Р Е Ш Е Н И Е
№ 42 05.06.2019 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският апелативен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Събина Христова
ЧЛЕНОВЕ: Албена Зъбова-Кочовска
Иван Воденичаров
секретаря Пенка Шивачева, като разгледа докладваното от съдия И. Воденичаров в. г. д. № 133 по описа за 2019 г. на Апелативен съд – Бургас, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано е решение № 410 от 21.12.2018 г. по г.д. № 1895/2017 г. по описа на ОС – Бургас.
С решението съдът е осъдил Р. Г. С., гражданин на К. Ш., да заплати на Д. И. П. сумата от 18 000 лв., представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди от причинен деликт на 03.06.2017 г. – лека телесна повреда, изразяваща се в мозъчно сътресение и оток с кръвонасядания на долната челюст, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, ведно със законна лихва, считано от 03.06.2017 г., като е отхвърлил иска в останалата му част до предявения размер; осъдил страните и за разноски.
Въззивникът Р. Г. С. чрез адв. А. обжалва решението в частите му за размера на уважения иск и за разноските, като неправилно, постановено при погрешно тълкуване и прилагане на материалния закон, при нарушение на съществени съдопроизводствени правила и необосновано.
Излага съображения в четири направления:
ПО РАЗМЕРА. Съдът неправилно е тълкувал и приложил материалния закон. При произнасянето си е ползвал част от мотивите на наказателния съд по индивидуализация на наказанието без да съобрази, че доказателства в настоящия процес не са събирани. Съдът е приел посочени обстоятелства увеличаващи интензитета на понесените болки и страдания, които не са били изобщо посочени от ищцата и по отношение на тях не са събирани доказателства. Тези обстоятелства са посочени от наказателния съд и независимо от неоспорената присъда, мотивите на гражданския съд противоречат на материалния закон. Въззивникът е извършил престъпление, но публичността на деянието не води до понесени по – големи вреди. Недопустимо било да се присъди обезщетение в по – голям размер по съображения, че деецът не бил оказал помощ на пострадалата. Фактът, че въззивникът не помнел стореното от него също нямал отношение към понесените вреди. Съдът приел наличието на вреди, които не били твърдени в исковата молба и по които – обида и унижение не са събрани доказателства, тъй като никой от свидетелите не е давал показания за това. Съдът приел, че въпреки леката телесна повреда деянието било с висока степен на травмичност в емоционален план поради нанасянето на удара с крак. По травмичността в емоционален план също били събирани доказателства. Съдът не съобразил решението си с константната и задължителна съдебна практика, която се цитира и според която обезщетенията са присъждани в много по-нисък размер при нанесени много по-тежки вреди от много по-тежки престъпления.
ПО ЛИПСАТА НА МОТИВИ. Съдът не бил обсъдил нито едно от възраженията на ответника в отговора на исковата молба. Макар формално да ги е посочил в решението си, не е изложил мотиви за отхвърлянето им като неоснователни. Не е визирано и възражението за присъждане на разноски в полза на ищцата.
ПО НАРУШЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН. Въззивникът се позовава на ПП № 4/1968 г. и на константната практика на ВКС и счита, че искът е доказан до размера от 5 000 лв., който отговаря на критериите на закона.
ПО РАЗНОСКИТЕ. В тази част решението било незаконосъобразно. Разноските били присъдени на ищцата въпреки липсата на списък, доказателства за понасянето им и въпреки възражението в този смисъл. По отношение присъдените на въззивника разноски съдът е допуснал нарушение, като се е произнесъл по прекомерност на заплатения хонорар въпреки че е нямало такова искане от насрещната страна до приключване на съдебното заседание. Моли се за отмяна на решението в обжалваните части и за постановяване на ново, като се присъди обезщетение от 5 000 лв. и с произнасяне по разноските, които да се присъдят в пълен размер за ответника.
Решението е обжалвано и от ищцата Д. И. П. чрез адв. К. с насрещна жалба в отхвърлителната му част. Въззивникът-ищец изцяло се присъединява към мотивите на съда, но счита, че размера на обезщетението е занижен. Решението в отхвърлителната му част било постановено в нарушение на материалния закон, тъй като събраните доказателства и изложените мотиви налагали уважаване на претенцията в пълен размер.
В отговор на насрещната жалба въззивникът-ответник възразява по основателността й. По същество поддържа изложените във въззивната си жалба възражения и твърдения. За травматичността в емоционален план не са събирани доказателства. Не отговаря на действителността, че ответникът отричал извършване на деянието. Обратната – признал и поднесъл извинение за случилото се. Твърдял единствено, че няма ясен спомен, за което не са събирани доказателства.величеният размер на обезщетението на основание тиражиране на случая в медиите било в противоречие с твърденията на самата ищца, която не е искала обезщетение за вреди настъпили в резултат на медийни публикации. Поради това обстоятелството е извънпредметно и произнасянето по него е в нарушение на принципа на диспозитивното начало.
Въззивните жалби са подадени от лица имащи правен интерес и легитимирани да обжалват първоинстанционното решение, процесуално допустими са, като депозирани в съответните процесуални срокове и отговарят на реквизитите на закона.
В съдебно заседание пред въззивния съд страните поддържат становищата си, пледират за уважаването им. Правят искания за присъждане на разноски.
След служебна проверка съдът констатира валидността и допустимостта на обжалваното съдебно решение.
По основателността намира:
Предявеният иск е с правно основание чл. 45 ЗЗД. Ищцата твърдяла, че на 03.06.2017 г., ок. 22.30 часа в коридора на х-л „М.“ в С. б., по време на работа непознато лице й нанесло удар с крак в лицето. Била откарана от екип на Бърза помощ в УМБАЛ-Бургас, където след извършен преглед се установило, че в резултат на удара е получила мозъчно сътресение и оток с кръвонасядане в долната челюст. Преживяла стрес, който се отразил върху изпълнение на трудовите й задължения. Получила сърцебиене, световъртеж, нарушен сън, кошмари и състояние на вцепеняване. Изпитвала тревожност. Поради това постъпила на лечение в ЦПЗ-Бургас, където е била лекувана с антидепресант и невролептик. Образувано било наказателно производство по НОХД № 714/2017 г. по описа на РС-Несебър. С решение № 436 от 26.09.2017 г. съдът признал Р. С., гражданин н К. Ш. за виновен в това, че по хулигански подбуди чрез нанасяне на удар с крак в лицето причинил на ищцата лека телесна повреда изразяваща се в мозъчно сътресение и оток с кръвонасядане в долната челюст – престъпление по чл. 131, ал. 1,т. 12 НК, за което му наложил наказание „глоба“ в размер на 4 500 лв. Ищцата твърдяла, че в резултат на нанесената телесна повреда претърпяла неимуществени вреди – стрес, сърцебиене, световъртеж, тревожност, психически дискомфорт и накърнено достойнство. Всичко това се отразило негативно и върху работата й, която до тогава изпълнявала безупречно. Поради това завела иск за обезщетение в размер на 50 000 лв.
Ответникът признал основателността на искането до размера от 5 000 лв. Твърдял, че разгласяването на случая не е по негова вина, а искането над 5 000 лв. представлявало по същество присъждане на наказателно обезщетение на основание неудовлетвореността на ищцата от решението на наказателния съд.
Установената фактическа обстановка е следната:
С влязло в законна сила решение по НОХД № 714/2017 г. по описа на РТ-Несебър ответникът бил признат за виновен за това, че на 03.06.2017 г. ок 22.30 часа в кк С. б. в коридор на х-л „М.“, по хулигански подбуди, чрез нанасяне на удар с крак в лицето причинил лека телесна повреда на ищцата изразяваща се в мозъчно сътресение и оток с кръвонасядания в долната челюст, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. – престъпление по чл.131, ал.1, т. 12 НК. За извършеното престъпление ответникът бил освободен от наказателна отговорност и му е наложено наказанието „глоба“ в размер на 4 500 лв. Съдът е разпитал свидетели. Св. П. знае за инцидента от ищцата - нейна майка. Намерила я в коридора на болницата, била зле, със зачервено от удара лице. Била неадекватна и разплакана. По нейни обяснения от удара с крак в лицето, нанесен от непознат, тя изгубила съзнание. По-късно в хотела видяла ответника и го познала. Тя не искала да остане сама, защото изпитвала страх. Около месец след това изпитвала болки в челюстта, хранила се само с мека храна. Получила сътресение на мозъка и болки в главата. След инцидента по сведения на работодателя не изпълнявала адекватно работата си. Била стресирана, неадекватна. Лекувала се с антидепресанти в ЦПЗ-Бургас. Св. З. видяла ищцата няколко дни след инцидента. Била в окаяно състояние, не можела да говори, имала синини по лицето. Споделила, че не може да спи, да яде, изпитвала страх. Била психически лабилна. Имала паник атаки. Лекувала се в ЦПЗ-Бургас.
Ответникът признава факта на вредоносното деяние, неговото авторство и безспорно претърпените от ищцата вреди по характер и интензитет. Спори се по обема на претърпените болки и страдания, както и по размера на претендираното обезщетение.
При тази фактическа обстановка, съдът намира от правна страна:
В приложение на чл. 300 ГПК съдът приема за доказано извършеното виновно от ответника-въззивник деяние - удар с крак в лицето на Д. П. и неговата противоправност, в резултат на което й е причинена лека телесна повреда, довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а именно – мозъчно сътресение и оток с кръвонасядания в долната челюст, поради задължителната сила на решението на наказателния съд. При определяне размера на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди съдът съобразява от една страна характера на нанесените травматични увреждания– мозъчно сътресение, кръвонасяване в долната челюст, преживените болки и страдания, необходимото време за отшумяването им и свързаните с това негативни изживявания. Съдът съобразява и преживените психически травми. Деянието на ответника се отличава с изключителен цинизъм и висока степен на арогантност, извършено е на публично място, на местоработата на ищцата чрез удар с крак в лицето. В резултат въззивницата-ищца е била приведена в безпомощно състояние, преживяла е психически и емоционален стрес, дълбоко унижение и съществено накърняване на честта и достойнството. Поради това в приложение на чл. 52 ЗЗД и при съобразяване с установеното по делото съдът намира, че присъденото обезщетение е прекомерно, а справедливото обезщетение за неимуществени вреди в случая следва да се намали на 12 000 лв.
Решението е обжалвано в частта му за разноските. Пред първата инстанция ищцата не е представила списък на разноските. Видно от договора за правна защита и съдействие /л. 4/, ищцата е заплатила на адвокат К. сумата от 1 000 лв. в брой, поради което неоснователно е твърдението във въззивната жалба, че липсват доказателства за понасянето им. Първоинстанционният съд правилно е присъдил разноските на ищцата в съответствие на уважения размер от иска. Непредставянето на списък има значение в случай на искане за изменение на решението в частта му за разноските. Поради това въззивната жалба в частта за присъдените на ищцата разноски пред окръжния съд се явява неоснователна.
Ищцата чрез адвоката си в писмена защита пред окръжния съд е направила възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна. В приложение на ТР № 6/2012 г. ОСГТК, искания за присъждането на разноски, както и възражения за размера им не могат да се правят с писмена защита. Поради това възражението за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна не е въведено надлежно в процеса пред окръжния съд. Разноските понесени в тази инстанция следва да се определят според установеното по делото без да се съобразява ненадлежно въведеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Ответникът, съгласно списък, е направил разноски от 3 520, 50 лв. за адвокат. Поради това въззивната жалба в частта за присъдените на ответника разноски пред окръжния съд се явява основателна. На ответника следва да се присъдят разноски в съответствие с отхвърлената част от иска пред първата инстанция или в размер на 2 252, 62 лв. за каквато сума ищцата да се осъди да заплати.
Поради различните изводи на съдилищата обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която е присъдено обезщетение над 12 000 лв. до 18 000 лв., както и в частта за разноските присъдени на ответника и да се постанови друго, съобразно изложеното.
Страните са поискали разноски пред въззивната инстанция. При крайното разрешаване на спора пред този съд на въззивницата-ищца не следва да се присъждат разноски, тъй като претенцията е отхвърлена. Въззивникът-ответник е направил разноски пред въззивната инстанция съгласно списък: държавна такса 260 лв. и адвокатски хонорар 2 347 лв. В съдебното заседание е направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар поради липса на процесуално представителство, което съдът намира за основателно. Съгласно Наредба за минимални размери на адвокатски възнаграждения – чл. 9, ал.1, вр. чл. 7 за изготвяне на въззивна жалба и отговор по въззивна жалба, без процесуално представителство адвокатското възнаграждение в случая следва да е 1 522, 50 лв. При това положение разноските на въззивника-ответник пред въззивната инстанция са в общ размер от 1 782, 50 лв. Обжалването решение е за размера от 5 000 лв. до 18 000 лв. или за 13 000 лв.важения от въззивния съд размер на обжалването е 6 000 лв., поради което, съответно на уважената част от жалбата, на въззивника ответник следва да се присъдят разноски в размер на 822, 69 лв., за каквато сума да се осъди насрещната страна да заплати.
Като се води от мотивираното, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение № 410 от 21.12.2018 г. по г.д. № 1895/2017 г. по описа на ОС – Бургас В ЧАСТТА, с която е присъдено обезщетение за сумата над 12 000 лв. до 18 000 лв., както и В ЧАСТТА за разноските присъдени на ответника , като вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска на Д. И. П. с ЕГН ********** против Р. Г. С., гражданин на К. Ш. за заплащане на обезщетение за нанесени неимуществени вреди от причинен деликт на 03.06.2017 г. – лека телесна повреда изразяваща се в мозъчно сътресение и оток с кръвонасядане на долната челюст, довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота, ведно със законна лихва от 03.06.2017 г. за сумата над 12 000 лв. до присъдения размер от 18 000 лв.
ОСЪЖДА Д. И. П. с ЕГН ********** чрез адв. К., съд. адрес гр. Б., ул. „Р.“ № * да заплати на Р. Г. С., гражданин на К. Ш. чрез адв. А., съд. адрес гр. С., ул. „М. Б.“ № *а, ет. * сумата в размер на 2 252, 62 лв., разноски пред Бургаски окръжен съд.
ОСЪЖДА Д. И. П. с ЕГН ********** чрез адв. К., съд. адрес гр. Б., ул. „Р.“ № * да заплати на Р. Г. С., гражданин на К. Ш. чрез адв. А., съд. адрес гр. С., ул. „М. Б.“ № *а, ет. * сумата в размер на 822, 69 лв., разноски пред Бургаски Апелативен съд.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: