РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. Габрово, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на десети февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кремена Големанова
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Гражданско дело №
20214200100150 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно чл.79 във вр. с чл.240 във вр. с чл.86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 18.10.2019г. ищцата предоставила на ответника
сумата от 35000лв., която същият се задължил да върне до 04.11.2020г. Ответникът не
изпълнил задължението си, поради което за ищеца възникнал правен интерес да предяви
настоящия иск. Претендира се да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата сумата от
35000лв. и сумата от 917,29лв. на осн. чл.12 от договора (исковете са предявени
първоначално като частични за сумата от 5250лв. и сумата от 93,33лв., като с протоколно
определение от 18.03.2021г.по гр.д.№21/2021г. на РС Севлиево е допуснато увеличение на
иска, като същият се счита предявен за сумата от 35000лв. и 917,29лв., поради което делото
е прекратено пред районния съд и е изплатено за разглеждане на ОС Габрово), ведно със
законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане. Претендира и за
направените по делото разноски.
Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК. В
последствие ответната страна е депозирала становище, в което е оспорила предявените
искове, твърдейки, че договора за заем не е подписан от ответника, както и че никога не му
била предавана в брой сумата по договора. В последствие преди разглеждане на делото в с.з.
ответната страна на осн. чл.143 ГПК е депозирала становище, в което е заявила, че тъй като
било установено, че подписа в договора е на ответника то прави възражение, че договора за
заем е унищожаем на осн. чл.31, ал.1 ЗЗД, като сключен от дееспособно лице, което при
сключването му не е могло да разбира и/или ръководи действията си. при условията на
евентуалност прави възражение, че договорът е нищожен на осн. чл.26, ал.2 ЗЗД, поради
липса на валидно съгласие от страна на ответника да го сключи. Тъй като ответникът не
помнел да е сключвал такъв договор и да е получавал такива пари, както и поради факта, че
от години бил наркозависим, лекуван без успех,поради което счита, че когато е положил
подписа си в договора не е бил на себе си, не е можел да разбира свойството и знамението
на извършеното и да ръководи постъпките си. единственият му спомен бил, че е подписал
декларация след употреба на заплаха. Моли съда да отхвърли предявените искове и да
присъди направените по делото разноски.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното :
На 18.10.2019г. страните по делото са сключили Договор за заем, по силата на който
1
ищцата предоставила на ответника сумата от 35000лв., които заемателят следвало да върне в
срок до 04.11.2020г. В чл.12 от договора е уговорено, че заемателят дължи неустойка в
размер на 1% от стойността на заетата сума за всеки просрочен ден, но не повече от 15%,
ако не върне сумата съгласно уговореното в договора.
Страните по делото не спорят относно обстоятелството, че ответникът не е поставен
под запрещение, т.е. същият е дееспособен и от години е наркозависим.
На 25.12.2020г. ответникът подписал декларация, в която признал, че е страна по
договора за заем.
Ищцата отправила до ответника предизвестие, в което го поканила в седмодневен
срок от получаване да възстанови заетата сума, както и да й заплати неустойка по договора.
Предизвестието е получено от ответника на 29.12.2020г. , което се установява от
приложеното копие от обратна разписка.
От представеното копие от искова молба вх.№467/22.02.2021г. на РС Севлиево се
установява, че пред РС Севлиево е висящ иск по иск с правно основание чл.56 ЗН с ищец
Р.С. и ответниците М.Г. и М.Г.а за унищожаване в полза на ищеца С. заявените от М.Г.
откази от наследствата на С.М. Г.а и И.Г. Г., вписани в специалния регистър на РС Севлиево
на 09.03.2020г. по ч.гр.д.№303/2020г. По подадената искова молба е образувано гр.д.
№218/2021г. по описа на РС Севлиево.
Ответникът е оспорил подписа си под процесния договор, но в последствие в
депозирано пред съда становище е заявил, че подписа е негов, но не си спомня кога и как го
е положил. Признал е, че е подписал декларация, но я е подписал под натиск. Това е
признание на неизгоден факт за страната, поради което съдът приема за безспорно, че
подписите в процесния договор за заем и под декларация са изпълнени от ответника.
Приложено е копие от разписка, съгласно която ищцата Р.С. е предала в брой на
ответника М.Г. сумата от 35000лв. В с.з. от 02.12.2021г. процесуалният представител на
ответника изрично е заявил, че не оспорва подписа на ответника в разписката, но оспорва
съдържанието й и в частност, че Г. е получил сумата.
Св.И. заявява в показанията си, че М. му бил споделил, преди около година и половина
-две, че е подписал празен лист и не бил предполагал, че от това ще има дело. Според
свидетеля когато ответника му споделил това делата вече били започнали. Според св.И.
ответникът почти никога не е работил и нямал пари, никога не бил разполагал с пари, не
знае да е вземал заеми. И. заявява, че личната карта на Г. била в съжителя на ищцата -С.,
поради което впоследствие ответникът си бил извадил нова лична карта. Това го заел по
обясненията на ответника.
Св.М. установява, че М. му е казал, че е взел пари от Р. и С.(мъжа, с когото живее
ищцата). Парите му трябвали, за да уреди документи със сестра си. През последните 10г. М.
не бил работил, а по цял ден стоял у тях и нищо не правел. От съседи знаел, че ответника
взема наркотици, но не го бил виждал.
От изложеното по-горе съдът приема, че е доказано, че между страните е сключен
договор за заем.
Съдът приема, че заемната сума е предадена реално на заемателя. Това се установява
при съвкупна преценка на от събраните по делото доказателства. Предаването на сумата се
установява от приложените разписка и декларация, за които ответната страна не спори, че
носят подписа на заемателя. Тези писмени доказателства кореспондират с установеното в
показанията на св.М., който заявява, че ответникът му е споделил, че е взел пари от ищцата
и съжителя й. Заявеното от св.И., че М.Г. е подписал празен лист не кореспондира с нито
едно от останалите събрани поделото доказателства, а освен това във връзка с договора за
заем ответника е подписал три документа - договор, разписка и декларация, а свидетеля
заявява, че е подписан само едни празен документ, поради което в тази им част съдът не
кредитира с доверие показанията на И..
Не се събра нито едно доказателство, в подкрепа твърдението на Г., че е подписал
декларацията под натиск. Освен това съдържанието на декларацията кореспондира със
съдържанието на договора и разписката, а за тях няма твърдение, че са подписани под
натиск.
Ответната страна е направила възражение, че договора за заем е унищожаем на осн.
чл.31, ал.1 ЗЗД, като сключен от дееспособно лице, което при сключването му не е могло да
2
разбира и/или ръководи действията си. при условията на евентуалност прави възражение, че
договорът е нищожен на осн. чл.26, ал.2 ЗЗД, поради липса на валидно съгласие от страна на
ответника да го сключи.
Съгласно приетото в Решение №198/10.08.2015г. по гр.д.№5252/2014г. на ІVг.о. и
Решение №156/26.03.2021г. по гр.д.№4622/2019г. на ІVг.о., когато са предявени искове или
реплики за недействителност на сделка, начинът на съединяването не зависи от волята на
лицето, предявило възраженията. Каквато и поредност, и каквото и съотношение да е
посочило лицето, всички искове и реплики(възражения) са предявени в условията
евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание
нито е възможно едновременно тя да е нищожна и да подлежи на унищожение, и наред с
това да съществува някаква форма на относителна или висяща недействителност. Във
всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо основанията на нищожност, подредени
според тежестта на наведения порок: от най-тежкия – противоречие на закона, през по-
леките – липса на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет и
противоречие на морала, до най-лекия, който всъщност не е нищожност – липсата на форма.
Ако съдът приеме, че сделката е валидна (или нищожна поради липса на форма, което по
правната си природа е незавършен фактически състав), той е длъжен след това да разгледа
основанията за унищожаемост, също подредени според тежестта на порока: от най-тежкия –
поради неспазване на режима на настойничеството и попечителството, през по-леките –
поради неспособност да се разбират или ръководят действията, поради заплашване, поради
измама, поради грешка, до най-лекия – поради крайна нужда. Ако съдът приеме, че сделката
не подлежи на унищожение (или нищожна поради липса на форма, което по правната си
природа е незавършен фактически състав), той е длъжен след това да разгледа съответното
наведено основание за недействителност, напр. за извършването й от мним представител
(без или извън надлежно учредената представителна власт). Когато съдът прогласи
нищожността на сделката на едно от сочените от ищеца основания, разгледани в поредност
според тежестта на порока, отпада вътрешно процесуалното условие под което са предявени
останалите евентуално съединени искове, основаващи се на по-леки пороци.
Поради горното въпреки, че ответната страна е навела възражение за унищожаемост
на договора по чл.31, ал.1 ЗЗД и при условията на евентуалност за нищожност, на осн. чл.26,
ал.2 ЗЗД- липса на съгласие съдът ще ги разгледа в обратен ред.
При липсата на съгласие по чл.26, ал.2 ЗЗД външно се обективира воля на страната за
сключване на сделка, но действително лицето няма формирана такава воля, т.е. волята и
манифестираното изявление не съвпадат. По делото не са събрани доказателства, от които
да се установи, че обективираната в съставените от ответника документи във връзка с
договора воля е различна от действителната, поради което съдът намира това възражение за
нищожност на договора за неоснователно.
Основанието за унищожаемост по чл. 31 ЗЗД е налице тогава, когато едната страна
макар и дееспособна, към момента на сключване на атакуваната сделка, не е могла да
разбира или да ръководи действията си. Без значение е продължителността на това
състояние. Определящо е състоянието на лицето към момента на извършване на сделката и
по-специално - дали това състояние е било такова, че да позволи на сключилия сделката - да
действа съзнателно и разумно, така че да може свободно, без външна намеса да формира и
да изрази волята си. Преценката е предоставена на съда. При извършването й - тъй като се
касае за дееспособно лице - съдът е длъжен да съобрази всички съотносими, установени към
релевантния момент обстоятелства, които биха били от значение за формиране на волята за
осъществяване на процесната сделка - възраст, здравословно състояние, начин на живот,
различни зависимости, включително и от трети лица и други (Р№698/12.01.2011г. на ВКС по
гр.д. №14/2010г., IIIг.о., Р№144/14.12.2018г. на ВКС по гр.д. №5100/2017г., IIIг.о.).
Безспорно е, че ответникът е наркозависим и от години прави опити за лечение. Това
се установява от представените по делото медицински документи -етапна епикриза и
удостоверение, както и от показанията на св.И..
По делото е изслушана съдебно-психиатрична експертиза, изготвена от в.л.д-р С.. В
заключението си същата въз основа на събраните данни приема, че през периода
18.10.2019г. Г. страда от психично заболяване - Психимно и поведенческо разстройство в
следствие употреба на опиоиди, травменна болест на мозъка, промяна на личсоттта по
органичен тип. С оглед хроничната употреба на опиоиди и транквилизери не е могъл да
разсъждава трезво. Провежда лечение от 2010г. Бързо настъпила промяна на личността,
3
отдръпнат от обществото, с блуждаещи мисли, затруднена концентрация, хипобуличен и
емоционално хладен, интереси свързани само около набавянето на наркотици и
транквилизери. Това говорело за особена тежест на заболяването, от което следвало, че
освидетелствания в момента на действието не е разбирал свойството и значението и не е
могъл да ръководи действията си. Непрекъснатата употреба на метадон, в комбинация с
психоактивни вещества и транквилизери го правели некритичен и лесно манипулируем. В
обясненията си дадени в с.з. д-р С. установява, че при ответника почти липсвали светли
периоди. Същата е приела, че ответника частично разбира това,у което става около него, но
дори не съзнава това. На въпроса на съда дали ако е получил пари Г. би осъзнал това д-р С.
отговаря ме това зависи от състоянието му. Заявява, че към конкретната дата - 18.10.2019г.
не може съвсем категорично да каже дали ответника е бил в тъмен или в светъл период, но
поради хроничната употреба и органична промяна счита, че не е бил в светъл период. Нямал
точни спомени какво е станало около събитието. В обясненията си д-р С. установява, че
познава ответника като съседско дете, тъй като живеел на съседната улица. Счита, че ако Г.
е получил 35000лв. нямало да осъзнае този факт.
В изготвеното психологично изследване от в.л.Н.Д. е посочено, че предвид хроничния
ход на протичане и настъпилата личностова промяна Г. е в състояние само отчасти
самостоятелно да осъществява своите права и задължения. Недостатъчната му критичност е
предпоставка за повишена внушаемост, изразяваща се в лековерие, наивност, глупави
планове и действия. Същият не може да се ориентира в по-сложна обстановка и да взема
разумни решения, чрез които да защити своите права и интереси. На въпроса на съда дали
ако Г. е получил 35000лв. би могъл да осъзнае този заявява, че освидетелствания би могъл
да разбере какво му дават и че му дават пари, но не би могъл да се ориентира в по-сложна
социална ситуация, свързана с подписване на документи, на договори. Неговата критичност
на мисленето е силно нарушена. Поради хроничната употреба на психоактивни субстанции
при лицето е настъпила психофизическа зависимост, съпътствана от промяна на личността,
органичен тип. Лицето страда от травмена болест на мозъка, следствие преживяна в
миналото черепно-мозъчна травма. Налице били данни за тежки абстинентни кризи с
усложнения, включително коматозни състояния
По делото е изготвена и комплексна -психиатрична и психологична експертиза от
вещите лица д-р М.М., д-р М.П. и психолога М.Д.. според същите лицето страда от
психични и поведенчески разстройства дължащи се на комбинирана употреба на
психоактивни вещества (метадон, амфетамини и транквиланти), синдром на зависимост.
При лицето към момента на подписване на договора през 2019г. и през цялото време на
заболяването му не се установяват данни за психоза и липсват медицински доказателства за
такива. Липсват данни за разстройства на съзнанието и разстройства във възприятията. Не
се установява психотично мотивирано поведение, което да е детерминирано от качествените
промени в мисленето и/или афективната сфера. Вещите лица не са установили маркери за
психотично състояние при употребата на психоактивни вещества, възникнали по време на
или непосредствено след употребата на психоактивно вещество, които обаче не могат да
бъдат обяснени само с остра интоксикация и които не са част от състоянието на
въздържание. Безспорно при Г. е налице промяна на личността- стеснение на интересите,
като цялостното му поведение е подчинени единствено на търсенето на наркотици, налице
била и забележима емоционално-волева промяна, липсвали подтици за социална активност
и ангажираност, налице била недостатъчна критичност и самокритичност, същият бил
наивен, с повишена внушаемост и манипулируемост. До известна степен били нарушени
екзекутивните функции- способността на индивида за планиране на действията, за тестване
на хипотези, организиране и програмиране на действията. От изложеното вещите лица
достигат до извода, че към момента на подписване на договора Г. не се е намирал в
състояние на продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието и е бил в
състояние да разбира свойството и знанието на своите постъпки. Същият обаче не бил
дооценил правните последствия от своите действия, най-вероятно фокусиран от идеята да
получи средства за набавяне на психоактивни вещества за деня. Деформирана била
структурата на волевия акт- изборът на цели бил подчинен на идеята за придобиване на
наркотични вещества, която е доминираща над всички останали избори, скъсен бил
процесът на борба на мотиви и противомотиви, недооценени били последствията от
собствените постъпки, омаловажени били резултатите от действията в дългосрочен план.
Експертите посочват, че само може да се предполага, че към момента на подписване на
договора Г. бил в състояние на абстиненция, за което липсвали преки наблюдения и
категорични медицински доказателства, поради което вещите лица не могат да обсъждат
4
липсата или наличието на волевия критерий за ръководене на постъпките на ответника.
Поради липсата на конкретни и непосредствени наблюдения върху лицето към датата на
подписване на договора изводите на вещите лица били до известна степен хипотетични, но
въпреки това приемат, че базисните психични годности на Г., включително волята не са
били увредени в такава тежка степен и същият разполагал с психичната годност да разбира
свойството и значението на правните действия, които извършва, могъл е да ръководи
действията си и да разбира последиците от тях.
В с.з. от 10.02.2022г. вещите лица излагат мнение, че предвид медицинските данни
относно състоянието на ответника ако същият се е намирал в състояние на абстиненция е
могъл да ръководи действията си. когато едно лице се намира в състояние на абстинентен
глад може да се говори за по-висока манипулируемост, но от данните, с които експертите
разполагат и проведеното интервю с ответника същите считат, че при сключване на
договора за заем той е разбирал какво се случва.
Съдът възприема изцяло заключението на комплексната експертиза изготвена от
вещите лица М., П. и Д., възприема и психологичното изследване на в.л.Д., като счита, че
същите са непротиворечиви, макар и в заключенията си Д. да е изследвал лицето повече в
аспект на неговата дееспособност и способност за преценка на действията и последиците от
тях към момента на изследването, а не към момента на сключване на процесния договор.
Съдът не приема заключението на в.л. С., тъй като предвид заявеното от вещото лице,
че познава ответника, който живеел на съседната улица и обстоятелството, че заключението
й отразява настоящото състояние на Г., но не обосновава и мотивира частта, в която приема,
че към момента на сключване на процесния договор ответникът не е разбирал свойството и
значението на извършеното и не е могъл да ръководи постъпките си, а пренася настоящите
си наблюдения и към този минал момент.
Съдът намира, че останалите събрани по делото доказателства също навеждат на
извода, че Г. и към момента на сключване на договора и към настоящият момент е в
състояние да разбира значението на постъпките и да ги ръководи. Същият е споделил на
св.М. за това, че е взел пари от ищцата и приятеля й, като парите му трябвали за да уреди
отношенията си със сестра си. Около година след датата на договора за заем е подписал
декларация, в която е потвърдил договора и основните му параметри. Всичко това показва,
че ответникът е имал ясно съзнание какъв договор е сключил, какви са неговите условия и
последици, а не както твърди Г., че не е имал спомен какво е подписал и дали е подписвал
договор. В подкрепа извода на съда е и обстоятелството, че на 09.03.2020г., след сключване
на договора за заем, но преди неговия падеж, Г. се е отказал от наследството останало от
неговите родители, което съдът възприема като съзнателно действие, извършено с цел
освобождаване от имущество спрямо което би могло да се насочи изпълнение за събиране
вземането по договора.
По делото не са представени доказателства, от които да се установи, че ответника е
заплатил на ищеца цялата или част от заетата сума, нито в срока по договора, нито до
настоящия момент, поради което същият дължи връщането й, както и обезщетение на осн.
чл.12 от договора. Уговорената неустойка е в размер на 1% на ден от стойността на заемната
сума за всеки просрочен ден, но не повече от 15%. Безспорно към днешна дата забавата
надхвърля 15 дни, поради което дължимата неустойка е в размер на 15% от заемната сума, а
именно 5250лв.
Поради изложеното, съдът намира предявените искове за основателни и доказани за
целите претендирани размери, за които следва да бъдат уважени, както следва : иска за
заплащане на дължимата сума по договора за заем за сумата от 35000лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба -07.01.2021г. до окончателното
изплащане, иска за заплащане на неустойка за целия претендиран размер от 917,29лв. Върху
претендираната неустойка не следва да се присъжда законна лихва, тъй като неустойката е
уговорена като санкция за забавено плащане и присъждането на законна лихва върху нея би
било анатоцизъм, което е недопустимо.
Съобразно направеното искане и степента на уважаване на исковете ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от сумата от 3089,95лв.-разноски по делото.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Д. сумата от 1447,22лв. адвокатски
хонорар по увеличената част от иска, на осн. чл.38 ЗАдв.
Водим от гореизложеното, съдът
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. ИВ. Г., с ЕГН ********** от гр.С., ул.Р.№** да заплати на Р. В. С., с
ЕГН ********** от гр.С., ул.С.№*сумата от 35000лв. (тридесет и пет хиляди лева)-
предоставена по Договор за заем от 18.10.2019г., ведно със законната лихва, считано
от07.01.2021г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА М. ИВ. Г., с ЕГН ********** от гр.С., ул.Р.№** да заплати на Р. В. С., с
ЕГН ********** от гр.С., ул.С.№*сумата от 917,29лв. (деветстотин и седемнадесет лева и
двадесет и девет стотинки)- неустойка по чл.12 от Договор за заем от 18.10.2019г., считано
от датата на падежа -04.11.2020г. до предявяване на иска - 07.01.2021г.
ОСЪЖДА М. ИВ. Г., с ЕГН ********** от гр.С., ул.Р.№** да заплати на Р. В. С., с
ЕГН ********** от гр.С., ул.С.№*сумата от 3089,95лв.(трихиляди осемдесет и девет лева и
деветдесет и пет стотинки)- разноски по делото.
ОСЪЖДА М. ИВ. Г., с ЕГН ********** от гр.С., ул.Р.№** да заплати на адв. М.Д. от
АК Габрово сумата от 1447,22лв.(хиляда четиристотин четиридесет и седем лева и двадесет
и две стотинки)- адвокатско възнаграждение по увеличената част от иска, на осн. чл.38 ЗАдв
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АпС ВТърново в двуседмичен срок от
съобщението до страните.
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
6