№ 304
гр. Варна, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Г. Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Диана Д. Митева
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело №
20223001000419 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Приета е за разглеждане въззивна жалба вх.№ 12201/25.05.22г. ,
предявена от името на Л. А. А., ЕГН ********** и А. А. Т., ЕГН **********,
чрез пълномощник срещу решение № 142 от 15.04.2022г., постановено по
ТД №700/2021г. по описа на ОС-Варна (електронно дело) в частта, с която
са били отхвърлени предявени от тях на осн.чл.432, ал.1 от КЗ срещу ЗД“Бул
Инс“АД частични искове за определяне на справедливо обезщетение за
понесени неимуществени вреди поради смърт на близък родственик,
причинени от застрахован по задължителна застраховка „гражданска
отговорност“ автомобилист за горници над 180 000лв. до размер от 200 000лв.
за майката и над 100 000лв до 200 000лв. за дядото на починалия, ведно със
законната лихва върху главниците. Същото решение е обжалвано и с
въззивна жалба вх.№12781/31.05.2022г. и от пълномощник на
застрахователя, в частта с която претенциите на двамата увредени са уважени
за размерите над 120 000лв за обезщетението на майката и за целия определен
на дядото на починалия размер от 100 000лв и са разпределени разноските.
Приетите за общо разглеждане жалби са подадени в срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК, от надлежно упълномощени процесуални представители на
насрещните страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие
на правен интерес от обжалването на съответната неизгодна за всеки от
въззивниците части от решението и са процесуално допустими. Въззивниците
– ищци са били освободени от внасяне на такси. Застрахователят е внесъл
авансово дължима такса за обжалване на осъдителна част от решението.
1
Всяка от жалбите на въззивниците отговаря на изисквания на чл. 260 и чл. 261
ГПК и е била надлежно администрирана.
В срока по чл. 263 ГПК всяка от страните е упражнила право на отговор
по жалбата на насрещната страна.
Въззивниците Л. А. А. и А. А. Т., чрез адв. Ч. излагат оплаквания за
неправилно приложени законови критерии за определяне на размера на
обезщетенията на родствениците на починало при ПТП дете, като сочат, че не
са отчетени в достатъчна степен както особеностите на интензитета на
семейната връзка между младежа на 16г. с майка му и дядото, заместил с
фактически грижи неизвестния биологичен баща, така и тежките и
непреодолени до момента последици както върху психиката на майката,
която още не можела да повярва, че синът и вече го няма и без медикаменти
не можела да се справи с болезнената мъка и мъчителното изживяване на
прекъсната изключително тясна връзка между дядото и внука му, която
осмисляла живота му. Считат, че не е съобразена и динамиката на
икономическите условия в страната при определяне на конкретния
имуществен еквивалент на понесени вреди според установените в съдебната
практиката размерите на справедливи обезщетения в аналогични случаи.
Насрещната страна оспорва тази жалба, като счита, че няма основание
за определяне на обезщетения в завишени размери, като сочи, че не е била
доказана интензивност на връзка между син и майка, която е живяла в друго
населено място с ново семейство, а отношенията на дядото с внука не
надхвърлят обичайни за този вид родство.
Като въззивник застрахователя ЗД“Бул Инс“АД също излага
оплаквания за неправилно приложени критерии за оценяване на вредите,
понесени от майка на починал при ПТП младеж, довели до необосновано
висок размер на обезщетението, като посочва, че не са били отчетени
достатъчно установените факти, на отсъствието на майката от дома, в който
починалия е живял заедно с дядо си след създаване на новото й семейство,
както и заключението на експерта за постепенно снижаване на интензитета на
психичните страдания в резултат от загубата на първородния й син. Счита за
необоснован и извода за породено право на дядото да бъде компенсиран за
изключителни по своя характер и интензитет страдания, тъй като със
събраните твърде общи свидетелски показания не са били установени нито
привързаност над обичайната за този вид родство, нито необичайно тежка
психическа травма като предпоставки, изведени в задължителната
тълкувателна практика. Напротив, според въззивника експертното
психиатрично заключение потвърждава, че ищецът изживява предпоследна
фаза на обичайно протичаща фаза на преодоляване на траурна тъга.
Отделно този въззивник се оплаква и за допуснати от съда нарушения
при разглеждане на възражението за съпричиняване, като сочи, че
неправилно е игнорирано значението на установената употреба на алкохол от
починало дете, което управлявало блъсната от автомобилиста каруца, а
обстоятелствата по липсата на каквато и да е обезопасителна светлинна
сигнализация по теглено от животинска тяга ППС изобщо не е било обсъдено
в мотивите на първата инстанция. Счита, че и двете обстоятелства
самостоятелно участват като фактори в причиняването на произшествието и
2
следва да бъдат отчетени за допълнително редуциране на справедливи
размери на обезщетение, дължимо от застраховател.
Насрещно, като въззиваеми увредените лица оспорват жалбата на
застрахователя, като от името на Т. пълномощникът обосновава със
събраните гласни доказателства установена изградена с дядото от раждането
на детето връзка, изцяло заместваща липсваща такава с неизвестен за детето
биологичен баща и изключително тежко понасяне на незаместима загуба,
проявяваща се в отказ да се приеме отсъствието на младежа и отпадане на
мотивация за продължаване на живота без него. От името на двамата се
излагат отново доводи за доказано понесени вреди и от двамата роднини,
които следва да бъдат компенсирани поне до предявените частични размери.
Пълномощникът се позовава на събраната автотехническа експертиза, въз
основа на която не може да се установи, че липсата на сигнализация на
каруцата е улеснила сблъсъка, както и на заключението на медика за липса на
алкохолно повлияване на младежа от употребен алкохол. Счита, че при тези
доказателства възражение за съпричиняване не може да бъда уважено.
В пледоариите по съществото на делото преупълномощен адвокат на
въззивниците – ищци поддържа доводите за недостатъчно оценени доказани
значителни по размер вреди, понесени от майка и дядо, чиято връзка с внук е
била идентична с обичайна такава между баща и син, и моли за допълнително
присъждане на горниците до претендираните от двамата увредени
справедливи обезщетения.
Преупълномощеният представител на въззивника застраховател
поддържа в бланкетно становище по съществото на делото с гореизложените
доводи за неоснователност на претенцията на дядото в цялост и за
неоснователно присъдено обезщетение на майката над достатъчен,
евентуално редуциран след отчитане на съпричиняването, размер от
60 000лв.
И двете насрещни страни претендират за определяне на разноски за
настоящата инстанция, като увредените въззивници са посочили конкретно
искане за изплащане на възнаграждение на адвокат, предоставил безплатни
услуги в списък по чл. 80 ГПК (л. 55) и са оспорили претенцията по списъка
за разноски на другата страна(л.48).
За да се произнесе, въззивният съд съобразява следното:
Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите,
възприемани в мотивите към ТРОСГТК по т. д. № 1/2011 г. на ВКС) и
съответства В ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ на предявени като обективно
съединени искове от две увредени от ПТП лица две преки претенции срещу
застрахователя на автомобилиста, причинил неимуществените щети.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с два частични иска на
осн.чл.432, ал.1 от КЗ, за присъждане на части от по 200 000лв от дължимо
застрахователно обезщетение, поискано но неизплатено от ответника като
справедлив еквивалент за причинени неимуществени вреди на обща стойност
от по 250 000лв. по задължителната застраховка „гражданска отговорност“ на
3
автомобилистите, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
дата на увреждането до окончателното изплащане на задължението.
Ползващите се от застраховката родственици на починал участник в
движението А. А. (управляващ каруца) са основали претенциите си на
твърдения за понесени психични страдания от смъртта на син и внук, в
резултат на ПТП, предизвикано на 13.08. 2021г. на път между с. Царевци и с.
Синдел от водача Г. И. Г.ев, застрахован за управление на л.т.а. “Мицубиши
л200“, рег.№ В1406ТА при ответното търговско дружество. Застрахователят е
оспорил в отговора по исковата молба както обстоятелствата, пораждащи
отговорност на застрахования, така и конкретно размера на паричния
еквивалент за понесените болки и страдания от всеки от пострадалите ищци.
Оспорена е отговорността на застрахователя спрямо лице извън
непосредствен семеен кръг на починалия. Изрично е заявено и възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат с поведение на самия пострадал, като
са конкретизирани твърдения за допуснати нарушения от негова страна като
водач, управлявал превозно средство с животинска тяга без съответна
обезопасителна светлинна сигнализация и под въздействие на употребен
алкохол.
Решението, в частта, с която е била присъдена сумата от 60 000лв., като
дължимо обезщетение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
изтичане на срока за произнасяне на застрахователя на 09.10.2021г. до
окончателно изплащане, не е обжалвано, поради което въззивният съд
зачита стабилното вече установяване на основанието за възникване на
покритата от застрахователя гражданска отговорност на застрахования
автомобилист, причинил вредоносно ПТП при управление на т.а. “Мицубиши
л200“, рег.№ В1406ТА. Същевременно не е обжалвано и отхвърлянето на
претенцията за лихва от момента на деликта 13.08.2021г до 08.10.2021г, което
налага и настоящият съд да се ограничи при отчитането на акцесорното
вземане в този период.
Обжалваните части от съдебното решение включват само горница от
компенсация за вреди, понесени от майка при смърт на непълнолетен син и
основанието за ангажиране на отговорност на застрахователя за справедливо
обезщетяване на вреди, понесени от дядото на детето, евентуално основание
за редуцирането на определени обезщетения поради уваженото възражение за
съпричиняване на вредоносното събитие от пострадалия участник в
движението.
Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания,
съобразно чл.269 от ГПК, и представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните в производството намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Безспорни пред Варненския апелативен съд са родствените връзки на
починалия с всяко от претендиращите обезщетение лица: Л. А. е негова
майка, а А. А.- дядо по майчина линия. Не се спори и за поетия от
застрахователя риск по застраховка гражданска отговорност на водача на л.т.а
„Мицубиши“ Л200, с рег. №В1406ТА.
Няма оплаквания по фактите по механизма на вредоносното събитие,
установен от първата инстанция със заключението на автоексперт въз основа
4
на официално удостоверени в протоколи от ПТП, оглед на
местопроизшествие и МПС и фотоалбум следи от движение на двете
превозни средства и техническите им параметри. Няма спор, че ударът е
настъпил на 13.08.2021г. около 20.50ч. на път между с. Царевци и с. Синдел,
като управляван от застрахован водач Г. И. Г.ев л.т.а „Мицубиши“ Л200, с
рег. №В1406ТА застига със скорост около 77 км/ч и удря с предната си част,
задна лява част на каруцата, управлявана със скорост около 18км/ч. от А. ЛИ.
А.(тогава на 17 години) в дясна част от пътното платно. След началния удар,
автомобилът продължава движението си напред и в дясно и се преобръща в
тревна площ извън платното, а каруцата е била избутана при удара напред и в
дясно в посока на предходното си движение, като фрагменти от нея са
започнали да се отделят при удара и откъсването на задното ляво колело. При
това движение на тялото на пострадалия водач са причинени удари както в
елементи от набора на каруцата, така и в предната дясна част на
автомобила(където е открита следа) и тези удари са увредили организма на
младежа по начин, несъвместим с живота(тежка черепно – мозъчна травма и
дихателна недостатъчност от вдишваната кръв в трахея, бронхи и бели
дробове).
Няма спор по категорично установените от назначените вещи лица
обстоятелства относно поведението на младежа – той е управлявал каруца, по
която не са били поставени светлинни сигнализации в най-дясна част от
платното по прав и без неравности пътен участък и макар в кръвта му да е
установена следа от употребен алкохол, количеството от 0.27промила не се
отразило физиологично на реакциите му. Същевременно, водачът на
лекотоварния автомобил е имал възможност да възприеме каруцата дори и
без обезопазителна сигнализация, тъй като тя несъмнено е попаднала в
осветена от фарове на къси светлини зона от 70 м. и водачът е можел да
избегне опасността с адекватна маневра за разминаване с достатъчна
дистанция, като временно навлезе в насрещната лента, за което са били
необходими само 53 м. от възможно най-късното възприемане на опасността.
Изводът на в.л. Михайлов е убедително обоснован с отчитане на действие на
физични закони по фиксирани следи в официални удостоверителни
документи(огледен протокол и фотоалбум), съставени в хода на приключило
разследване на авто инцидента. В заключението е обсъден именно
неблагоприятен за починалия младеж вариант на ползване на необозначено
ППС, при който въпреки значителното скъсяване на опасната зона(300м при
налични светлини или светоотразители) все пак каруцата не попада в нея и е
станала видима за виновния водач от разС.ие, достатъчно за безопасна
маневра.
Сама по себе си употребата на алкохол не би могла да се отчита като
фактор при причиняване на ПТП, ако концентрацията му в кръвта на
пострадалия не е намерила и израз в конкретно поведение, увеличаващо риска
от увреждане на пътя. Експертът медик обаче не установява физиологични
причини за алкохолно повлияване на реакциите или възприятията на водача
на каруцата. Доказателства за такова отражение на количеството установен
алкохол върху организъм на юноша не са събрани. Напротив, фиксираните на
място следи от движението на каруцата сочат, че управляващият я младеж е
поддържал равномерна скорост и праволинейно движение в най- дясна част
5
от платното и няма данни за внезапна и неочаквана реакция от негова страна
на приближаващ се зад гърба му автомобил. Това поведение е изцяло
адекватно(а не резултат от употребен алкохол) и само по себе си нито създава
опасност, нито повишава риска от настъпилия сблъсък.
Макар и да е спорна правната интерпретация на насрещните обжалващи
страни относно обстоятелствата, които имат значение за критериите за
определяне на неимуществени вреди по справедливост и в двете въззивни
жалби насрещните страни се позовават на установените с гласни показания
факти на вредоносни последици. Въззивният съд констатира, че свидетелите
С. и Р. излагат преки впечатления от отношенията в семейния кръг на
младежа, като съседи от селото и близки познати на въззивника А. Т..
Двамата свидетели описват убедително създалата се общност на
домакинството на майката Л. и нейния баща, когато след пребиваване в
чужбина се върнала бременна в дома си в с. Синдел при родителите си и
родила детето А., когото наричали „Еврото“. И двамата свидетели сочат, че
детето израснало без да познава биологичния си баща, св. С. заявява, че
детето се обръщало към него с „тате“, а според св. Р. дядото „го имал като
син“. Именно дядото А. водел внука си на училище, купувал му сладки,
дрехи, а като поотраснал младежът помагал на дядо си в работата.
Свидетелите описват, че след като майката Л. се омъжила и се преместила в с.
Султанци, внукът останал в къщата на дядо си и баба си и живял в своята стая
там, като продължил да общува и с майка си и сестричката, родена в новото
семейство, често ги посещавал и помагал в новия дом за последните 4-5
години, докато майка му не се върнала в с. Синдел с дъщеря си, след като
мъжа й починал. Тези данни съответстват на удостоверените родствени
връзки на ищцата А. с друго дете, родено през 2017г с бащино и фамилно име,
различни от тези на сина й А.. И двамата свидетели описват рязка промяна на
поведението на семейството след смъртта на младежа. Св.Р., който поддържа
чести контакти със семейството, посочва, че въззивниците поС.но тъгуват и
посещават гроба на починалия и мястото на инцидента. Св. С., който
признава, че научил за смъртта на детето по време на свое дълго отсъствие
(до януари 2021 бил задържан) след като се завърнал се впечатлил от
нежеланието за общуване и тъгата, обхванала семейството, заместила
обичайното за тях веселие и общителност. Именно този свидетел описва
необичайното поведение на въззивника Т., който споделил, че пратил
починалия младеж да донесе с коня сено и още го чака да се върне. Същия
свидетел описва и тъгата на близките, споделена при посещението му в дома
на пострадалите, където бил поканен на гости и след разговорите и спомените
за малкия „Евро“ му показали стаята на починалия, където стояли негови
снимки и вещите му.
В първата инстанция са събрани и заключенията на назначения
психиатър, който е оценил психичното съС.ие след освидетелстване на
увредените лица с лични интервюта и е констатирал достатъчно обективни
данни за преживяна остра стресова реакция на травмиращата внезапна загуба
на близък(продължила до едно денонощие) и последваща траурна реакция,
която преминава през типични етапи на преработване на стреса и се развива с
постепенно отшумяващи промени в емоционална, когнитивна и поведенческа
сфера, включително прояви на тъга и смущения в съня. Според експерта,
6
няма необичайни за такъв вид преживяване последици, като динамиката в
емоционалните реакции и на двамата увредени се движи в обичайни времеви
параметри, като понастоящем е сведена до тъга при спомена за загубата и
няма пречки за пълно преработване на началната травма без
психопатологични усложнения.
При така установените факти въззивният съд намира за неоснователни
оплакванията в жалбите на насрещните страни по отношение на
претенцията на въззивницата Л. А..
Анализът на автоексперта категорично изключва значението и на двата
аспекта от поведението на водача на каруцата, като елементи от причинно-
следствената верига, чието начало е поставено с неправомерната маневра на
застрахования водач. Не е достатъчно пострадалия да е допуснал нарушения,
които увеличават опасността от ПТП. За да се отчете негов принос е
необходимо в конкретния случай на настъпилото увреждане да е реализиран
именно този увеличен риск. Намаляване на обезщетението за вреди на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични
доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък
обем(Решение № 60129 от 28.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 1992/2020 г., I т. о.,
ТК, Решение № 60168 от 10.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 2082/2020 г., II т. о.,
ТК). Макар да е управлявана от употребил алкохол младеж и да не е била
обозначена светлинно, каруцата се е движила по обичаен начин във видима
част от пътя, като не е била избегната не защото е възприета късно, а само
защото застрахования не е преценил достатъчно нужната дистанция за
разминаване. Затова и нарушенията, допуснати от пострадалия са без
значение и няма основание да се отчита каквато и да е степен на
съпричиняване.
При това положение значение за размера на справедливото
обезщетение, гарантирано в чл. 493а ал. 3 и 4 КЗ, вр. чл. 51 ал.1 и чл. 52 ЗЗД
на увредените лица за безспорно понесените страдания на майка, лишена от
общуването с починалия син следва да се определи по критерии за оценка на
неимуществени вреди, така както са установени в задължително тълкуване(т.
2 от ППВС № 4 /25.05.1961 г.), изцяло приложимо и при действаща уредба на
отговорността на автомобилисти, покривана при задължителна застраховка. В
съдебната практика за оценяване на конкретни обективни измерения на иначе
абстрактното понятие за справедливост се преценяват фактическата близост в
изградената между родител и дете емоционална връзка, възрастта на
родителя, внезапно загубил най-близък по-степен низходящ,
продължителността на съществувалото до момента общуване с детето и
възможностите за компенсиране на липсата му в бъдеще, интензитета и
продължителността на последиците от изживяното страдание в психо-
емоционалната сфера на родителя (Решение № 139 от 14.01.2020 г. на ВКС по
т. д. № 2135/2018 г., I т. о., ТК). Като допълнителен критерий за фиксиране на
паричен израз на справедливата компенсация се отчитат и икономическите
фактори като конкретния стандарт на живот в страната, една от проявните
форми на която са и нормативно определените лимити за отговорността на
застрахователя, независимо че те сами по себе си не са пряк израз на
принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД и казуалната практика
на съдилищата за аналогични случаи(Решение № 9 от 4.02.2022 г. на ВКС по
7
т. д. № 185/2021 г., II т. о., ТК; Решение № 103 от 9.11.2020 г. на ВКС по т. д.
№ 2546/2019 г., II т. о., ТК; Решение № 60063 от 4.06.2021 г. на ВКС по т. д.
№ 670/2020 г., II т. о., ТК).
Въззивният съд отчита, че със събраните гласни доказателства е
установено общуване типично за съдържание на връзка родител с отраснал
младеж, която в началото на отглеждането на детето от майката като
единствен известен родител е било пълноценно, поС.но и всестранно, макар и
подпомогнато от дядото и бабата, които приели младата майка с детето в
своето домакинство след връщането й от чужбина и живеели заедно до
отделянето й в ново домакинство след създадена нова семейна общност. Няма
обаче доказани данни, че преместването на въззивницата в друго населено
място и раждането на друго дете в новото семейство е прекъснало тези вече
стабилни и здрави връзки между майката и поотрасналия син(разликата
между децата е 13 години), който останал да живее в дома на дядо си, където
имал своя самостоятелна стая. Свидетелите потвърждават, че синът често
общувал с майка си и малката си сестричка и помагал в домакинството им, а
след като новия й мъж починал и тя се върнала в дома на родителите си и
семействата отново заживели като едно общо домакинство. Съдът приема, че
в тази житейска ситуация връзката между майката и сина е формирана по
типичен за най- близки роднини начин и загубата й е осезаема съществено за
преживелия родител. Оплакването на въззивника застраховател за
„разкъсване“ на връзката поради отсъствие на майката от дома не се подкрепя
от доказаните факти. Само по себе си обстоятелството на обитаването на
различните жилища за около 4-5 години следва да бъде отчетено като
временно ограничаване на фактическата възможност за прояви на ежедневна
привързаност, но след овдовяването на майката до момента на смъртта,
общуването им отново демонстрира пълноценна по съдържание взаимна
грижа и съществуваща между вече 17 годишен син и майка връзка, основана
на доверие и обич, така че пострадалата във всеки един момент да е могла да
разчита на материалната, морална и емоционална подкрепа на своя низходящ.
Към този момент младежът вече е започнал да демонстрира загриженост и
ангажиране с бита на своята майка и малката си сестричка и ищцата е можела
да разчитала преимуществено на неговата емоционална, морална и
материална подкрепа и в бъдеще, поне докато в хода на естественото
развитие на такава връзка настъпи и постепенно отделяне на сина в собствено
семейство и трансформиране на отношенията му с майка му като такова в по-
широк роднински кръг.
Въззивният съд отчита и показанията на свидетелите относно
отражението на загубата на това общуване и в поведението на майката като
типични прояви на скръб от загубен най-близък низходящ. Няма
доказателства обаче за прояви на необичайно тежко преживяване на тъгата,
която да е нанесла трайни негативни последици в психиката на увредената.
Съхраняване на спомена за починалия със запазване на вещите и снимките
му, проявите на траурната тъга, споделяни извън тесния семеен кръг са
естествен израз на констатираните от експерта фази на нормално
преодоляване на първоначален остър стрес от неочаквана загуба на дете, без
да са установени обективни пречки за пълното преработване на травмата с
обичайна продължителност на страданието. Оплакванията на въззивницата за
8
пренебрегване на по-тежки по интензивност последици(представа, че сина е
още жив, трайна загуба на сън, наложила прием на медикаменти) не са
основателни, тъй като не се базират на факти, възприети от свидетелите, а на
описания на самата увредена в интервюто пред експерта, които обаче не
представляват самостоятелно доказателствено средство и са окачествени от
вещото лице като симптоми на обичайна траурна тъга.
При това положение въззивният съд намира за справедлив размер,
който е съответен на скръбта от загубена типична връзка между майка и
младеж и приема, че обезщетение от 180 000лв. е достатъчно да овъзмезди
увредената въззивница. Такъв размер е бил определен при значително по-
тежък случай на загуба едновременно на дете и нероден внук като съответен
на икономически условия през 2014г (Решение № 64 от 8.08.2022 г. на ВКС
по т. д. № 645/2021 г., II т. о., ТК), а дори по-нисък размер е възприет за
типичен случай на загубен син през 2017г. (Решение № 41 от 21.07.2022 г. на
ВКС по т. д. № 350/2021 г., II т. о., ТК). Този размер е съответен на
повишените лимити на отговорност на застрахователите с изменението на чл.
492 КЗ през 2018г., като израз на динамиката на икономическите процеси в
страната, според утвърдената практика съобразена от въззивната инстанция
(напр. решение № 233/20.12.2016 г. по т. д. № 3586/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о.,
решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение
№ 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
157/28.10.2014 г. по т. д. № 3040/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
124/14.07.2016 г. по т. д. № 2056/2015 г. на ВКС, ТК, І т. о. и др. ).
Посочените от въззивницата други случаи на определени обезщетения
над 200 000лв не са аналогични на настоящия казус, доколкото се свързват
или със значими като интензитет психически травми(Решение № 81 от
14.06.2016 г. на ВКС по т. д. № 1529/2015 г., II т. о., ТК) или със установени
разлики в социално положение на увредените лица, предпоставящо и
повишен жизнен стандарт (Решение № 141 от 30.11.2017 г. на ВКС по гр. д.
№ 60360/2016 г., I г. о., ГК, Решение № 215 от 3.02.2017 г. на ВКС по т. д. №
2908/2015 г., I т. о., ТК, Решение № 193 от 06.12.2017 г. на ВКС по гр.д. №
60137/2016, 4 г.о.). По настоящото дело обаче, самата ищца е декларирала, че
е неграмотна, безработна и безимотна и доходите на семейството се
изчерпват само със семейните помощи за отглеждане на дете, при което не
може да се оправдае и имуществен еквивалент към горната граница на
обезщетения за този вид вреди. Напротив размерът от 180 000лв, е сравним с
близо 60 годишен доход на това домакинство (при отчитане на обичайните за
него доходи от около 3000лв годишно), и търсения от ищцата завишен размер
би надхвърлил компенсационната си характеристика. Справедливостта не
допуска застрахователното плащане да се превръща от средство, заместващо
загуба в средство за извличане на неоправдано обогатяване и промяна в
социалното положение и стандарта на живот на обезщетената(ППВС № 4/68
г.)
Крайният извод за основателност на претенцията на увредената Л. А. до
размер от 180 000лв изцяло съвпада и с преценката на първата инстанция за
справедлив размер на обезщетение за понесени от нея като майка вреди от
смъртта на сина й, причинена от застрахован при ответника водач. Няма
оплаквания срещу присъждането и на обусловеното от дължимостта на тази
9
главница акцесорно вземане за лихви, присъдени от изтичане на срок за
произнасяне на застрахователя. Обжалваните части от решението по този иск
следва да бъде потвърдено.
Оплакванията по претенцията на увредения А. Т. обаче, съдът намира
за основателни по следните съображения:
Анализът на ангажираните от тази страна доказателства не дава
основание за преценка за създадени отношения на такава изключително
близка привързаност между загиналия внук и неговия дядо, че тя да е
заместила изцяло отношенията на възрастния мъж със собствените му деца.
За да бъде връзката окачествена като изключителна за обичайна семейна
среда, следва да са установени не просто близки отношения на ежедневна
взаимопомощ в бита на семействата на баба и дядо и това на единствения
родител на детето(която е типична за традиционното българско семейство с
преки низходящи и възходящи), а конкретни житейски обстоятелства, които
да предпоставят създаване на връзка между дядото и внука, която да
изключва отношения с други, по-близки от внука роднини(Решение № 33 от
12.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 377/2021 г., I т. о., ТК). Такива
характеристики не се установяват, тъй като дори и починалия А. да е бил
предпочитан измежду другите внуци(тъй като носи името на дядото и е
израснал в дома му), няма данни той да е бил приет в семейството на
възрастните възходящи по начин, който да изключва отношенията им със
собствената им дъщеря(самотната майка) и другите техни деца.
Единственият свидетел, който категорично посочва, че вербално детето се е
отнасяло към дядо си като с баща, е св. С., в чийто показания съдът
констатира явно противоречие, което поражда съмнение в достоверността на
изложените от него факти. Свидетелят категорично заявява, че изтърпявал
наказание до 04.01.2021г и именно в затвора научил за смъртта на детето, но
това събитие е настъпило едва на 13.08.2021г. Другият свидетел посочва
само, че детето е „възприемало за баща дядо си и баба си“, а дядото го „имал
като син“. Само тези факти не могат да се окачествят като извънредни и
нетипично сложили се обстоятелства в житейски план, които да са отчуждили
детето от единствено познатия му родител, за да се появи онази празнота,
която да бъде запълнена по изключение от друг родственик. Напротив,
описаното от свидетелите поведение сочи на взаимно подпомагане на
самотната майка от родителите й в началния момент на завръщането й
бременна от чужбина и допълване на нужното за детето възпитание с мъжки
пример от страна нейния баща. Съвместното съжителство на двете семейства
предполага отделяне на пълноценно време и внимание, общ бит и грижа за
прехраната и съвместни забавления на дядото и внука, но те не могат
придадат на близостта в отношенията им степен на изключителност, за да
окачествят така създадените отношения като извънредни. Житейската
ситуация, очертана по делото, е типична, с оглед общоприетите традиционни
норми за отношенията между прародители-внук, дете на самотна майка
живеещи в общ дом - подпомагане на възпитание и отглеждане от най-ранна
детска възраст и съпътстващо емоционално привързване. Общуването от този
вид не е заместващо, а подпомагащо и произтича от съхранена и доразвита
връзка със фактически затруднения родител на детето, прераснала в
нравствен дълг за допълването на функциите му с пълноценна подкрепа и
10
обич към низходящите му. Няма данни за промяна на тази връзка и по
времето на раздялата на майката и сина, който останал да живее при дядо си,
но без да прекъсна интензивното общуване със майката и новото й семейство.
Съдът приема, че връзката между починалия младеж и неговия дядо
съответства на типична емоционална близост, доверие и взаимна
привързаност към роднини, съществуващи в рамките на обща емоционална
среда на родствени връзки по-широк семеен кръг. Не е налице
изключителност на случая при който преките фактически връзки е следвало
да се изградят така, че да изключват съхраняване и на типични отношенията
на пряко родство между дядото и майката Л.. Дори и детето да е възприемало
отношенията с дядото като компенсиращи липсващо общуване с възрастен
мъж, не се установява дядото да е общувал с него и с майка му като със свои
деца. Напротив, фигурата на майката като пряк възходящ несъмнено е
присъствала в семейната среда, дори и след като тя е встъпила в нов семеен
кръг, а въззивника А. и съпругата му са продължили да общуват с младежа
като са съхранили връзките в по-широкия кръг на подпомагаща грижа,
типична за баба и дядо.
Дори и да се признае, че липсата на естествена привързаност към
биологичен баща, когото детето не познава от раждането си, е предпоставка
за изграждане на по-тясна от обичайната връзка между дядото и внука, съдът
намира, че не се установява изключителен характер на понесените негативни
последици от нейното разрушаване. Свидетелят Р. посочва най-общо прояви
на изживяна траурна тъга, която е напълно естествена за възрастен човек,
загубил внука си. Само св. С. описва конкретно събитие, при което
увреденият А. е споделил, че очаква починалия вече младеж да се върне от
работа.Това поведение обаче е възприето от свидетеля едва в хода на
процеса(два, три дни преди разпита му пред съда) и то по повод на специално
отправена покана за гостуване в дома на ищците. Именно в показанията на
този свидетел съдът констатира и фактическите противоречия и затова
намира, че не са убедително депозирани.
Същевременно описаните от свидетеля преживявания са били и
интерпретирани по сведенията на самия увреден в интервюто пред експерта-
психиатър, като типични прояви на справяне с психо-травматично събитие,
които не представляват изключителен случай, а са симптоми на обичайна
траурна тъга при внезапна загуба на внук, преодолима в рамките на
характерни етапи на реакция на острия стрес.
При тези изводи въззивният съд не може да приеме за доказано правото
на това увредено лице да ангажира отговорност на застрахователя, по
следните правни съображения: На първо място, нормативната уредба,
уреждаща отговорност на застрахователя за покритие на риска „гражданска
отговорност” следва да се прилага в съответствие с общо европейски
стандарт. Според пар.7 КЗ с този закон се прилага Директива 2009/103/ЕО
относно застраховката "Гражданска отговорност" и по-специално:
изискванията за гарантиране на правата на пострадалите в равна степен в
различните държави членки чрез уредба на минимални суми на
застрахователно покритие за пострадал или претенция, така че да бъдат
покривани напълно и справедливо всички пострадали, получили много
сериозни телесни увреждания, като същевременно се вземе предвид ниският
11
брой произшествия с няколко пострадали и малкото произшествия с няколко
пострадали, получили много сериозни увреждания в рамките на едно и също
произшествие(пар. 12 от преамбюл); относителна самостоятелност на
уредбата на отговорността на застрахователите, която следва да се
хармонизира на Европейско ниво от принципната уредба на гражданската
отговорност, установена независимо във всяка от държавите членки на
национално ниво(пар. 22 от преамбюла). Тези най-общи достижения на
гаранциите на правата на лицата, ползващи от задължителна застраховка на
територията на ЕС са допълнително пояснени с тълкуване на Директивите в
тази област, дадено с решението по Дело C‑277/12 на СЕС. Съдът е подчертал
категорично, че държавите членки по принцип остават свободни да определят
в рамките на режима на гражданска отговорност подлежащите на поправяне
вреди, причинени от моторни превозни средства, обхвата на обезщетението за
тези вреди и лицата, които имат право на такова обезщетение, но са длъжни
да гарантират, че обезщетението, което съгласно тяхната национална правна
уредба на гражданската отговорност се дължи за неимуществените вреди,
претърпени от близките членове на семейството на жертвите на
пътнотранспортни произшествия, се покрива от задължителната застраховка
до въведените лимитни суми, посочени в член 1, параграф 2 от Втора
директива 84/5 (респ. чл.492 КЗ). Затова и обвързващото националните
юрисдикции тълкуване на общоевропейския стандарт изключва прилагане на
национална уредба, която гарантира фиксирани обезщетения за презумптивни
вреди на пострадали роднини при смърт на близки членове на семейството.
Въззивният съд възприема това тълкуване и прилага като норми,
определящи застрахователното правоотношение по задължителната
застраховка националните правила по чл. 493а ал. 3 и 4 КЗ, вр. чл. 51 ал.1 и
чл. 52 ЗЗД, очертаващи граници на поетия за сметка на делинквент риск за
пораждане на отговорност за непозволени увреждания до справедлив доказан
за всеки индивидуален случай еквивалент на пряко и непосредствено засягане
на неимуществена сфера на родственици, понесли предвидими и
непредвидими страдания поради внезапно загубена емоционална връзка с
близък човек. Точното съдържание на националната ни уредба е
интерпретирано в задължително тълкуване с ТРОСНГТК№ 1/2016 г., което е
основано на европейските стандарти и затова е изцяло приложимо и за
застраховки, договорени и при действие на КЗ(Решение № 60131 от
13.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 1700/2020 г., II т. о., ТК). Обезщетяването на
неимуществените вреди понесени от роднини поради загуба на член от по-
широк семеен кръг е обусловено от наличие на изключителен случай на
заместване на липсваща по-близка връзка с починалия. Само в този случай
може да се обоснове справедливо увеличаване на предвидимия от
застрахователя обем на отговорност, поет при отчитане на обичайния
непосредствен тесен семеен кръг на низходящи и възходящи. Макар и да е
алеаторно, задължението на застрахователя следва да бъде поне до известна
степен предвидимо, поне що се отнася до задължително покритие, поето
срещу унифицирано в значителна степен плащане от всички лица, служещи
си с общоопасните пътни превозни средства. Затова няма да е съответно на
принципа на справедливостта и добросъвестността на насрещните страни по
задължително застрахователно правоотношение (към които се причисляват и
12
ползващите се от застраховката увредени лица), ако се изисква от
застрахователите да покрият без ограничение всички негативни последици от
вредоносно поведение на участници в ПТП. За да е обществено оправдано
задължителното застраховане, е необходимо отговорността, покрита от
застрахователя да бъде съобразена не с всички, а само с обществено
значимите социални последици от засягането на една семейна общност при
отчитане на конкретни национални особености и традиции на държавите
членки. Затова и не е адекватно поставянето както на фиксирани нормативно
критерии за очертаването на кръга от пострадалите, така и на обема на
компенсацията за неимуществените им вреди, но справедливостта налага
доказване на изключителния случай на увреждането (Решение № 92 от
17.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 1275/2019 г., II т. о.,Решение № 60070 от
29.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 904/2020 г., I т. о., ТК). Такива са
неимуществените вреди от причинена смърт на близки, извън предвидимия
семеен кръг (ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/ 24.11.1969 г.) ако се
установят допълнителните предпоставки: създадена особено близка
„заместваща“ връзка между починалия и претендиращия обезщетението,
както и интензитет и времетраене на страданието, надхвърлящи нормално
присъщи за съответната загуба(Решение № 60131 от 13.12.2021 г. на ВКС по
т. д. № 1700/2020 г., II т. о., ТК, решение № 310 от 6.02.2019 г. на ВКС по т. д.
№ 2429/2017 г., II т. о., ТК, решение № 17/16.03.2021 г. по т. д. № 291/2020 г.
на ІІ т. о. на ВКС). В случая обаче двете допълнителни предпоставки не са
категорично доказани и затова не е възникнала и отговорност на
застрахователя да покрие и вредите, които несъмнено дядото на починалия
младеж е претърпял. При това положение съдът намира, че не е възникнало
субективното право на увреденото лице за получи застрахователно
обезщетение по задължителната застраховка и претенцията на този ищец е
изцяло неоснователна. Обжалваната част от решение в противен смисъл
следва да се отмени, а отхвърлителната част да се потвърди.
Промяната на резултата от делото налага ревизиране и на
разпределението на отговорността за разноски в първата инстанция.
Въззивният съд констатира, че са авансирани разноски за събиране на
доказателствата, като от тях само половината от възнаграждението на вещото
лице – психиатър са ангажирани по отхвърлената претенция и не следва са
бъдат възлагани на ответника. Съразмерни на основателния иск по
претенцията на майката са разходите от 540 лв. и държавната такса от само
7 200лв. Само до тези размери разноските следва да се възстановят в бюджета
на съда. В първата инстанция съдът е определил и дължимото
възнаграждение в полза на адвокат, представлявал безплатно и двамата ищци.
За сумата от 2765лв, съответна на защита по неоснователния иск на Т.
присъждането на хонорар следва да се отмени. Възложените на ищците
разходи, направени от ответника също следва да се ревизират, но само по
отношение на Т., който следва да понесе тежестта на разноските, направени
по неоснователния иск в цялост, като определените вече 4010лв се завишат до
7900лв, удостоверени като изплатен в брой хонорар от застрахователя.
Съразмерно на обжалвания интерес следва да се разпределят и
разноските, направени за защита пред настоящата инстанция.
Въззивникът застраховател има право на разноски, направени за защита
13
по своята основателна жалба до размера от обжалваем интерес от 100 000лв
по иска на А. Т. и неоснователната жалба на този ищец за горница в същия
размер. Освен таксата за обжалване, внесена в размер от 2000лв,
застрахователят е заплатил на адвоката си хонорар от 4320лв, уговорен
наред с възнаграждение в същия размер и за защита срещу неоснователната
жалбата на този ищец. Размерите са оспорени като прекомерни, и съдът
констатира, че възражението е основателно, тъй като сбора от двата
уговорени хонорара надхвърля значително минимално адвокатско
възнаграждение, допълнено с начислен ДДС до 6636лв., определен по реда
на чл. 7 ал.2 и пар. 2а НМРАВ за сборния интерес от 200 000лв.
Същевременно защитата срещу неоснователната жалба на А. Т. не се
различава от тази по обжалваната осъдителна част и затова самостоятелно
допълнително възлагане на разноски по нея не е оправдано. Съдът намира, че
следва да редуцира дължимите разноски от А. Т. до един общ размер от
6636лв., и след добавяне и на внесената такса, определя сума от 8636 лв, с
която се компенисират разходите в цялост по тази претенция за настоящата
инстанция.
Жалбите и на двете насрещни страни по претенцията на Л. А. са
неоснователни, съответно всяка от страните следва да компенсира
насрещната за направените разходи, съответно на обжалваемия интерес.
Застрахователят е заплатил уговорен хонорар от хонорар от 1440лв за
обжалваем интерес от 20 000лв, който не надхвърля съществено минимума и
следва са се присъди в цялост. Увреденото лице е договорило безплатна
правна услуга за защита срещу обжалваем интерес от 60 000лв, за чието
предоставяне се дължи минимален хонорар от 2330лв. До този размер следва
да се присъди дължим хонорар за защита настоящата инстанция на адв. Т.,
извършила защитата по неоснователна жалба, на осн. чл. 38 ал.1 т.2 ЗАдв.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 271 ГПК, съставът на
Варненски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 142 от 15.04.2022г., постановено по ТД
№700/2021г. по описа на ОС-Варна (електронно дело 20213100900700) в
частта, с която e уважен иск на увредено лице А. А. Т. за присъждане на
справедливо обезщетение за понесени неимуществени вреди поради смърт на
внук, причинени на дядо от застрахован по задължителна застраховка
„гражданска отговорност“ автомобилист в размер на 100 000лв и са
присъдени дължими от БУЛ ИНС АД разноски в полза на бюджета на
съда над 7740лв до 11940лв и в полза на адв. Т. в размер на 2765лв, като
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявен от А. А. Т., ЕГН **********, с адрес с. Синдел,
общ. Аврен, обл. Варна, ул. „Дъбрава“№6 срещу „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК
*********, гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ №87 иск с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ, вр. чл. 493а ал. 4 КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на
сума от 100 000лв., претендирана като част от застрахователно обезщетение в
общ размер от 250 000.00 лв. за претърпени болки и страдания от загубата на
14
А. ЛИ. А., внук на ищеца, настъпила в следствие на причинено от Г. И. Г.ев
ПТП на 13.08.2021г., дължимо по силата на договор за застраховка
„Гражданска отговорност” по застрахователна полица №
BG/02/120002540594,както и за заплащане за законната лихва върху тази
главница за периода от 09.10.2021г. до окончателно изплащане.
ОСЪЖДА А. А. Т., ЕГН **********, с адрес с. Синдел, общ. Аврен,
обл. Варна, ул. „Дъбрава“ №6 ДА ЗАПЛАТИ на „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“
№87 допълнително сума 3890 лв. (три хиляди осемстотин и деветдесет лева),
представляваща горница над вече определена сума от 4010лв до дължимите
7900лв съдебно деловодни разноски по този неоснователен иск за първа
инстанция, на осн. чл. 78 ал.3 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 142 от 15.04.2022г., постановено по ТД
№700/2021г. по описа на ОС-Варна (електронно дело 20213100900700) в
останалите обжалвани части, с които:
искът на увредено лице А. А. Т. за присъждане на справедливо
обезщетение за понесени неимуществени вреди поради смърт на внук,
причинени на дядо от застрахован по задължителна застраховка
„гражданска отговорност“ автомобилист е отхвърлен и за размер над
100 000лв. до претендирани 200 000лв.
искът на увредено лице Л. А. А. е уважен за размер над 120 000 лв. до
180 000лв., със законна лихва и е отхвърлен за размер над 180 000 лв.
до претендирани 200 000лв., като част от дължимо справедливо
обезщетение за понесени неимуществени вреди поради смърт на син,
причинени на майка от застрахован по задължителна застраховка
„гражданска отговорност“ автомобилист
присъдени са дължими от БУЛ ИНС АД разноски в полза на бюджета на
съда до размер от 7740лв и в полза на адв.Т. в размер на 4977лв.
присъдени са в полза на БУЛ ИНС АД разноски, дължими от Л. А. в
размер на 802лв.
присъдени са в полза на БУЛ ИНС АД разноски, дължими от А. Т. в
размер на 4010лв.
ОСЪЖДА А. А. Т., ЕГН **********, с адрес с. Синдел, общ. Аврен,
обл. Варна, ул. „Дъбрава“ №6 ДА ЗАПЛАТИ на „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“
№87 сума от 8636 лв.(осем хиляди шестстотин тридесет и шест лева)
представляваща общо дължими съдебно деловодни разноски за основателно и
неоснователно обжалвани части от иска, на осн. чл. 78 ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Л. А. А., ЕГН **********, с адрес с. Синдел, общ. Аврен,
обл. Варна, ул. „Дъбрава“ №6 ДА ЗАПЛАТИ на „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“
№87 сумата от 1440лв. (хиляда четиристотин и четиридесет лева),
представляваща съдебно деловодни разноски за неоснователно обжалване, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. София,
район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ №87 ДА ЗАПЛАТИ НА адвокат К. И.
Т., към Адвокатска колегия – София сумата от 2330лв. (две хиляди триста и
15
тридесет лева), представляваща възнаграждение за безплатна услуга по
защита на Л. А. А. срещу неоснователна жалба на основание чл.38, ал.2 от
ЗАдв. и чл.78, ал.1 от ГПК.
В необжалвана част първоинстанционното решение е влязло в
законна сила.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд по общия ред на глава 22 от ГПК при условията на чл.280 ал.
1 и 2 ГПК в месечен срок от връчването на преписа на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16