Решение по дело №3350/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1158
Дата: 2 ноември 2020 г.
Съдия: Андон Вълков Вълков
Дело: 20202120203350
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 август 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
Номер 115802.11.2020 г.Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – БургасLI състав
На 12.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
Секретар:КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20202120203350 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на подадена жалба от „Интермакс“ ЕООД, ЕИК: *********,
чрез управителя Ж.И., срещу Наказателно постановление № 495999-F531524/19.02.2020 г.,
издадено от началник на отдел "Оперативни дейности" – Бургас в ЦУ на НАП, с което за
нарушение на чл. 39, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, на жалбоподателя е
наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лв.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното НП.
Жалбоподателят редовно уведомен, не се представлява в съдебно заседание.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от
юрисконсулт Ч., която оспорва жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията в жалбата, намира за установено следното от фактическа страна:
На 13.12.2019 г., в 16:00 ч., била извършена проверка в търговски обект – студио за
красота, находящ се в гр. ************************, стопанисван от жалбоподателя. За
самата проверка бил съставен протокол № 0362558/13.12.2019 г. При проверката било
констатирано, че за дата 07.12.2019 г., жалбоподателят не изпълнил задължението си да
отпечата пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН
за всеки ден (за всеки 24 часа), през които в устройството са регистрирани продажби /сторно
или служебно въведени операции. В обекта имало монтирано и функциониращо към
момента на проверката ФУ DATECS DP 150, ИН № DT748398, и ФП № 02748389, което не
било с коригирана версия на формулиране, осигуряваща изпълнение на изискването за
генериране на дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за
всеки ден. От изведената контролна лента било видно, че дневните обороти не са
приключвани в края на работния ден.
1
Във връзка с направените констатации на 17.12.2019 г. е съставен АУАН за
извършено нарушение по чл. 39, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, а
впоследствие на 19.02.2020 г. било издадено и обжалваното в настоящото производство
наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти. Горната фактическа обстановка не
се оспорва и от страните.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи.
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е и основателна по следните съображения.
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от
оправомощено за това лице, видно от приобщената към материалите по делото Заповед №
ЗЦУ-ОПР - 17/17.05.2018 г. Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок. Въпреки това, съдът счита че са налице основания за отмяна на наказателното
постановление, поради следните причини.
Разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС предвижда, че на лице, което не издаде
документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в
размер от 100 до 500 лева, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер от 500 до 2000 лева. Алинея 2 на същата разпоредба предвижда, че извън
случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.
118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица,
които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лева, или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лева. Разпоредбата
предвижда още, че когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат
санкциите по ал. 1.
В чл. 118, ал. 4 от ЗДДС е предвидено задължение на министъра на финансите да
издаде наредба във връзка с фискалните устройства. Именно на основание чл. 118, ал. 4 от
ЗДДС е била издадена и Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства.
В случая жалбоподателят е бил санкциониран за извършено нарушение по чл. 39, ал.
1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. § 21, ал. 2 от ПЗР към Наредбата за изменение
и допълнение на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, за това, че не е отпечатал пълен
дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет, през който в устройството
2
са регистрирани продажби.
Деянието формално осъществява признаците на посоченото в акта и в наказателното
постановление административно нарушение. Редакцията на чл. 39, ал. 1 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006 г. (относима към датата на нарушението), гласи, че лицата по чл. 3,
използващи ФУ и ИАСУТД, нямат задължение да отпечатват дневен финансов отчет.
Същевременно в разпоредбата на § 21, ал. 2 от ПЗР към Наредбата за изменение и
допълнение на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., бр. 68 от 2020 г., в сила от 31.07.2020 г., е
регламентирано, че до привеждане на въведените в експлоатация ФУ в съответствие с
изискванията на чл. 39, ал. 1, но не по-късно от 30 септември 2020 г., лицето по чл. 3 е
задължено да отпечатва дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в
КЛЕН за всеки ден /за всеки 24 часа/, през които в устройството са регистрирани
продажби/сторно или служебно въведени операции. Това води до извода, че отпадането на
задължението за отпечатване на дневен финансов отчет е поставено под условие, а именно
до привеждане на фискалното устройство в съответствие с норма на чл. 39, ал. 1 от
наредбата, но не по-късно от 30 септември 2020 г. Към настоящия момент е настъпила
крайната дата, водеща до липсата на състав на административно нарушение, свързано с
неотпечатване на дневен финансов отчет. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗАНН за
всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по
време на извършването му. От това правило е въведено изключение в чл. 3, ал. 2 от ЗАНН в
случаите, когато до влизане в сила на наказателното постановление последват различни
нормативни разпоредби, се прилага онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя.
Производството понастоящем е висящо и наказателното постановление не е влязло в сила.
Ето защо в случая изменението на чл. 39, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ се
явява по-благоприятно за жалбоподателя и същият не следва да бъде наказван за
неотпечатване на пълен дневен финансов отчет, след като не съществува такова задължение
за наказаното лице преди влизане в сила на обжалваното наказателно постановление. При
така установените обстоятелства следва извод, че извършеното от жалбоподателя процесно
деяние не осъществява състав на административно нарушение. По тази причина
наказателното постановление следва да бъде отменено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в производството по обжалване на
наказателното постановление или електронния фиш въззивният съд може да присъжда
разноски на страните по реда на АПК. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от
своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 от ГПК, регламентиращи, че съдът дължи
произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за
присъждането им. В конкретния случай жалбоподателят не е направил искане за присъждане
на разноски в производството, поради което и съдът не може служебно да присъди такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 495999-F531524/19.02.2020 г., издадено от
3
началник на отдел "Оперативни дейности" – Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение на
чл. 39, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. § 21, ал. 2 от ПЗР към Наредбата за
изменение и допълнение на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, на основание чл. 185, ал.
2, изр. 2, във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, на жалбоподателя „Интермакс“ ЕООД, ЕИК:
*********, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500
лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд – Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4