Р Е Ш Е Н И Е
№ 341 / 10.11.2021
г., гр. Добрич
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Добрич, ІV
състав, в публичното заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
при секретаря МАРИЯ М., като разгледа докладваното
от съдия МИЛЕВА адм. дело № 318/2021 г. на Административен съд
– Добрич, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е второ по ред и е по чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 18в, ал. 2 от Закона
за рибарството и аквакултурите (ЗРА).
Образувано е първоначално
по жалба на И.Ф.Ч. и Н.И.Ч., двамата с постоянен адрес ***, подадена чрез адв. Д. М. - ВАК, срещу Заповед №
РД-359/02.09.2020 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури - Бургас, с която на основание чл. 18в, ал. 2, т. 1 от
ЗРА е прекратено действието на безсрочно разрешително с № 08104674 от
05.10.2009 г. за извършване на стопански риболов в Черно море и река Дунав за
риболовен кораб с външна маркировка КВ5472 с име "Селена", издадено
на И.Ф.Ч.. По време на първото разглеждане на спора, И.Ф.Ч. е
починал и като страни в производтвото от ВАС са коституирани наследниците на
същия: С.Г.Ч., Н.И.Ч. и Д.И.Ч..
Оспорващите излагат съображения
за незаконосъобразност на издадената заповед, поради противоречието й с
материалния закон и процесуалните правила и се иска тя да бъде отменена. В
жалбата се излагат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, които
са възпрепятствали засегнатите от издадената заповед лица да представят
доказателства за причините, поради които не са поискали издаването на
удостоверение по чл. 18е от ЗРА, липсата на което е мотивирало административния
орган да издаде оспорената заповед. Прави се оплакване, че административният
орган е нарушил правата на жалбоподателите, поради неспазване на задължението
си да ги уведоми за откритото производство по реда на чл. 26 от АПК. Моли, се заповедта да бъде отменена и се претендират сторените по делото
съдебно-деловодни разноски.
По делото е представена писмена защита.
Ответникът, изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури - Бургас, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт С.Ж. в молба, в представените писмени бележки и лично в съдебно заседание на първо
място счита за недопустима жалбата, подадена от Н.Ч. и на второ място излага
подробни съображения за неоснователност на жалбата. Моли, за присъждане на
юриск. възнаграждение.
По допустимост на жалбата, подадена от Н.Ч., съдът
намира следното: Видно от представените писмени доказателства пред настоящата
инстанция се установява, че Разрешително за стопански риболов
№8100323Б/11.07.2006 г. е прекратено, тъй като е издадено ново Разрешително за
извършване на стопански риболов с №08103203/07.08.2007 г., заявено от
собственика на кораба И.Ч.. При издаване на новото удостоверение, действието на
старото се прекратява, тъй като съгл. изискванията на чл.17 и сл. от ЗРА за
един и същи кораб не могат да съществуват два актуални документа – безсрочни за
стопански риболов. В последствие през
2009 г. е издадено ново удостоверение на името на И.Ч. №08104674/05.10.2009 г.,
което е й предмет на оспорваната в настоящото производство заповед. С оглед на което титуляр на разрешителното за
стопенски риболов от 2009 г. и предмет на заповеда е И. Ф Ч., поради което и за
Н.И.Ч. в негово лично качество не е налице правен интерес от оспорването на
заповедта, тъй като същата пряко не го засяга. Поради което и в тази си част
жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото
прекратеня спрямо Н.И.Ч.. Производството спрямо него продължава в качеството му
на наследник на И. Ф Ч..
След поотделна и съвкупна
преценка на доказателствата по делото, като съобрази исканията, становищата и
доводите на страните и като се основа на закона, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
От представените с административната преписка доказателства
се установява, че
на 05.10.2009 г. И.Ч. е заплатил такса в размер на 20 лева за издаване на
безсрочно разрешително за стопански риболов, въз основа на която такса е издадено
Разрешително за стопански риболов №08104674/05.10.2009 г. за кораб с външна
маркировка КВ5472, име Селена. На жалбоподателя Ч. е издадено Удостоверение за
право на извършване на стопански риболов в Черно море и река Дунав
№08104674-006/02.10.2014 г., като основанието за издаването му в т.1 е посочен
номера на Разрешително за стопански риболов №08104674/05.10.2009.
По
делото като част от преписката и допълнително са представени Разрешително за
стопански риболов №8100323Б/11.07.2006
г. на името на Н.Ч. и Разрешително за стопански риболов №08103203/07.08.2007 г.,
заявено от собственика на кораба И.Ч..
Изпълнителният
директор на ИАРА, на основание чл. 18в, ал. 2, т. 1 от ЗРА и в изпълнение на
правомощията си по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 8 от Устройствения правилник на ИАРА
е постановил Заповед № РД-359/02.09.2020 г., с която е наредил прекратяване действието на безсрочно
разрешително № 08104674/05.10.2009 г. за извършване
на стопански риболов в Черно море и река Дунав, издадено на риболовен кораб с
външна маркировка КВ5472 и име „Селена“ на основание чл. 18в,
ал. 2, т. 1 от ЗРА поради неиздаване на притежателя на разрешителното на
удостоверение за придобито право за усвояване на ресурс от риба и други водни
организми по чл. 18 е от ЗРА за две поредни години - 2018 г. и 2019 г. В
заповедта е посочено, че притежателят на разрешителното и към момента на
издаване на настоящата заповед не притежава и не е заявил издаване на
удостоверение за придобито право за усвояване на ресурс от риба и други водни
организми по чл. 18 е от ЗРА за 2020 г.
При така установената фактическа обстановкасъдът достига
до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от
легитимирано за това лице с правен интерес от обжалването, същата отговаря на
формалните изисквания за съдържание и реквизити. Оспорената заповед е връчена на
17.09.2020 г., а жалбата е подадена по пощата на 01.10.2020 г., т.е. същата е подадена в срок. Разгледана по същество, същата е
неоснователна.
Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган по
смисъла на чл. 18е, ал. 5 от ЗРА и този въпрос не е спорен между страните.
Нормите на ЗРА не предвиждат специална форма на заповеди
от вида на обжалваната, поради което в случая е приложима общата разпоредба на чл.
59, ал. 2 от АПК, като административният орган е спазил предвидените в нея
условия - тя е издадена в писмена форма и отговаря на изискванията за минимално
необходимо съдържание. В мотивната и в дистозитивната част на заповедта са
изложени фактически и правни основания, които обуславят нейното издаване.
Съдът не установи нарушения на административнопроизводствените
правила, които на самостоятелно основание да обуславят отмяната на процесната
заповед. Действително, административният орган не е уведомил Ч. за началото на производството по реда на чл. 26 от АПК,
но това нарушение в конкретния случай не е съществено по две причини: Ч. не ангажира доказателства, с които да обори
необходимостта от прекратяване на разрешителното и жалбоподателят е упражнил
правото си на защита в пълен обем в настоящото производство. Редът за
извършване на стопански риболов е уреден
в раздел ІІ на глава Трета "Рибарство и аквакултури" в ЗРА. Съгласно
чл. 17, ал. 1 от ЗРА стопански риболов във водите на Черно море и река Дунав се
извършва след издаване на разрешително за стопански риболов и придобиване на
право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми от посочените в
нормата лица. В алинея трета на тази правна норма е посочено, че правото за
усвояване на ресурс от риба и други водни организми е възмездно. Според, ал. 4
придобитото право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми се
удостоверява за съответната календарна година чрез издадено от ИАРА
удостоверение. Разпоредбата на чл. 17а, ал. 4 от ЗРА изрично предвижда, че за
издаване на разрешително за стопански риболов, на специално разрешително за улов
на определен квотиран вид риба и за удостоверение за придобито право за
усвояване на ресурс от риба и други водни организми във водите на Черно море и
река Дунав се заплащат такси по тарифа на Министерския съвет, освен в случаите
на риболов със специализиран уред за стопански риболов по чл. 21, ал. 1. В този
смисъл, законът не предвижда задължение на административния орган за
уведомяване на лицата в тази връзка.
Съдът намира, че оспорения административен акт е
постановен при правилно приложение на материалния закон. Безсрочното разрешително за стопански
риболов с № 08104674/05.10.2009 г. е прекратено на основание чл. 18в, ал. 2, т.
1 от ЗРА поради неиздаване на притежателя на разрешителното на удостоверение за
придобито право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми по чл.
18 е от ЗРА за повече от две поредни години, а именно 2018, 2019 г. Цитираната
в оспорената заповед правна норма на чл. 18в, ал. 2, т. 1 от ЗРА, предвижда, че
изпълнителният директор на ИАРА (или оправомощено от него лице) прекратява със
заповед действието на разрешителното за извършване на стопански риболов с
риболовен кораб, когато две поредни години на притежателя на разрешителното не
е издавано удостоверение по чл. 18е от ЗРА. Жалбоподателя не е подавал
заявление до ИАРА за издаване на удостоверение за посочените години /и по този
факт няма спор/. И към момента на издаване на процесната заповед, същия не
притежава и не е заявявал издаване на удостоверение за 2020 г. Съгласно чл. 15,
ал. 1, т. 3 от Наредба № 8 от 21.11.2019 г. за условията и реда за управление
на риболовния флот на Република България (в сила от 29.11.2019 г.)
жалбоподателя, е длъжен да уведоми ИАРА в 14-дневен срок от спиране
извършването на риболовна дейност за срок, по-дълъг от 3 месеца (поради ремонт,
туристическа дейност и др.), както е и задължен да уведоми ИАРА и при
възобновяване на риболовната дейност. Съгласно чл. 31 от Наредба № 54 от
28.04.2006 г. за водене на регистрите по чл. 16 от Закона за рибарството и
аквакултурите (отм. 29.11.2019 г.) собственикът на риболовен кораб, вписан в
регистъра на риболовните кораби, е длъжен да уведоми ИАРА в 14-дневен срок от
настъпване на спиране извършването на риболовна дейност за срок, по-дълъг от 1
месец (поради ремонт, туристическа дейност и др.), както и когато корабът
започва да извършва риболовна дейност след извършения ремонт. В настоящия
случай 2018, 2019, 2020 г. – до издаване на заповедта, съгласно изискванията и
на двете цитирани наредби, не е подадено такова уведомяване, което да оправдае
жалбоподателя за това, че не си е извадил удостоверение за 2018, 2019 и 2020 г.
и не е извършвал риболовна дейност. В случая жалбоподателя не е подавал
заявление за уведомяване за неизвършване на риболовна дейност и до издаване на
заповедта. Представените от него епикризи и експертни решения, приложени по
делото, до издаване на процесната заповед, не са изпращани и постъпвали в ИАРА,
и административния орган не е бил уведомен по никакъв начин за спиране от
извършване на риболовна дейност от жалбоподателя. Освен това епикризата и
експертното решение са представени за лицето Н.И.Ч., което не е титуляр на
разрешителното за стопански риболов прекратено с процесната заповед.
Жалбоподателя не е представил никакви доказателства, които да докажат по
безспорен начин, че същият е уведомил ИАРА, че риболовен кораб е спрял да
извършва риболовна дейност през 2018, 2019 и 2020 г. до издаване на процесната
заповед.
Безсрочното
разрешително за стопански риболов в Черно море и река Дунав на И. Фич Ч. е
издадено на 05.10.2009 година, като от 02.10.2014 г. е последното удостоверение
за придобито право усвояване на ресурс от риба и други водни организми ( с №
08104674-006, валидно до края на 2014 г.) за риболовен кораб КВ5472. Липсват
данни за 2015, 2016, 2017, 2018, 2019 и 2020 година да са издавани
удостоверения, факт, който не се отрича от жалбоподателя. За жалбоподателя има
нормативно изискване да уведоми ИАРА за всяко спиране на извършване на
риболовна дейност за повече от 1 месец / чл. 31, ал. 1, т. 6 и 7 от Наредба №
54/28.04.2006 за водене на регистрите по чл. 16 от Закона за рибарството и
аквакултурите (отм. 29.11.2020 г)/, и да уведоми ИАРА за всяко спиране на
извършване на риболовна дейност за повече от 3 месеца /чл. 15, ал. 1, т. 3 от
Наредба № 8 от 21.11.2019 г. за условията и реда за управление на риболовния
флот на Република България (в сила от 29.11.2020 г.)/.
Съгласно
чл. 2, ал. 2 от Наредба № 8 от 21.11.2019 г. за условията и реда за управление
на риболовния флот на Република България ИАРА събира, проверява, заверява и
вписва данни за риболовните кораби, плаващи под знамето на Република България,
и тяхната дейност в регистъра на риболовните кораби на Република България.
Съгласно чл. 2, ал. 1 и 2 от Наредба № 54/28.04.2006 за водене на регистрите по
чл. 16 от Закона за рибарството и аквакултурите ИАРА създава и поддържа
информационна система за водене на регистрите (ИСВР). Информационната система
за водене на регистрите е електронна база данни, състояща се от информационни
полета, организирани в масиви, която позволява създаване на съобщения. Тоест
дали риболовният кораб е бил в ремонт през 2018, 2019 или 2020 година, за да
бъде приложена нормата на чл. 18в, ал. 4 от ЗРА, е информация която
административния орган получава от регистрите на риболовните кораби, въз основа
на подадено от собственика на кораба уведомление по сочените по-горе наредби.
При липса на уведомление от страна на собственика за спиране на риболовната
дейност, поради каквато и да е причина - се презумира, че няма основателна
причина за неизвършване на риболовна дейност. Ирелевантни, с оглед естеството
на спора, са причините поради които жалбоподателя не е изпълнил задължението си
и не е уведомил ИАРА за извършвания ремонт на кораба.
Заповедта е издадена в съответствие с целта на закона.
Смисълът на промишления риболов се състои в снабдяване на обществото с
необходимите му риба и рибни ресурси в достатъчни количества, т.е. при
оползотворяване на допустимите квоти. Ежегодното заплащане на таксата за това и
снабдяването с надлежно удостоверение по чл. 18е от ЗРА гарантира и стимулира
практикуването на промишлен риболов, като при бездействие на съответната
риболовна единица за по-продължителен период от време (в случая две поредни
години), законът справедливо предвижда отнемане на разрешителното за промишлен
улов на риба, като освободеният капацитет да остане в полза на държавата с
оглед възлагането му на друг стопански оператор, който активно би развивал тази
дейност.
При проведения контрол за законосъобразност настоящият
съдебен състав достига до извод, че оспорената заповед е издадена от
компетентен орган, в предвидената от закона форма, без съществени нарушения на
административно производствените правила и при правилно приложение на
материалния закон поради което жалбата на наследници на И.Ч. като неоснователна и недоказана следва да се отхвърли.
По делото искане за присъждане на разноски е направено от
двете страни. Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора,
настоящия съдебен състав намира, че в полза на ИАРА следва да се присъди сумата
от 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 78, ал. 8
от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с
чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на
основание чл. 144 от АПК.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Добрич, четвърти състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалбата на Н.И.Ч. *** срещу Заповед №РД-359/02.09.2020 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури – Бургас.
ПРЕКРАТЯВА производството
по делото в тази му част.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Г.Ч., Н.И.Ч. и Д.И.Ч.,*** против Заповед
№РД-359/02.09.2020 г. на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури –
Бургас.
ОСЪЖДА С.Г.Ч. ЕГН **********,
Н.И.Ч. ЕГН ********** и Д.И.Ч. ЕГН **********,*** да заплатят на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението
в частта му на прекратяване на производството подлежи на обжалване в 7-дневен
срок от съобщаването му на страните пред ВАС.
Решението може да се обжалва по касационен ред пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: