Р Е Ш Е Н И Е № 2674
Пловдивският окръжен съд, гражданско въззивно отделение – девети състав, в закрито заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Светослав Узунов
след като разгледа докладваното от председателя в.гр.дело № 2674 по описа за 2019 година, за да се произнесе, намира следното:
Производство по чл. 437 ал. 1 вр. чл. 435 ал.
1т. 3 вр.чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.
Постъпила е чрез ДСИ при Районен съд-Асеновград с вх. № 14139/07.10.2019г. ЖАЛБА до Окръжен съд-Пловдив с вх. № 33864/15 ноември 2019г., от Р.Д.К., Д.Д.Ф. и Е.Д. Р., взискатели по изп. дело № 48/2010г. на СИС при АРС, чрез пълномощник адв. В.Д.,***, против Постановление на ДСИ при РС Асеновград, по изп. дело № 48/2010г., с което е прекратено изпълнителното дело на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.
Заявява се, че това законово основание предвижда взискателят да не е е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на 2 години, както и че в конкретния случай жалбоподателите са участвали в рамките на този срок по други изпълнителни дела като присъединени кредитори, както и са изискали информация по настоящето дело за останалите дължими суми по него. Такъв документ не им е бил издаден, и не е ясно по делото за каква част е осъществено изпълнение и какви суми са останали дължими по това дело. Заявява се, че за взискателите липсвала възможност да реагират срещу подобно поведение с жалби, както и да продължат изпълнителните действия качество и в срок.
Поради това, жалбоподателите намират постановлението за незаконосъобразно и молят съдът да го отмени, както и да се присъдят направените по делото разноски.
С писмено възражение от „ГОРУБСО-ЛЪКИ“ ЕАД, С ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Лъки, общ. Лъки,обл. Пловдив, ул.“Освобождение“№ 2, представлявано от инж. Н. Н., на основание чл. 436 ал. 3 от ГПК, жалбата на взискателите се счита за неоснователна.
Заявява се,че в депозираната частна жалба липсва конкретика, досежно твърдените изпълнителни действия и периодите, в които са били извършени. Заявява се и, че видно от приложеното изпълнително дело, че последното участие на жалбоподателите по други изпълнителни дела, като присъединени кредитори е от дата 28.10.2016г., което означава, че към момента на издаване на обжалваното постановление, е изтекъл законовият двугодишен срок на бездействие, явяващ се основание за настъпила перемпция.
Излагат се и доводи, че не всички действия по принудително изпълнение имат за последица, прекъсване на давността. Соченото в частната жалба искане за издаване на документ за актуалния размер на задължението по цитираното изпълнително дело, в никакъв случай, не влиза в обхвата на действия по принудително изпълнение, водещи до прекъсване на давността; съгласно практиката на ВКС, съответно, т.д.№ 2/2013г. на ОСГТК, т.д.№1/2017г. на гражданската и търговската колегии на ВКС, и първа и втора колегии на ВАС. В рамките на двугодишен период, преди постановяване на оспорваното постановление на СИ, взискателите са бездействали като не са извършили действия по принудително изпълнение, довели до прекъсване на давността. По този начин се установява, че по изп. дело са налице основанията по чл.433 ал. 1 т. 8 от ГПК за прекратяване на изп. производство по силата на закона -екс леге.
Съдебната практика, /р-е№31/09.09.2012г.,ВКС,ТК,ІІо.по т.д.№400/2009г./, е категорична, че настъпване на основанията, /предвидени в чл.330 ал. 1 от ГПК/отм./, сега, чл. 433 ал. 1 от ГПК/, за прекратяването на правоотношението, разбирано като изпълнително правоотношение, настъпва по силата на закона. Постановлението на СИ само прогласява настъпване на някое от визираните в закона основания;т.е. то има само декларативно действие, не и конститутивно. Изпълнителният процес при тук разглежданото основание се прекратява екс леге с факта на настъпването на основанието за прекратяване на делото; като от този момент, започва да тече нова погасителна давност,/за самото вземане/.
Заявява се, и че след проверка по изп. дело се констатира пълно дезинтересиране на взискателите, като дори в допълнителна молба с вх.№ 15239/28.10.2019г. адв. Д. заявяваа, че до момента не е успяла да се свърже с взискателите, като същата подава частната жалба на база съществуващо от по-рано пълномощно в нейна полза, без, изобщо, жалбоподателите да проявяват какъвто и да било интерес от изпълнителното производство. С оглед на изложеното се моли да бъде постановен съдебен акт, с който да се потвърди постановлението като законосъобразно.
С писмени мотиви от ДСИ при СИС в АРС-И. Г. Г. жалбата се счита за неоснователна.
От приложено копие на изпълнително дело № 48/2010г. по описа на ДСИ при СИС в АРС, въззивният състав на ПдОС констатира относно допустимостта, и предмета на жалбата следните обстоятелства:
Предмет на жалбата е Постановление от 19.09.2019г. на ДСИ по изп.дело № 48/2010г., с което на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, се прекратява изпълнителното производство по изпълнително дело № 48/2010г. по описа на СИС при РС Асеновград. Постановлението е съобщено на 30.09.2019г. на адв. В. Д., като представител на взискателите Е. Р.,Д.Ф. и Р.К., /лист 784,786-788 от изп.д.№48/2010г./.
Предвид което и жалбата подадена от взискателите се явява подадена от надлежна страна, в законния срок по чл. 436 ал.1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване действие на СИ, в хипотеза на чл. 435 ал. 1 т. 2 от ГПК – прекратяване на изпълнително производство поради непоискване от взискателя на изпълнителни действия в продължение на две години. При което жалбата се явява допустима за разглеждане от съда.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна, поради следното:
От служебно извършена проверка от въззивния съд се констатира, че назад от констатацията от 19.09.2019г., на ДСИ, предмет на обжалваното Постановление от същата дата за прекратяване на изпълнителното производство по изп. дело № 48/2010г., за период от повече от две години, от страна на взискателите не е било извършвано изпълнително действие по см. на т.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС.
В тази насока, се констатира от съда, че за посочения период от страна на адв. В. Д. е била постъпила по изп.дело № 48/2010г. на 19.10.2016г. молба за конституиране на настоящите жалбоподатели, като взискатели на мястото на починалия първоначален взискател, техен наследодател Д. Д. К., заедно с приложено пълномощно. Видно е, че е налице и протокол от 17.11.2016г. за разпределение на постъпили суми по изп. дело, като за взискателите по изп.д.№48/2010г. е била посочена за разпределение сума от 97 988.81 лв, /лист 682 от изп.д.№48/2010г./. Изпратена е, съответно, е получена призовка за предявяване на разпределението на адв. Д., получена отнея на 24.11.2016г., /лист 690 от изп.д.№48/2010г./. Като няма данни по делото, това разпределение да е било обжалвано, респективно, от страна на взискателите, чрез пълномощника им адв. В. Д..
Отново е постъпила на 20.12.2016г. по изп.дело № 48/2010г. молба от адв. В. Д., с която представя пълномощни на взискателите Д.Ф. и Е. Р., с които упълномощават взискателя Р.Д.К., да получава сумите по нейна банкова сметка, ***, /лист 746 от изп.д.№48/2010г./. Установява се, че по изп. дело са налице преводно нареждане/вноска бележка за постъпили суми по сметката на взискателя Р.К., съответно, от 27.01.2017г.- сумата 52 100.20 лева, /лист 751 от изп.д.№48/2010г./, от 27.01.2017г.-сумата 94 247.36 лв, /лист 756 по изп.д.№48/2010г./; от 27.01.2017г.-сумата 763.37 лв, /лист 761 по изп.д.№48/2010г./. Сумите като платени, отново, са отразени от ДСИ, /лист 781 по изп.д.№48/2010г./.
Постъпила е на 14.03.2018г. до ДСИ, отново, молба от адв. В. Д., пълномощник на взискателите, с която моли да й бъдат издадени удостоверения за размер на дълга към настоящия момент, в т.. и по . процесното изп.дело № 48/2010г., /лист 782 от изп.д.№48/2010г./. С разпореждане на ДСИ, получено от адв. В. Д. на 20.03.2018г., ДСИ указва, че във връзка с последно цитираната молба, следва да внесат хонорар за вещо лице в размер на 100 лева. В т.н., въззивният състав на ПдОС констатира, че тези указания на ДСИ не са били изпълнени от страна на взискателите чрез адв. В. Д.; както и, че след получаване на указанията не са постъпвали по изп. дело №48/2010г. повече молби от страна на взискателите чрез пълномощника им адв. В. Д..
От гореизложените обстоятелства, въззивният състав на ПдОС приема, че безспорно се установява, че по изпълнителното производство не са били извършвани надлежни изпълнителни действия, респективно, не са били поисквани от взискателя да бъдат извършени изпълнителни действия за период от повече от две години, преди датата на обжалваното постановление на ДСИ-19.09.2019г.; поради което следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, съгласно която се констатира от СИ, че по силата на закона изпълнителното производство се явява прекратено. Като не са изпълнителни действия, в случая, подадените от адв.Д. молби, които да са с характер да прекъсват давността, респ. такива, които се имат предвид в разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, /като в т.н. в самата жалба не се твърди и обратното/.Поради което и жалбата срещу постановлението се явява неоснователна, а обжалваното постановление – законосъобразно.
За пълнота на изложението, с оглед гореизложените констатации, следва да се посочи, че ако за взискателите, наистина, не е било ясно дали дългът към тях е бил изплатен, то за същите е била налице възможност да разберат това, като същите не са я използвали, респективно, не са обжалвали разпределението на постъпилите суми по изп. дело, съответно, не са внесли и хонорор за вещо лице, ако са считали, че дългът към тях не е бил изцяло изплатен.
Предвид гореизложеното въззивният състав на ПдОС приема, че жалбата на взискателите, подадена чрез адв. В. Д., като неоснователна следва да бъде оставена без уважение. Решението на окръжния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.437 ал. 4 изр. второ от ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 437 ал. 4 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна, постъпила чрез ДСИ при Районен съд-Асеновград с вх. № 14139/07.10.2019г. ЖАЛБА до Окръжен съд-Пловдив с вх. № 33864/15 ноември 2019г., от Р.Д.К., Д.Д.Ф. и Е.Д. Р., взискатели по изп. дело № 48/2010г. на СИС при АРС, чрез пълномощник адв. В.Д.,***, против Постановление на ДСИ при РС Асеновград, по изп. дело № 48/2010г., с което е прекратено изпълнителното дело на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО на окръжния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.437 ал. 4 изр. второ от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/