Решение по дело №199/2021 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 157
Дата: 2 юли 2021 г. (в сила от 26 ноември 2021 г.)
Съдия: Наталия Семова Райкова Атанасова
Дело: 20214310100199
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 януари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 157
гр. Л. , 02.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Л., VI СЪСТАВ в публично заседание на десети юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА

АТАНАСОВА
при участието на секретаря ИВАНКА СТ. ВЪЛЧЕВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА
Гражданско дело № 20214310100199 по описа за 2021 година
Активно субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за
застраховането /КЗ/; чл.52 от ЗЗД с посочена цена на иска – 9 000 лева неимуществени вреди и 46,06 лева – имуществени
вреди.
Настоящият съдебен състав е сезиран с искова молба от М. ХР. Р. от гр.Л., П. М. ЕНЧ. от гр.Д. и ИВ. Г. Г. от гр.Л.,
тримата действащи чрез пълномощника си адв.Ваня К. от АК-гр.Л. срещу ЗД“Бул Инс“АД, ЕИК : *********, със седалище
и адрес на управление : гр.С., бул.“Д. Б.№**, представлявано от Изпълнителните директори С. П. и К. К., в която изтъкват,
че на 14.12.2019 год., около 14:40 часа, на път LOV1064, км. 5+500 при управление на МПС марка „А." модел „****" с per.
№****, собственост на М. Т. П., ЕГН-**** с адрес : гр.С., ж.к. „Л."№****, вх.“Б“, ет.7, ап.40, управляван от
правоспособния водач А. Г. С., ЕГН- ******, с адрес : гр.С., ж.к.“С."№**, вх.“А“, ет.8, ап.22, поради движение с
несъобразена скорост от страна на водача С., автомобилът му навлиза в насрещна лента и удря движещото се там МПС
марка „Х." модел „ХР-В" с per.№****, собственост на Б. Х. Р. и управлявано от ИВ. Г. Г., ЕГН-**********, с адрес : гр.Л.,
ж.к.“Младост", бл.302, вх.“Д“, ет.6, ап.17, причинявайки по непредпазливост средна телесна повреда на П. М. ЕНЧ.,
ЕГН-**********, с адрес : гр.Д., ж.к.“Б."№40, вх.“Г“, ет.3, ап.6 и М. ХР. Р., ЕГН-**********, с адрес : гр.Л.,
ул.“Ген.Скобелев"№9 - пътнички в автомобила, управляван от Г..
Изтъкват, че на място пристигнали служители на ОД на МВР-гр.Л., които съставили Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица №98/14.12.2019 год., в който в част „Обстоятелства и причини за ПТП" е записано, че водачът на
МПС 1 - „А." **** при движение с несъобразена скорост на дясна крива, навлиза в насрещната лента за движение и удря
движещото се в своята лента за движение МПС марка „Х.".
На предна дясна седалка в автомобила марка „Х." се возила пострадалата М. ХР. Р., а на задна дясна седалка
пътувала пострадалата П. М. ЕНЧ.. Всички пострадали били с поставени предпазни колани.
Пострадалата П. М. ЕНЧ. получила травма на гръден кош. При извършения преглед на 14.12.2019 год. се
установява Cont. Horacii, както и кръвонасядания по тялото, съгласно Лист за преглед на пациент. На 15.12.2019 год. е
освидетелствана от съдебен лекар с медицинско удостоверение №1**/2019 год. като съдебният лекар установил
горепосочените увреждания. След като П.Е. се прибрала в дома си в гр.Д., на 02.01.2020 год. посетила „ДКЦ-1 Д.", защото
продължавала да изпитва болки в областта на главата. При извършения преглед се установило, че носната преграда е
изкривена в резултат на удара по време на ПТП. Същата търпяла болки в областта на главата и гръдния кош, повече от два
1
месеца. Освен това психически не можела да се възстанови от случилото се, затворила се и се притеснявала да пътува с лек
автомобил. В резултат на ПТП, започнала да изпитва тревожност, проблеми със съня и по-трудна комуникация с
обкръжението й. Не искала да се събира с приятелите си, притеснявала се да не и се случи нещо отново.
Вторият пострадал М. ХР. Р. също получила травма на гръдния кош. Приета е в хирургично отделение в МБАЛ-
гр.Л., където постъпила на 14.12.2019 год. и е изписана на 18.12.2019 год. съгласно Епикриза от 18.12.2019 год. На същата
дата е освидетелствана от съдебен лекар с медицинско удостоверение № 189/2019 год. като е установено кръвонасядане по
тялото и лявото коляно, ограничен малък излив в дясната гръдна половина без дихателна недостатъчност. За престоя в
болницата заплатила такса в размер на 23.20 лева, обективирана във фактура № **********/18.12.2019 год. на МБАЛ-гр.Л..
Лекувана е с лекарството „Милгама“, за която заплатила 8,42 лева и „Риванол“. Личният лекар продължил лечението и на
27.12.2019 год. Р. е заплатила сумата в размер 14.44 лева.
В резултат на станалото ПТП и с оглед възрастта на Р., същата търпяла физически и психически болки за дълъг
период от време. Възстановяването й било много бавно като освен болничния престой, тя трябвало да остане на домашно
лечение за период от един месец като до пълното и възстановяване минали още два месеца. След случилото се М.Р. отказва
да пътува в лек автомобил и се страхува дори когато близките й пътуват, спомняйки си постоянно за произшествието. ПТП
се отразило и на социалните й контакти, като тя вече не искала да се събира с близки, не искала да говори за случилото се.
Тревожността й се наблюдава и до сега и това й създава проблеми със съня като тези безпокойства продължават и днес.
В резултат на ПТП водачът ИВ. Г. Г. не е получил контузии и физически травми, но изпитал силен стрес, довел до
безпокойство, нарушен сън и временен страх от управление на МПС, което продължило за период от два месеца. В
автомобила той отговарял за още двама пътници, единият от които била баба му и той изпитвал големи притеснения, че тя
също е пострадала от произшествието. След настъпилия инцидент на водача е предписано лечение от личен лекар с
„Дексофен" и „Диалгин" за период от две седмици.
Поясняват, че на виновния водач на МПС - А. Г. С. е съставен Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ №БА146954 от служителите на сектор „Пътна полиция" към ОДМВР-гр.Л.. Към настоящият момент им
е известно, че е издадено Наказателно постановление /НП/, което е влязло в сила.
Считат, че водачът ИВ. Г. Г. не е станал причина за ПТП като вината за настъпване на ПТП е изцяло на другия
участник - А. Г. С..
За управлявания от С. автомобил е налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност" - полица
BG/02/119003169675 с ответното дружество.
Със заявление до застрахователя през месец март 2020 год. са образувани щети №201000****02, №201000****21
и №201000****24 за всеки от ищците като към момента липсва отговор от ответника както и заплащане на исканите
обезщетения. С това са изпълнени изискванията на Кодекса за застраховането.
С оглед на обстоятелството, че ответникът не заплатил в срок претендираната сума за ищците се поражда правен
интерес от предявяване на настоящия иск със следния ПЕТИТУМ :
Молят да бъдат призовани с ответника на съд и след разглеждане на приложените доказателства и преценка на
приложимите норми да постанови решение, с което да осъди ответника ЗД„Бул Инс"АД, ЕИК : ********* да заплати на :
1.М. ХР. Р., ЕГН-**********, с адрес : гр.Л., ул.“Г. С."№9 сумата в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева -
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на настъпило на 14.12.2019 год. ПТП.
2.П. М. ЕНЧ., ЕГН-****, с адрес : гр.Д., ж.к.“Б."№40, вх.“Г“, ет.3, ап.17 сумата в размер на 3 000 /три хиляди/ лева
- застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на настъпило на 14.12.2019 год. ПТП.
З.ИВ. Г. Г., ЕГН-**07073025, с адрес : гр.Л., **** сумата в размер на 1 000 /хиляда/ лева - застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на настъпило на 14.12.2019 год. ПТП.
Молят съда да осъди ответника да заплати на М. ХР. Р., ЕГН-********** сумата в размер на 46,06 /четиридесет и
шест лева и шест ст./ лева -застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на настъпило на
2
14.12.2019 год. ПТП.
Молят съда да осъди ответника да им заплати сторените по делото съдебно-деловодни разноски, в това число
адвокатски хонорар, като на основание чл.127, ал. 4 от ГПК представят банкова сметка, по която могат да бъдат заплатени
дължимите суми IBAN : BG ** UBBS 8888 1000 **4125; BIC : BUIBBGSF, Банка „ОББ“АД.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е представен отговор на исковата молба от ответника, чрез неговия пълномощник
адв.Г., в който от името на доверителя си намира претенцията за недопустима, тъй като не е изтекъл предвидения в закона
срок, след който да може да се предяви иска. Позовава се на текста на чл.498, ал.3 във връзка с ал.1 от КЗ, съгласно който
абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ от увреденото лице е
отправяне от него към застрахователя или негов представител по чл.503, ал.1 от КЗ, на писмена застрахователна претенция
по реда на чл.3**** от КЗ, на което кореспондира задължението на застрахователя по чл.496, ал.1 от КЗ да се произнесе по
нея в рамките на установения от закона срок от три месеца, считано от предявяването й.
Оспорва иска изцяло по основание и по размер, както и оспорва да е причинен деликт от страна на водача на лек
автомобил „А.“, с рег.№СВ 0200 МХ – А. С.. Оспорва механизма на ПТП, считайки, че представените по делото
доказателства нямат установителен характер относно начина на настъпване на ПТП. Единственото доказателство за
механизма на ПТП, ангажирано от ищцовата страна е съставения КП за ПТП, който не се ползва с материална
доказателствена сила в частта „Обстоятелства и причини за ПТП“, доколкото няма данни длъжностното лице да е
възприело лично настъпването на инцидента. Без да е установен механизма на ПТП намира, че не може да се направи
извод за това кой от участниците е действал противоправно, а без установено противоправно поведение не подлежи на
приложение презумпцията за вина по чл.45, ал.2 от ЗЗД.
Оспорва размера на претенцията на ищците, тъй като той не отговаря на икономическата конюнктура в страната и
на вредата. Прави евентуално възражение за съпричиняване на вредата от страна на ищците, които са били без поставен
предпазен колан. В този смисъл се базира на разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД и моли съда да намали обезщетението за
вреди от непозволено увреждане, в случай, че и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване.
В съдебно заседание, ищците, редовно призовани, не се явяват лично. Представляват се от пълномощника си
адв.И.К., преупълномощена от адв.Ваня К. и от адв.Ваня К., които от името на доверителите си поддържат исковата молба
и оспорват отговора на ответника. Считат, че от събраните по делото доказателства се потвърждава изложеното в
обстоятелствената част на исковата молба и в този смисъл претенцията за всеки един от ищците е доказана както по
основание, така и по размер. Безпорно в случая е доказано настъпването на увреждане на всеки от ищците, което е в
причинно-следствена връзка с настъпилия инцидент. Намират, че относно размера искането е съобразено с икономическата
обстановка в страната и с константната съдебна практика по аналогични случаи. Молят съда да уважи исковата претенция в
пълен размер и да присъди сторените по делото разноски, съобразно представен списък на разноски. Подробни
съображения относно основателността на исковата претенция излагат в представени по делото писмени бележки.
Ответникът ЗД“Бул Инс“АД, редовно призован, не изпраща представител в проведените две открити съдебни
заседания, но с писмена молба, чрез процесуалния си представител адв.Г. моли съда да разгледа делото в отсъствие на
техен представител. Поддържа изложените в отговора искания и възражения, като прави евентуално възражение по чл.78,
ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Първоинстанционният съд като прецени представените по делото писмени и гласни доказателства, както и
доводите на пълномощниците на страните, поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, по вътрешно
убеждение, на основание чл.12 от ГПК, и съобразно законните разпоредби, уреждащи процесните отношения, приема за
установени следните факти :
Установява се от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №98/14.12.2019 год., съставен от Йордан
Костадинов Петков - дежурен ПТП в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР гр.Л., че на 14.12.2019 год., около 14:40 часа, на
път LOV 1064, км 5+500 е настъпило ПТП с участието на участник 1 - ППС с рег.№****, марка „А.”, модел ****,
собственост на М. Т. П. от гр.С., с водач А. Г. С., със застраховка „ГО” в ЗД“Бул Инс“АД, полица BG/02/119003169675,
валидна до 12.11.2020 и участник 2 ППС с рег.№****, марка „Х.“, модел ХР-В, собственост на Б. Х. Р. от гр.Л., с водач
ИВ. Г. Г. от гр.Л., със застраховка „ГО“ в ЗК“Лев Инс“АД, полица №BG/228119001211420, валидна до 27.05.2020 год. На
двамата участници в ПТП е взета проба за алкохол, която е отрицателна, като и двамата водачи на ППС не са тествани за
наркотични вещества/аналози.
Като видими щети по ППС-1 са посочени : изцяло деформирана предна част, а по ППС-2 - изцяло деформирана
предна лява част. Други материални щети в Констативния протокол е посочено, че няма. Като пострадали лица са посочени
лицата П. М. ЕНЧ. от гр.Д., с диагноза : травма на гръден кош и М. ХР. Р., с диагноза : травма на гръден кош.
3
Като обстоятелства и причини за ПТП в Констативния протокол за ПТП е посочено, че водача на МПС-1 при
движение с несъобразена скорост на дясна крива навлиза в насрещна пътна лента и удря движещото се там МПС-2. На
участник 1 е съставен АУАН серия GA №146954.
Цитирания по-горе АУАН не е представен като доказателство по делото, но от служебно изиската справка от ОД
на МВР-гр.Л. се установява, че въз основа на същото е издадено НП №19-0906-001710 с дата 20.12.2019 год. срещу А. Г. С.,
с което на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.185, чл.179, ал.2 във връзка с чл.179, ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП, му е наложено
административно наказание глоба в размер на 20 лева и глоба в размер на 200 лева, затова, че носи акт за нарушение по
ЗДвП с изтекъл срок, с което виновно е нарушил чл.157, ал.6 от ЗДвП и затова, че на платното с двупосочно движение, с две
ленти, навлиза в лентата за насрещно движение, с което виновно е нарушил чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП. НП е връчено на
нарушителя на 07.04.2020 год., но пред настоящата съдебна инстанция не са представени доказателства то да е обжалвано в
законният седемдневен срок от връчването му чрез наказващият орган пред РС-гр.Л. и е влязло в сила.
Приобщена към доказателствения материал по делото е и представената от страна на ищците лист за преглед на
пациент в КДБ/СО на името на П. М. ЕНЧ. с дата на постъпване 14.12.2019 год., час 15:57 и дата на напускане 14.12.2019
год., час 17:00, с поставена основна диагноза : Контузия на гръдния кош. Снета й следната анамнеза : Докарана от екип на
ФСМП-гр.Л.. Претърпяла ПТП. Оплаквания от болка в гърдите. Като терапия е посочено, че се насочва за наблюдение към
ОПЛ.
Налице е епикриза от Хирургично отделение на МБАЛ“Проф.Д-р Параскев Стоянов“АД-гр.Л. на името на М. ХР.
Р., с дата на постъпване : 14.12.2019 год .и дата на изписване : 18.12.2019 год. и поставена диагноза : Контузия на гръдния
кош. От анамнезата, посочена в епикризата се установява, че същата е пострадала при ТПТ с травма на гърдите от
предпазния колан. След проведено антибиотично лечение, Р. е изписана в подобрено общо състояние, афебрилна, няма
дихателна недостатъчност. Хематологично и хемодинамично стабилна. Общото й състояние позволява дехоспитализация.
Дадени са препоръки към общопрактикуващият лекар на пациента : Проследаване на общото състояние и при нужда
консулт със специалист. За контролна Рьо графия на гръден кош след 10 дни. Назначено й е медикаментозно лечение след
изписването и препоръки за такова : Темпалгин и Милгама.
От представеното като доказателство по делото медицинско удостоверение за пред съда №189/2019 год. на Д-р П.
Д. – началник ОСМ при МБАЛ-гр.Л. се разбира, че на 18.12.2019 год., по нейно желание, прегледал М. ХР. Р. и установил
кръвонасядания по тялото и лявото коляно, ограничен малък излив в дясната гръдна половина без дихателна
недостатъчност. Уврежданията са резултат на тъпи травми и според вида и разположението си отговаря да е причинено от
силно притискане на тялото от предпазния колан при политане на тялото напред при челния удар. Така описаните
увреждания са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Издадено е и медицинско удостоверение за пред съда №1**/2019 год. от Д-р П. Д. – началник ОСМ при МБАЛ-
гр.Л., съгласно което, на 15.12.2019 год., по нейно желание прегледал П. М. ЕНЧ. и установил кръвонасядане по тялото й.
Уврежданията са резултат на тъпи травми и според вида и разположението си отговаря да е причинено от силно притискане
на тялото от предпазния колан при политане на тялото напред при челния удар. Така описаните увреждания са причинила
болки и страдания.
Приобщени към доказателствения материал по делото са и медицински рецепти за изписани лекарства и
медикаменти на името на тримата ищци, включително е представена и фактура №**********/18.12.2019 год. с доставчик
МБАЛ“Проф.Д-р П.Стоянов“АД-гр.Л. и получател М. ХР. Р. на стойност 23,20 лева, представляваща потребителска такса.
От заключението на вещото лице инж.Н.К. по допусканата съдебно-автотехническа експертиза, която съдът
кредитира с доверие, като компетентно изготвена и безпристрасно депозирана се установява, че механизма на ПТП,
станало на 14.12.2019 год., съгласно доказателствата по делото е следният : лек автомобил „А.“-****, с рег.№****, с водач
А. Г. С., се движи по път LOV 1064. Срещу него се движи лек автомобил марка „Х.“, модел „ХР-В“, с рег.№****,
управляван от ИВ. Г. Г.. В автомобила му пътуват и две пътнички, като на предната седалка е М. ХР. Р., а на задната дясна
седалка е П. М. ЕНЧ.. На дясна пътна крива, поради движение с несъобразена скорост, А. С. загубва управление над
автомобила, навлиза с него в насрещната пътна лента и се удря в предна лява страна на управлявания от И.Г. лек
автомобил „Х.“. Ударът за лекия автомобил „Х.“ е челен ляв ексцентричен, а за лек автомобил „А.“-**** – челен. При удара
двата автомобила се вклинват един в друг и се завъртат около вертикалните си оси в посока обратна на часовниковата
стрелка – лек автомобил „А.“, и по часовника лек автомобил „Х.“, поради ексцентричния удар. След претъпрените
пластични деформации, поради наличието на еластични и завъртането, двата автомобила се разделят един от друг. Вещото
лице е уточнило в заключението си, че при удара водачът на лек автомобил „А.“-**** е политнал напред, а водачът на
другия автомобил и пътниците в него са политнали напред и наляво, по направлението на ударния импулс. На пътничките
П. М. ЕНЧ. и М. Х. Р. са причинени средни телесни повреди.
Като причини на настъпване на ПТП експертът посочва движение на автомобила „А.“-****, с рег.№**** и водач
А. Г. С. с несъобразена скорост в участък от дясна пътна крива, последващо навлизане в лявата пътна лента за движение,
при наличие на насрещно движещ се автомобил. В протокола за ПТП с пострадали лица е записано, че водачът на
автомобила „Х.“ – И.Г. го е управлявал в полагащата му се дясна пътна лента, в която е навлязло „А.“-то, т.е. липсват
данни за действия от страна на И.Г., допринесли за настъпване на ПТП-то. Вещото лице е счело, че причините за
възникване на ПТП са субективни, като водачът на лек автомобил „А.“-**** – А. С. сам се е поставил в невъзможност да го
предотврати.
За целите на настоящото исково производство е изготвена и съдебно-медицинска експертиза с вещо лице Д-р М.
4
Г., която видно от цялостната документация на името на М. ХР. Р., на същата към момента на произшествието са
причинени : травматични изменения – кръвонасядания по тялото и дясното коляно, ограничен малък излив в дясната
гръдна половина /бързопреходен/ без данни за дихателна недостатъчност, които са й причинили временно и неопасно
разстройство на здравето. Установените изменения са от травматично естество и се дължат на удари с твърд, тъп предмет,
като са в причинно-следствена връзка с ПТП, станало на 14.12.2019 год. След извършения преглед на същата, извършен от
съдебен медик и хирург, М.Р. е напълно възстановена по отношение на травмите, получени по време на ПТП-то. Тези,
които са установени от хирурга и съдебния медик са възрастови изменения и не са свързани с произшествието. Експертът е
уточнил в заключението, че срокът за възстановяване от тези изменения е около 2-3 месеца, предвид възрастта на
пострадалата.
По отношение на П. М. ЕНЧ. вещото лице е уточнило, че при станалото ПТП на нея са й причинени : травма на
гръдния кош без данни за изменения на ребра или други кости на гръдния кош, които са й причинили болка и страдание.
Същите са в причинно-следствена връзка с ПТП-то, като пострадалата е напълно възстановена за около месец от
произшествието.
Експертът е посочил в заключението си, че по делото не са установени данни за настъпили изменения при ИВ. Г.
Г., а само е отразено, че той е бил уплашен и има изменения в тази насока, но това е предмет на друга експертиза – съдебно-
психиатрична.
От ангажираните пред настоящата съдебна инстанция гласни доказателства на св.Елена Г.а, която живее в
съседство с ищците и са семейни приятели се установява, че си спомни затова, че през м.декември 2019 год. си дошли в
Република България от Испания И. и Първолета, тъй като те живеят в Испания. Обадили им се, че са претърпели
произшествие с автомобила и тъй като автомобилът им бил абсолютно смазан, им помогнали с тяхната кола, като отишли
до болницата. След инцидента ищците разказали подробно какво точно се е случило. Отивайки в болницата видели, че баба
М. се чувства много зле, не можела да диша, ходела много трудно и била изключително изплашена, като дълго време след
ПТП не можела да си представи да се вози отново в автомобил. Стояла в болницата в гр.Л. около 3 дни, като след
изписването й ходили у тях, за да й помагат,тъй като живее на третия етаж, за да не се качва сама. И. П. също били там, но
и те като нейни съседи ходили да помагат. Свидетелката описа, че месеци наред М.Р. изпитвала много силни болки в
гърдите и се оплаквала, че я боли, че е много изплашена и не знае как ще си ходи на село, защото майка й живее на село и
тъй като нямало как да пътува я взели да живее в гр.Л.. И до ден днешен продължавала да казва, че е сънувала нещо или да
говори за инцидента. Свидетелката уточни, че на П. са й казали, че й е изкривена носната преграда, като от самия удар
имала много силно главоболие, а впоследствие започнал да й създава проблеми носът, като от най-малката настинка й се
появявал синузит. Дори и в Испания, където живее все още взима някакви медикаменти. За И. подчерта, че физически му
нямало нищо, но бил много уплашен, разказвал й е как първоначално се събуждал с кошмари и не можел да шофира
няколко дни, а трябвало да се грижи и за П. и за баба М.. Не го показвал пред тях, но в разговори със св.Г.а е споделял, че е
неспокоен и сънува кошмари.
От показанията на св.Д.Н. се разбира, че той познава И. от малък, защото с него са израснали в един квартал, а П.
от както са мъж и жена ищците ги познава. В момента те са в Испания. През 2019 год., когато станало ПТП живеели в
Палма де Майорка, като през зимния сезон си идвали в Република България. Знае, че през м.декември 2019 год. И.Г., П. и
баба му М. претърпяли ПТП, като бабата М. била най-зле. Наложило се да лежи в болница, с травми на гърдите и на
единия крак. П. също имала наранявания от колана, а И. бил много травмиран заради близките си. Свидетелят поясни, че се
вижда често с ищците, почти всеки ден или през ден, като подчерта, че И. изпитвал страх да шофира и многократно го е
молил да го закара до някое място. Дори и в случаите, в които И. е бил пасажер, той също изпитвал страх при разминаване
с друго МПС, особено на завои. Ищцата П.Е. имала синини – охлузвания, като също била травмирана в резултат на ПТП-то
и психически не била добре. Това продължило няколко месеца, може би 2-3, дори 4 месеца.
Изслушана в качеството на свидетел Снежана П. поясни, че преди Коледа на 2019 год. станало ПТП-то. С М.
поддържа често връзка по телефона, като тя й се оплакала, че в резултат на ПТП-то има много силни болки в гърдите и
коляното. Изпитала голям стрес от уплахата, казвайки й, че не може да спи. В случаите, в които излизала се страхувала от
коли. В период около 2-3 месеца се оплаквала от болки и се наложило да лежи в болницата. По 1-2 пъти в седмицата и 3-4
пъти в месеца се чуват по телефона. Свидетелката заяви, че преди ПТП-то М. можела да се обслужва сама, но след него й
било трудно да се оправя, не излизала. Имала съседка, която й помагала да отиде да я наглежда. Счита, че стресът, който е
изпитала в резултат на ПТП-то още не й е минал, имало голяма промяна в нея от този стрес, продължаваща и до сега.
Лично тя тази промяна я отдава на преживяното от М..
По иска с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че от правна страна се касае за предявени при
условията на активно субективно и обективно кумулативно съединени осъдително искове с правно основание чл.432, ал.1
от КЗ.
По исковете с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ в тежест на ищците е да докажат релевираните в исковата
молба твърдения, че в причинна връзка с противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована от ответника, са настъпили твърдените неимуществени и имуществени вреди, както и техния размер, т.е.
основателността на този иск е обусловена от кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки :
1.валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за застраховка „ГО“ на автомобилисти; 2.виновно
противоправно поведение на водача на застрахования автомобил, осъществено в периода на застрахователното покритие;
3.настъпили имуществени, неимуществени вреди за ищците и 4.пряка причинно-следствена връзка мужду противоправното
5
поведение и вредите.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на плащане на
обезщетението, а с оглед твърденията за съпричиняване - в тежест на ответника е да докаже твърдените от него
действия/бездействия, с които ищците са допринесли за настъпване на вредоносния резултат.
Доколкото не се установява обратното и предвид разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД съдът намира, че вината за
процесното ПТП е на водача на лек автомобил марка „А.“, чиято застраховка гражданска отговорност е била валидна към
датата на настъпване на произшествието в ответното ЗД“Бул Инс“АД, като безпорно се установява от съставения
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №98/14.12.2019 год., НП №19-0906-001710/20.12.2019 год., че с
поведението си водачът на този лек автомобил е нарушил разпоредбата на чл.6, ал.1, т.1 от ЗДвП, навлизайки в лентата за
насрещно движение на платното с двупосочно движение, с две ленти.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат от страна на
ищците, изразяващо се в неизползването от тяхна страна на обезопасителни колани в МПС „Х.“, управлявано на датата на
събитието от И.Г..
Съгласно чл.51, ал.2 от ЗЗД основание за намаляване размера на отговорността на деликвента е, ако и
пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите. Такова съпричиняване е налице, когато освен с поведението на
деликвента увреждането се намира в пряка причинно-следствена връзка и с поведението на самия увреден.
Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено наличието на такава обективна причинно-
следствена връзка, а е ирелевантно субективното отношение на пострадалия /т.7 от ППВС №17 от 18.11.1963 г./. Принос по
смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване
на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Твърдението, че е
налице съпричиняване от страна на ищеца И.Г., който е управлявал МПС, както той, така и спътниците му – П.Е. и М.Р.,
без поставени предпазни колани, останаха изцяло недоказани в хода на делото и неподкрепени с каквито и да е релевантни
доказателства, които да го доказват. Съдът кредитира с доверие и се позовава на издадените от Д-р П. Д. – началник ОСМ
при МБАЛ-гр.Л. две медицински удостоверения на името на М.Р. и П.Е., че уврежданията, които са им причинени са
резултат на тъпи травми и според вида и разположението си отговарят да са причинени от силно притискане на тялото от
предпазния колан при политане на тялото напред при челния удар.
Съобразно установената практика по доказателствената тежест на възражението на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалото лице /Решение №27 от 15.04.2015 г. по т.д.№457/2014 г. на ВКС, II т.о.;
Решение №205 от 30.03.2015 г. по т.д.№2976/2013 г. на ВКС, II т.о. и др./, съдът намира, че ответникът не доказа наличие на
съпричиняване на посоченото в отговора на исковата молба основание. От събраните по делото доказателства не се
установява ищците с поведението си да са допринесли за настъпване на ПТП. Съдът приема, че именно А. С. носи вина за
настъпилото ПТП, тъй като както и вещото лице инж.К. е посочило в заключението си по съдебно-автотехническата
експертиза той сам се е поставил в невъзможност да предотврати станалото ПТП, движейки се със своя автомибил „А.“ с
несъобразена скорост в участък от дясна пътна крива, последващо навлизане в лявата пътна лента за движение, при
наличието на насрещно движещ се лек автомобил.
За установяване вида и характера на настъпилите вследствие процесното ПТП увреждания на ищеца, по делото е
прието заключение на съдебно-медицинска експертиза, което се кредитира с доверие от съда, тъй като преценено съобразно
правилото на чл.202 от ГПК, последното е извършено обективно, компететно и добросъвестно. В него са уточнени
травмите, които са причинени на всяко едно от пострадалите лица, а именно на ищцата М. ХР. Р. са причинени
травматични изменения – кръвонасядания по тялото и дясното коляно, ограничен малък излив в дясната гръдна половина
/бързопреходен/ без данни за дихателна недостатъчност, които са й причинили временно и неопасно разстройство на
здравето, на П. М. ЕНЧ. са й причинени травма на гръдния кош без данни за изменения на ребра или други кости на
гръдния кош, които са й причинили болка и страдание. Същите са в причинно-следствена връзка с ПТП-то, като
пострадалата е напълно възстановена за около месец от произшествието, а за ищеца ИВ. Г. Г. само е отразено, че той е бил
уплашен и има изменения в тази насока, но това е предмет на друга експертиза – съдебно-психиатрична.
От изложеното дотук следва извода, че в резултат на процесното събитие, ищците са претърпяли неимуществени
вреди, отговорност, за които носи ЗД“Бул Инс“АД, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, тъй като в хода на настоящото исково
производство не се доказаха направените от неговия пълномощник правоизключващи възражения.
Спорен по делото е въпроса в какъв размер следва да бъде обезщетението за претендираните неимуществени
вреди на всеки един от ищците по делото.
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл.432, ал.1 от КЗ се определя от съда в съответствие с
установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост” по смисъла на този текст от
закона не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението /т.2 от ППВС №4 от 23.12.1968 год./. Касае се
за вреди, които нямат стойностно изражение, които не могат да се осчетоводят и да се изчислят точно. Законодателят
изхожда от разбирането, че макар и несъизмерими, тези вреди следва да бъдат възмездени. Макар и да не могат да се
определят с математическа точност, желателно е пострадалият да получи парична сума, която да облекчи и да замести
неговите болки и страдания. Вложеният от законодателя в нормата на чл.52 от ЗЗД критерий за справедливост не е
абстрактен, а винаги обусловен от общественото разбиране за справедливост на определен етап от развитието на
6
обществото. В конкретният казус съдът преценявайки болките и страданията, причинени на всеки един от ищците от
момента на злополуката – 14.12.2019 год., факта, че от тогава до датата на постановяване на настоящото решение са
изминали 2 години, както и че въпреки станалото ПТП ищците не са получили сериозни увреждания, в резултат на това, че
са имали предпазни колани, били са адекватни и не са губили съзнание след станалото ПТП, не се е наложило да постъпят
на стационарно лечение /с изключение на ищцата М.Р./ и да бъдат на продължително във времето медикаментозно лечение,
че не са налице данни за усложнено протичане на възстановителния период или невъзстановени увреди, а по-скоро са
изпитали стрес, тревожност от станалото ПТП, което е нормално състояние за всеки човек, независимо от възрастта му и
най-вече отчитайки, че като пострадали са търпели болка за непродължителен период от време, като периодът за
възстановяване на ищцата М.Р. е продължил 2-3 месеца, ищцата П.Е. се е възстановила напълно за около един месец от
датата на произшествието, а за ищеца И.Г. не е посочен конкретен период за възстановяването му в резултат на станалото
ПТП и по делото не са събрани доказателства, ищците да търпят болки и страдания за в бъдеще, възрастта на всеки един от
ищците, а именно, че П.Е. и И.Г. са млади хора, в работоспособна възраст, за които по делото не се събраха доказателства
да страдат от някакви хронични заболявания, а ищцата М.Р. е възрастна жена, за която в епикризата й от Хирургично
отделение при МБАЛ“Проф.Д-р Параскев Стоянов“АД-гр.Л. е посочено, че страда от артериална хипертония, но не е
съобщила да има минали заболявания, при съобразяване и стандартът на живот в страната, съдът, намира, че справедливият
размер на обезщетението за причинените им неимуществени вреди е в размер на сумата от 1 000 лева за ищцата М. ХР. Р.,
700 лева за ищцата П.Е. и 500 лева за И.Г., а за разликата до пълния претендиран размер на сумите, съответно 5 000 лева за
М.Р., 3 000 лева за П.Е. и 1 000 лева за И.Г., претенцията на ищците следва да се отхвърли като неоснователна и
недоказана.
Съдът е сезиран и с претенция за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди на ищцата М. ХР.
Р. в размер на сумата 46,06 лева, която се явява изцяло основателна и доказана до пълния претендиран размер с оглед на
представените по делото фискални бонове в размер на сумата 14,44 лева с дата 27.12.2019 год., 8,42 лева с дата 19.12.2019
год., както и фактура №**********/18.12.2019 год. за сумата 23,20 лева, чиито общ размер възлиза на исковата сума в
размер на 46,06 лева. Безпорно се доказа в настоящият исков процес, че това са разходи, направени за нейното лечение,
свързани със заплащането на потребителска такса на МБАЛ“Проф.Д-р П.Стоянов“АД-гр.Л., както и за закупуване на
медикамента, които са й били изписани за нейното лечение и тъй като истинността на тези документи не бе оспорена от
ответника в преклузивния срок по чл.193, ал.1 от ГПК – най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което те
са представени, съдът ги приема за достоверни и се позовава на тях относно точния размер на това обезщетение.
Видно от петитума на исковата молба е, че ищците не са сезирали съда с искане за присъждане на законна лихва
върху претенциите за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, в който смисъл и такова не
следва да им се присъжда.
По разноските.
На основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на адв.И.К. от АК-гр.Л. в качеството й на процесуален представител на ищците
по делото следва да се присъди адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете. На ищците е била
предоставена безплатна правна помощ, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, в който смисъл и възражението на
пълномощника на ответната страна адм.М.Г. по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатско възнаграждение с оглед
действителната фактическа и правна сложност на делото е неоснователно.
Съдът определя адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете на сумата в размер на
3**,22 лева /2 246,06-1 000=1 246,06х7%=**,22+300=3**,22/, на основание чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, като то следва да се присъди само на адв.И.К. доколкото същата се
е явила в хода на процеса и е представила писмени бележки по делото в определения от съда срок. Видно от списък на
разноски, представен в последното по делото от адв.И.К. е, че се претендира адвокатско възнаграждение за всеки от
ищците, на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с ал.1 от ЗА, което искане е неоснователно, тъй като възнаграждението се
присъжда на адвоката, осъществил безплатна правна помощ по делото на ищците, а не последните, които се явяват страна
в процеса.
При този изхода на процеса ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците и сторените по делото
разноски в размер на сумата 181,71 лева, изчислени съразмерно с уважената част на исковата претенция, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК /731,84 лева разноски на ищците по делото x 2 246,06 лева уважената част на исковата претенция :
9 046,06 лева цената на иска/.
Ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част
от иска, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, които възлизат в размер на сумата 721,64 лева, които ищците следва да бъдат
осъдени да му заплатят /960 лева разноски на ответника x 6 ****0 лева отхвърлената част на иска : 9 046,06 лева цената на
иска/.
Водим от горното, съдът
7

РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника ЗД“Бул Инс“АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.С., бул.“Д. Б.№**,
представлявано от Изпълнителните директори С. П. и К. К. да заплати на ищцата М. ХР. Р., ЕГН-********** от гр.Л., ул.“Г.
С.“№9 сумата в размер на 1 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
на основание чл.432, ал.1 от КЗ, вследствие на настъпило на 14.12.2019 год. ПТП, а за разликата до пълния претендиран
размер на сумата от 5 000 лева ОТХВЪРЛЯ иска, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ответника ЗД“Бул Инс“АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.С., бул.“Д. Б.
№**, представлявано от Изпълнителните директори С. П. и К. К. да заплати на ищцата М. ХР. Р., ЕГН-********** от гр.Л.,
ул.“Г. С.“№9 сумата в размер на 46,06 /четиридесет и шест лева и шест стотинки/, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, вследствие на настъпило на 14.12.2019
год. ПТП.
ОСЪЖДА ответника ЗД“Бул Инс“АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.С., бул.“Д. Б.
№**, представлявано от Изпълнителните директори С. П. и К. К. да заплати на ищцата П. М. ЕНЧ., ЕГН-**** от гр.Д.,
ж.к.“Б.“№40, вх.“Г“, ет.3, ап.17 сумата в размер на 700 /седемстотин/ лева, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, вследствие на настъпило на 14.12.2019 год. ПТП, а за
разликата до пълния претендиран размер на сумата от 3 000 лева ОТХВЪРЛЯ иска, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ответника ЗД“Бул Инс“АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.С., бул.“Д. Б.
№**, представлявано от Изпълнителните директори С. П. и К. К. да заплати на ищеца ИВ. Г. Г., ЕГН-**07073025 от гр.Л.,
**** сумата в размер на 500 /петстотин/ лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, вследствие на настъпило на 14.12.2019 год. ПТП, а за разликата до пълния
претендиран размер на сумата от 1 000 лева ОТХВЪРЛЯ иска, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ответника ЗД“Бул Инс“АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.С., бул.“Д. Б.
№**, представлявано от Изпълнителните директори С. П. и К. К. да заплати на ищците М. ХР. Р., ЕГН-********** от гр.Л.,
ул.“Г. С.“№9, П. М. ЕНЧ., ЕГН-**** от гр.Д., ж.к.“Б.“№40, вх.“Г“, ет.3, ап.17 и ИВ. Г. Г., ЕГН-**07073025 от гр.Л., ****
сумата 181,71 /сто осемдесет и осем лева седемдесет и една стотинки/, представляваща съдебно-деловодни разноски,
изчислени съразмерно с уважената част на исковата претенция, на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ОСЪЖДА ищците М. ХР. Р. , ЕГН-********** от гр.Л., ул.“Г. С.“№9, П. М. ЕНЧ., ЕГН-**** от гр.Д.,
ж.к.“Б.“№40, вх.“Г“, ет.3, ап.17 и ИВ. Г. Г., ЕГН-**07073025 от гр.Л., **** да заплатят на ответника ЗД“Бул Инс“АД, ЕИК :
*********, със седалище и адрес на управление : гр.С., бул.“Д. Б.№**, представлявано от Изпълнителните директори С. П.
и К. К. сумата 721,64 /седемстотин двадесет и един лева шестдесет и четири стотинки/, представляващи съдебно-деловодни
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА ответника ЗД“Бул Инс“АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.С., бул.“Д. Б.
№**, представлявано от Изпълнителните директори С. П. и К. К. да заплати на адвокат И.К. от АК-гр.Л. сумата 3**,22
/триста осемдесет и седем лева двадесет и две стотинки/, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА за осъщественото процесуално
представителство на ищците, изчислена на основание чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004 год. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Банковата сметка, по която ответникът може да заплати дължимите суми на ищците е : IBAN : BG **
UBBS 8888 1000 **4125; BIC : BUIBBGSF, Банка „ОББ“АД.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС-гр.Л. в двуседмичен срок от връчването му страните.
Съдия при Районен съд – Л.: _______________________
8