Решение по дело №63/2021 на Окръжен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е № 260092

 

гр. ВРАЦА,  05.04.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд гражданско отделение в публичното заседание на 17.03.2021г. в състав:

 

Председател:МИРОСЛАВ ДОСОВ

    Членове:НАДЯ ПЕЛОВСКА

       мл.с.КАМЕЛИЯ КОЛЕВА

                                    

в присъствието на:

секретар Мария Ценова

като разгледа докладваното  от  съдията Пеловска             

в.гр. дело N 63         по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Делото е образувано въз основа на въззивна жалба, подадена от „Многопрофилна болница за активно лечение „Христо Ботев“АД-гр.Враца против решение №260178/04.11.2020г.на Районен съд-Враца, постановено по гр.дело №3925/2019г., с което са уважени предявените против жалбоподателя установителни искове по чл.422 от ГПК, вр.с чл.79, ал.1 ЗЗД вр.с чл.318 и сл. от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, съответно за сумата от 13498,98 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.07.2019г.до окончателното й изплащане, и за сумата от 633,29 лв., за които суми е налице издадена заповед за изпълнение №1738/10.07.2019г.по ч.гр.дело №2737/2019г.на РС-Враца.

В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила,       и е необосновано. Поддържа се, че при доклада на делото по чл.146 от ГПК са допуснати нарушения, изразяващи се неразпределяне на доказателствената тежест и недаване на указания за подлежащите на доказване факти. Сочи се, че в нарушение на съдопроизводствените правила районният съд не е изложил мотиви за това какви фактически констатации възприема и въз основа на какви доказателства, като не е обсъдил и възраженията на страните. Излагат се също доводи, че ищецът не е провел пълно главно доказване на твърдяните от него факти, поради което искът неправилно е бил уважен.

Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените установителни искове с присъждане на направените деловодни разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от въззиваемата страна „Елпак Трейдинг“ЕООД-гр.Варна, чрез упълномощения му адвокат Ч.Н., е постъпил писмен отговор, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Твърди се, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и постановено в съответствие с материалните и процесуални разпоредби, при изготвен подробен доклад по чл.146 от ГПК, в който доказателствената тежест е разпределена. Поддържа се, че районният съд е описал  подробно и правилно възприетата от него фактическа обстановка по делото, като е изложил и мотиви кои са кредитираните доказателства. Според въззиваемия, обжалваното решение е правилно и съответстващо на задължителната съдебна практика на ВКС, отнасяща се до доказателствената стойност на фактурите, а самата жалба е бланкетна и не съдържа убедителни доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението на районния съд.

Въззиваемият настоява за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Въз въззивното производство доказателства не са събирани.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК.

При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

Районен съд-Враца е бил сезиран с предявени от „Елпак Трейдинг“ЕООД-гр.Варна обективно съединени положителни установителни искове по чл.422 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.с чл.318 от ТЗ и по чл.422 от ГПК, вр.с чл.86 от ЗЗД, против Многопрофилна болница за активно лечение „Христо Ботев“АД-гр.Враца, за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 13 498,98 лв., стойността на доставени стоки и извършени сервизни услуги по договор за абонаментно сервизно обслужване от 13.03.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.07.2019г.до окончателното й изплащане, както и сумата от 633,29 лв. лихва за забава, изчислена върху главницата по всяка фактура от деня, следващ деня падежа й, до 05.07.2019г. , а също и сумата от общо 1124,90 лв.деловодни разноски в заповедното производство, за които суми е налице издадена заповед за изпълнение №1738 по ч.гр.дело №2737/2019г.по описа на РС-Враца.

В исковата молба се твърди, че по силата на сключен между страните договор за абонаментно сервизно обслужване от 13.03.2018г. ищецът доставил на ответника стоки и извършил сервизни услуги на обща стойност 13498,98 лв., за което издал общо 10 бр.фактури в периода 18.07.2018г.-27.03.2019г. Фактурите и падежите им са подборно описани в исковата молба. Твърди се също, че ответникът е получил издадените фактури, но макар многократно да е канен да заплати стойността им, вкл.и с писмена покана, получена на 20.06.2019г., той не е сторил това. За заплащане на исковите суми ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и такава заповед е издадена по ч.гр.дело №2737/2019г.по описа на РС-Враца, но тъй како ответникът е възразил против дължимостта на вземането, ищецът има интерес от предявяването на иска по чл.422 от ГПК.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът Многопрофилна болница за активно лечение „Христо Ботев“АД-гр.Враца не е подал отговор на исковата молба. В проведеното по делото пред районния съд открито съдебно заседание ответникът ангажира писмено становище вх.№6315/15.05.2020г., че оспорва исковете и че няма възражения по проекта за доклад.

Проектът за доклад е изготвен от районния съд с определение №223/22.01.2020г., връчен е на страните и предвид липсата на възражения по него, е обявен за окончателен с протоколно определение от 15.09.2020г. Отчитайки липсата на подаден от ответника отговор по чл.131 от ГПК, с доклада на делото районният съд е приел, че в тежест на ищеца „Елпак Трейдинг“ЕООД-гр.Варна е да докаже наличието на валиден договор за търговска продажба, по силата на който е изпълнил задължението си за извършване на сервизно обслужване и доставка на стоки, а за ответника е възникнало задължението на плати стоките и услугите. Посочено е също, че  в тежест на ответника е да докаже погасяването на дълга.

При така подадените искова молба и отговор в производството пред районния съд са събрани писмени доказателства и е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, въз основа на които е прието, че предявеният иск е основателен и доказан. Изложени са съображения, че страните са обвързани с договорно правоотношение, задълженията си по което ищецът е изпълнил, но неизпълнени от ответника са насрещните му задължения да плати стойността на доставените стоки и извършените услуги по процесните фактури. Прието е също, че фактурите са осчетоводени и от двете страни, а по отношение изискуемостта на вземанията приложение намира разпоредбата на чл.303а, ал.1 и ал.3 от ТЗ.

За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните в първоинстанционното производство доказателства поотделно и в тяхната пълнота, при което приема следното:

Видно от представеният договор за възлагане на обществена поръчка №1461/13.03.2018г.по силата на същия ищецът „Елпак Трейдинг“ЕООД-гр.Варна се задължил да извършва абонаментно сервизно обслужване на медицинска техника и апаратура на МБАЛ „Христо Ботев“АД-гр.Враца, включващо диагностика, текущи или основни ремонти, профилактични прегледи и периодични последващи проверки, съгласно ценово предложение, представляващо неразделна част от договора. Съгласно разпоредбите на чл.8-12 от договора ответната болница следвало да заплаща стойността на абонаментното сервизно обслужване и на вложените резервни части отложено, в срок от 60 дни, считано от представяне на съответната фактура.

Видно от представените фактури, за периода 18.07.2018г.-27.03.2019г. ищецът издал фактури №№32380/18.07.2018г.; 32609/20.08.2018г.; 32793/18.09.2018г.; 32956/10.10.2018г.; 33315/29.11.2018г.; 33453/14.12.2018г.; 33617/11.01.2019г.; 33900/15.02.2019г.; 34148/25.03.2019г. и 34183/27.03.2019г., на обща стойност исковата сума по главницата от 13498,98 лв. Фактура №34148/25.03.2019г. е издадена за вложени резервни части при техническото обслужване, а всички останали фактури са за извършвано абонаментно месечно обслужване. Приемането на услугите и влагането на резервните части, предмет на фактурите, не е оспорено от ответника. Видно от приетото по делото и неоспорено от страните експертно заключение по назначената счетоводна експертиза, всички фактури са надлежно отразени в счетоводството на ищеца  „Елпак Трейдинг“ЕООД-гр.Варна, съгласно изискванията на счетоводната отчетност, отразени са в дневниците за продажби и дължимият ДДС е надлежно деклариран в справка-декларация за съответния данъчен период. Съответно, с изключение на фактура №34148/25.03.2019г. на стойност 160,98 лв., всички останали фактури са надлежно осчетоводени и при ответника МБАЛ“Христо Ботев“-гр.Враца.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съдебен състав намира, че обжалваният първоинстанционен акт се явява правилен и законосъобразен.

Претендираните с исковата молба права на ищеца да получи стойността на извършените от него услуги и доставени резервни части, произтичат от  сключен между страните договор, който има характер на търговска сделка по смисъла на чл.286 от ТЗ. Сключването на договора и произтичащите от него права и задължения на страните е безспорно доказано от ищеца посредством писмени доказателства-договор и фактури, които не са оспорени от ответника по реда и в сроковете по чл.131 от ГПК. При твърденията в исковата молба за съществуване на договорни отношения, за изпълнение на договорните задължения на ищеца, свързани с абонаментното обслужване и влагането на резервни части в медицинската техника на ответника, с доклада по чл.146 от ГПК  районният съд правилно и точно е определил посочил обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и правилно е разпределил доказателствената тежест, отчитайки липсата на постъпил от ответника отговор и направени с него възражения по обстоятелствата, на които се позовава ищеца. Единствената неточност в доклада се изразява в непрецизната квалификация на иска за главница като такъв по чл.318 от ТЗ, но така поставената квалификация не води до недопустимост или до неправилност на обжалвания съдебен акт. В случая сключения между страните договор за абонаментно обслужване не е договор за търговска продажба по чл.318 от ТЗ, а е ненаименована търговска сделка за предоставяне на услуги с елементи на продажба в частта й, отнасяща се до резервните части. Независимо от това районният съд правилно и относимо към действителната квалификация по чл.422 от ГПК, вр.с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.с чл.286 от ТЗ, е приел, че на доказване от ищеца „Елпак Трейдинг“ЕООД-гр.Варна подлежат фактите по наличието на валиден търговски договор, по изпълнение на собствените му договорни задължения за извършва сервизно обслужване и доставка на резервни части и по възникване на насрещното задължение за плащане. С оглед липсата на подаден отговор, правилно е прието също, че в тежест на ответника е да докаже погасяването на дълга-плащането.

По така изложените съображения съдът намира за неоснователни наведените във въззивната жалба оплаквания, свързани с доклада на делото. Следва да се посочи също така, че с оглед неподаването на отговор по чл.131 от ГПК и липсата на направени в първоинстанционното производство възражения по доклада на делото, на основание чл.146, ал.3 от ГПК ответникът и настоящ жалбоподател е изгубил възможността да стори това след първото по делото съдебно заседание пред районния съд.

За неоснователни въззивният съд намира и оплакванията във въззивната жалба, свързани с липсата на мотиви. В обжалваното решение районния съд е изложил възприетата от него фактическа обстановка подробно, позовавайки се и обсъждайки всички събрани по делото доказателства. Съобразно доказателствата и възприетата фактическа обстановка са направени правни изводи за основателност на предявените искове, които съответстват на възприетите факти и са логически издържани. В своята цялост обжалваното решение не страда от пороци по чл.236, ал.2 от ГПК и е постановено в съответствие с търсената от ищеца правна защита-основание и петитум на иска.

На следващо място, обжалваното решение се явява постановено и в съответствие в материалния закон, тъй като от събраните по делото доказателства може да се направи категоричен извод за възникването на валидна търговска сделка между страните, задълженията си по която ищецът е изпълнил-извършвал е сервизно обслужване, доставял е резервни части и е издавал надлежно осчетоводени фактури по договорените цени. При липсата на направени от ответника възражения по изпълнението на ищеца и с оглед установеното насрещно осчетоводяване на издадените фактури, правилно районният съд е приел, че за ответника е възникнало насрещното задължение да заплати фактурираната стойност на предоставените услуги и резервни части в 60 дневен срок. ответната болница не е доказала изпълнение на задължението си за плащане, поради което и съобразно договорените срокове за плащане, основателен се явява както иска за главница от 13498,98 лв., така и иска за лихва за забава в размер на 633,29 лв., който правилно е бил уважен при съобразяване на договорните условия и на нормата на чл.303а, ал.1 от ТЗ.

При тези съображения въззивният съдебен състав приема подадената от МБАЛ“Христо Ботев“АД-гр.Враца въззивна жалба за неоснователна, а обжалваното решение на РС-Враца за правилно и законосъобразно, поради което същото ще следва да се потвърди.

При този изход на делото за производството пред въззивната инстанция жалбоподателят ще следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна „Елпак Трейдинг“ЕООД-гр.Варна деловодни разноски за адвокатска защита в размер на 1200 лв., съобразно представения по делото договор за правна защита и съдействие от 15.03.2021г.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

 

 

 

                 Р   Е   Ш   И   :

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №260178/04.11.2020г.на Районен съд-Враца, постановено по гр.дело №3925/2019г.

ОСЪЖДА Многопрофилна болница за активно лечение „Христо Ботев“АД-гр.Враца, с ЕИК *** да заплати на „Елпак Трейдинг“ЕООД-гр.Варна, ***, с ЕИК *** сумата от 1200 лв.деловодни разноски за адвокатска защита пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на осн.чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

 

 

 

 

 

Председател:...........        Членове:1..........

 

 

 2..........