РЕШЕНИЕ
№ 961
гр. Стара Загора, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Емилия Енчева
при участието на секретаря Ивелина Б. Костова
като разгледа докладваното от Емилия Енчева Гражданско дело №
20225530101666 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД.
Ищцата К. И. С. твърди в исковата си молба, че е страна по Договор за
потребителски кредит № 30040164791, подписан с ответното дружество ПРОФИ КРЕДИТ
България ЕООД. Сочи, че съгласно раздел VI от договора за потребителски кредит,
именуван „Параметри“, трябвало да върне сумата по кредита в размер на 7 827.95 лева, при
сума на получаване в размер на 4500.00 лева, при ГПР 49.15%, годишен лихвен процент
41.00 %, при срок на кредита от 36 месеца. Съгласно същия раздел от договора, трябвало да
заплати възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 1 350.00 лева
и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 3915.00 лева,
разпределени на 36 месечни вноски по 146.25 лева. По този начин общата сума, която
следвало да заплати била в размер на 13 092.95 лева.
Счита, че клаузата съдържаща се в VI „Параметри“ от Договор за потребителски
кредит № 30040164791 сключен между нея и ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД, която
предвиждала заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в
размер на 1 350.00 лева и, клаузата съдържаща се в VI „Параметри“ от Договор за
потребителски кредит № 30040164791, която предвиждала заплащането на възнаграждение
за закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 3 915.00 лева, били нищожни на
основание чл. 26, ал. 1, от ЗЗД и поради това, че били сключени при неспазване на нормите
на чл. 10а, чл.11, чл.19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП: В
правната доктрина и съдебна практика безспорно се приемало, че накърняването на добрите
1
нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл. 3то, вр. от ЗЗД било налице именно, когато се
нарушавал правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез
създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл била практика на ВКС
/Решение№4/2009г. по т.д.№395/2008г., Решение №1270/2009г. по гр.д.№5093/2007г.,
определение№877 по т.д.№662/2012г. и др/. Такъв основен принцип бил добросъвестността
в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на
принципа на справедливостта, била да се предотврати несправедливото облагодетелстване
на едната страна за сметка на другата. Тъй като ставало дума за търговска сделка, нормата
от ТЗ, чрез която бил прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД
също намирали приложение – чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната практика на
ВКС преценката дали бил нарушен някой от посочените основни правни принципи се
правила от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали
уговореното от страните водило до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26
ал.1,предл.3 от ЗЗД.
Заявява, че поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл.
26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достигало до значителна не еквивалентност на насрещните
престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите й с цел извличане на
собствена изгода на кредитора.
Твърди, че възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за
допълнителни услуги, свързани с договора, била регламентирана в разпоредбата на чл.10а,
ал.1 ЗПК (нов - ДВ, бл.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.). Законът не допускал
кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита - чл.10а, ал.2 ЗПК. Допълнителните услуги по процесния
договор за кредит, по своето естество, били част от възнаграждението за предоставения
заем, като същите водили до заобикаляне ограничението на чл. 19, ал.4 от ЗПК, установяващ
лимит на годишния процент на разходите и са в явно противоречие с разпоредбата на чл.10а
от ЗПК.
Услугите „Фаст“ и, „Флекси“ представляват по своята същност "такси за усвояване и
управление на кредита". Услугите с възможност зa отлагане/намаляване на вноски и за
смяна на падежа по своята същност били дейности по управление на кредита. Улеснената
процедура за получаване на допълнителни парични средства, реално, не е предоставяна
допълнителна услуга, тъй като липсва конкретно задължение за кредитора, а отпускането на
нови суми, съответно предоставянето на следващ кредит и условията по него, става по
съгласие на страните.
Така уговорените клаузи съдържаща се в VI „Параметри“ от Договор за
потребителски кредит, която предвиждал заплащането на възнаграждение за закупена
допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 1 350.00 лева и клаузата съдържаща се в VI
„Параметри“ от Договор за потребитбйрки кредит, която предвиждала заплащането на
възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 3 915.00 лева, били
нищожни като противоречащи на добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл.143 от
2
ЗЗП.
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Предвидената клауза
била и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата била необосновано
висока. В глава четвърта от ЗПК било уредено задължение на кредитора, преди сключване
на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при
отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл било съображение 26 от
Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г.
относно договорите за потребителски кредити. По посочения начин се заобикаля чл. 33, ал. 1
от ЗПК. С процесиите клаузи предвиждащи заплащането на допълнителни услуги „Фаст“ и
„Флекси“ в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително възнаграждение в
размер близък до размера на отпуснатия кредит. По този начин, клаузите предвиждащи
заплащането на допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ са неравноправни по смисъла на
чл.143,т.5 от ЗЗП, тъй като същите били необосновано високи. Основната цел на така
уговорената клаузи е да доведат до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка
на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още
% от предоставената главница. В същия смисъл и решение № 511 от 17.04.2018 г. на ОС -
Пловдив по в. гр. д. № 324/2018 г.
Твърди, че с предвиждането за заплащане на допълнителни услуги „Фаст“ и
„Флекси“ в размер на 1 350.00 лева и 3 915.00 лева се заобикаляла и разпоредбата на чл.19,
ал.4 ЗПК. Безсъмнено събирането на такива разходи било част от дейността по управление
на кредита и следва да били включени в годишния процент на разходите. Съгласно чл.19,
ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи
и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни , възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/ , изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Налице е заобикаляне на
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи
по допълнителните услуги се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с
ПМС№426/2014г. Реално, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на
императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен
принцип, забраняващ неоснователно обогатяване се калкулира допълнителна печалба към
договорената възнаградителна лихва. Поради невключване на уговорките за заплащане на
разходи по допълнителни услуги в размера на ГПР, последният не съответства на
действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в
договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните
представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от
Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието ,
че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в
кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на
3
които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по
смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП.
Същевременно посочването на по-нисък от действителния ГПР, представлява
невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като
нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от
Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че клаузите за допълнителни услуги са
неравноправни по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО, /Решение
№1510/13.12.2019 г. по в.гр.д № 2373/2019 г. на ПОС/.
Също така имало и нарушение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори, транспонирана в българското
законодателство с § 13 а, т. 9 от ДР на ЗЗП. Съгласно чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО
неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които
въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. В Директива
93/13/ЕИО е регламентирано, че не се счита за индивидуално уговорена клауза, която е
съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на
нейното съдържание, каквито са клаузите за заплащане на допълнителни разходи по
допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. В тази насока е и практиката на Съда на
Европейския съюз- Решение по дело С-618/10, Решение по дело С-415/11, и цитираната в
него практика.
Твърди, че следва да бъде посочено и още едно нарушение, а именно на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочила, че договорът трябвало да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин.
На следващо място, счита че клаузите регламентиращи допълнителни услуги Фаст и
Флекси от Договор за кредит, са нищожни на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП.
Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни,
освен ако са уговорени индивидуално. Счита, че клаузите регламентиращи допълнителни
услуги Фаст и Флекси от Договор за кредит не се явяват индивидуално уговорени по
смисъла на чл. 146, ал.2 ЗЗП. Видно от самия Договор за кредит по безспорен начин се
установявало, че клаузите Фаст и Флекси от същия са част от едни стандартни и бланкетни,
отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямали възможност да
влияят върху съдържанието им към момента на сключване на договора. В този смисъл е и
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори.
Доколкото отпуснатия кредит на ищцата, като физическо лице, представлявала
финансова услуга по смисъла на § 13, т.12 от ДР на ЗЗП, ищцата имала качеството на
потребител по смисъла на чл.9 ал.3 от ЗПК, както и по смисъла на § 13,т.1 от ДР на ЗЗП, т.е
4
е приложима разпоредбата на чл.113 от ГПК. В този смисъл са: Определение № 105 от
12.01. 2017 г. на ОС – Варна по в. ч. т. д. № 1594/2016 г., Определение № 242 от 23.10. 2015
г. на ОС – Търговище по в. ч. т. д. № 127/2015 г., Определение от 20.05. 2010 г. на ОС –
Търговище по в. ч. гр. д. № 144/2010 г., Определение № 166 от 7.07.2015 г. на ОС –
Търговище по в. ч. т. д. № 81/2015 г., Определение № 123 от 1.06. 2015 г. на ОС –
Търговище по в. ч. т. д. № 71/2015 г. и много други.
Въз основа на гореизложеното, моли съда да приеме, че клаузата съдържаща се в VI
„Параметри“ от Договор за потребителски кредит № 30040164791 сключен между нея и
ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД, която предвиждала заплащането на възнаграждение за
закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 1 350.00 лева и клаузата съдържаща се в
VI „Параметри“ от Договор за потребителски кредит № 30040164791 сключен между нея и
ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД, която предвижда заплащането на възнаграждение за
закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 3 915.00 лева, са нищожни на
основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл. 10а, чл.11, чл. 19 ЗПК., както и по чл. 143, ал.1
от ЗЗП, чиято невалидност моли съда да бъде прогласена.
Претендира за разноските по делото.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното
дружество „ПРОФИ КРЕДИТ-България“ ЕООД, в който считат всички изложени в
исковата молба възражения, доводи, твърдения и оспорвания по отношение
действителността на клаузите от договор за кредит, регламентиращи условията във връзка с
предоставените на кредитополучателя пакет от допълнителни услуги „Фаст“ и Флекси“ за
необосновани, неоснователни и недоказани.
Твърдят, че видно от съдържанието на процесния Договор за кредит,
Кредитополучателят сам е пожелал да се възползва от предоставяне на незадължителен
пакет от допълнителни услуги. Изрично в договора за кредит е посочено, че при
кандидатстването си за потребителски кредит, кредитополучателят е поискал да закупи
допълнителна незадължителна услуга, т.е. изборът и закупуването на допълнителни услуги
не е задължително условие за сключване на договора за кредит. Съгласно т.15. от ОУ към
ДПК „КЛ/СД може да изберат да не закупят допълнителна услуга или да закупят една, или
повече допълнителни услуги към ДПК. Настоящата точка се отнася и прилага единствено
по ДПК, по които КЛ/СД е поискал и избрал да закупи допълнителна услуга“. В раздел „А“
на ДПК „Декларации“ пък е посочено, че неразделна част от ДПК са Общите условия/ОУ/
на кредитора за физически лица. Посочено е, че при подписването на договора препис от ОУ
са предадени на клиента, запознал се е с тях и ги приема. Т.е. безспорно е, че изборът за
закупуване на допълнителни услуги е изцяло на клиента, като закупуваното не е
задължително условие за сключване на договора, а е опционално.
Посоченото правило на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК възпроизвежда
в българското законодателство правилото на чл.З, буква „ж“ от Директива 2008/48/ЕО,
5
дефиниращ понятието „общ разход по кредита за потребителя“. Допълнително разяснение
на тази дефиниция дава т. 22 от Преамбюла на същата Директива, съобразно която
„Държавите-членки следва да останат свободни да запазят или въвеждат национални
разпоредби, които забраняват на кредитора да изисква от потребителя във връзка с договора
за кредит да открие банкова сметка, да сключи договор за друга допълнителна услуга или да
заплати разходите или таксите за такива банкови сметки или други допълнителни услуги. В
държавите- членки, в които са позволени такива комбинирани предложения за сключване на
договор, потребителите следва да бъдат информирани преди сключването на договора за
кредит относно допълнителните услуги, които са задължителни за получаване на кредита
или за получаването му при предлаганите условия. Разходите за тези допълнителни услуги
следва да бъдат включени в общите разходи по кредита или, ако размерът им не може да
бъде определен предварително, потребителите следва да получат адекватна информация
относно наличието на такива разходи на преддоговоония етап. Предполага се, че на
кредитора са известни разходите за допълнителните услуги, които той предлага на
потребителя от свое име или от името на трета страна, освен ако цената не зависи от
конкретните особености или положението на потребителя“.
В процесния случай страните били постигнали съгласие за сключване на договор с
включени допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, с което, по искане на ищеца,
кредиторът се задължавал да предостави на кредитополучателя определен набор от услуги, с
които се предоставя приоритетно разглеждане и изплащане на размера на кредита на
кредитополучателя и последният има възможност да променя първоначално договорените
падеж, размер на вноска и ежемесечно плащане на вноски, срещу възнаграждение за
кредитора, с което задължение ищецът се е задължил доброволно. Редът за използването на
допълнителните услуги е подробно описан в общите условия към ДПК, представляващи
неразделна част от договора.
Заявяват, че отделно от това, по своята същност първата услуга представлява право
на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, което означава, че
както е посочено и в самия ДПК в раздел VI Параметри, допълнителната незадължителна
услуга „Фаст“ към момента на подписване на договора вече е била предоставена на
кредитополучателя и използвана от последния. След като ищецът е решил да се възползва от
услугата приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит, представителите на
ответното дружество са извършили всички необходими действия за проучването на
кредитната способност на ищеца, подготвили са нужните документи и са сключили
договора в максимално кратки срокове. Тази услуга е безспорно е предоставена на ищеца и
последният се е възползвал от нея. Искането за кредит е подадено от ищецът на 23.10.2019
г., одобрено е в рамките на деня, договорът за кредит е сключен на същата дата и дори
размерът на предоставения заем е усвоен от ищеца същия ден съгласно предвидения в
договора за кредит начин на усвояване видно от приложените към настоящия отговор на
искова молба надлежно заверени преписи от платежни нареждания. Това доказва,
недобросъвестното поведение на ищеца, който е бил добре информиран за предоставената
6
допълнителна услуга, изявил е изрично желание да се възползва от нея, за да усвои кредита
само няколко часа след подаване на искането за кредит и въпреки това, е взел решение да
предяви съдебни претенции срещу ответното дружество с неясни доводи и твърдения защо
счита за недължимо уговореното възнаграждение за предоставени допълнителни услуги.
Нещо повече, ищецът се е възползвал и от услугата „Възможност за отлагане на определен
брой погасителни вноски“, включена в предоставената допълнителна услуга „Флекси“.
Видно от приложените към настоящия отговор препис от Анекс № 1 към договора за заем,
по волята на ищеца, вноска № 3 съгласно Погасителния план към договора за заем е
отложена и съгласно ОУ към ДПК ще бъде дължими едва в края на погасителния план. Тези
обстоятелства са още един безспорно установен факт, който умишлено не е изложен в
обстоятелствената част на исковата молба, но който по категоричен начин доказва, че
ищецът е бил много добре информиран за вида, условията и параметрите на предоставените
допълнителни услуги, поради което и сам е изявил желание да се ползва от тях.
В обхвата на общите разходи по кредита, които следва да се отчетат при
формирането на ГПР, попадат разходи за допълнителни услуги, но само в случаите, когато
получаването на такива допълнителни услуги е задължително условие за сключването на
договора за кредит /по аргумент от § 1, т. 1 от ДР на ЗПК/, какъвто настоящият случай
очевадно не е. Тоест дължимото по процесиите допълнителни услуги възнаграждение се
дължи от кредитополучателя отделно и независимо от цената на самия кредит, при което не
представлява разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, т.е.
възнаграждението за закупения пакет от допълнителни услуги не следва да бъде включвано
в изчисляването на ГПР /така Решение № 309126 от 9.01.2018 г.. постановено по НАХД №
19243/2018 г. по описа на СРС. 95-ти състав, потвърдено с Решение № 6308/01.11.2018 г..
постановено по адм. дело № 5771/2018 г.. по описа на Административен съд-СосЬия град.
VII к.с., с което беше отменено по същество наказателно постановление на Комисията за
зашита на потребителите/. В тази връзка неоснователни са твърденията на ищеца, че поради
невключването на възнаграждението за предоставения пакет от допълнителни услуги в ГПР
се заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Твърдят, че в конкретния случай не е налице фактическия състав на чл.26, ал.1 от
ЗЗД, тъй като страните по договора са имали за цел реализиране на процесната сделка, която
не е забранена от ЗПК и са я осъществили по уредения в него начин. Чл. 19, ал. 4 от ЗПК не
установяват забрана за постигане на определен правен резултат, а регламентира
задължителните изисквания, на които следва да отговаря формата и съдържанието на
договора. Неспазването на залегналото в тези разпоредби изискване би довело до
нищожност поради противоречие в закона - чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, но в случая при
сключването па процесния договор тези изисквания са спазени (така Решение №210 от
29.10.2018 г.. постановено по възз.тъог. дело № 243/2018 г. по описа на ОС - Шумен).
Счита за неоснователни и твърденията на ищеца, че посоченият в договора за кредит
размер на ГПР не бил действително прилагания от кредитора в кредитното отношение и
представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал. 1 и ал.2 от ЗЗП с
7
което потребителят бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще
прави по обслужването на заема. Параметрите и условията, свързани с допълнителните
услуги, били ясно определени на първо място в допълнителната преддоговорна информация
предоставена на ищеца. Т.е. същият е бил наясно с параметрите на допълнителни услуги,
вкл. разходите, които ще има във връзка с тях, в случай че поиска такива, още преди
подписване на договора за потребителски кредит.
Отделно от това, в раздел VI от договора за потребителски кредит, в т. 15 от общите
условия към договора, детайлно и много подробно били описани условията, размера на
възнаграждението и услугите, а клиентът още от първоначалния момент на
кандидатстването си за потребителски кредит от компанията е бил наясно и е разполагал с
цялата информация относно параметрите както на кредита, така и на допълнителните
услуги. При положение, че ищецът е получил преддоговорна информация под формата на
стандартен европейски формуляр и допълнителна преддоговорна информация, разяснения
на преддоговорния етап и на основните характеристики на предлаганите продукти,
подписал е искане за отпускане на потребителски кредит ведно с искане за закупуване на
допълнителни услуги, то считат за неоснователно и нелогично твърдението, че едва година
по-късно от сключване на договора, ищецът бил установил, че уговорените клаузи за
допълнителни услуги били станали заблуждаващи.
Твърдят, че пакетът от допълнителни услуги, уговорен между страните по договора
за кредит, представлявал услуга, предлагана само от конкретния кредитор и не следвал да се
включва при изчисляване на ГПР, именно защото би въвело в заблуждение потребителя
относно разхода по кредита. Всеки кредитор предлага различни преференции, опции и
услуги на клиентите си и те не са включени в ГПР по същите съображения. Съгласно § 12 от
преамбюла на Директива 2008/48/ЕО договорите за продължително изпълнение за
предоставяне на услуги или за доставка на стоки от един и същи вид, при които
потребителят заплаща за тях през целия период на предоставянето им чрез вноски, могат
значително да се различават по отношение на интересите на страните по договора и
условията и изпълнението на сделките от договорите за кредит, които са обхванати от
настоящата директива. Ето защо следва да се уточни, че такива договори не се смятат за
договори за кредит за целите на настоящата директива. Такива видове договори включват
например застрахователния договор, при който застраховката се заплаща чрез месечни
вноски. Подобно уточнение е направено в чл. 9, ал. 1 от ЗПК, като законодателят е посочил,
че договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено
плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на
договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите,
съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне.
Неоснователно било и твърдението в исковата молба, че посочването на по-нисък от
8
действителния ГПР (какъвто в настоящия случай не е) означавало, че клаузите за
допълнителни услуги са неравноправни по смисъла на чл. 4, пар. 1 от Директива 93/13/ЕИО
Напротив, изискването на чл. 4, пар. 1 от Директива 93/13/ЕИО е преценката за
неравноправност на договорна клауза да се извършва на база на съвсем различни критерии -
като се отчита характера на стоките или услугите, за които е сключен договорът, и се вземат
предвид всички обстоятелства, довели до сключването му, към момента на самото
сключване, както и всички останали клаузи в договора, или такива, съдържащи се в друг
договор, от който той произтича. Пакетът допълнителни услуги, цели да предпази длъжника
от негативните последици от изпадане в забава, като му дава възможност да управлява
финансите си чрез отлагане или намаляване на вноски по кредита. Важно обстоятелство,
довело до предоставяне на допълнителни услуги, е, че то е било поискано от самия
кредитополучател. То е записано на ясен и разбираем език. Сами по себе си всички тези
факти, които следва да бъдат взети предвид от националния съд при преценката за
неравноправност на възнаграждението за допълнителен пакет услуги, водят до извод, че тя
не е неравноправна.
Сочат, че не могат да се споделят и наведените доводи в исковата молба, че е
нарушена и Директива 93/13/ЕИО. Съгласно чл. 3, пар. 1 от Директива 93/13/ЕИО: „когато
дадена договорна клауза не е индивидуално договорена, се счита за неравноправна, когато
въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.
Съобразно т. 1, буква „о“ от приложението към чл. 3, пар. 3, от същата Директива, за
неравноправна се смята клауза за “задължаване на потребителя да изпълнява
задълженията си, дори и когато продавачът или доставчикът не изпълняват своите“. На
първо място, безспорно клаузите регламентиращи предоставените допълнителни услуги са
индивидуално уговорени, тъй като е заявено искане за сключването на договора от самия
потребител, в него се съдържат изрично посочване на допълнителни услуги, като в
допълнителна прреддоговорна информация, предоставена на ищеца още преди сключване на
договора са посочени всички параметри на избраните от ищеца допълнителни услуги. На
следващо място, водещ критерий за преценка дали дадена клауза е неравноправна или не
съобразно чл. 3, пар. 1 от Директива 93/13/ЕИО е тя да не е в ущърб на потребителя, като
субект, на който се гарантира специфична защита. На кредитополучателя е предоставена
личната преценка относно това, налице ли е за него интерес от приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски,
възможност на смяна на датата на падеж, улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства. Длъжникът е извършил такава преценка и е преценил, че в
негов интерес е да се възползва от предоставяне на допълнителен пакет от услуги.
Считат за неоснователно да се прокарват съмнения, че клаузите от процесния договор
за кредит, с които били уговорени условията по предоставените допълнителни и
незадължителни услуги, са неравноправни клаузи, клаузи противоречащи или заобикалящи
9
закона. Безспорно се установило, че кредитополучателят е имал възможност да прецени
дали да се възползва от тях или да сключи договор за кредит без тези услуги, още повече, че
това е поредният договор, който ищецът сключва с ответното дружество със заявено
ползване на пакет от допълнителни услуги.
Твърдят, че с оглед на гореизложеното и видно от практиките на пазара,
разглеждането на искането за кредит не е дейност, за която е забранено събирането на такса
по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД предоставял на
потребителите си възможност да закупят пакет от допълнителни услуги. Така закупувайки
пакет от допълнителни услуги, ищецът бил гарантирал и допълнително, че при настъпване
на неблагоприятни за него събития, той няма да изпадне в забава и да дължи лихви за забава,
а ще може да отложи плащането или да намали размерът на определен брой погасителни
вноски, така че да може да се фокусира върху стабилизирането на своята
платежоспособност, а не върху утежняване на финансовото си състояние с невъзможността
да плаща кредит и лихвите за забава по него. Гарантирал си е, че ако доходът му намалее,
ще може да си намали размера на няколко вноски. Гарантирал си е, че, например, ако сменят
датата на изплащане на месечното му възнаграждение, ще може да промени и падежната
дата по кредита си, така че да е удобна за него. Гарантирал си е, че ако има необходимост от
допълнителни парични средства, ще може да ги получи бързо и лесно, без да е необходимо
да попълва и представя отново купища документи. Гореизложените представляват
своеобразни възможности за едностранна - по желание на ищеца - промяна на погасителния
план по договора му за кредит.
Сочат, че с оглед на горното следва изводът, че видът на действието, за което се
дължи възнаграждение, е уговорен в ДПК и общите условия, неразделна част от договора.
Видът и действието са приоритетно разглеждане и изплащане, отлагане на определен брой
вноски, намаляване на определен брой вноски, смяна на дата на падеж, улеснена процедура
за получаване на допълнителни парични средства. Размерът също е уговорен в договора -
дължимото възнаграждение за предоставените допълнителни услуги.
Считат и последното възражение в исковата молба за неоснователно. С клаузата на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК било установено, че в договора за потребителски кредит следвало да
се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите. Страните са уговорили, че годишният процент на разходите по кредита е в
размер на 49.15 %, като последният се формира от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1
ЗПК компоненти. Въпреки, че в клаузите на процесния договор не е посочено изрично какви
компоненти кредитодателят е включил при формиране размера на годишния процент на
разходите при сключване на договора, последните са изводими от разпоредбите на закона. В
случая съдържанието на включените разходи може да се установи посредством тълкуване на
клаузите на договора за потребителски кредит съотнесени към разпоредбата на чл. 19, ал. 1
ЗПК и тази на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Формиране на процентното съотношение на
10
годишния разход по кредита към размера на главното вземане следва от разпоредбата на §
1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно която общ разход по кредита за потребителя са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга
е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Договорът за потребителски кредит
представлява двустранна сделка с възмезден характер, тъй като в този договор следва да е
уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита -
арг. чл. 11, т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит- арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК.
Следователно годишният процент на разходите изразява задълженията на потребителя в
процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и
уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от
кредитополучателя, какъвто е настоящия случай. Законът за потребителския кредит е приет
в изпълнение на задължението на Република България за транспониране на разпоредбите на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно
договорите за потребителски кредити, в която е установен принципът за информираност на
потребителя, на който следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и
задължения по договора за кредит, който следва да съдържа цялата необходима информация
по ясен и кратък начин. В съображение 19 от Директивата е установено, че за да се даде
възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те
следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и
относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да
вземат със себе си и да обмислят. В чл. 10, б. „ж“ от посочената Директива е установено, че
в договора следва да се съдържа информация относно годишния процент на разходите и
общата сума, дължима от потребителя, изчислена при сключването на договора за кредит;
посочват се всички допускания, използвани за изчисляването на този процент. Тази
разпоредба е транспонирана и съответства на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като
съобразно с разпоредбата на чл. 23 от Директивата, съгласно която държавите-членки
следва да установят система от санкции за нарушаване на разпоредбите на настоящата
директива и да гарантират тяхното привеждане в изпълнение, в чл. 22 от ЗПК е установено,
че нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК представлява основание за
недействителност на договора за кредит.
Считат, уговорките в раздел VI от договора за потребителски кредит, не
противоречат нито на разпоредбите на Закона за потребителския кредит, нито на Закона за
11
защита на потребителя и ЗЗД, нито са в разрез с европейски директиви и практика на ЕС, с
оглед на което моли съда да се произнесе с решение, с което да отхвърли изцяло
предявените от ищеца К. И. С. установителни искове за прогласяване за нищожни клаузите
в Договор за потребителски кредит /ДПК/ № 30040164791 от дата 23.10.2019 г., които
предвиждат заплащане на уговорено между страните възнаграждение за закупена
допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 1350.00 лева и допълнителна услуга „Флекси“ в
размер на 3915.00 лева, на основание чл.26, ал. 1 от ЗЗД и чл.22 от ЗПК, като неоснователни
и недоказани.
Претендират за разноските по делото, като правят възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства,
обсъди становищата и доводите на страните, намира за установено следното:
Безспорно е между страните, че между тях е сключен Договор за потребителски
кредит № 30040164791 /без дата/. По силата на договора, ответникът е отпуснал кредит на
ищцата С. в размер от 4500 лв. Уговорено е, че кредитополучателят е длъжен да върне
главницата в срок от 36 месеца при ГПР 49.15%, ГЛП – 41.00 % или общо дължимата сума
по кредита е 7827.95 лв., на вноски от 217.44 лв. съгласно погасителния план. В договора е
посочено също, че ищцата изрично е поискала да закупи допълнителна незадължителна
услуга, която е посочена в т. V от този договор и подробно описана в Общите условия на
ответника към договорите за потребителски кредит на физически лица. Уговорено е, че
възнаграждението за закупена допълнителна услуга „Фаст“ е 1350 лв., а възнаграждението
за закупена допълнителна услуга „Флекси“ е 3915 лв. Или размерът на вноската по закупена
допълнителна услуга е 146.25 лв. и е дължима заедно с месечната погасителна вноска по
кредита. Или общия размер на вноската е 363.69 лв. при размер на общото задължение –
13092.95 лв.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по
договор за потребителски кредит, по който ищцата е усвоила заетата сума. Ответникът е
небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото
да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове
или други възстановими средства. Ищцата С. е физическо лице, което при сключване на
договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по
смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният
договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията
на специалния закон- ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
12
настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и
когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
С исковата молба като предмет на процеса е въведена клауза от договора, по
отношение на която се твърди, че е нищожна- тази за допълнителни услуги, която следва да
бъде обсъдена, за да се прецени дали действително тя е предвидена в противоречие със
специалния ЗЗП.
В раздел V от договора "Допълнителни възможности за клиента" е посочено, че
ищецът е избрал пакет от допълнителни услуги, като в раздел VI "Параметри" е фиксирано
и възнаграждението за този пакет услуги- 5265 лева. Самите допълнителни услуги са
описани в чл. 15 от ОУ към кредита и те са следните: приоритетно разглеждане и изплащане
на кредита и отлагане или намаляване на вноски. Изрично нормата на чл. 10а ал. 2 от ЗПК
предоставя възможността за събиране на такси и комисионни, но не и такива, които са
свързани с усвояване или управление на кредита. Макар и оформени като "допълнителни
услуги" по договора, със самостоятелен характер, които не са задължителни, тези услуги по
естеството си са свързани с усвояването и управлението на кредита. Правото на приоритетно
разглеждане и изплащане на кредита по своята същност е дейност на финансовата
институция, свързана с усвояване на кредита- по- бързо разглеждане на искането за кредита,
по- бързото отпускане на исканата сума, по- бързото оформяне на съответните документи и
т. н., т. е. все действия, които са част от дейността по кредитиране и разходите за тях следва
да са включени в цената на услугата. В този смисъл това не е допълнителна услуга, както
формално е посочено в договора, а представлява действия, които са присъщи при
отпускането на всеки един кредит- разглеждане на искането и изплащане на съответната
сума. По същия начин стоят нещата и с другата услуга, която пък е свързана с управлението
на кредита, доколкото всяка промяна на погасителния план принципно касае промяна на
условията по договора, за което се изисква съгласието и на двете страни, като е без значение
коя от страните иска тази промяна, тъй като без съгласие на другата, същата е невъзможна.
В този смисъл, ако на клиента е предоставена възможност да поиска промяна на
погасителния план (отлагане, разсрочване на вноски и др. опции) с оглед положението си
(доходи, финансово състояние, конкретна нужда и т. н.), това са именно действия, свързани
с управление на кредита, изискващи съответно поведение и на двете страни по договора, а
не допълнителна услуга, без наличието на която длъжникът да няма право да предоговаря
условията по кредита си, в частност касаещи вноските по погасителния план. Напротив-
законодателят не забранява на страните възможността да предоговарят условията по
договора или да променят по общо съгласие погасителния план, поради което това е
законово предвидена възможност, а не предоставена такава от кредитора на длъжника, за
която той да му дължи възнаграждение и то в размер, надвишаващ стойността на отпуснатия
заем. По този начин се плаща за права, които потребителят има, което е недопустимо от
гледна точка на принципите на добросъвестност и справедливост, още повече, че
13
възнаграждението е предвидено предварително, т. е. без да е ползвана тази услуга, която
може и въобще да не бъде използвана от клиента, но той с подписването на договора си я
платил и в случай на неползване за кредитора не възникват никакви насрещни задължения, а
той вече е получил цената на услугата.
Предвид горните съображения, таксите за допълнителните услуги, които реално са
такси по кредита предвид естеството си и представляват допълнително плащане, следва да
бъдат включени в ГПР, с оглед нормата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Като не е направено това, се
получава заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, която предвижда лимит до
петкратния размер на законната лихва. Изрично е предвидено в чл. 21, ал. 1 от ЗПК, че
клаузи в договора за потребителски кредит, които заобикалят изискванията на закона, са
нищожни. Именно поради нищожността им предвидените по тях суми се явяват недължими
и ищецът не дължи тяхното изпълнение.
В заключение се налага извода, че исковете са основателни, като по договора се
установи наличието на нищожни клаузи поради противоречието им със закона и добрите
нрави, а платеното по тях е недължимо и подлежи на връщане, което пък води като
последица до уважаване на предявените претенции.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати направените от
ищцата разноски в размер на 210.60 лв., предвид уважаването на исковите претенции. В
полза на пълномощника на ищцата следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в
размер на 593.25 лв., тъй като процесуалното представителство е безплатно на основание
чл. 38, ал.1 т.2 от ЗА за оказване на помощ на материално затруднено лице.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между "Профи Кредит България"
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, ж. к."Мотописта",
бул. "България" № 49, бл. 53Е, вх. В, от една страна и К. И. С., ЕГН ********** от гр. Стара
Загора, кв. Три чучура № 21, ет.5, ап.15 /чрез пълномощника адв. Д. В. М. от АК Пловдив,
бул. „Пещерско шосе“ № 81 , ет.3, ап. „б“/ от друга, че клаузата съдържаща се в VI
„Параметри“ от Договор за потребителски кредит № 30040164791, сключен между К. С. и
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, която предвижда заплащането на възнаграждение за
закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 1 350.00 лева и клаузата съдържаща се в
VI „Параметри“ от Договор за потребителски кредит № 30040164791, сключен между К. С.
и „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, която предвижда заплащането на възнаграждение за
закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 3 915.00 лева, са нищожни на
основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл. 10а, чл.11, чл. 19 ЗПК, във вр. с чл. 143, ал.1 от
ЗЗП, поради противоречие със закона.
14
ОСЪЖДА "Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: град София, ж. к. "Мотописта", бул. "България" № 49, бл. 53Е, вх. В, да
заплати на К. И. С., ЕГН ********** от гр. Стара Загора, кв. Три чучура № 21, ет.5, ап.15
/чрез пълномощника адв. Д. В. М. от АК Пловдив, бул. Пещерско шосе № 81 , ет.3, ап. „б“/
сумата от 210.60 лв. представляваща заплатена ДТ.
ОСЪЖДА "Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: град София, ж. к. "Мотописта", бул. "България" № 49, бл. 53Е, вх. В, да
заплати на адвокат Д. В. М. от АК Пловдив, бул. Пещерско шосе № 81 , ет.3, ап. „б“/ сумата
от 593.25 лв., представляваща възнаграждение за един адвокат на основание чл. 38, ал.1 т.2
от ЗА за оказване на помощ на материално затруднено лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Стара Загора в
двуседмичен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
15