Р Е
Ш Е Н
И Е №
260147
гр. Пловдив, 02.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, осми граждански състав, в публично заседание на двадесет и седми януари, през две хиляди, двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
НЕДЯЛКА
СВИРКОВА
при секретаря Елена Димова, като разгледа
докладваното от съдия Мандалиева
гр.д.№2666 по описа на ПОС за
2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Въззивният съд е сезиран с жалба с вх.№ 267675/03.11.2020г. депозирана
от П.А.Т. с ЕГН-**********,***, чрез процесуалния представител адв. А.Н. против
Решение №260264/ 03.09.2020г постановено по гр.д.№733/2020г. по описа на ПРС,
трети бр.с., в частта с която бракът между М.К.Т. ЕГН ********** И П.А.Т.
ЕГН **********,*** на 31.05.2002г. с Акт №3/31 05 2002 г. на Община ****, е
прекратен като дълбоко и непоправимо
разстроен, единствено по вина на съпруга
и в частта с която на ищцата са присъдени разноски в размер на 600лв. В жалбата се навеждат
доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановеният съдебен акт в
обжалваната част, за неправилно
прилагане на материалния закон, по съображения подробно изложени в жалбата.
Твърди се, че вина за разстройството на брака има и съпругата, поради което се
иска от въззивният съд да отмени първоинстанционния акт в обжалваната част,
като вместо това постанови, че вина за
разстройството на брака имат и двамата съпрузи, като виновните за развода
страни следва да понесат разноските за инстанциите, така както са ги направили.
В съдебно заседание е направена
претенция от жалбоподателя за присъждане на разноски, съгласно представения
списък с направени такива.
Въззиваемата страна М.К.Т. ***, чрез
процесуалния представител адв. М.Н., със
съдебен адрес:*** – партер оспорва жалбата и наведените в нея твърдения като
неоснователни, моли да се потвърди решението на първоинстанционния
съд, в обжалваната част като правилно и
законосъобразно по съображения изложени в отговора. Не претендира разноски пред
настоящата инстанция.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на
събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата,
намира за установено следното:
Жалбата
е подадена в
законния срок, от
страна имаща правен интерес да
обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се
явява процесуално допустима и
като такава следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правна квалификация чл.49,
ал.1 СК предявен от М.К.Т. против П.А.Т.. Ищцата твърди, че страните са
съпрузи от 31.05.2002 г. и са родители
на едно дете, което е навършило пълнолетие. В началото отношенията им били
добри, но с времето ясно се очертали различия в характерите им, които били пречка съпрузите да продължат да живеят
заедно. Ищцата опитвала да продължи съществуването на този брак ,най-вече
заради детето, за да живее то и с
двамата си родители. С времето скандалите между съпрузите зачестили и съвместното съжителство не било и в интерес
на детето. Твърди се, че ответникът многократно упражнявал физически и
психически тормоз спрямо съпругата си. Помежду им е водено и дело за домашно
насилие с № 439/2020г. на ПдРС, ХVІІІ гр.с. Иска да прекрати брака като дълбоко
и непоправимо разстроен по вина на ответника. Навеждат се брачни провинения -
системен психически и физически тормоз по отношение на съпругата.
Постъпила е насрещна искова молба от
ответника, в която последният не оспорва, че бракът между съпрузите е дълбоко и
непоправимо разстроен, но твърди, че вината затова има съпругата. Твърди се, че ищцата започнала
да употребява алкохол, а в последните 5 години да злоупотребява. Под влияние на
алкохола обиждала съпруга си, унижавала го пред сина им, а самото дете било
поставено в риск от своята майка. През целия семеен живот винаги работил съпругът, той се грижил за
детето и за домакинството, издържал семейството изцяло, участвал във
възпитанието на детето, а майката постоянно проявявала незаинтересованост, липса на контрол относно учебния процес, не
давала личен пример на детето за неговите отговорности като ученик.. Последните
години от семейния живот на съпрузите преминали в непрестанни
скандали, съпругата се занемарила в хигиенно отношение и поради тази причина
ответникът отказвал близост с нея. От около 2 години съпрузите спят в отделни
стаи и ежедневно съпругата не си оправяла сутрин нито леглото нито стаята, в
която спи. За поддържане на чистотата в дома се грижел само съпругът. Прането и
гладенето на неговите дрехи също било негов ангажимент. През последните години
съпругата проявявала близост със свой
колега, който бил с 20 години по-млад от
нея.
Първоинстанционният съд е прекратил
бракът между страните, като е приел, че вина за разстройството на брака има единствено съпругът, който през
последните години от брачното им съжителство, обиждал и унижавал съпругата, упражнявал
домашно насилие спрямо нея, не вземал участие пълноценно в поемането на
разходите на семейството, злоупотребявал с алкохол. Направил е извода, че поведението на съпруга било в разрез
с нормалното функциониране на брачната връзка, което е довело до дълбокото и
непоправимо разстройство на брака. Що се касае до брачните провинения на
съпругата, доколкото не са събрани доказателства за наличието на такива, съдът
е приел, че съпругата не е допринесла с поведението си за разстройството на брака.
Недоволен от постановеният съдебен акт, в частта с която съдът е
постановил, че вина за дълбоко и непоправимо разстройство на брака
има единствено съпругът, жалбоподателят навежда оплаквания, че съдът неправилно е кредитирал единствено показанията
на синът на страните, в резултат на което е направил погрешни правни изводи.
Твърди, че брачните провинения на ищцата не са изследвани, че спорът не е
изяснен от фактическа страна, че фактите не са пълно и точно установени, а
материалния закон е приложен абсолютно едностранчиво и пристрастно.
Пред настоящата инстанция не са събрани
нови доказателства, поради което съдът
постановява акта си на база събраните такива пред първоинстанционния съд. След преценка им, съдът направи следните правни изводи:
Страните не спорят, че бракът им е
дълбоко и непоправимо разстроен. Спорът пред настоящата инстанция се свежда до това, дали и съпругата има вина за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака.
Съпругът навежда няколко брачни
провинения на съпругата, а именно: злоупотреба с алкохол;
неучастие в издръжката на семейство; липсата на грижа за семейството,
изразяваща се в поддържане на ред и чистота в дома, в гладене, пране;
предизвикване на чести скандали от страна на съпругата, в които последната обиждала
и унижавала съпругът дори и пред детето; поддържане на извънбрачна връзка с
колега 20 години по –млад от нея.
С
оглед установяване на обстоятелствата,
на които се позовават страните са
ангажирани гласни доказателства пред първата инстанция - по един свидетел за двете страни. Въпреки, че в жалбата си П.Т. твърди, че спорът не е
изяснен от фактическа страна и фактите
не са пълно, и точно установени, не е направено искане и не са ангажирани нови
доказателства пред въззивната инстанция.
Показанията на свидетеля на ответната
страна В. Б. /без родство със страните/,
колега на П.Т., посещаващ дома на съпрузите два пъти в месеца, съдът кредитира
като обективни и основани на непосредствени възприятия. Свидетелят сочи,
че не е виждал М. пияна и не е сигурен
дали същата злоупотребява с алкохол.
Чувал е М. да „вряка“, да се заканва и да
повишава тон, но свидетелят сочи, че
тембърът и е такъв. Свидетелят знае, че П.Т. дава пари за издръжката на
семейството си, че е правил ремонт в
дома си, но не сочи, че П. е единственият, който издържа семейството им.
Разпитаният по делото свидетел К. Т.
- сина на страните, по отношение на който жалбоподателят прави
оплаквания, че е пристрастен, също не установява брачни провинения на
съпругата, напротив последният сочи, че е имало период от време, в който майка
му е работила на две места, за да посреща нуждите на семейството; че баща му е този който злоупотребява с
алкохола и това състояние физически е посягал на майка му, обиждал е и я
унижавал пред него; че баща му е харчел парите за себе си; че баща му е купувал храна само за себе си и е държал в
своята стая; че изключително рядко му е
давал джобни пари, а понякога се
случвало да си ги поиска обратно. Когато лаптопа на свидетелят се развалил, последният сочи , че майка му била този, която му дала 180лв за ремонта.
Неучастието на бащата в издръжката на семейството принудило свидетелят от 16
годишен да работи като заготовчик в кухнята, където работи майка му, за да помага
на майка си и да не иска пари от нея за
училище.
С оглед доказателствата по делото
настоящият съдебен състав направи следните
правни изводи:
През
последните години от
брачния живот на страните, отношения им видимо се изострили и влошили. Създала се
една напрегната домашна атмосфера,
провокирана от злоупотребата на алкохол от страна на съпругът, които упражнявал все
по-често психически тормоз над съпругата си, изисквал от нея да се грижи изцяло за идръжката на семейството им, а самият
той харчел парите си за собствените
си нужди и храна. По делото са налице данни и за извършено спрямо ищцата от съпругът и домашно насилие, изразяващо се в психически и физически тормоз. От
друга страна, не се доказаха наведените от ищеца брачни провинения на
съпругата му - напротив установи се, че последната е работила като помощник готвач, дори
е имало период, в който е работила на две места, за да покрие нуждите на
семейството си, грижила се е за дома, за
чистотата и реда, обгрижвала е сина им. Не
се установи М.Т. да е предизвиквала скандали, в които да е обиждала и унижавала съпруга, да е подържала извънбрачна
връзка с по-млад 20 години мъж от нея, не се установи и да се е занемарила в хигиенно отношение, което е дало основание на съпруга да отказва близост със съпругата му.
С оглед така установеното съдът приема, че по един безспорен и категоричен начин е установено, че брачните отношения между
съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени, но вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака
има единствено съпругът,
който с
поведението и негативното си
отношение към съпругата му, с
престиране на недостатъчно грижи за семейството си, е довел
до пълното отчуждение между
съпрузите и до унищожаване на основите върху които е била изградена брачната връзка. Ето защо като е приел, че
вина за разстройството на брака има единствено съпругът, първоинстанционния съд
е постановил правилен и законосъобразен акт, поради което същият в обжалваната
част, следва да бъде потвърден.
Не се установиха от събраните по делото
доказателства наведените в жалбата оплаквания, поради което същата се
явява неоснователна.
С
оглед изхода на спора на въззиваемата страна се дължат разноски, но доколкото
същата не претендира такива, разноски не и се присъждат.
Мотивиран от горното
Пловдивският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260264/ 03.09.2020г
постановено по гр.д.№733/2020г. по описа на ПРС, трети бр.с., Решение
№85 от 15.04.2008г. на ПРС,
трети брачен състав, постановено по гр.д.№1192/2007г., в обжалваната част.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: