Мотиви по н. о. х. д. № 789
по описа на Софийски окръжен съд за 2016
година
Производството
по делото е образувано по обвинителен акт от 27.10.2016 г., изготвен от
прокурор при С.о.п. по пр. пр. № 4577/2014 г. по описа на СОП, досъдебно производство
№ 92/2014 г. по описа на ОД на МВР С., срещу лицето:
К.П.Л., ЕГН **********, роден на *** ***,
българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан,
безработен, живущ ***,
С който му е повдигнато обвинение за това,
че:
На 23.09.2014 г. около 06.30 часа, на път
III -161, в района на 29 + 230
км., при управление на моторно превозно средство —лек
автомобил марка „Мерцедес", модел „190Д", с per. № . в посока гр. Б.
- с. Л., С. обл., е нарушил правилата за движение, регламентирани в Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/, а именно:
- чл. 20 ал. 1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни
да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват."
и по непредпазливост е причинил смъртта на
Р. П. Б., ЕГН ********** ***.
Престъпление по чл. 343, ал. 1, б.
"в", пр. 1, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание на 08.12.2016 г.
пострадалите лица С.П.Х., П.С.Х., П.Т.Б. и Н.М.П., всичките представлявани от
упълномощен повереник – адвокат Р.М. от САК, са конституирани като частни обвинители.
Преди даване ход на съдебното следствие от
страна на подсъдимия К.Л. е поискано разглеждане на делото по реда на глава
ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие, като от негова страна са признати
всички факти, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В присъствие на упълномощения защитник на
подсъдимия – адвокат С.С. от САК, и с негово съгласие е направено признание на
всички факти от обвинителния акт на основание чл. 371, т. 2 от НПК. С
протоколно определение е одобрено признанието на подсъдимия, след като изрично
му бе разяснено, че при постановяване на присъдата ще се ползват всички
доказателства по досъдебното производство и самопризнанието. Делото е
разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК, при което не са събирани доказателства
за фактите, изложени в обстоятелствената част на о.а.
След приключване на съдебното следствие, в
хода на съдебните прения от страна на представителя на СОП се поддържа
обвинението, като се иска признаване на подсъдимия за виновен по
повдигнатото обвинение, като наказанието да бъде определено при условията на
чл. 58а от НК при превес на смекчаващите онговорността обстоятелства. Иска
определяне на наказание от три години „лишаване от свобода“, изпълнението на
което да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК. Счита за доказано, че
подсъдимият е осъществил от обективна и от субективна страна състава на
престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. Иска
определяне на наказание лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срока на наказанието лишаване от свобода.
Отчита като
смекчаващи обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите
характеристични данни, както и необходимостта да полага грижи за болното си
дете.
Като
отегчаващо такова отчита множеството нарушения на ЗДвП от страна на подсъдимия,
за които е бил санкциониран по административен ред.
От страна на частните обвинители,
представлявани от адвокат М. се иска признаване на подс. Л. за виновен по
повдигнатото обвинение, като се твърди за доказано, че същият при управление на
л.а. „Мерцедес”, с рег. № . в посока на движение от гр.Б. към с.Л., е изгубел
контрол над автомобила при преодоляване на десен завой, вследствие на което
автомобилът е напуснал платното за движение и се ударило челно в дънера на
крайпътно дърво, вследствие на което, пътуващата до подсъдимия Р. Б. е получила
тежка съчетана черепно-мозъчна травма и гръдна травма, несъвместими с живота,
което е довело до нейната смърт. Счита за безспорно установено, че причина за
настъпилото събитие са неправилни действия на подсъдимия с органите на
управление на автомобила, а именно кормилна и спирачна системи.
Иска
постановяване на осъдителна присъда и определяне на наказание „лишаване от
свобода” в максимално предвидения от закона срок, което да бъде изтърпяно
ефективно, като счита, че само така ще се постигне възпитателен и възпиращ
ефект, в съответствие с целите по чл. 36 от НК. Изтъква като утежняващи вината
обстоятелствата причиняването на смърт на младо момиче - майка в разцвета на младостта
си, както и предишните нарушения на подсъдимия за извършени административни
нарушения. Иска налагане на наказание – лишаване от правоуправление в
максимално предвидения от закона срок.
Претендира
присъждане на адвокатски хонорар за оказана правна помощ на пострадалите лица
при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Упълномощеният защитник – адвокат С.С. от
САК, иска обективен прочит на доказателствата по делото и налагане на
наказание, под минимума, предвиден за престъплението, изпълнението на което да
бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК. Изтъква изтекла абсолютна
давност за извършените от подсъдимия административни нарушения. Счита, че е
налице превес на смекчаващи отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало,
добри характеристични данни и тежко семейно и социално положение, както
оказаното съдействие за по-бързо приключване на делото.
Без да
оспорва фактическите обстоятелства, приети за установени по реда на съкратеното
съдебно следствие посочва, че липсват доказателства за управление на моторното
превозно средство, непосредствено преди удара, а подсъдимият е бил заварен да
прави опити за оказване на помощ на пострадалото лице.
В хода на съдебните прения подсъдимия не
взема отношение по доказателствата. При упражняване правото си на последна
дума подсъдимият изразява съжаление за случилото се, признавава се за виновен и
иска налагане на минимално, условно наказание.
На основание чл. 373, ал. 3 от НПК, с оглед
направеното самопризнание от страна на подсъдимия съдът приема за установени
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, а именно:
Подсъдимият
К.П.Л. е неосъждан. Роден е на *** ***. Правоспособен водач е от 2008 г, с категории В и АМ,
като не е лишаван от право да управлява МПС до момента. С наказателни
постановления са му наложени четири наказания за извършени нарушения на Закона
за движение по пътищата, съответно две през 2011 г., едно през 2013 г. и едно през 2014 г., както и четири
отделни наказания с фиш, съответно едно през 2009 г., едно през 20110 г. и две през 2012 г. Нарушенията за които
е санкционирано лицето с НП са различни по вид – липса на поставен предпазен
колан, липса на винетен стикер и двукратно за неизпълнение на задължение за
сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
На 23.09.2014
г. около 06,30 часа, по третокласен път № 161 от републиканската пътна мрежа,
подсъдимия Л. е управлявал собственият си лек автомобил марка „Мерцедес
190Д" с per. № ., като се е движел в в посока от гр. Б. към село Л..
Асфалтовото покритие на пътя е било мокро, видимостта е била нормална, като
автомобилът, управляван от подсъдимия се е движел със скорост около 60 километра в час. До него на предна дясна
седалка се возела пострадалата Р. П. Б., с която подсъдимият е имал интимна
връзка.
В участъка от
пътя, по който се движел автомобилът,
управляван от подсъдимия се осъществява двупосочно движение, с по една лента за
движение в посока, разделени с единична, бяла непрекъсната линия. Автомобилът
се е движел по прав участък, като е предстояло преодоляване на десен завой в
посоката му на движение. Именно при преодоляване на завоя автомобилът,
управляван от подсъдимия не е продължил траекторията си на движение, а е
продължил направо, преминавайки през лентата за насрещно движение, напускайки
платното за движение вляво по посоката си на движение, при което се е ударил
челно в дънер на високо растящо дърво, намиращо се на 4 метра от пътя /левия край
на асфалтовото покритие в посоката на движение на автомобила/.
След
произшествието, в обратна посока, а именно от с. Л. към гр. Б., са пътували
свидетелите Г. П. И. и Р. В. В. с микробус, управляван от последния, при което
в района на произшествието св. И. е забелязал удареният в дървото автомобил
автомобил „Мерцедес 190Д". Заедно
със св. В. са отишли до автомобила, като са намерили подс. Л. застанал между
предните седалки, опитващ се да прави изкуствено дишане на жена, седяща на
предната дясна седалка.
Свидетеля И.
разпознал подсъдимия и проверил пострадалото лице за признаци на живот, каквито
не открил, докато св. В. подал сигнал за медицинска помощ.
Пристигналият
на място екип е установил смъртта на Р. П. Б., като в хода на досъдебното
производство, според заключението на съответните медицинските специалисти по
назначената съдебно-медицинската експертиза, причините за смъртта на лицето са
тежката съчетана черепно-мозъчна и гръдна травма изразяваща се контузия на
мозъчния ствол, малкия и продълговатия мозък, счупване на първи и втори шийни
прешлени с разкъсване на връзките между първи шиен прешлен и черепната основа,
двустранна белодробна контузия, разкъсване на сърцето с излив на кръв в
гръдната кухина, контузия на коремни органи и опорака на червата,
разкъсноконтузни рани на двете колена.
Заключението
на експертизата гласи, че уврежданията са причинени от силен удар съчетан с
притискане в областта на гърдите между твъди тъпи предмети, като преценени в
съвкупност травматичните увреждания по тяхната морфология и локализация много
добре отговарят да са причинени при травма вътре в автомобила. Вещото лице
посочва, че смъртта на Р. П. Б. се дължи на тежката травма и е настъпила бързо,
като е била неизбежна.
Вещото лице,
изготвило експертизата е посочило в заключението на същата, че в близките
часове преди настъпването на смъртта пострадалата не е употребявала алкохол, а
така също при изследване на кръв и урина не са установени следи от Алкалоиди
/синтетични и опиеви наркотични вещества/, Барбитурати, Салицилати,
Фенотиазинови, Бензодиазепинови и Имипраминови лекарствени средства.
Отрицателни са резултатите и за наличие на морфин, кокаин, амфетамин,
метафетамин, бензодиазепинови лекарствени средства, барбитурати,
тетрахидроканабиноли и метадон.
Ком момента
на произшествието подс. Л. не е употребил алкохол, което е установено от
заключение по съдебно-химическа експертиза № 1881/23.09.2014 г.
Произшествието
е настъпило на прав участък, при скорост на движение на лекия автомобил,
управляван от подс. Л., от около 60
км. ч., съответно около 50 метра опасна зона за
спиране, като липсват следи от поднасяне на автомобила в десния завой, радиусът
на който е над 260 метра,
при което критичната скорост за преминаването му, при конкретните пътни условия
– мокра асфалтова настилка, е над 120 км. ч., което дава основание за извод, че
причина за произшествието не е преминаване през завия със скорост, по-голяма от
допустимата.
Липсват следи
от механични повреди по автомобила, които да обусловят напускане на платното за
движение отляво и удара в дънера на дървото, поради което заключението на
вещите лица по назначените автотехнически експертизи и категорично, че
причините за произшествието следва да бъдат търсено в субективните действия на
подсъдимия при управлението на лекия автомобил марка „Мерцедес", модел
„190Д", с per. № ..
Напускането
на платното за движение е настъпило, макар, че видимостта пред водача, при
конкретните условия и включени къси светлини е не по-малко от 60 метра, което след
съпоставяне с опасната зона за спиране - 50 метра, дава основание
за извод, че подсъдимият е имал
възможност и достатъчно разстояние да спре безопасно, без да напуска платното
за движение.
Описаните
обстоятелства съдът приема за установени на основание чл. 373, ал. 3 от НПК,
след като са описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и преди
всичко след преценка, че така описаните обстоятелства се установяват без
никакви противоречия от установените в хода на досъдебното производство
доказателства, чрез предвидените в НПК доказателствени средства, а именно:
- Показанията
на свидетелите: Г. П. И., Р. В. В., С. П.Х., П.Т.Б., Н.М.П., Л. П. Л., М. Х.
К.;
- Извършените
експертизи: Съдебномедицинска експертиза на труп № 687/2014 г.;
Съдебнохимическа експертиза № А-596/2014 г.; Съдебно-химическа експертиза №
574/2014 г.; Автотехническа експертиза; Повторна автотехническа експертиза;
Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или
друго упойващо вещество в кръвта № 1881/23.09.2014г. за К.П.Л.;
- Прочетените писмени доказателства: Протокол за
оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум (л.26 -л.38 от ДП); Справка на
ОДМВР-С. за подсъдимия, както и за собственост на автомобила (л.103 - л.106 от
ДП); Удостоверение за наследници (л.112 от ДП); Справка за роднински връзки
(л.113 от ДП); Препис от акт за смърт (л.116 от ДП); Справка за съдимост,
(л.118 от ДП); Характеристика (л.121 от ДП); Характеристика (л. 131 от ДП);
Справка от Областно пътно управления – С., (л.136 от ДП); Декларация за семейно
и материално положение и имотно състояние (л.138 от ДП); Удостоверение за
раждане от Община Б., сер. БТ, № 05/05.01.2010 г.; Протокол за ехокардиография
и епикриза на Национална кардиологична болница-С., от 12.02.2010 г.
От правна страна съдът намира, че описаните
обстоятелства, които се установиха без никакви противоречия дават основание за
извод, че подс. Л. е осъществил от
обективна и субективна страна престъпното деяние, за извършването на което му е
повдигнато обвинение с ОА.
От обективна
страна може да се направи извод, че подс. Л., при управление на собственият си
лек автомобил не е упражнил достатъчен контрол над него, при което моторното
превозно средство, без никаква външна причина е напуснало платното за движение,
вследствие на което се е ударило в намиращо се в близост дърво. Без съмнение
при това произшествие са причинени множество тежки травми на возещото се с него
лице – Р. Б.. Без съмнение доказателствата, установени от заключението по
извършената съдебно-медицинска експертиза на починалото лице, дават основание
за извод, че именно травмите, причинени на Б. вследствие на произшествието, са
причина за смъртта му.
От обективна
страна подсъдимият е извършил нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, а именно:
"Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват". Действия на подс. Л. по управление на автомобила са
довели до напускане на платното за движение, навлизането на автомобила в
крайпътното пространство и осъществяване на челен удар в дърво, като извода в
тази насока е безспорен, след като липсват каквито и да е доказателства за
някаква друга причина, поради която автомобилът, управляван от подс. Л. не е
продължил движението си по платното за движение, в съответствие с изискването
на чл. 15, ал. 1 от ЗДвП, макар, че няма обвинение за нарушаване на тази
разпоредба.
Според съда
без съмнение се налага извода, че причина за произшествието, както е посочено и
от вещите лица по назначените автотехнически експертизи следва да бъде търсена
в поведението на подс. Л., който не е осъществил контрол над управлявания
автомобили, което е довело до напускане на платното за движение и възникване на
произшествието, при което на Р. Б. са причинени множество тежки наранявания,
довели до смъртта й.
Съдът не
споделя наведеното съмнение за факта, че именно подс. Л. е управлявал моторното
превозно средство при настъпване на произшествието. Доказателствата, което
дават основание на съда да счита, че този довод на защитата е неоснователен са
на първо място фактите относно собствеността на автомобила. Подсъдимият е негов
собственик, както и правоспособен водач, поради което е нелогично да не управлява
автомобилът си. Основните доказателства обаче са свързани с посоченото от
свидетелите И. и В., което са заварили пострадалото лице Б. на предната дясна
/пасажерска седалка/, както и че само подсъдимият се е намирал в автомобила,
опитващ се да окаже помощ на пострадалата. Тежките травми, причинени на това
лице дават основание за извод, че то не било в състояние да се мести
самостоятелно на тази седалка, а е нелогично да е преместено и от друг. Всичко
това дава основание за извод, че подсъдимият е единственото възможно лице,
което е управлявало превозното средство в момента на напускане на платното за
движение и възникване на произшествието,
вследствие на което е причинена смъртта на Р. Б..
Всичко това
дава основание за извод, че от обективна страна действията на подсъдими Л.
осъществяват признаците на престъплението, за което е ангажирана отговорността
му. Като водач на моторно превозно средство лек автомобил марка
„Мерцедес", модел „190Д", с per. № ., е нарушил правилата за движение
чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, вследствие на което е настъпило произшествието, при
което на Р. Б. са причинени значителни и фатални телесни увреждания, довели до
смъртта на това лице.
От субективна
страна съдът намира, че деянието е осъществено в първия вариант по чл. 11, ал. 3
от НК, а именно подсъдимият Л. не е предвиждал, съответно и искал, настъпване
на вредните последици, тоест не е съзнавал, че има опасност да настъпи
произшествие и вследствие на него да причини смъртта на Б., след като изгуби
контрол над управляваното превозно средство при напускане на платното за
движение, но е бил длъжен и според конкретните обстоятелства е могъл да
предвиди, че е налице такава опасност, а именно да загуби контрол над
превозното средство при напускане на платното за движение и да настъпи
пътно-транспортно произшествие, при което да пострада както самият той, така и
лицето, което е пътувало в автомобила.
Предвид това
съдът намира, че следва да признае подс. К.П.Л. за виновен в извършване на
престъпление чл. 343, ал. 1, б. "в", пр. 1, вр. чл. 342, ал. 1 от НК,
а именно: за това, че на 23.09.2014 г. около 06.30 часа, на път III -161, в
района на 29 + 230 км.,
при управление на моторно превозно средство —лек автомобил марка
„Мерцедес", модел „190Д", с per. № . в посока гр. Б. - с. Л., С. обл.,
е нарушил правилата за движение, регламентирани в Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/, а именно:
- чл. 20 ал.
1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват."
и по
непредпазливост е причинил смъртта на Р. П. Б., ЕГН ********** ***.
При определяне на наказанието съдът
отчита, че за посоченото престъпно деяние се предвижда налагане на наказание
„лишаване от свобода“ за срок от две до шест години, в които рамки съдът следва
да определи наказанието.
Според съда
наказанието следва да бъде определено според правилата на чл. 54 от НК, като
бъдат отчетени смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, тъй
като според съда не са налице едно значимо или множество отделни смекчаващи
обстоятелства, което да обуслови от своя страна прилагането на чл. 55 от НК.
Този извод дава основание на съда да счита също така, че предвид провеждането
на съдебното следствие по реда на чл. чл. 371, , т. 2 от НПК, при определянето
на наказанието следва да намери приложение чл. 58а, ал. 1 от НК, за което ще
бъдат изложени допълнителни аргументи по-долу.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчита чистото съдебно минало на
подсъдимия, добрите характеристични данни /събрани в хода на досъдебното
производство, включително и от полицейски инспектор/, направеното признание на
вина /макар и без се дават обяснения/, както и изразеното съжаление, което
според съда отразява искреното отношение на подсъдимия към настъпилите вредни
последици.
Като
отегчаващо вината обстоятелство следва да бъде отчетена по-високата обществена
опасност на личността на подсъдимия, за която се установи, че има нарушения на
правилата за движение по пътищата, за които е санкциониран по административен
ред. Може да се отбележи, че тези нарушения са различни и засягат различни
разпоредби на Закона за движение по пътищата, което показва цялостно отношение,
граничещо с пренебрежение към всички правила за движение и необходимостта от
спазването им.
Макар и
отегчаващото отговорността обстоятелство да е единично, то неговата относителна
тежест според съда е по-висока от тежестта на всяко едно от смекчаващи такива,
но в съвкупност смекчаващите са с по-голяма тежест, поради което според съда
справедливото и адекватно на деянието наказание е в размер между минималния и
средния, по близо до минималния, в рамките предвидени за съответното деяние.
С тези
аргументи съдът счита, че наказанието, което следва да бъде определено на подс.
Л., е „лишаване от свобода“ за срок от три години, което на основание чл. 58а,
ал. 1 от НК следва да бъде редуцирано с една трета, съответно за изтърпяване
бъде определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години.
Не може да
бъде споделено разбирането на представителя на частното обвинение за налагане
на наказание в максимален размер. За всяко престъпление се определя наказание,
което следва да съответства на обществената опасност на деянието и на дееца,
като в конкретния случай тази обществена по своя интезитет не може да бъде
квалифицирана като завишена спрямо обикновените случаи на такъв вид престъпни
деяние. Без съмнение всяка една смърт, настъпила след произшествие по пътищата
е с висока обществена опасност, но не следва и личните мотиви на пострадалите
от деянието лица да надделяват при определяне наказание, адекватно и
съответстващо на конкретното деяние.
Основателно е
становището на обвинението и защитата, че целите на наказателното преследване,
посочени в чл. 36 от НК, биха могли да бъдат осъществени и при отлагане на
изпълнението на наказанието на основание чл. 66, ал. 1 от НК. Приложението на
института на условното осъждане винаги изисква да бъде направено основателно
предположение, че личната и общата превенция би била постигната по този начин,
като така се дава възможност на осъденото лице, под угрозата на отложеното
наказание да преосмисли и промени поведението си в съответствие с изискванията
на закона. При формиране на този извод съдът отчита основателността на
аргументите, изложени от защитата, а именно, че подсъдимият е трудово ангажиран
и преди всичко обстоятелството, че подсъдимият е родител на малолетно дете, за
което следва да полага грижи и което обстоятелство също не може да не бъде
отчетено при решаване на въпросите за възможното приложение на института на
условното осъждане.
Според съда
целите на наказанието, както са описани в закона ще бъдат постигнати именно
чрез отлагане на изпълнението на наказанието и даване възможност на подсъдимия
при изпълнение на родителските си задължения да промени поведението си като
водач на моторно превозно средство.
Според съда в
рамките на размера на наказанието „лишаване от свобода“ следва да бъде наложено
и наказанието по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК – лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, след като налагането му е задължително на основание
чл. 343г от НК, като при определяне на размера на това наказание съдът изхожда
от същите аргументи за относителната тежест на отегчаващите и смекчаващите
отговорността обстоятелства, при което по-високо значение на смекчаващите
такива съдът отдава и предвид факта, че е изтекъл сравнително дълъг период от
време от налагане на отделните наказания, още повече, че част от тях не са
свързани с конкретни действия по управление и поставяне в опасност на участници
в движението.
Предвид
признаването на подсъдимия за виновен, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, на
същият следва да бъде възложено заплащане по сметка на МВР сумата от 625,38 лева за направените разноски в хода на
досъдебното производство.
Следва да
бъде постановено връщане на веществените доказателства, иззети в хода на
досъдебното производство, като на подсъдимия Л. бъде върнато превозното
средство - Лек автомобил марка л.а. марка „Мерцедес", модел „190Д" с
рег.№ ., намиращ се на съхранение в РУ на МВР Б..
По изложените
съображения съдът единодушно постанови присъдата си и изготви мотивите към нея.
Мотивите са
изготвени на 08.03.2017 г.
Председател:
Стефан
Стойков