършено на
процесната дата, като непосредствен обект на закрила са обществените отношения,
осигуряващи неприкосновеността на здравето и физическата цялост на полицейския
служител при или по повод изпълнение на служебните му задължения. С
разпоредбата на чл. 264, ал. 2 от ЗМВР се санкционира поведение, довело до
противозаконно нарушаване на физическата неприкосновеност на служител от
структурата на МВР при изпълнение на служебните му задължения, ако извършеното
не съставлява престъпление. В случая обаче се приема, че извършеното от Г. е
престъпен състав, поради което срещу него е образувано наказателно
производство. Налице е поглъщане на административнонаказателната отговорност от
наказателната такава и предвид това, че за престъпление по чл. 131, ал. 2, във
вр. с ал. 1, във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК е образувано наказателно
производство срещу жалбоподателя, издаденото НП ва съответната му част е
отменено по тези съображения. Искане в тази насока е направено изрично от
процесуалния представител на Г. – адв. Д. Д., за което му е било заплатено
адвокатско възнаграждение от 500.00 лв. Размерът на възнаграждение е оспорен
поради прекомерност, но съдът е счел възражението за неоснователно с оглед
предмета на спора и нормата на чл. 18, ал. 4, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, според която норма тази сума се явява минимално адвокатско
възнаграждение с оглед размера на материалния интерес. На жалбоподателя са
присъдени частично разноски в размер на 167 лв., съразмерно уважената част от
депозираната от него жалба.
В законния
срок касаторите са оспорили първоинстанционния съдебен акт с искане за неговата
отмяна в съответните негови части, съобразно правните си интереси.
Жалбите са
депозирани в законния 14-дневен срок, подадени са от заинтересовани лица против
подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което се явяват редовни и
допустими и следва да бъдат разгледани по същество с оглед тяхната
основателност.
В проведеното
по делото открито съдебно заседание касаторът Л.М.Г. не се явява, представлява
се от адвокат Д. Д., който поддържа подадената от него жалба и оспорва тази на
насрещната страна.
Касаторът - началник
РУ Полиция при ОД на МВР – Габрово, не се явява и не изпраща представител.
Представителят
на Окръжна прокуратура Габрово намира жалбите за неоснователни.
При
направената от настоящата съдебна инстанция за допустимост и законосъобразност
на процесното решение на РСТ се установи следното:
АСГ споделя
изводите на първоинстанционния съд, че процесното НП съдържа всички необходими
реквизити и от съдържанието му по несъмнен начин става ясно за какви по вид
нарушения е санкциониран касаторът. Описаната в НП фактическа обстановка съответства
на правната квалификация на деянията и на хипотезите на санкционните правни
норми. Наказанията са мотивирано и правилно определени, като тези по чл. 257,
ал. 1 и чл. 264, ал. 1 от ЗМВР са определени в минимален размер, а санкцията,
която е отменена, е фиксирана. АУАН и НП са издадени от оправомощени органи, в
кръга на тяхната компетентност.
По несъмнен
начин се установява, че за деянието по чл. 264, ал. 2 от ЗМВР е образувано
бързо производство № 446/21 г. на 12.10.2021 г. срещу Л.М.Г. за това, че на
същата дата, на посочените в процесното НП място и час, е причинил ЛТП на
полицейски орган – Елизар Г. Илиев – младши автоконтрольор в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Габрово при изпълнение на служебните му задължения,
което е престъпление по чл. 131, ал. 2, предл. четвърто, т. 3, във вр. с чл.
130, ал. 1 от НК. В законоустановения срок същото е преобразувано от
наблюдаващия прокурор по общия ред.
С оглед
събраните поделото доказателства се установява наличието на първите две
нарушения.
Настоящата
инстанция споделя изцяло подробните мотиви на първоинстанционния съд, поради
което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК във връзка с чл. 236 от същия
кодекс, не следва да ги повтаря. Не са налице обстоятелства, налагащи отмяна
или изменение на първоинстанционния съдебен акт.
РСГ не е
провел разпит на санкционираното лице, какъвто е бил поискан от процесуалния му
представил, като следва да се има предвид, че това лице не може да се разпитва
в качеството му на свидетел, т.к. се явява пряк извършител на деянията. Същият
е имал възможност да подаде възражение срещу АУАН, според предвиденото в
приложимия процесуален закон, както и да вземе думата по същество, в хода на
съдебните прения. Част от правото му на защита в административнонаказателния
процес е именно подаването на жалба срещу НП, в която на практика се развиват
всички съображения против този акт. Това, че жалбоподателят не е дал още веднъж
обяснения в съда, не води до промяна в изводите досежно фактическата обстановка
и не би могло да се счита, че би довело до друг правен резултат. Каквито
възражения и пояснения е имало това лице, то е могло и е следвало да ги направи
още в хода на административното производство при и след издаването на АУАН, до
издаването на НП, при подаването на жалбата си до съда и при защитата си. Нормата
на чл. 84 от ЗАНН предвижда субсидиарно прилагане на НПК, но за неуредените
хипотези. По отношение на обясненията и възраженията в закона има изрична
норма, която предвижда това да се направи при съставянето на акта и връчването
му или в определен срок след това, преди да се издаде НП, т.к. тези обяснения
касаят АНО, който в административнонаказателното производство не е съдът, а
органът – автор на НП. В случая дори и да се приеме, че е налице процесуално
нарушение, допуснато от първоинстанционният съд, то не е съществено, т.к. не е
довело до лишаване на Г. от правото му на защита или до затруднения при нейното
реализиране.
Санкционираното
лице не е „принуден да иска събирането на други - оневиняващи го или смекчаващи
отговорността му доказателствени средства“, т.к. в АНП също важи презумпцията
за невиновност и в тежест на АНО е да докаже обвинението, което е направено в
хода на съдебната процедура по оспорване на постановлението и процесуален
ангажимент за санкционираното вече лице е да обори представените доказателства,
което става с други допустими такива.
По
възражението на Г., че той е отказал да представи СУМПС и документи за
регистрация на МПС, а не документи за самоличност, следва да се посочи, че санкционираното
поведение се изразява в това, че с описаното си поведение той не е изпълнил
разпореждане на полицейски орган и пречи на орган
на МВР да изпълнява функциите си,
което може да стане с непредставянето на всякакви искани му документи, като в
случая той не е представил посочените в НП такива, което се потвърждава от
свидетелските показания. Г. не е санкциониран в случая за реализирано от него
ПТП, не е обвинен за нарушение по чл. 175, ал. 1,т. 3 от ЗДвП, т.к. фактът дали
е управлявал или не автомобила и дали той е виновен за възникнало ПТП или не,
не е релевантен към процесните обвинения. Дори и да е реализирал и състав на
нарушение по ЗДвП, то това нарушение следва да се санкционира отделно, на
основание специалната норма на чл. 18 от ЗАНН. С процесното НП той е
санкциониран за нарушения на ЗМВР, които са осъществени и доказани по безспорен
начин. В тази връзка следва да се отговори и на другото възражение на същия
касатор – при административнонаказателната отговорност не е налице съвкупност от
деяния, които се санкционират по реда на НК и НПК, т.к. са налице специални
норми в ЗАНН, а именно вече посочената разпоредба на чл. 18, според която когато
с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също
лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват
по отделно
за всяко едно от тях. Допустимо е
да се наложат няколко санкции за едно противоправно поведение, когато с него се
реализират съставите на няколко административни нарушения. Нещо повече – това е
задължително, т.к. тази норма е императивна и не допуска при нарушения на
няколко правила за поведение да се налага една обща санкция.
Жалбата на
санкционираното лице поради така изложеното се явява неоснователна и следва да
се остави без уважение.
По отношение
на касационната жалба, подадена от АНО,
следва да се посочи, че настоящата съдебна инстанция намира същата за
неоснователна, т.к. по делото са представени доказателства за наличието на
започнало наказателно производство срещу Г. за съответното деяние, за което му
е наложена глоба от 2 000.00 лв., но няма твърдения и данни то да е прекратено.
Според чл. 33, ал. 1 от ЗАНН когато за дадено деяние
е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата,
административнонаказателно производство не се образува, а когато такова е било образувано, то следва да се прекрати - при
констатиране на признак/признаци на извършено престъпление
административнонаказателното производство се прекратява, а материалите се изпращат
на съответния прокурор /ал. 2/. АНП
е образувано със съставянето на АУАН на 12.10.2021 г., като още на същата дата
е образувано и бързо производство № 466/21 г. за извършено престъпление от
посочения вид именно срещу Л.М.Г., преобразувано като производство по общия ред,
за което няма данни да е било прекратено.
В заключение
съдът намира, че оспорения съдебен акт е законосъобразен и мотивиран, с оглед
на което следва да се остави в сила.
Поради така
изложеното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН,
Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 49 от 7.04.2022 г. на Районен съд Габрово
/РСГ/, постановено по н.а.х.д. № 1044 от 2021 г. по описа на същия съд, с което е отменено частично Наказателно постановление /НП/
№ 333 от 18.10.2021г., издадено от началник Районно управление /РУ/ при ОД на
МВР Габрово, в частта му, в която на Л.М.Г.,
ЕГН: **********, е наложена глоба в размер на 2000.00 /две хиляди/ лв. на
основание чл. 264, ал. 2 от ЗМВР и същото НП е потвърдено в останалите му две
части: за наложено наказание на същото лице – глоба в размер на 100.00 /сто/
лв. на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР и глоба от 500.00 /петстотин/ лв. за
нарушение на чл. 264, ал. 1 от същия нормативен акт.
Решението е
окончателно.
Препис от
решението следва да се връчи на страните в едно със съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.