№ 277
гр. Кюстендил, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Елисавета Г. Деянчева
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско
дело № 20221500500696 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435, ал. 2, т. 6 от Граждански процесуален
кодекс (ГПК).
Образувано е по жалба на длъжника В. Г. А. по изпълнително дело №
20087430400050 по описа на ЧСИ Елица Христова, с рег. №743 в КЧСИ, срещу
действията на съдебния изпълнител, изразяващи се в постановяването на отказ да бъде
прекратено изпълнителното в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, които действия
са отразени в Разпореждане от 14.10.2022 г.
В жалбата са наведени доводи, че постановеният отказ е незаконосъобразен и
следва да бъде отменен. След обстоен анализ на извършените изпълнителни действия
по изпълнителното дело, жалбоподателят смята, че условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК са били налице. Последното изпълнително действие било извършено на
04.11.2014 г. с налагането на запор върху сметки на длъжника. Така вместо да
констатира настъпилото прекратяване на делото поради перемиране, съдебният
изпълнител отказал да стори това с мотиви, че посочените предпоставки не са налице.
Отправено е искане съдът да отмени Разпореждане от 14.10.2022 г., като
постанови да бъде прекратено производството по изпълнителното дело вместо на
основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК, при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Към жалбата не са приложени доказателства.
В срока по чл. 436, ал. 2 от ГПК по делото не е постъпило становище от
другата страна по изпълнителното производство – взискателя.
По реда на чл.436, ал.3 от ГПК съдебният изпълнител е изложил писмени
мотиви по обжалваните действия. Счита, че жалбата е неоснователна. Сочи, че не са
налице условията за перемиране на делото и смята, че жалбата следва да бъде оставена
без уважение.
1
След като се запозна с жалбата и с приложените към нея писмени
доказателства, съдът констатира следното:
От фактическа страна се установява, че с молба от 22.02.2008 г. взискателят Б.
К. е поискала да бъде образувано изпълнително дело срещу длъжника В. А.. Към
молбата е бил приложен изпълнителен лист от 25.01.2008 г., издаден по гр.д. №
98/2008 г. на КРС, въз определение, подлежащо на изпълнение, съгласно което
длъжникът е следвало за да плати на В. А. 10100 лв., дължима по запис на заповед от
31.05.2007 г.
Пред ЧСИ Елица Христова е образувано такова с номер 50 от описа й за 2008 г.,
копие от което е приложено заедно с жалбата и възраженията на съдебния изпълнител
по указанията на чл. 436, ал. 3 от ГПК.
Своевременно е било изпратено съобщение за образуваното дело до длъжника с
призовка за доброволно изпълнение.
Със Запорно съобщение изх. № 708/24.01.2012 г. е наложен запор върху
вземанията на длъжника от трудово възнаграждение, връчено на 27.02.2012 г. Ново
такова – с изх. №8259/04.11.2014 г., е било изпратено до същия работодател, получено
от него на 10.11.2014 г.
В отговор на последното работодателят е уведомил ЧСИ, че признава вземането
за основателно, няма претенции досежно него от други лица, няма наложени други
запори, но към този момент запорът не може да бъде изпълнен, поради ползван отпуск
по болест от длъжника.
С ново запорно съобщение изх. № 10301/27.10.2016 г. работодателят отново е
бил уведомен за наложения запор, като то е останало невръчено, като непотърсено.
Междувременно са били изисквани множество справки, от данните в които се
установява, че длъжникът няма имущество, върху което да бъде насочено
изпълнението.
По искане на ЧСИ е постъпила справка с вх. № 6644/11.05.2020 г. за банковите
сметки на длъжника.
Изпратени са били и запорни съобщения до ********************,
****************.
С писмо вх. № 113-39811/16.07.2020 г. съдебният изпълнител е уведомен от
********************, че вземането досежно длъжника е прието, но по сметката няма
наличности.
**************** с писмо вх. № 9458/07.08.2020 г. е уведомило съдебния
изпълнител, че в посочената институция не са установени сметки с титуляр В. А.,
заради което запор не е наложен.
Длъжникът е уведомена за наложените запори със Съобщение с изх. №
6252/11.05.2020 г., но няма данни това съобщение да й е било връчено надлежно.
ЧСИ е продължил опитите да установява имуществото на длъжника, като с
поредно Запорно съобщение с изх. № 11097/08.10.2020 г. до работодателя
************** отново е наложил запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника, поради събрана официално информация, че с този работодател е налице
съществуващ и отчетен трудов договор.
Със Запорно съобщение изх. № 12832/13.09.2022 г. е наложен запор върху
вземанията на длъжника в **************** до размера, предмет на изпълнението. В
2
отговор на това банката е уведомила, че запорът е наложен.
Със Запорно съобщение изх. № 12833/23.09.2022 г. до работодателя
***************** е наложен запор върху вземанията на длъжника от трудово
възнаграждение. Посоченият работодател е уведомил ЧСИ, че длъжникът е техен
служител, но възнаграждението й е под минималната работна заплата, заради което
запорът не може да бъде изпълнен.
За последвалите запори са изпратени съобщения до длъжника, без данни за
връчването им.
Всички посочени изпълнителни действия са инициирани по искане на
взискателя, който е посочвал изпълнителни способи в свои молби, депозирани на
06.02.2009 г., 02.02.2009 г., 04.11.2014 г., 24.10.2016 г., 09.10.2018 г., 07.10.2020 г. и
23.09.2022 г.
В рамките на предприетите способи на принудително изпълнение периодично -
до 26.08.2013 г. по сметка на ЧСИ са постъпвали суми по наложените запори, които са
превеждани на взискателя, видно от поставеното отбелязване върху изпълнителния
лист.
С молба на длъжника В. А. с вх. № 15569/07.10.2022 г. пред ЧСИ е заявено
искане за прекратяването на изпълнителното дело поради настъпила перемция. Върху
тази молба е поставена резолюция: „Без уважение! Искането не отговаря на
условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Взискателят е подавала молби за
изпълнителни способи регулярно, следвайки сроковете си“.
С Разпореждане от 14.10.2022 г. ЧСИ е отказал да прекрати изпълнителното
дело, мотивирайки се с това, че срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК не е изтекъл. Това
разпореждане е връчено на длъжника на 19.10.2022 г., а и на 10.11.2022 г., като именно
то се атакува пред настоящия съд, а жалбата против него е депозирана с вх. №
17426/04.11.2022 г. (в срок).
При тези установени обстоятелства съдебният състав на Окръжен съд –
Кюстендил приема следното от правна страна:
Жалбата е подадена от надлежна страна и срещу действия на съдебния
изпълнител, подлежащи на обжалване от длъжника по чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК, в
законоустановения двуседмичен срок, респ. е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:
Досежно правилността на обжалвания акт съдът е обвързан от посоченото във
въззивната жалба – спр. чл. 269, ал. 2 от ГПК. В нея е повдигат въпросът налице ли са
предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 ГПК за прекратяване на изпълнителното
производство, в какъвто смисъл е поддържал искане длъжникът пред съдебния
изпълнител, което той е възприел за неоснователно и е отказал да прекрати
изпълнителното дело в посочената хипотеза.
Съгласно задължителните указания по прилагането на закона в Тълкувателно
решение №2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т.д.№2/2013 г., ОСГТК, изпълнителният
процес съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече
конкретни изпълнителни способи. Взискателят трябва да поддържа със свои действия
висящността му като внася съответните такси и разноски за извършването на
изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ
(извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне
на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне
3
на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.
Нормата на чл. 433, ал. 1, т.8 от ГПК предвижда, че изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение
на делата за издръжка.
Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не
се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато
споразумение между страните), т. е. осъществяването на всички поискани способи е
приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват
по причина, за която взискателят отговаря – напр. след направеното искане не е внесъл
такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото
прилагане.
Достатъчно за прекратяване на изпълнението по чл.433, ал.1, т.8 ГПК е само и
единствено констатацията, че в двугодишен срок не са искани от взискателя
извършването на каквито и да било изпълнителни действия от съдебния изпълнител,
насочени към събиране на вземането по изпълнителния лист. В правната наука и
съдебната практика е установено трайно разбирането, че прекратяването на
изпълнителното производство поради т.нар. "перемпция" настъпва по силата на закона,
а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни
факти.
В случая от данните по приложеното изпълнително дело се установява, че
предприетите изпълнителни действия са извършване по искане на взискателя, който е
посочвал изпълнителни способи в свои молби, депозирани на 06.02.2009 г., 02.02.2009
г., 04.11.2014 г., 24.10.2016 г., 09.10.2018 г., 07.10.2020 г. и 23.09.2022 г.
В самата жалба се сочи, че последното валидно изпълнително действие е
налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, наложено с
поредно Запорно съобщение с изх. №8259/04.11.2014 г., изпратено до работодателя и
получено от него на 10.11.2014 г. НО с последващите молби от 24.10.2016 г.,
09.10.2018 г., 07.10.2020 г. и 23.09.2022 г. взикателят е поддържал висящността на
процеса, като е искал да се изпрати повторно запорно съобщение до работодателя с
указания за възможността да му бъде наложена глоба – в молбата от 24.10.2016 г.,
искал е да се извърши справка за имотното състояние на длъжника и налагане на
възбрана, ако се установи собственост – с молбата от 09.10.2018 г., искал е ново
проучване за актуален работодател с налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника – с молбата от 07.10.2020 г., като с молбата си от
23.09.2022 г. е поискал отново справка за банкови сметки на името на длъжника, негов
актуален работодател и налагане запори върху негови вземания при установяване на
такива.
Всичко това сочи, че длъжникът е бил активна страна в изпълнителния процес и
не следва да носи последиците на перемпцията.
Нещо повече, дори и да се приеме за вярно поддържаното с жалбата твърдение,
запорът върху трудово възнаграждение на длъжника се счита наложен с поредно Запорно
съобщение с изх. №8259/04.11.2014 г., изпратено до работодателя и получено от него
на 10.11.2014 г., а с това и осъществяването на поискания способ е приключило /успешно или
безуспешно/. Прилагането на този способ не приключва с еднократно действие по
връчване на запорно съобщение на третото лице, а се осъществява продължително във
4
времето. Характеризира се с периодичност на постъпленията на парични суми и е с
постоянен характер. При наличните данни, че работодателят е уведомил съдебният
изпълнител, че признава вземането за основателно, няма претенции досежно него от
други лица, няма наложени други запори, но към този момент запорът не може да бъде
изпълнен, поради ползван отпуск по болест от длъжника, която пък е работила при
същия работодател до 25.10.2021 г., дори и да е бил пасивен взискателят, последиците
на перемпцията не биха го засегнали, именно защото исканият способ към онзи
момент е бил осъществен и действа до реализиране на вземането.
За пълнота на мотивите си съдът намира за уместно да посочи, че институтите
на перемцията и давността са различни не само поради различията в основанията,
които ги пораждат, а и поради различните правни последици, които следват при
проявлението им. В този смисъл позоваването на постановките в Тълкувателно
решение № 2/2013 г. на ОСКТК на ВКС, в частта досежно това кои са действията,
прекъсващи давността, в случая е лишено от основание. Неговите указания безспорно
са споделими, но неприложими към настоящия случай. Срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК е процесуален, преклузивен срок и като такъв не подлежи на спиране и
прекъсване. Процесът на давността пък, се регулира с материално-правни норми, като
може да се спира и прекъсва по правилата на ЗЗД. И да, прекратяване на
изпълнителното производство, поради т. нар. перемпция, настъпва по силата на закона,
ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години, доколкото и в случая не е налице изключението по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
– изп. дело не е за издръжка, НО по аргумент от разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК, самото искане от взискателя за извършване на изпълнително действие съставлява
валидно поискано изпълнително действие по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, което
осуетява прекратяване на принудителното изпълнение на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК. Като вече бе посочено, за да е налице поискано изпълнително действие по
смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е достатъчно съдебният изпълнител да е сезиран с
писмена молба от взискателя, в която се посочва конкретно изпълнително действие,
както и предпоставките, необходими за извършването му, или да е овластен ЧСИ от
взискателя с писмена молба на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Дали поисканото
изпълнително действие може да бъде реално предприето е въпрос от значение за
приложимостта на чл. 116 б. "в" ЗЗД, а не за състава на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Самото
искане пречи на перемпцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК да настъпи, но ако не е
извършено поисканото изпълнително действие, давността за вземането няма да бъде
прекъсната.
Ето защо в случая е безспорно, че действията на длъжника, описани по-горе,
извършвани абсолютно регулярно – преди изтичането на двугодишния период, са
такива, осуетяващи възможността за перемирането на делото в хипотезата на чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК, а това обосновава извод, че съдебният изпълнител, като не е прекратил
производството в хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, е постановил законосъобразно
разпореждане.
По разноските:
В настоящето съдебно производство не се претендират разноски, поради което и
произнасяне в т.см. не се следва.
По обжалваемостта:
Този съдебен акт не подлежи на обжалване пред по-горен съд – спр. чл. 437, ал.
4 от ГПК.
5
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на длъжника В. Г. А. по изпълнително дело №
20087430400050 по описа на ЧСИ Елица Христова, с рег. №743 в КЧСИ, срещу
действията на съдебния изпълнител, отразени в Разпореждане от 14.10.2022 г., с което
е постановен отказ да бъде прекратено изпълнителното в хипотезата на чл. 433, ал. 1,
т. 8 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6