Р Е Ш Е Н И Е
№ ………/01.03.2019г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на четвърти февруари две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на секретаря Ирена Д. разгледа
докладваното от председателя адм.д. № 680 / 2018 г. по описа на АдмС - Добрич и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХIХ от ДОПК.
Образувано е по жалба на Д.Г.Г. с ЕГН
**********, действаща като ЕТ „Т.Г.– Тера – Д.Г.“ ЕИК *********, адрес: ***-03000817007658-091-001/19.06.2018г.,
издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с решение №
231/28.09.2018г. на директора на дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, с който
на жалбоподателя са определени задължения по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за периода
2011г.-2015г. в общ размер на 117073, 97 лева, от които главница в размер на
78896, 20 лева и лихви за забава в размер на 38 177, 77 лева. В жалбата се
твърди, че обжалваният РА е неправилен, необоснован, постановен при неправилно
прилагане на материалния закон и допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Като съществено процесуално нарушение се сочи липсата на
мотиви към потвърждаващото решение на директора на дирекция „ОДОП“. Твърди се,
че решаващият орган не е разгледал нито едно възражение на жалбоподателя, а
само е преписал в обобщен вид съдържанието на акта. Счита се, че неправилно органът
по приходите не е признал отчетените разходи за рента на земеделска земя,
собственост на физическото лице, тъй като е налице договаряне сам със себе си. Сочи
се, че е налице вътрешна противоречивост в мотивите към акта по отношение на
това има ли идентичност между имуществото на физическото лице и едноличния
търговец за целите на данъчното облагане. Счита се, че имуществото на ЕТ следва
да се отграничава от имуществото на физическото лице, в подкрепа на което е и
ТР № 2/2011г. на ВКС, съгласно което предприятието на ЕТ е обособено от
останалото имущество на физическото лице. Твърди се, че съществуващата имуществена
разделност изключва недействителността на сключените между търговеца и
физическото лице договори за отдаване под наем на земеделска земя. Сочи се, че
съгласно чл.27 от ЗДДФЛ физическото лице има право да избере с какъв правен
способ да уреди отношенията между него като ФЛ и като ЕТ, като текстът на
нормата определя недвусмислено, че сделка между ФЛ и неговия ЕТ не само е
възможна, но и задължителна с оглед на правомерното ползване на земята от ЕТ.
Твърди се, че договорите по правната си същност са валидно едностранно волеизявление
на физическото лице, аналогично на протокола по чл.27 от ЗДДФЛ. Сочи се, че отдадените
под наем земеделски земи не са лично имущество на физическото лице, а са
придобити в режим на СИО, което изключва договарянето сам със себе си относно частта
на съпругата, поради което неправилно органът по приходите е приел, че
разходите за рента не са документално обосновани и е увеличил финансовия
резултат на търговеца. Иска се цялостна отмяна на акта или евентуално в частта
относно непризнатите разходи за рента, съответстващи на правото на собственост
на съпругата, както и присъждане на сторените разноски по делото.
Ответникът по делото – директорът на дирекция
“ОДОП” – Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, изразява
становище за неоснователност на жалбата и иска съдът да я отхвърли. Твърди, че
счетоводният финансов резултат за 2011г. - 2015г. е коригиран с разходи,
представляващи начислена и изплатена рента от ЕТ на физическото лице Т.Г.. Физическото
лице и ЕТ са едно и също лице, поради което сключените договори за наем на
земеделска земя са недействителни, тъй като е налице договаряне сам със себе
си. Счетоводните разходи, извършени на основание невалидни договори за наем, не
са документално обосновани по смисъла на ЗСч и ЗКПО, поради което правилно не
са признати съгласно чл.26, т.2, вр. чл.10, ал.1 от ЗКПО. Счита за
неоснователно твърдението на жалбоподателя, че увеличението на финансовия
резултат следва да се извърши само за ½ ид.част от изплатените разходи
за рента, тъй като земеделските земи са в режим на СИО. Твърди, че рента на
съпругата не е изплащана и непризнатите с акта разходи касаят единствено и само
изплатените на Г. суми за ренти. Сочи, че физическото лице не се е възползвало
от възможността по чл.27, ал.1 и ал.4 от ЗДДФЛ за включване на процесните земи
в предприятието си на ЕТ, поради което не може да ползва личното си имущество,
както и това, което е в режим на СИО, в дейността си като търговец. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Добричкият административен съд, като
взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото
писмени доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подаден в срок, от
надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по
същество, е неоснователна по следните съображения :
Предмет на проверка в настоящото
производство е РА №
Р-03000817007658-091-001/19.06.2018г., издаден от орган по приходите при ТД на
НАП – Варна, потвърден с решение № 231/28.09.2018г. на директора на дирекция
„ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя са определени задължения
по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за периода 2011г.-2015г. в общ размер на 117073, 97
лева, от които главница в размер на 78896, 20 лева и лихви за забава в размер
на 38 177, 77 лева.
Ревизионното производство е започнало с издаване на ЗВР № Р-03000817007658-020-001/08.11.2017
год., изменена със ЗИЗВР № Р-0300081700658-020-002/06.02.2018 г. и ЗИЗВР № Р-0300081700658-020-003/08.03.2018
г., с която е възложена ревизия на Д.Г.Г. с регистрация като ЕТ „Т.Г.– Тера – Д.Г.“***
за установяване на задълженията на ЕТ за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за
периода 2011г. – 2015г.
ЗВР е
издадена от оправомощен орган съгласно заповед № Д-1249/30.06.2017 г. на директора на ТД на
НАП-Варна.
За резултатите от ревизията е
изготвен ревизионен доклад № Р-03000817007658-092-001/23.04.2018г., в който са
направени констатации, че ЕТ „Т.Г.– Тера - Д.Г.“ е правоприемник на Т.Й.Г.,
действащ като ЕТ „Т.Г.– Тера“ с прекратена обща регистрация на 15.06.2017г.
поради смърт на физическото лице. През ревизирания период ЕТ е осъществявал
дейност като земеделски производител чрез обработване на собствени и наети
земеделски земи. При извършената проверка на счетоводните сметки за начисляване
и изплащане на рента на физически и юридически лица е установено, че за периода
2011г. – 2015г. по счетоводна сметка 602 са осчетоводени разходи за изплатена
рента за земеделска земя на физическото лице Т.Й.Г. на основание едногодишни
договори за наем на земеделска земя от 08.05.2011г., 27.06.2012г., 11.06.2013г.,
11.03.2014г. и 04.04.2014г. в размер съответно на 130 000 лева за 2011г.;
100 000 лева за 2012г.; 74 750 лева за 2013г.; 170 100 лева за
2014г. и 94 900 лева за 2015г. Размерът на изплатените средства е
деклариран от ЕТ „Т.Г.– Тера“ в справки по чл.73 от ЗДДФЛ и е участвал при
формирането на счетоводния финансов резултат за ревизирания период. Обработваната
собствена земеделска земя, за която ревизираното лице е сключило само със себе
си договори за отдаване под наем, не е включена в предприятието на ЕТ, поради
което няма законово основание за признаване на осчетоводените разходи за рента
съгласно чл.26, т.2 от ЗКПО, във вр. чл.77 и чл.10 от с.з., във вр. чл.6, ал.1,
т.1, вр. чл.7, ал.1 от ЗСч. В резултат на тези констатации е направено
предложено за увеличение на финансовия резултат с непризнатите за данъчни цели разходи.
Срещу РД е подадено възражение от
ревизираното лице. Във възражението е посочено, че непризнатите разходи за
рента са за земеделска земя, която е в режим на СИО. За частта от рентата за
земята, която е собственост на съпругата, не е налице твърдяното договаряне сам
със себе си. Напротив, физическото лице е договаряло и от името на съпругата
си, поради което не следва да се отказва целият размер на разходите, а само
половината от него.
На 19.06.2018г. е издаден
ревизионен акт № Р-03000817007658-091-001/19.06.2018г., с който е коригиран
финансовият резултат на търговеца и е установен дължим данък за довнасяне по
чл.48 от ЗДДФЛ в размер съответно на 19 500 лева за 2011г.; 15 000
лева за 2012г.; 11 212, 50 лева; 25 515 лева за 2014г. и 7 668,
70 лева, ведно със съответстващите им лихви за забава. Актът е издаден от
органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията, като в него са
преповторени констатациите от ревизионния доклад и са отхвърлени възраженията
на ревизираното лице с мотива, че с вписването на едно лице в ТР като ЕТ не се
създава нов правен субект, а се разширява правоспособността на физическото лице.Представените
договори за наем, сключени между физическото лице и ЕТ, са нищожни поради
противоречие със закона и поради заобикаляне на закона. Съгласно чл.8 от ЗЗД
договорът е съглашение между две или повече лица, поради което физическото лице
– търговец не може да сключи договор за наем (аренда) сам със себе си. Нищожните договори не пораждат правно действие и не могат
да служат като основание за отчитане на счетоводни разходи, тъй като не
отразяват вярно стопански операции съгласно чл.10, ал.1 от ЗСч, във вр. чл.3,
ал.3 от ЗСч. Договорите за наем на земеделска земя не могат да се определят и
като волеизявление за включване в имуществото на предприятието на ЕТ на негово
лично имущество по реда на чл.27 от ЗДДФЛ. Счетоводните разходи, извършени на
основание невалиден договор за наем, съставен от ЕТ и сключен сам със себе си,
не могат да се квалифицират като документално обосновани по смисъла на ЗСч и
ЗКПО и да се признаят за данъчни цели на основание чл.26, т.2 от ЗКПО. Наличието
на режим на съпружеска имуществена общност върху земеделската земя не
представлява правно основание процесните счетоводни разходи да бъдат третирани
като частично документално обосновани, респ. да бъдат признати за данъчни цели
по ЗКПО, защото сключените договори за наем са нищожни и не могат да се
квалифицират като валидно наемно правоотношение със съпругата на ФЛ. Съгласно
чл.24, ал.2 от СК сключването на договори за наем върху вещи в режим на СИО е
действие на обикновено управление. Съпружеската имуществена общност е
бездялова, като съпрузите упражняват съвместно правата си с оглед
неразделността на общото имущество. Дори и да се приеме, че физическото лице –
търговец е сключило договорите от името и за сметка на съпругата си, то с оглед
неделимостта на съпружеската имуществена общност и липсата на отделна
правосубектност на ЕТ това отново би било договаряне сам със себе си, което е
невалидно и не би могло да породи правните последици на наемното
правоотношение, респ. да обоснове извършените разходи като частично
документално обосновани. С тези мотиви финансовият резултат е увеличен на
основание чл.26, т.2 от ЗКПО със сумата в размер на начислените плащания в
полза на физическото лице Т.Й.Г. въз основа на представените договори за
наем.
В производството по обжалване по
административен ред директорът на дирекция "ОДОП" – Варна при ЦУ на
НАП се е произнесъл с решение № 231/28.09.2018г., с което е потвърдил
ревизионния акт. Решаващият орган е споделил изводите на органите по приходите
относно невалидността на договорите за наем и липсата на документална
обоснованост на разходите за рента, като ги е доразвил с тезата, че не е налице
хипотезата на чл.27, ал.4 от ЗДДФЛ за включване на вещи в режим на СИО в
имуществото на ЕТ.
Не са налице доказателства
(придобивни актове и данни за това кога е бил сключен бракът между съпрузите Г.и),
но и не се спори между страните по делото, че имотите, предмет на договорите за
наем, са придобити в режим на СИО.
В хода на съдебното производство
са представени извадки от справки по чл.57 от ЗОДФЛ и чл.73 за изплатени суми
от фирми за Т.Й.Г. и съпругата му Д.Г.Г., от които е видно, че непризнатите
разходи за рента се отнасят само за декларираните от самия Т.Й.Г. суми. За
2013г., 2014г. и 2015г. на съпругата Д.Г.Г. са изплатени други суми, които са
декларирани от ЕТ. От представените от жалбоподателя пълномощни, договори за
наем/аренда на земеделска земя, извлечения от разплащателни ведомости за ренти не
може да се направи обоснован извод, че декларираните суми за 2013г., 2014г. и
2015г. са изплатени на Д.Г.Г. не в нейно лично качество, а като пълномощник на сина
й Йордан Тошков Йорданов, защото нито една от изплатените суми в извлеченията
от разплащателни ведомости не съвпада със сумите в справките, а и записванията
по отношение на изплатените суми на Йордан Тошков Й.са извършени на ръка за
разлика от всички останали вписани суми за получени ренти, което навежда на
извода, че са съставени за целите на процеса и не са достоверни доказателства,
годни да опровергаят удостовереното в справките, подадени от самия търговец.
Въз основа на установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
При извършване на задължителната проверка по
чл.160, ал.2 ДОПК съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен
орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден в
срока по чл.119, ал.3 от ДОПК от компетентни органи по чл.119, ал.2 от ДОПК и
определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради
което не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. ЗВР, РД и РА са
подписани от издалите ги органи на приходите с квалифицирани електронни
подписи, което се удостоверява от представените по делото доказателства относно
доставчиците на съответните услуги.
РА
е издаден при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и правилно
приложение на материалния закон. Без правно значение е възражението на
жалбоподателя за немотивираност на решението по чл.155, ал.1 от ДОПК, защото
това не влияе върху законосъобразността на акта, който е предмет на съдебна
проверка.
По силата на чл. 26, ал.1 от ЗДДФЛ облагаемият доход
от стопанската дейност като ЕТ е формираната по реда на ЗКПО данъчна печалба,
включваща и финансовият резултат от прехвърляне на предприятието на ЕТ, без
заличаване на търговеца от търговския регистър. Данъчната печалба е
положителният данъчен финансов
резултат, който се получава след преобразуване на счетоводния финансов резултат
по реда на ЗКПО. По силата на чл. 28, ал.1 от ЗДДФЛ годишната данъчна основа за доходите от
стопанска дейност като ЕТ се определя, като облагаемият доход по чл. 26 за
данъчната година се намалява с вноските, които самоосигуряващото се лице е
задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на КСО и ЗЗО, и
се намалява с облекченията по чл. 28, ал.2 от ЗДДФЛ. Безспорно се установява, че за финансовите 2011г.; 2012г.; 2013; 2014г. и 2015г. ЕТ „Т.Г.- Тера“, представляван от
физическото лице Т.Г., е отчитал като разходи по сметка 602 „Разходи за външни
услуги“ начислена и изплатена рента за ползвана земеделска земя на основание пет договора за
наем, сключени между физическото лице и неговия ЕТ. Размерът на изплатените средства
е деклариран от ЕТ в справки по чл.73 от ЗДДФЛ за изплатени
суми от фирми за ревизирания период.
Безспорно се установява от представените по делото доказателства, че ЕТ е
увеличил разходите си с изплатените суми за рента на физическото лице Т.Г., с което е намалил счетоводния си финансов резултат за ревизирания период. Безспорно
установено е и това, че процесните земеделски земи са само отдадени под наем, а
не са включени в имуществото на ЕТ.
В ДР на ЗДДФЛ законодателят е дал легални определения на понятията „рента“
и „аренда“. Първото е доход, който получава собственикът на земеделска земя за
ползването й от кооперация, регистрирана по Закона за кооперациите, а второто - е доход, който арендодателят получава
по силата на договор за аренда. По делото са представени копия от сключени
договори за наем на земеделска земя, касаещи стопанските 2010/2011г.; 2011/2012г.; 2012/2013г.; 2013/2014г. и 2014/2015г., с които Т.Й.Г. в качеството си на наемодател е отдал на ЕТ„ Т.Г.- Тера“ в качеството си на наемател, собствени земеделски земи, подробно описани в приложение
№ 1 към всеки един договор. В първия договор от 08.05.2011г. не е посочен размер на годишен наем
за декар обработваема земя за стопанската 2010/2011г., а в останалите четири
договора е уговорено заплащане
на годишен наем в размер не по-малко от 50 лева на декар, но без да
е конкретизирана сумата.
Съгласно мотивите към
РА стопанската операция не може да бъде документално обоснована, тъй
като е недопустимо сключването на договор между ЕТ и физическото лице собственик на този търговец. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че
съществуващата разделност между имуществото на физическото лице и едноличния му
търговец е основание да се приеме действителност на възмездните сделки между
двете имуществени съвкупности. От нормата на чл.56 от ТЗ следва, че
регистрацията на едно лице като ЕТ разширява правосубектността му за търговски
цели, но не създава нов правен субект, дори имуществото на ЕТ да може да се
отграничи от неговото лично имущество, в каквато насока е и ТР № 2/2001г. на ОСГК на ВКС. За
разширената правосубектност на физическото лице, собственик на ЕТ, свидетелства
и разпоредбата на чл.50 от ЗДДФЛ, според която доходите на физическото лице и
неговия ЕТ се декларират в една и съща декларация, което означава, че
облагането е спрямо физическото лице, но при разграничаване на източниците на
неговите доходи. Липсата на нов правен субект препятства възможността едно и
също лице да влезе в договорни отношения със себе си, тъй като същите
предполагат насрещни волеизявления на различни правни субекти. Забраната за
договаряне сам със себе си прави договорите за наем нищожни като противоречащи
на закона, респ. заобикалящи закона на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. Правно
недопустима е твърдяната от жалбоподателя конверсия на нищожните договори за
наем в едностранно волеизявление, аналогично на протокола по чл.27, ал.3 от ЗДДФЛ. Възможността на физическото лице да използва лично имущество за целите
на търговското си предприятие е уредена изрично в нормата на чл. 27 ЗДДФЛ. В стопанската практика на
едноличните търговци не са редки случаите, при които физическото лице -
собственик на предприятието на търговеца използва в дейността си свое лично
имущество или имущество със
статут на СИО. Именно нормата на чл. 27 ЗДДФЛ урежда възможността собственикът
на предприятието на ЕТ да включи в имуществото на ЕТ свои собствени движими или
недвижими вещи или вещи в режим на
СИО. Завеждането на
вещта/вещите в счетоводството на ЕТ се извършва чрез протокол, съставен от
физическото лице - собственик на ЕТ, в който се посочва вида на вещта и нейната
цена, а в случаите,
когато имуществото е в режим на СИО, е необходимо и нотариално заверена
декларация със съгласието на другия съпруг за включване на вещта в имуществото
на едноличния търговец съгласно чл.27, ал.4 от ЗДДФЛ. Това създава законово основание
разходите, свързани с експлоатацията им, да се признават за данъчни цели.
Напротив, ако не използва възможността по чл. 27, ал. 1 ЗДДФЛ за включване на вещта/вещите в
предприятието на ЕТ, физическото лице може да ползва личното си имущество в
дейността си като търговец, без да го прехвърли в патримониума на фирмата си,
но няма да му се признават за данъчни цели нито разходите, извършени във връзка
с експлоатацията и/или поддръжката на това имущество, нито амортизационните отчисления, които биха били
признати, ако вещите се третираха като амортизируем актив за тези цели.
По делото не е установено търговецът да се е възползвал от възможността по
чл.27 от ЗДДФЛ. Няма съставен документ, по силата на който в предприятието на
ЕТ да са заведени земеделски земи, собственост на физическото лице Т.Г.или в
режим на СИО, поради което осъществените разходи за рента не могат да бъдат
признати за данъчни цели. Вярно е, че законодателят разграничава доходите от
стопанска дейност на едноличния търговец и доходите му като физическо лице
извън дейността на търговското му предприятие, но това не означава, че
имуществените съвкупности на физическото лице и неговия ЕТ могат да бъдат
страна по договор поради липсата на отделна правосубектност на търговеца. След
като ЕТ не може да договаря сам със себе си като физическо лице, то липсва
предмет на стопанската операция и издаденият счетоводен документ е без правно
основание. Чрез изплащането на рента в полза на физическото лице, собственик на
ЕТ, ревизираното лице незаконосъобразно е увеличило разходите за дейността си,
което правилно е възприето като основание за непризнаване на разхода като
документално обоснован по чл. 26, т. 2, вр. чл. 10, ал. 1 ЗКПО. В този смисъл е и трайната и
непротиворечива практика на ВАС – така решение № 1847 от 11.02.2010 г. по адм. д. № 12635/2009 г.
на I отд. на ВАС; решение № 2957 от 08.03.2010 г. по адм. д. № 11700/2009 г. на I отд. на ВАС; решение № 204 от 09.01.2017 г. по адм. д. № 617/2016
г. на I отд. на ВАС; решение № 8792 от 06.07.2017 г. по адм. д. № 5401/2017 г. на I отд. на ВАС; решение № 2083 от 15.02.2018 г. по адм. д. № 7162/2017 г. на I отд. на ВАС; решение № 2598 от
01.03.2017г. по адм.дело № 546/2016г. на VІІІ отд. на ВАС; решение № 204 от
09.01.2017г. по адм.дело № 617/2016г. на І отд. на ВАС и др.
По същите съображения
съдът не приема възможността за сключване на договор за наем между един от
съпрузите и едноличния му търговец, с предмет вещи в режим на СИО, тъй като
преди прекратяването на брака вещите се притежават от двамата съпрузи в
условията на бездяловост и неделимост на общността. Договорите за наем са
с общо за съпрузите право и затова не може да са недействителни само частично. Правилно
е становището на органите по приходите, че предоставянето под наем на
земеделска земя, съпружеска имуществена общност, съставлява действие на
обикновено управление по смисъла на чл.24, ал.2 от СК, което обвързва и другия
съпруг. Управление на общо имущество може да извършва всеки от съпрузите, понеже
тези действия не водят до изгубване или трайно ограничаване на правото. При
действие на управление от страна на единия съпруг всички права и задължения
остават общи за съпрузите, което пак означава, че липсват две насрещни
съвпадащи волеизявления и договорите за наем са невалидни. Освен това в хода на
съдебното производство са представени доказателства, от които може да се
направи мотивиран извод, че преобразуването на финансовия резултат на търговеца
за съответния период (или поне за 2013г.-2015г.) е извършено само с тази част от отчетените и
декларираните разходи за рента, която съответства на правото му на собственост
върху земеделската земя, а рентата, изплатена в полза на съпругата, е призната
за разход на едноличния търговец.
По изложените
съображения съдът намира оспореният ревизионен акт за правилен и
законосъобразен, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
С оглед на изхода от
спора и на основание чл.161 от ДОПК в полза на ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 3700, 74 лева, определено на основание
чл.8, ал.1, т.5 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.160 от ДОПК, Добричкият административен съд :
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Г.Г. с ЕГН **********, действаща като ЕТ „Т.Г.– Тера
– Д.Г.“ ЕИК *********, адрес ***-03000817007658-091-001/19.06.2018г., издаден
от орган по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с решение №
231/28.09.2018г. на директора на дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, с който
на жалбоподателя са определени задължения по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за периода
2011г.-2015г. в общ размер на 117073, 97 лева, от които главница в размер на
78896, 20 лева и лихви за забава в размер на 38 177, 77 лева. В жалбата се твърди, че обжалваният РА е
ОСЪЖДА Д.Г.Г. с ЕГН **********, действаща
като ЕТ „Т.Г.– Тера – Д.Г.“, ЕИК *********, адрес ***, да заплати на Дирекция „ОДОП” – Варна при ЦУ на НАП разноски по делото
пред първата инстанция в размер на 3700, 74 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд.
Административен съдия :