Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …………../………………2020 година,
гр. Варна.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА, І-ви
касационен състав, в открито
съдебно заседание на осемнадесети юни през 2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Галина Владимирова и прокурора Силвиян
Иванов, като разгледа докладваното от съдия Чолакова КНАХД № 448/2020
година по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.63 ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на И.П.Г., ЕГН: **********,
с адрес: ***, против Решение № 2300/13.12.2019 г. на Районен съд – Варна,
постановено по НАХД № 5155 по описа на същия съд за 2019 г., с което е
потвърден електронен фиш (ЕФ), серия К № 1910880 на ОД на МВР – Варна, с който
за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата ЗДвП) и на
основание чл.189 ал.4, вр. чл.182 ал.1
т.4 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400.00
(четиристотин) лева.
С касационната жалба решението на ВРС се атакува с
касационните основания на чл.348,ал.1,т.1 и т.2 от НПК, постановено при
неправилно приложение на закона и при съществено нарушение на процесуалните
правила. В по-голямата си част възраженията са аналогични с възраженията,
изложени във въззивната жалба, а именно: оспорва се, че процесното АТСС е
преминало метрологичен контрол и е било одобрено по реда на Закона за
измерванията; твърди се, че от съдържанието на ЕФ не става ясен издателят му;
че липсва дата на съставяне на ЕФ, който реквизит е задължителен; че
нарушението е извършено на 09.08.2016 г., когато все още е било в сила
изискването на чл.7 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. В касационната жалба
се въвеждат и две нови възражения – че не е безспорно установено авторството на
деянието, тъй като рег. номер на заснетия лек автомобил бил неясен, както и че
по делото е представен протокол за използване на АТСС, отнасящ се за друг
служебен автомобил с рег.№ ****, а не автомобилът, който се твърди
да е установил нарушението - рег.№ ****. В заключение се иска отмяна на
оспореното решение и на потвърдения с него електронен фиш.
В съдебно заседание касаторът не се явява и не се
представлява. В писмена защита, чрез пълномощник – адв. П.Г., поддържа жалбата
си.
Ответникът по касация – ОД на МВР – Варна, не се явява
в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител. Депозирани са
писмени бележки от ст.юриск. К. Л.-А., въз основа на приложено по делото
пълномощно. По същество – оспорва жалбата като неоснователна. Намира
извършването на нарушението за безспорно доказано, както и че в хода на АНП не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи отмяна на
ЕФ. Настоява за оставяне в сила решението на ВРС, като се претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника.
Представителят на Окръжна прокуратура-Варна изразява
заключение за неоснователност на подадената касационна жалба, като счита
решението на въззивния съд за правилно и постановено при спазване на
процесуалните правила.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в
законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Районен съд – Варна е сезиран с жалба от И.П.Г. с ЕГН:
**********, срещу ЕФ серия К № 1910880 на ОД на МВР – Варна, с който за
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189 ал.4, вр. чл.182 ал.1 т.4
от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 (четиристотин)
лева. ЕФ е издаден във връзка с това, че на 27.01.2018 г. в 19:55 ч. в гр.
Варна по бул. „Княз Борис І“ в посока бул. „Васил Левски“, до „ДКС“, с
техническо средство TFR1-M646/14 е установено движение с превишена скорост на
автомобил марка „Фолксваген Голф“ с рег.№ ****. Превозното средство се движело със
скорост от 89 км/ч (след приспаднат толеранс) при максимално допустима 50 км/ч.
– т. е. установено е превишение на скоростта от 39 км/ч. При справка в
информационните масиви е установено, че автомобилът е собственост на И.П.Г.. За
нарушението е издаден оспорения ЕФ.
За да постанови решението си, въззивниятсъд е
установил, че събраните в хода на съдебното дирене доказателства потвърждават
фактите, съдържащи се в обжалвания ЕФ. Същият е съставен при спазване на
изискванията за форма и съдържание, съгласно разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП: посочена е териториалната структура на МВР – ОДМВР-Варна, на чиято
територия е установено нарушението; мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението; регистрационен номер на превозното средство и неговият
собственик; описание на нарушението; нарушените разпоредби; размерът на
наложената глоба; срок и сметка/място на доброволно плащане. Констатирал е, че
нарушението е установено с технически изправно АТСС при правилно приложение на
Наредба № 8121з-552/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата. Съдът е посочил, че в случая не може да намери приложение
чл.28 от ЗАНН, доколкото констатираното нарушение е превишаване на разрешената
скорост с 39 км/ч. (след приспаднатия толеранс, а преди него с 42 км/ч) и то в
населено място - гр. Варна, следователно обществената опасност на това формално
нарушение се отличава с достатъчен интензитет, който не позволява на съда да
приеме, че деянието представлява маловажен случай. С подробно развити доводи в
този смисъл, съдът е потвърдил оспорения пред него електронен фиш.
Така постановеното решение е правилно.
Настоящият състав на касационната инстанция намира, че
сезираният с жалбата районен съд вярно е установил фактическата обстановка,
подробно и задълбочено е обсъдил събраните доказателства и доводите на
страните, с оглед на което е стигнал до обоснован и в съответствие с
материалния закон извод за законосъобразност на електронния фиш. Мотивите на
оспореното съдебно решение изцяло се споделят от настоящия касационен състав и
на основание чл.221 ал.2 изр.ІІ-ро от АПК не следва да ги излага повторно в
мотивите към настоящото решение.
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на министъра на
вътрешните работи (обн. ДВ, бр.36/19.05.2015 г.) регламентира условията и реда
за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, чрез които се издават електронни фишове за
установените нарушения на правилата за движение по пътищата – чл.3 от
Наредбата. Съгласно легалните дефиниции в §1 от ДР на ЗАНН и §6 т.63 от ДР на
ЗДвП, електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства или системи. Електронният фиш е властнически акт с
установителни и санкционни функции, който по арг. от чл.189 ал.11 е приравнен
по правно действие на АУАН и НП.
Като е управлявал МПС със скорост от 89 км/ч,
надвишаваща с 39 км/ч позволената от ЗДвП, разрешена за съответното място
такава от 50 км/ч скорост, жалбоподателят е реализирал състав на нарушение
именно по чл.21 ал.1, вр. чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП, за което правилно наказан
със съответното по вид и абсолютно по размер административно наказание „глоба“
в размер на 400 лв. Нарушението е установено с техническо средство тип „TFR1-M“ № 646/14,
което е преминало съответната метрологична проверка, съответства на
изискванията и е одобрен тип мобилно средство за измерване на скорост, видно от
представените по делото Протокол № 4-9-17/13.06.2017 г. от лаборатория за
проверка на радарни скоростомери и анализатори за алкохол в дъха и
Удостоверение № 10.02.4835 от 24.02.2010 г. със срок на валидност до 24.02.2020
г.
На следващо място както в представения по преписката
протокол рег.№ 819р-2557/29.01.2018 г. за използване на АТСС тип „TFR1-M“ № 646/14“,
така и в протокола от проверката на мобилната система № 4-9-17/13.06.2017 г. е
посочено, че АТСС е монтирана в служебен автомобил с рег.№ **** и в
преписката не е налице твърдяното от касатора разминаване.
Противно на възраженията в касационната жалба, изготвените
снимки са ясноразличими и на тях съвсем ясно се вижда регистрационният номер на
превозното средство – ****. Съгласно приложените с преписката
доказателства, безспорно е установена собствеността на МПС, като липсват данни,
а и не се твърди от страна на Г. да е депозирана декларация, съобразно чл.189
ал.5 от ЗДвП, в която да посочи данни за друго лице, извършило нарушението. А
след като не е упражнил правото си да възрази и да посочи конкретно физическо
лице, което е управлявало на посочената дата автомобила, с който е извършено
нарушението, следва да понесе неблагоприятните последици, които законът свързва
с това бездействие, а именно - издаване на електронен фиш за ангажиране
отговорността на собственика на автомобила, с който автомобил е извършено
конкретното административно нарушение, а това е именно жалбоподателят.
Във връзка с наведените в касационната жалба
възражения, настоящата инстанция намира за необходимо допълнително да посочи,
че в разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП, който подробно и изчерпателно посочва
реквизитите, които следва да съдържа електронния фиш, няма изискване същия да
бъде подписан от определено длъжностно лице. Не съществува изискване за
детайлно и подробно описание на нарушението, вкл. посочване дата на издаване,
тъй като наличието на ел. запис, видеоклип със снимков материал, калибрована
система за засичане и елиминиране на човешкия фактор е гаранция за законност.
Като следва обаче да се отчете обстоятелството, че в процесния фиш нарушението
е достатъчно ясно и конкретно описано с всички съставомерни признаци.
С оглед горното, настоящата инстанция намира за
правилен извода на ВРС, че нарушението се явява доказано по безспорен начин,
електронният фиш, предмет на разглеждане, съдържа всички реквизити, изискуеми
от закона. Дадената правна квалификация съответства на извършеното нарушение и
правилно е приложена от въззивния съд санкционната норма.
Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната
жалба е неоснователна, като не са налице сочените касационни основания, а
обжалваното пред настоящата инстанция решение на районния съд, е валидно,
допустимо и правилно, и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и предвид своевременно
заявената претенция на основание чл.63 ал.3 и ал.5 от ЗАНН, вр. чл.37 ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на ответната
страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Водим от горното, Варненският административен съд, І-ви
касационен състав, на основание чл.221 ал.2 от АПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 2300/13.12.2019
г., постановено по НАХД № 5155/2019 г. по описа на Районен съд – Варна,
ХХVІІ-ми състав, с което е потвърден електронен фиш, серия К № 1910880 на ОД на
МВР – Варна, с който за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движение по
пътищата и на основание чл.189 ал.4, вр. чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП, на И.П.Г. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400.00 (четиристотин)
лева.
ОСЪЖДА И.П.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***,
да заплати в полза на Областна дирекция на МВР - Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80.00 (осемдесет) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
Председател:
Членове: