Р Е
Ш Е Н
И Е № 74
гр. Габрово, 22.10.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО
в публично заседание на тридесети септември две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН К.
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ
КИРОВА-ТОДОРОВА
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДИНА ЦЕРОВСКА и с
участието на прокурор НАДЕЖДА ЖЕЛЕВА като
разгледа докладваното от съдия Д. Гишина АНД № 57 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 70-73 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Съдът е сезиран с предложение на и.ф. адм. ръководител, прокурор в Окръжна прокуратура – Габрово Надежда Желева за възобновяване на административно-наказателното производство по Наказателно постановление № 402 от 02.10.2019 година, издадено от зам.-кмет на Община Габрово спрямо П.К.К. – подсъдим по наказателно производство, което е спряно на основание чл. 290, ал. 1 във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 5 от НПК.
В открито съдебно заседание вносителят на предложението се явява лично и го поддържа, по същество заявява искане за уважаване на предложението.
Ответникът П.К.К. се явява лично в открито съдебно заседание и изразява позиция за неоснователност на предложението.
Ответната страна Община Габрово се представлява в открито съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, заявява се становище за основателност на предложението.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, намира следното:
С Наказателно постановление № 402 от 02.10.2019 година, издадено от зам.-кмет на Община Габрово, на П.К.К. *** е наложено наказание глоба в размер на 150 /сто и петдесет/ лева на основание чл. 18, ал. 1, т. 1 от Наредба № 3 за опазване на обществения ред и сигурността на територията на община Габрово, приета от Общински съвет – Габрово. От фактическа страна в процесното НП е посочено, че на 10.08.2019 година в 09:30 часа П.К. *** предизвиква скандал и нанася побой – удар с дръжката на градински инструмент /вила/ в областта на гърдите на **** от гр. София, блъска и събаря на земята ****. С действията си К. нарушава обществения ред и изразява явно неуважение към обществото, което представлява нарушение на чл. 4, ал. 1 от горепосочената Наредба на Общински съвет – Габрово.
Наказателното постановление не е
било обжалвано по съдебен ред, влязло е в сила, а П.К. е заплатил наложената му
глоба.
По повдигнато от **** обвинение срещу П.К.К. *** по чл. 130, ал. 2 от Наказателния кодекс /НК/ е образувано НЧХД № 1128/2019 година по описа на Районен съд – Габрово, спряно с протоколно определение от 29.05.2020 година, като след влизане на определението в сила е сезиран окръжния прокурор за предприемане на действия по възобновяване на приключилото спрямо подсъдимия административнонаказателно производство по Наказателно постановление № 402 от 02.10.2019 година, издадено от зам.-кмет на Община Габрово, вследствие на което сезиране е изготвено и процесното предложение.
Настоящият съдебен състав намира, че внесеното предложение е допустимо – направено е от компетентен орган съгласно чл. 72 от ЗАНН, а според чл. 71 от с.з. не се предвижда срок, в който следва да бъде направено предложението за възобновяване на основание чл. 70, б. „д“ от ЗАНН /погрешно посочено в предложението като б. „г“/, а разгледано по същество е основателно.
Според мотивите по т. 3 от Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 година на ВКС по т. д. № 3/2015 година, ОСНК, съотношението между наказателната и административнонаказателната отговорност е изяснено от разпоредбите на чл. 32, ал. 1 и ал. 2, чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, вкл. и чл. 70, б. „г“ от ЗАНН. Тези норми утвърждават принципната постановка, че в случаите, когато с едно деяние се нарушава едновременно наказателна и административнонаказателна норми с един и същи обект на защита, по-тежката наказателна отговорност поглъща административно-наказателната. Със санкционирането на извършеното престъпление държавата охранява най-значимите обществени отношения, а наказателноправната репресия най-интензивно въздейства върху дееца. Когато деянието засяга един и същи кръг обществени отношения, правилното и точно прилагане на закона предпоставя реализация на отговорност или за административно нарушение, или за престъпление, но не и за двете едновременно, като административнонаказателната отговорност следва да се ангажира, само ако деянието не представлява престъпление. Това положение изключва и опасността от нарушение на правилото ne bis in idem по чл. 4, § 1 от Протокол № 7 поради отсъствието на дублиращи се процеси.
По отношение на тълкуването, дадено
в Тълкувателно решение № 51 от 29.12.1978 година по н. д. № 50/1978 година на
ОСНК на ВС, че когато с деянието е допуснато нарушение на наказателна и
административна разпоредба и те охраняват различни обекти на защита, деецът
отговаря както наказателно, така и административно, като наказанията по
присъдата и по наказателното постановление не подлежат на кумулиране, с
посоченото по-горе Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 година на ВКС по т.
д. № 3/2015 година, ОСНК, е извършена ревизия, като е посочено, че в мотивите
на Решение № 5 от 27.03.2014 година по конст. дело № 2 от 2014 година
Конституционният съд на Република България е изяснил, че принципът за
законоустановеност обхваща не само установяването на съставите на
престъпленията и съответстващите им наказания в особената част на НК, но
включва и разпоредбите в общата част, отнасящи се до определяне на наказанието,
като тази постановка изцяло важи и за административните нарушения и наказания. Тезата
за едновременно ангажиране на административнонаказателна отговорност с
наказателен характер по смисъла на Конвенцията и наказателна отговорност на
дееца, когато с едно деяние е допуснато нарушение на наказателна и
административнонаказателна норма, охраняващи различни обекти на защита, лансира
незаконосъобразна идея за своеобразна „идеална съвкупност“ от различни по вид
правонарушения /престъпление и административно нарушение/. Такъв институт не е
установен нито от нормите на НК, нито от разпоредбите на ЗАНН, поради което е
недопустимо да бъде регламентиран от ОСНК на ВКС по тълкувателен път. Касае се
за непредвидена в закона хипотеза, която при действащото законодателство не
може да се разреши по аналогия с установеното от чл. 23 от НК положение относно
идеалната съвкупност от престъпления, нито аналогично с разпоредбата на чл. 18
от ЗАНН относно съвкупността от административни нарушения. В аспекта на
правилото ne bis in idem, отговорът на въпроса дали е допустимо деецът да носи
отделно наказателна и административнонаказателна отговорност за деяние, с което
се нарушават едновременно наказателна и административнонаказателна норма,
логически се предпоставя от застъпеното в практиката на ЕСПЧ становище за
понятието „idem“ - че сама по себе си разликата в защитения обект не
предотвратява действието на принципа. Отправна точка при определянето на
тъждеството на деянието е акцентът върху фактите на инкриминираното поведение.
Преценката дали се касае до същото деяние се основава само на фактическото му
съдържание, без оглед на неговата квалификация и на класификацията му като „престъпление“
или „административно нарушение“. Щом деянието е едно и също, провеждането на
две отделни самостоятелни производства - наказателно и
административнонаказателно с наказателен характер по смисъла на Конвенцията -
съставлява нарушение на чл. 4, § 1 от Протокол № 7, независимо от
обстоятелството, че са засегнати различни обекти на защита. Довод в подкрепа на
това разбиране може да се почерпи и от старата наказателноправна доктрина. На
плоскостта на наказателното право, при идеалната съвкупност, предмет на
присъдата, res judicata е налице относно всички наказателноправни състави,
които са осъществени с едно единствено деяние, макар съдът да не се е
произнесъл по всички или да не е била подадена по някои от тях частна тъжба.
Това означава, че правилото ne bis in idem може да бъде противопоставено и за
онова престъпление, по което съдът не се е произнесъл. Принципът има действие и
когато деянието се квалифицира като административно нарушение по националното
право, щом производството, в което се разглежда, може да бъде определено като
наказателно по смисъла на чл. 4, § 1 от Протокол № 7. След като в разглежданата
хипотеза отговорността на дееца не може да бъде ангажирана в две отделни
процедури, нито пък той може да бъде наказан с две отделни наказания -
административно и по НК, а актуалната законодателна уредба не допуска възможност
за съвместно разглеждане на престъплението и административното нарушение в едно
единно производство, при конкуренция на двата вида отговорности, деецът следва
да понесе само едната - за правонарушението /административно нарушение или
престъпление/, за което съответното производство е приключило първо по време с
влязъл в сила акт. С тези мотиви е прието, че са налице са основания за
частична промяна на тълкуването, дадено с ТР № 51 от 29.12.1978 г. по н. д. №
50/1978 г. на ОСНК във втората му част, като деецът не следва да носи
едновременно наказателна и административнонаказателна отговорност в случаите,
когато с извършеното от него деяние са нарушени едновременно наказателна и
административнонаказателна норма с различни обекти на защита.
Уредбата на средствата за предотвратяване на двойната наказуемост е претърпяла развитие със ЗИДНПК /ДВ, бр. 63 от 2017 г. /, който въведе възможност за спиране на наказателното производство, преди да се пристъпи към прекратяването му на основание чл. 24, ал. 1, т. 8а от НПК. Спазването на принципа за приоритет на наказателната пред административнонаказателната отговорност понастоящем е гарантирано с разпоредбите на чл. 25, ал. 1, т. 5 от НПК и чл. 24, ал. 4 от НПК, които осигуряват надлежен инструмент за отстраняване на допуснатата от държавните органи грешка при квалификацията на едно престъпление като административно нарушение и приключването на образуваното по този повод производство. Идеята на законодателя е да се отстрани пречката за провеждане на наказателното производство, като се елиминират последиците от погрешно развилото се първо по време административнонаказателно производство. Възможността да се постигне този резултат, макар и с повече процесуални усилия, е съществувала и преди ЗИДНПК /ДВ, бр. 63 от 2017 г. /, като алгоритъмът е очертан в горепосоченото Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 година на ВКС по т. д. № 3/2015 година, ОСНК.
Процесният случай е именно такъв, при който се твърди, че извършеното от П.К.К. деяние нарушава едновременно наказателна и административно-наказателна норма с различни обекти на защита, като фактическото съдържание на едно от деянията, за което К. е санкциониран с влязло в сила Наказателно постановление № 402 от 02.10.2019 година, издадено от зам.-кмет на Община Габрово, и това, за което му е повдигнато обвинението по НЧХД № 1128/2019 година по описа на Районен съд – Габрово, е едно и също – нанесен/и удар/и с градински инструмент /вила/ в областта на гърдите на ***. Спазването на принципа за приоритет на наказателната пред административнонаказателната отговорност и предотвратяването на двойната наказуемост следва да бъдат реализирани именно чрез претендирания в предложението на и.ф. адм. ръководител, прокурор в Окръжна прокуратура – Габрово начин.
Водим от горното и на основание чл. 70, б. „д“ и чл. 73, ал. 2 от ЗАНН, вр. чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 425, ал. 1, т. 2 НПК, съдът
Р Е Ш И:
ВЪЗОБНОВЯВА административнонаказателното производство, образувано по Акт за установяване на административно нарушение № 387 от 10.08.2019 година, съставен от *** – старши полицай при Районно управление – Габрово, приключило с издаване на Наказателно постановление № 402 от 02.10.2019 година, издадено от зам.-кмет на Община Габрово, влязло в сила на 07.11.2019 година, с което на П.К.К. *** за нарушение на чл. 4, ал. 1 от Наредба № 3 за опазване на обществения ред и сигурността на територията на община Габрово, приета от Общински съвет – Габрово, е наложено наказание глоба в размер на 150 /сто и петдесет/ лева на основание чл. 18, ал. 1, т. 1 от същата Наредба.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 402 от 02.10.2019 година, издадено от зам.-кмет на Община Габрово, влязло в сила на 07.11.2019 година, с което на П.К.К. *** за нарушение на чл. 4, ал. 1 от Наредба № 3 за опазване на обществения ред и сигурността на територията на община Габрово, приета от Общински съвет – Габрово, е наложено наказание глоба в размер на 150 /сто и петдесет/ лева на основание чл. 18, ал. 1, т. 1 от същата Наредба.
ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство, образувано по Акт за установяване на административно нарушение № 387 от 10.08.2019 година, съставен от *** – старши полицай при Районно управление – Габрово, приключило с издаване на Наказателно постановление № 402 от 02.10.2019 година, издадено от зам.-кмет на Община Габрово, влязло в сила на 07.11.2019 година, с което на П.К.К. *** за нарушение на чл. 4, ал. 1 от Наредба № 3 за опазване на обществения ред и сигурността на територията на община Габрово, приета от Общински съвет – Габрово, е наложено наказание глоба в размер на 150 /сто и петдесет/ лева на основание чл. 18, ал. 1, т. 1 от същата Наредба.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.