Решение по дело №2175/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 72, ал. 4 от ЗМВР и е образувано по повод постъпила касационна жалба от С. М. К., гражданин на Италианска република, роден на [дата], представляван от пълномощника адв. С. И. Ш. от АК- Хасково, със съдебен адрес: [населено място], бул. „България“ № 55, против решение № 13 от 21.10.2024 г. по АНД № 117/2024 г. по описа на Районен съд- Малко Търново.

В касационната жалба са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съставляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В нея се сочи, че при издаване на оспорената заповед за задържане е допуснато съществено процесуално нарушение, изразено в неизпълнение на изискванията относно съдържанието на същата. В тази връзка е отбелязано, че в заповедта не са описани действията, респ. бездействието, с които органът приема, че касаторът Кантеле съзнателно пречи за изпълнение на служебните му задължения. Наред с това се сочи, че твърденията на органа за отправено надлежно предупреждение спрямо касатора М. К. не са подкрепени от доказателствата по делото. На следващо място е отбелязано, че с изписването на законовия текст на чл. 270 от НК „се създава объркване кое в крайна сметка е основанието за издаването на заповедта- това по чл. 72, ал. 1 т. 1 от ЗМВР или по чл. 72, ал. 1, т. 2 от с.з.“. Изразено е становище, че посочената от съда практика, основана на разясненията, дадени с ТР № 9 16/1975 на ОСГК, е неправилна. Въведено е оплакване за извършен от районния съд повърхностен, формален контрол за законосъобразност на заповедта. По същество се иска отмяна на решението и постановяване на друго за отмяна на заповедта за задържане.

В съдебното заседание не се явява представител на касатора, редовно уведомен. Не се сочат от последния нови доказателства в касационното производство.

Ответникът се явява лично и оспорва касационната жалба. Не сочи нови доказателства. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и по същество, съдът намира за установено следното:

С решението, предмет на касационната проверка, е отхвърлена жалбата на С. М. К. против Заповед за задържане на лице № 4069зз-327 от 20.10.2024 г., издадена от Д. К.- старши полицай в МГПГ при ГПУ- М. Т. към РДГП- Елхово. Прието е от съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на правомощията му по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, при спазване на административнопроизводствените правила (в т.ч. на изискването за посочване на фактическите и правните основания за издаването и) и в съответствие с материалния закон.

Според настоящия касационен състав решението е правилно.

С оспорената Заповед за полицейско задържане е разпоредено на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР задържане на касатора С. М. К. за срок от 24 часа. В нея като фактическо основание за задържането се сочи, че, след надлежно предупреждение, Кантеле съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба и не изпълнява полицейско разпореждане. В допълнение е посочено също, че деянието съставлява престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК. Заповедта е издадена в 13.00 часа на 20.10.2024 г. и е връчена на адресата срещу подпис. При задържането е извършен личен обиск на същия и са му разяснени правата, с участието на преводача К. И. М. К.. В 15.30 часа е извършен медицински преглед, при който не са установени видими травми и наранявания. За резултатите от извършения преглед е съставена медицинска справка, като в т. І от същата е отразено, че лицето няма оплаквания.

От фактическа страна по делото е установено, че на 20.10.2024 г. в ГПУ- М. Т. е постъпил сигнал за нуждаещи се от помощ лица, с посочени GPS координати, съответстващи на местоположението на местността „Пропада“ в землището на [населено място]. Посочената местност била посетена от ответника Кърджолов и от мл. инсп. Т. Я. С., двамата служители на ГПУ- Малко Търново. На място били установени осем лица, отговарящи на рисков профил, без документи за самоличност, самоопределящи се като граждани на Египет и Сирия, както и шест лица- италиански граждани, между които касаторът С. М. К.. Последните заявили принадлежност към неправителствена организация с наименование „Мисия Криле“. Полицейските служители предприели действия по установяване самоличността на сирийските и египетските граждани, но били препятствани от италианския гражданин З. М., който избутал свид. Сабанджиев с тялото си и заявил, че последният няма право да изисква документи, като посъветвал установените на място лица да не представят документите си. Свидетелят го предупредил да не му пречи да изпълнява служебните си задължения, но Мураро продължил да го бута с тялото си, заявявайки, че е европейски гражданин и е свободен да прави каквото си поиска. Двамата служители на ГПУ били облечени с полицейски униформи с отличителни знаци, показали и служебните си карти. Взели решение да отведат заварените на място лица в ГПУ- Малко Търново, за установяване на самоличността им, но когато предприели съответните действия, Зено препречил пътя им, бутайки с тялото си свид. Сабанджиев. Полицейските служители разпоредили на италианските граждани да се отделят от останалите лица и четирима от тях изпълнили разпореждането, но Зено застанал пред свидетеля, препречвайки пътя му към лицата с неустановена самоличност, и продължил да го бута с тялото и с ръцете си, поради което му било разяснено, че ще бъде задържан. Тъй като оказал съпротива, му били поставени белезници, като за целта бил свален на земята. Докато свид. Сабанджиев поставял белезници на Зено, към него се приближил и касаторът С. М. К., който започнал да го бута и да го дърпа, препятствайки изпълнението на служебните му задължения. В близост до тях се намирал ответникът Д. К., който разпоредил на Кантеле да преустанови действията си. Последният не се подчинил, поради което му били поставени белезници и бил отведен в ГПУ- Малко Търново, където бил задържан за срок до 24 часа. За описаните събития били съставени докладни записки от служителите на ГПУ мл.инсп. Т. С. и мл.инсп. Д. К., приложени в административната преписка.

На същата дата било започнато бързо производство № 83/2024 г. по описа на ГПУ- М. Т. за престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК, за това, че на 20.10.2024 г. в местността „Пропада“ в землището на [населено място] противозаконно е попречил на орган на властта- полицейски служител в ГПУ- М. Т. да изпълни служебните си задължения. Бързото производство започнало на основание чл. 356, ал. 3 от НК с неотложно действие по разследването- разпит на свидетел.

При тези фактически данни съдът намира от правна страна следното:

Оспорената заповед е издадена в предвидената с нормата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР писмена форма, от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.

При извършената на основание чл. 218, ал.2 от АПК служебна проверка, касационната инстанция не констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. Не са налице и посочените в жалбата касационни основания. В производството пред първата съдебна инстанция са извършени необходимите процесуални действия за разкриване на обективната истина и делото е изяснено от фактическа страна. Мотивите на решението съдържат анализ на доказателствените материали, а изводите относно обстоятелствата, включени в предмета на доказване, са изложени в решението по начина, указан в процесуалния закон.

Неоснователни са доводите на касатора за допуснато при издаване на обжалваната заповед съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразено в липса на мотиви. В съобразителната част на заповедта ясно са посочени фактическите основания за издаването и: на 20.10.2024 г., след надлежно предупреждение, същият противозаконно пречи на орган на властта да изпълни задължението си по служба- да задържи лицето З. М., като деянието съставлява престъпление по чл. 270 от НК. Изложените съображения по мнение на настоящия съдебен състав са достатъчни за извършване на съдебната проверка за законосъобразност на заповедта и за осигуряване правото на защита на задържаното лице.

Материалноправните предпоставки за издаване на заповед за задържане на лице за срок до 24 часа са установени в нормата на чл. 72 от ЗМВР. В разглеждания случай съдържащите се в съобразителната част на оспорената заповед констатации сочат наличие на хипотезите, предвидени в чл. 72, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗМВР- полицейските органи могат да задържат лице въз основа на данни за извършено от него престъпление (т. 1), респ. лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба (т. 2). Към момента на издаване на заповедта такива данни са налице, видно от приложените в преписката докладни записки и от събраните по делото гласни доказателства, сочещи съпричастност на Кантеле към извършване на престъплението, за което е образувано досъдебно производство № 83/2024 г. по описа на ГПУ- Малко Търново. Действително, т. 2 на чл. 72, ал. 1 ЗМВР не е изрично посочена като правно основание за издаване на заповедта, но този пропуск не създава твърдяната от касатора неяснота, доколкото последният се защитава по фактите, а те са ясно посочени от административния орган, с което е осигурено правото му на защита. Доколкото не води до ограничаване процесуалните права на страните, така допуснатото нарушение на процесуални правила не е съществено.

Следва да се отбележи, че за прилагане на принудителната административна мярка е достатъчно наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление или да е съпричастно към неговото извършване. В случая представените докладни записки съдържат непротиворечива информация относно извършеното престъпление и участието на касатора в извършването му, поради което следва да се приеме, че правото на органа да приложи принудителната административна мярка е упражнено в рамките, установени от закона и с оглед постигане на предвидени в него цели.

В заключение, не се установяват наведените в жалбата касационни основания, поради което обжалваното решение, като постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, следва да се остави в сила.

Мотивиран от горното, Бургаският административен съд,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. решение № 13 от 21.10.2024 г. по АНД № 117/2024 г. по описа на Районен съд- Малко Търново.

Решението е окончателно.