Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 30.01.2017г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, XXVс. в
публично съдебно заседание на осемнадесети
януари две хиляди и седемнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: К. В.
при
участието на секретаря Т.К. след
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 7996 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са в
обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл.422 ГПК от „Ф.И.” ЕАД срещу О.Д.Л. за приемане за установено, че
ответникът дължи на ищеца присъдените със Заповед за изпълнение
№1802/08.04.2016г., издадена по ч.гр.д. №3890/2016г. по описа на ВРС, 31
с. суми : сумата от 847.60лв. главница по договор за заем от 2013г. закупен от
заявителя, законната лихва върху тази сума от датата на сезиране на
съда-7.04.2016г. до окончателното й изплащане, 346.38лв. договорна лихва за времето от 9.01.2014г. до 9.04.2014г.,
170.56лв. лихва за забава за времето
от 9.04.2014г. до 31.03.2016г., 15лв.
застраховка и 325лв. сторени по
делото разноски.
Ищецът
излага, че между ответника и „М. К.” АД
на 12.12.2013г. е сключен Договор за заем Credihome №*, по силата на който кредиторът е предоставил на ответника сумата от
1000 лева. Сочи,че съгласно чл.16 от Общите условия на договора
кредитополучателя дължи връщане на отпуснатата сума на седмични погасителни
вноски, ведно с определена договорна лихва и дължима застраховка – 18 седмични
погасителни вноски в размер на 87.50 лева всяка. Твърди,че ответникът
преустановил обслужването на кредита на 08.01.2014г., поради и което изпаднал в
забава и дължи законна лихва. Сочи,че крайният падеж е бил на 09.04.2014г.
Излага,че с договор за цесия от 13.03.2014г. „М. К.” АД прехвърлило вземането по процесния договор на ищеца. Посочва се,че
ответникът следва да се уведоми за цесията с приложеното в исковата молба
уведомление, тъй като на същия било изпратено писмо чрез „Български пощи”, но
пратката се върнала в цялост.
Претендира
се присъждането на разноски в производството по делото.
В
срока по чл.131 ГПК ответникът е
депозирал отговор на исковата молба. Оспорва се представителната власт
на подалата исковата молба юрисконсулт Мирела Недялкова като в тази връзка се
навежда довод за нередовност на исковата
молба. Твърди се, че прехвърлянето на вземането не е съобщено надлежно на
ответника, като и че това не може да бъде осъществено с уведомление, приложено
към исковата молба. Излага се, че договорът за прехвърляне на вземания е
нищожен на основание чл.26,ал.2, пр.2 ЗЗД – липса на съгласие, тъй като липсва уговорена цена, която била съществен
елемент на договора за цесия, както и че договорът не може да установи кои
вземания срещу кой длъжник са прехвърлени. Оспорва верността на
съдържанието на приложение №1,като твърди,че същото няма достоверна дата
и не може да му се противопостави. Твърди се, че договорът за заем е нищожен на
основание чл.26,ал.1, пр. 3 ЗЗД- накърняване на добрите нрави в частта на
уговорения годишен процент на разходите по отношение на годишния лихвен
процент. Разходът не бил дефиниран и следвало да се изясни за какво е направен
от заемодателя. Накърнявала добрите нрави и опитните житейски уговорката,че
разходът на заемодателя годишно може да надхвърля размера на отпуснатия заем 12
пъти. Същото се отнасяло частично и до уговорката,че за размера на годишната
лихва, която нахвърляла размер на главницата с 2.6 пъти и при положение,че
лихвата се явявала граждански плод, цената на отпуснатия заем. Оспорва като
неоснователна претенцията за дължимостта на 15 лева за застраховка.Твърди,че
договорът от 02.12.2013г. не предвиждал такова задължение. Сочи,че този договор
не бил сключен при Общи условия, тъй като съгласно изискването на чл.298,ал.1,т.1 ТЗ не бил заявил писмено,че приема каквито и да е общи условия.Моли за
отхвърляне на предявените искове. Оспорва се автентичността на подписите в
представеното от ищеца пълномощно, с което „М. К.” АД упълномощава „Ф.И.” ЕАД да уведоми всички длъжници по договора за
цесия. Оспорва се верността на съдържанието на Приложение 1.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства по реда на
чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира
следното :
От приложеното
ч. гр.д. №3890/2016 г. по описа на ВРС, 31с. е видно, че на
основание чл.410 ГПК в полза на ищеца е
издадена Заповед за изпълнение №1882/07.04.2016г. срещу ответника О.Д.Л., с
която същия е осъден да заплати на „Ф.И.”
ЕАД следните суми, произтичащи от договор за заем от 2013, закупен от Ф.И.” ЕАД
: сумата от 847.60лв. главница по
договор за заем от 2013г. закупен от заявителя, законната лихва върху тази сума
от датата на сезиране на съда-7.04.2016г. до окончателното й изплащане, 346.38лв. договорна лихва за времето от
9.01.2014г. до 9.04.2014г., 170.56лв.
лихва за забава за времето от 9.04.2014г. до 31.03.2016г., 15лв. застраховка и 325лв.
сторени по делото разноски.
Длъжникът О.Л. е
подал възражение против заповедта по реда
и в срока по
чл. 414 от ГПК.
Съгласно Договор за потребителски заем Credihome №*660 от 02.12.2013г. „М. К.”АД е
предоставило заем на О.Д.Л. в размер на 1 000 лева. В договора е посочено, че
заемът следва да се върне чрез плащането на
18 седмични вноски с ден на изплащане сряда, дата на първо плащане
11.12.2013г., размер на седмичната погасителна вноска 87.50 лева. Посочена е
общо дължимата сума от заемателя – 1575 лева, както и годишен процент на
разходите – 1 207.474 % и лихвен процент – 263.53 %.
Представени са Общите условия за заем Credihome.
С
Договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 13.03.2014г. „М. К.”АД
е прехвърлило на ”Ф.И.” ЕАД станали ликвидни и изискуеми вземания,
подробно индивидуализирани в Приложение 1– Описание на портфейла срещу покупна
цена, уговорките за която са формулирани в Раздел 3.
Представен е опис на вземания към
08.04.2014г. към Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.03.2014г.
Съгласно заключението на проведената по делото
ССчЕ, която съдът приема за компетентно и обективно дадена, ответникът е
извършил плащания по договора за кредит на 11.12.2013г., 20.12.2013г.,
27.12.2013г. и 18.02.2014г. в общ размер
на 360 лева, с които са погасени 152.40 лева –главница, 6 лева –застрахователни
премии и 201.60 лева – лихви.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи :
В производството по установяване
съществуването на вземането си, кредиторът следва при условията на главно и
пълно доказване да установи договорната връзка с кредитополучателя и
поръчителя, размера на вземането си и настъпване на предпоставките за
предсрочната изискуемост на кредита.
Ответникът следва да докаже наличието на
правоизключващи или правопогасяващи вземането обстоятелства.
От доказателствата по
делото се установява, че ответникът е сключил договор за потребителски кредит Credihome
№*660
от 02.12.2013г. с „М. К.”АД с БНП Париба, по силата на който му е предоставен заем в размер на 1000 лева,
който съгласно удостовереното във формуляра на договора и заключението на
вещото лице е бил предоставен в брой на датата на сключване на договора.
Съгласно договореното заемната сума е следвало да бъде връщана от кредитополучателя
чрез внасянето на 18 ежеседмични вноски,
в размер на 87.50 лева, включваща договорна лихва, застрахователна вноска и
главница.
С Договор за покупко-продажба на
вземания от 13.03.2014г. „М. К.”АД е
прехвърлило на ищеца станали ликвидни и
изискуеми вземания, които е следвало да бъдат индивидуализирани в Приложение №1- Описание на портфейла.
Приложение №1 не е представено от ищеца. Представен е Опис на вземания към 08.04.2014г. към Приложение 1
към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 13.03.2014г., в който ред 27 на стр. 14 е повдигнат в цвят вероятно
за насочване на вниманието, че същият съдържа данни за прехвърляне на
процесното вземане. В този ред е вписан номер на клиент – 552569, място на
отпускане на кредита – Варна, усвоена главница – 1000, брой вноски – 18 и
други, които не са в достатъчна степен годни да удостоверят твърденията на
ищеца,че с договора за цесия от 13.03.2014г. е прехвърлено именно вземането на М.
К. АД към ответника О.Л.. Описът не съдържа данни и относно лицето, което е
негов издател, за да може да бъде противопоставено на заемателя, предвид че
същият е оспорил верността на съдържанието му. Съобразно
разпоредбата на чл.99,ал.1 и ал.2 ЗЗД
цесията е способ за прехвърляне на вземания, по силата на която настъпва
промяна в субектите на облигационното правоотношение, като вземането преминава
в патримониума на цесионера в обема, в който го е притежавал цедента с всички привилегии, обезпечения и изтекли
лихви. Цесията предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно
основание. За сключването на договора за цесия е необходимо постигане на
съгласие на страните по него – цедент и цесионер. Липсата на доказателства,че
страните по договора за цесия са постигнали съгласие за прехвърляне на
вземанията, произтичащи от процесния договор за кредит Credihome №*660 от 02.12.2013г. води до извод
за неоснователност на предявената претенция, която следва да се отхвърли на
тези съображения.
По разноските :
С оглед изхода на делото ответната
страна е правоимаща такава да претендира присъждането на разноски, на основание
чл.78,ал.3 ГПК. Предвид,че ответникът не е поискал присъждане на разноски
такива не следва да му бъдат присъждани.
С оглед горното, съдът :
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от
„Ф.И.” ЕАД, ЕИК : * със съдебен
адрес *** иск с правно основание чл.422 ГПК
срещу О.Д.Л., ЕГН : ********** с адрес ***, м-ст С. * №* за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
заплащането на присъдените суми със Заповед за изпълнение №1882/07.04.2016г.,
издадена по ч.гр.д. №3890/2016г. по описа на ВРС, 31с., произтичащи от Договор за потребителски заем Credihome
№*660
от 02.12.2013г. „М. К.”АД и Договор за цесия
от 13.03.2014г. : сумата от 847.60лв. главница, законната лихва върху тази сума
от датата на сезиране на съда-7.04.2016г. до окончателното й изплащане, 346.38лв.
договорна лихва за времето от 9.01.2014г. до 9.04.2014г., 170.56лв. лихва за
забава за времето от 9.04.2014г. до 31.03.2016г., 15лв. застраховка.
Решението подлежи на обжалване пред Варненския окръжен
съд в двуседмичен срок от
получаването му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: