№ 11965
гр. С, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:М В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от М В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело №
20241110102042 по описа за 2024 година
Ищецът И. А. М. с ЕГН **********, с адрес: гр. С..., чрез адв. Б. Й., със
съдебен адрес: гр. С.... е предявил срещу "М" АД, с ЕИК *********, с адрес:
гр. С...., иск по чл. 439, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ищецът не
дължи на ответника следните суми по изпълнителен лист, издаден от СРС на
26.07.2005г. по гр.д. № 6567/2005г.: 1168, 32 лв. - главница, ведно със
законната лихва от 06.07.2005г.; 149, 20 лв. - лихва; 26, 35 лв. - разноски по
гражданското дело; 119, 05 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение по
гражданското дело, за събирането на които е образувано изп.д. №
20238400400717 по описа на ЧСИ М Ц.
Ответникът е оспорил иска по основание и размер.
От събраните по делото писмени доказателства се установи във фактическо
и правно отношение следното:
На 26.07.2005 г. по гр.д. № 6567/2005г. по описа на СРС е издаден
изпълнителен лист, с който И. А. М. е осъден да заплати на ТБ „Х“ АД – гр. П
сумата от 1 168, 32 лв., ведно със законната лихва върху нея от 06.07.2005г. до
окончателното й изплащане и договорна лихва в размер на 149, 20 лв. за
периода от 29.07.2004 г. до 06.07.2005г., по извлечение от сметката на
длъжника към 06.07.2005г., както и сторените по делото разноски, от които:
1
26, 35 лв. държавна такса и 119, 05 лв. юрисконсултско възнаграждение. Въз
основа на този изпълнителен лист първоначално е образувано изп. д. №
11919/2005 г. по описа на съдебен изпълнител към СРС. Производството по
това дело е прекратено от държавният съдебен изпълнител на 28.02.2007г. по
молба на взискателя ТБ „Х“ АД и предадено на 13.04.2007 г. на ЧСИ М Ц за
продължаване на изпълнителните действия, на осн. пар. 3 от ПЗР на ЗЧСИ.
Видно от съставения протокол от 28.02.2007 г. по изп. д. № 11919/2005 г. не са
извършвани действия по принудително изпълнение, поканата за доброволно
изпълнение също не е връчена на длъжника И. М.
При ЧСИ М Ц е образувано изп. д. № 20078400400138, по което до
26.06.2015г. са извършвани действия по принудително изпълнение, но те са
без значение за разрешаване на настоящия спор, тъй като до 26.06.2015г.
давност в изпълнителния процес не е текла, съответно не може да бъде
прекъсната. Съгласно задължителните разрешения, дадени в Тълкувателно
решение № 3/28.03.2023г. по т. д. № 3/2020г., ОСГТК, ВКС, докато е траел
изпълнителният процес относно вземанията по образувани изпълнителни дела
преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т. д. №
2/2013 г., ОСГТК, ВКС, каквото е производството по изп.д. № 11919/2005 г. по
описа на СИС при СРС и отчасти производството по изп. д. №
20078400400138, давност за тези вземания не е текла до 26.06.2015г. За
вземанията, които се събират принудително отпреди 2015г., давността е
започнала да тече от 26.06.2015г., когато е обявено за загубило сила ППВС №
3/1980г.
Считано от 22.02.2013г. като взискател в изпълнителното производство е
конституиран „М“ АД, който е придобил вземането срещу И. М. по договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 04.12.2012г., сключен с
правоприемника на първоначалния кредитор – „У“ АД. Длъжникът и ищец по
настоящото дело не твърди, че не е бил уведомен за извършената цесия, а че
от образуване на първото изпълнително дело до връчването на покана за
доброволно изпълнение е изтекъл срок, през който не е известно да са
извършвани изпълнителни действия и не е бил търсен от взискател, а
петгодишната давност е изтекла считано от 26.07.2005г. до 26.07.2010г.
Давността, която е започнала да тече на 26.06.2015г. е прекъсната на
28.03.2017г., когато със запорно съобщение е наложен запор на трудовото
2
възнаграждение на длъжника М., получавано от „Е“ ООД – гр. С, който е
негов работодател, видно от приложената по изпълнителното дело справка до
01.05.2017г. Запорното съобщение е получено от работодателят на
31.03.2017г. Считано от 28.03.2017г. е започнала да тече нова 5-годишна
давност, която е прекъсната на 06.06.2019г. със запорно съобщение изх. №
10418/06.06.2019г. до „У“ АД, получено на 12.06.2019г., когато е наложен
запор на вземанията по сметките на длъжника в тази банка. Изпълнително
дело № 20078400400138 е прекратено на 30.03.2023г. на осн. чл. 433, ал.1, т. 8
от ГПК с постановление, влязло в сила на 12.04.2023г. Перемпцията и
давността, обаче, са отделни правни институти, като перемцията е без правно
значение за давността. Перемирането е основание за прекратяване на
процесуалното правоотношение по изпълнителното производство, но то не
заличава ефекта от предприетите принудителни действия, с които е
прекъсвана давността за изпълняемото право. На 18.08.2023г. въз основа на
процесния изпълнителен лист от 26.07.2005 г. отново при ЧСИ М Ц е
образувано изпълнително дело № 20238400400717 с взискател „М“ АД и
длъжник И. А. М.. Започналата да тече на 06.06.2019г. за процесното вземане
нова 5-годишна давност е прекъсната с налагането на запор на вземанията на
длъжника по банковите му сметки в „П“ АД със запорно съобщение изх. №
17847/28.08.2023г., получено на 07.09.2023г.
Видно е от изложеното, че давността за погасяване на процесното вземане,
която е започнала да тече от 26.06.2015г., до образуване на настоящото дело
на 11.01.2024г. е била прекъсвана осн. чл. 116, ал.1, б. „в“ от ЗЗД с
предприемане на действия по принудително изпълнение, поради което
вземането на длъжника по изпълнителния лист от 26.07.2005г. не е погасено
по давност. Защото давността по смисъла на приетото в т.10 на ТР № 2/2015г.
по ТД № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС се прекъсва с предприемането на кое да е
принудително изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ /налагане на запор, на възбрана; присъединяване на кредитор;
възлагане на вземането за събиране или вместо плащане; извършването на
опис и оценка на вещта; насрочването и извършването на публична продан и
др./ Поради това, предявения иск следва да се отхвърли като неоснователен.
При този изход на делото, разноски се дължат на ответника, на осн. чл. 78,
ал.3, във вр. с ал.8 от ГПК, а именно юрисконсултско възнаграждение в размер
на 150 лв.
3
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от И. А. М. с ЕГН
**********, с адрес: гр. С..., чрез адв. Б. Й., със съдебен адрес: гр. С.... срещу
"М" АД, с ЕИК *********, с адрес: гр. С...., с правно основание по чл. 439,
ал.1 от ГПК за признаване за установено, че И. А. М. не дължи на "М" АД
сумите по изпълнителен лист, издаден от СРС на 26.07.2005г. по гр.д. №
6567/2005г., а именно: 1168, 32 лв. - главница, ведно със законната лихва от
06.07.2005г.; 149, 20 лв. – лихва и разноските по делото от 26, 35 лв. държавна
такса и 119, 05 лв. юрисконсултско възнаграждение, за събирането на които е
образувано изп. д. № 20238400400717 по описа на ЧСИ М Ц.
ОСЪЖДА И. А. М. с ЕГН **********, с адрес: гр. С..., чрез адв. Б. Й., със
съдебен адрес: гр. С.... да заплати на "М" АД, с ЕИК *********, с адрес: гр.
С.... сторени по делото разноски в размер на 150 лв., на осн. чл.78, ал.3, във вр.
с ал. 8 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред
Софийски градски съд в 2-седмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4