Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер   1966            Година  2020, 03.11.            Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІІ състав

 

   на 16.09.2020 година

 

 в публичното заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

 

 

при секретаря СЪБИНА СТОЙКОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 1628 по описа за 2020 година и като обсъди :

 

                            Производство пред първа инстанция.

Постъпила е жалба от Р.Е.Г. *** срещу решение №Ц 2153-15-43 от 11.06.2020г. на Ръководител ТП на НОИ – Пловдив, с което е потвърдено разпореждане №Д-15-000-00-01386612 от 28.04.2020г. на Ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите в същото поделение на НОИ, с което е спряно образуваното пред последния орган производство по отпускане на парично обезщетение по болничен лист №E20196712 284 за периода 01.04. – 30.04. 2020г.

Недоволен от така издаденото решение на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив, жалбоподателят обосновава твърдения за неговата незаконосъобразност, поради което настоява за отмяната му. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата – Ръководител ТП на НОИ – Пловдив, намира същата за неоснователна, поради което настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски.

Пловдивският административен съд – Второ отделение, седми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

С оспореното решение на ответника по реда на задължителното административно обжалване е била оставена без уважение жалбата на Г. и е било потвърдено разпореждането на Ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Пловдив, с което на основание чл.40 ал.4,т.2 КСО е било спряно производството по отпускане на обезщетение по издаден болничен лист от дата 06.04.2020г. от УМБАЛ „Еврохоспитал“ООД гр.Пловдив, обхващащ целия месец април на 2020г. Прието е от органите на НОИ, че са налице данни, които могат да дадат основание да се приеме впоследствие, че Г. няма право на обезщетение, поради състоянието си на временна неработоспособност, установено с болничния лист. Сочи се, че за лицето не са внасяни дължимите осигурителни вноски при работодателите и „Аудиомед“ЕООД и „Хисар пропъртис“ЕООД, за които(с оглед размера им) би се дължал и един висок размер на дължимия сурогат, дължимата заместваща облага – обезщетението от фондовете на ДОО.

Настоящият състав, след като разгледа основанията в жалбата до съда, намира оспореното решение на валиден, но незаконосъобразен по същество административен акт.

Преди всичко следва да се посочи, че новелата на чл.40 ал.4 КСО, която оправомощава длъжностното лице по ал. 3 да издаде разпореждане за спиране на производството по отпускането или изплащането на обезщетенията за временна неработоспособност, визира различни хипотези, изчерпателно изброени в т. 1, 2 и 3. В случая в разпореждането от 28.04.2020г. е посочено конкретно правно основание – това по чл.40 ал.4, т.2 КСО, а именно – са представени доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението. Това е намерило израз в анализ на данните в информационната система на НОИ(различните регистри), което е дало основание да се инициират производства(като е направено предложение заедно с издаване на самото разпореждане) за проверка при двамата осигурители на Г. за релевантния за определяне на обезщетението период преди наспъпване на осигурения социален риск.

Този извод е възприет изцяло от ответника при осъщественото задължително административно обжалване.

Така изложено обаче, фактическото основание, не установява, че са налице доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението.

Нормата на чл.40 ал.4, т. 2 КСО предвижда издаване на разпореждане за спиране на производството по отпускането или изплащането на обезщетенията за временна неработоспособност, когато са представени(налични) доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението, а не такива, които тепърва следва да се събират в друго административно производство(което може да представлява отделно основание за спиране – в общата хипотеза на чл.54 ал.1,т.5 АПК).

Инициираната тепърва проверка на двамата осигурители, не представлява само по себе си доказателство по смисъла на разпоредбата на чл.40 ал.4, т.2 КСО. Казаното се отнася и до обстоятелствата, че цитирания осигурител не бил внасял осигурителни вноски, какъв е размера им, както и размера на декларирания от него осигурителен доход за жалбоподателката.

Тя е представила трудови договори, които са регистранини по надлежни ред в НАП. Г. фигурира в Персоналния регистър на НОИ. Касае се до лице, което съгласно разпоредбата на чл.4 ал.1, т.1 КСО е задължително осигурено за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица, а не за самоосигуряващо се лице и последиците от невнасяне на осигурителни вноски от двамата работодатели не може да рефлектира върху осигурителните права на същата.

Що се касае до възможните съмнения на органите на ТП на НОИ –Пловдив, че дружествата не са извършвали стопанска дейност, а от там и физическото лице не е осъществявало трудова дейност, то тези съмнения трябва да бъдат заменени с конкретни доказателства, каквито в преписката, а и пред съда, не се представят.

В тази връзка настоящата инстанция съобразява допълнително, че разпоредбите чл.108 ал.1 КСО дават редица правомощия на контролните органи на НОИ при изпълнение на служебните си задължения, включително да извършват проверки и ревизии във връзка с възложената дейност. Посочените в ал.1 правомощия кореспондират с отразените в чл.108 ал. 2 КСО задължения на физическите и юридическите лица да представят на контролните органи исканите от тях документи, сведения, справки, декларации, обяснения и носители на информация, свързани със спазване на осигурителното законодателство във връзка с дейността, възложена на НОИ, както и да оказват съдействие при изпълнението на служебните им задължения.

Текстът на чл.40 ал.1 КСО регламентира правото на осигурените лица за общо заболяване и майчинство на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, при визираните в същия кодекс условия.

Осигурителното обезщетение за временна неработоспособност цели да замести липсващия трудов доход на осигуреното лице, което е престанало да работи, поради настъпилия осигурителен риск.

В тази връзка не може да бъде споделена тезата на административния орган, че е възможно спиране на производството по изплащане на процесното обезщетение и липса на произнасяне по същество за месеци наред след представяне на болничния лист, за да се изчакат резултатите от инициираните тепърва проверки(за които вече поне шест месеца не се представят доказателства как са приключили) на осигурителите. Тази теза не кореспондира с целта на закона за своевременно получаване на обезщетението, когато осигуреното лице е уязвимо, в случая поради заболяване.

Изложеното обосновава и извода на съда – за отмяна на оспорения акт като материално несъобразен с предпоставките по чл.40 ал.4, т.2 КСО, които не са налице кумулативно.

По разноските.

С оглед изхода, на жалбоподателя се дължат разноски в размер на 400 лева.

На основание чл.119 КСО настоящото съдебно решение е окончателно.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав :

 

Р      Е      Ш      И

                    

ОТМЕНЯ Решение №Ц 2153-15-43 от 11.06.2020г. на Ръководител ТП на НОИ – Пловдив, с което е потвърдено разпореждане №Д-15-000-00-01386612 от 28.04.2020г. на Ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите в същото поделение на НОИ, с което е спряно образуваното пред последния орган производство по отпускане на парично обезщетение на Р.Е.Г. *** по болничен лист №E20196712284 за периода 01.04. – 30.04. 2020г., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт с адрес гр.София да заплати на Р.Е.Г. *** разноски за това производство в размер на общо 400(четиристотин)лева.

 

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

 

 

 

                                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :