за да се произнесе съдът взе предвид следното: Производството е по чл. 389 и сл. ГПК и е образувано по искова молба на Албен Северинов Мирославов от г. Момчилград срещу Лефтер Дамянов Колев от с.г. с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата 200 000 лв. В исковата молба прави искане за допускане обезпечение на иск , чрез налагане на обезпечителни мерки – запор на МПС и забрана за напускане на страната . Твърди, че ще бъде невъзможно и ще се затрудни при осъществяването на правата по решението.Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Окръжния съд намира искането за основателно. Особеното искане за допускане на обезпечение е по висящо дело. Съгласно чл.391,ал.1 от ГПК обезпечение на иск се допуска , когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата при позитивно решение и то ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства, или ако бъде представена гаранция в определен от съда размер, съгласно чл.180 и чл.181 от ЗЗД. Следователно, за да се допусне обезпечение на иск , следва да са налице кумулативно посочените предпоставки. От представените по делото писмени доказателства се установява, че предявеният иск е допустим и вероятно основателен с оглед представеното НОХД № 15/2009 г. по описа на КОС, което е приключило със споразумение относно наказателната отговорност на ответната страна . По делото се установява, че ищецът е наследник на пострадалия при ПТП и наказателната отговорност за ответника е реализирана. Налице е обезпечителна нужда , тъй като за ищеца ще бъде невъзможно и съществува опасност да се затрудни при осъществяването на правата по предявеният иск . А обезпечението на иска брани заплашеното материално право на ищеца и ограничава правата на ответника да се разпорежда с имуществото си. От изложеното следва , че са налице основанията за допускане обезпечение на иск. По отношение на исканата обезпечителна мярка - запор на МПС, собственост на ответника, съдът намира, че същата е подходяща и адекватна на характера на предявеният иск. Исканата мярка - забраната ответника да напуска страната е мярка за процесуална принуда, която осигурява реално участие на обвиняемия в наказателен процес и не е съответна на целите на обезпечението. Обезпечителната мярка ограничава правната сфера на ответника, а мярката за процесуална принуда ограничава правото на обвиняемия от свободно движение извън страната. С оглед на тези обстоятелства съдът следва да остави без уважение искането за налагане на забрана за ответника за напускане на страната като обезпечителна мярка . Ето защо съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата от 200 000 лв. предявен от Албен Северинов Мирославов с ЕГН ********** , чрез адв. Мария Чилова от АК-Кърджали , с адрес за призоваване г. Момчилград, ул.”Гюмюрджинска” № 40а,ет.1 против Лефтер Дамянов Колев с ЕГН ********** с адрес за призоваване г. Момчилград, ул.”Сан-Стефано” 4, вх.А, ет.2,ап.5 , чрез налагане на обезпечителна мярка – запор на лек автомобил марка „Фиат” , модел „Брава” с ДКН № К4661АС , собственост на Лефтер Дамянов Колев с ЕГН **********. Оставя без уважение искането за налагане на забрана за напускане на страната на Лефтер Дамянов Колев от г. Момчилград като обезпечителна мярка. Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок , който за молителя тече от връчването му , а за ответника – от деня, в който му е връчено съобщение за наложената обезпечителна мярка от държавния или частен съдебен изпълнител, като определението, с което е допуснато обезпечение не може да бъде спряно поради обжалването му..
Председател:
|