№....................
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, II-Г въззивен състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и шести юни две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИМЕОН СТОЙЧЕВ
СВЕТЛОЗАР
ДИМИТРОВ
с
участието на секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от мл. съдия
Димитров в. гр. д. № 13243 по описа
на съда за 2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №
343556/20.02.2018г., постановено по гр. д. № 20151/2016г., поправено по реда на
чл. 247 ГПК с Решение № 458784/26.07.2018г., Софийски районен съд е отхвърлил
предявените от „К.Т.” ЕООД *** за заплащане на сумата от 25 000лв.,
предявена частично от вземане в общ размер от 202 191,98лв.,
представляваща пропуснати ползи под формата на нереализирана печалба поради
незаконосъобразното едностранно предсрочно прекратяване на договор рег. инд.
СО-РД-55-475/08.08.2013г., както и за заплащане на сумата от 500лв., предявена
частично от вземане в общ размер от 2500лв., представляваща внесена от ищеца
гаранция за изпълнение на договора и незаконосъобразно задържана от ответника.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба от ищеца срещу
първоинстанционното решение. В жалбата се поддържа, че районният съд не е
изтълкувал и приложил правилно клаузите на сключения между страните договор.
Изтъква се, че уговореното в чл. 4 от договора право на възложителя да променя
обема и обхвата на работата не се отнася до процесните двукратни коситби, които
са задължителни, и не обхваща възможността възложителят едностранно да изменя
сроковете за изпълнение на задълженията на изпълнителя. Твърди се, че СРС е
нарушил и материалния закон – чл. 43 от ЗОП /отм./, който допуска изменение на
условията в договора за обществена поръчка само по взаимно съгласие на страните
и при наличието на определени предпоставки, които ответникът не е доказал да са
настъпили. Посочва се, че съдът не е обсъдил и всички наведени от ищеца доводи,
което било нарушение на процесуалните правила. Съобразно изложеното се моли за
отмяна на решението и уважаване на предявените искове. Претендират се разноски.
Насрещната страна е депозирала отговор, с
който се оспорва въззивната жалба. Посочва се, че първоинстанционният съд, след като е анализирал относимите клаузи от
договора, е достигнал до правилния извод, че за
възложителя е възникнало правото едностранно да прекрати договорното
правоотношение с ищеца. Поддържа се, че възложителят е разполагал с
възможността едностранно да изменя при възникнала необходимост обхвата и сроковете
за изпълнение на работата. Предметът на договора бил специфичен – поддържане на
зелени площи, поради което сроковете за възлагане и съответно за изпълнение на
работата зависели от природните фактори – превалявания, затопляне и т. н. Ето защо се моли за потвърждаване на
решението.
Софийски градски съд, като прецени събраните
по делото доказателстваи обсъди доводите на страните, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата, освен когато следва да приложи императивна
материалноправна норма или следи служебно за интересите на някоя от страните –
т. 1 от ТР № 1/2013г. по тълк. дело № 1/2013г., ОСГТК на ВКС.
Настоящият съдебен състав намира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По делото не е спорно, а и от
представените писмени доказателства се установява, че след проведена процедура
за възлагане на обществена поръчка ищецът е бил определен за изпълнител в
обособена позиция № 26, обхващаща територията на р-н „Овча купел“, вкл. зелени
площи към Околовръстен път - 4 дка, Дом за стари хора кв. „Горна баня“ - 4 дка,
гр. София. Не е спорно и обстоятелството, че ищецът е предоставил на
възложителя гаранция за изпълнение в размер на 2 500лв. Безспорно е също, че
между страните е възникнала валидна облигационна връзка по сключения на
08.08.2013г. договор рег. инд. СО-РД-55-475/08.08.2013г., по силата на който С.О. (СО) е възложила на
изпълнителя-ищец поддръжката на градини и зелени площи, разположени в
междублоковите пространства на територията на СО за периода 2013г.-2016г. в
обособена позиция № 26, описана в приложение - списък на обектите, неразделна
част от договора.
Приложение към договора и
неразделна част от него представлява приетата по делото техническа
спецификация, видно от съдържанието на която
- т.2.1.1. задължителните коситби са както следва: I. косене - м. април - май, с приключване не
по-късно от 15 май на съответната година; II.
косене - м. юни, с приключване не по-късно от 30 юни от съответната
година. С.О. може да възлага две допълнителни коситби съответно м.
юли-септември, с приключване не по-късно от 15 септември на съответната година
и м. октомври, с приключване не по-късно от 20 октомври на съответната година
(т.2.1.2.). В т.3.3 от техническата спецификация е уговорено, че дейностите по
поръчката се възлагат с ежемесечни манипулационни планове, като тяхното
изготвяне, утвърждаване и съгласуване от страна на СО се извършва до 27-мо
число на предходния месец. Манипулационният план се представя на Изпълнителя до
29-то число на предходния месец. Посочено е, че при забавяне възлагане на
работата със съответния манипулационен план от страна на инвеститора,
изпълнението трябва да приключи в срок от 20 работни дни, считано от
възлагането (т.4.1). Изпълнителят е задължен да докладва ежедневно на
инвеститора (СО) за извършената от него работа (т.5). Приемането се извършва
чрез специално назначена комисия на възложителя и се съставят констативни
протоколи. Протоколите за извършената работа следва да се подпишат: за първата
задължителна коситба до 20-ти май на съответната година; а за втората
задължителна коситба до 05-ти юли на съответната година. При дейността
„коситба, събиране и извозване на окосена трева“, Комисията за съставяне на
установяване на свършената работа започва работа след изтичането на крайния
срок на първата задължителна коситба, съответно 15-ти май и на втората,
съответно 30-ти юни. Разплащането на извършените работи става след приемане на
манипулациите от комисията с констативен протокол и подписване на протокол за
извършената работа - образец 19 от изпълнителя и инвеститора.
С писма рег. №
СО-0800-54/14.04.2014г. и рег. №
СО-0800-65/13.05.2014г. на Кмета на СО е било указано изменение на сроковете по
конкретното изпълнение, като първата задължителна коситба е следвало да бъде
възложена и да приключи до 01.05.2014г.,
а втората задължителна коситба до 25.05.2014г. С писмо вх. № СО
0800-65/2/23.05.2014г. изпълнителят е поискал удължаване на срока за изпълнение
на втората коситба, поради наличието на обективни причини, изразяващи се в лоши
метеорологични условия. В отговор, СО е изпратила писмо изх. № СО-0800/65/6/
10.06.2014г., с което приема, че не са били налице сочените обективни причини.
С протокол за установяване
извършването и заплащането на натурални видове работи, съставен на
30.04.2014г., е констатирано след проверка на място, че са окосени 383,80 дка
от общата площ от 452,60 дка, съответно останала е неокосена тревна площ от
68,80 дка, като протоколът е подписан от възложителя и изпълнителя. С протокол
за извършена работа – месечен от дата 30.04.2014г., съставен от комисия в
състав експерт към СО – р-н „Овча купел“ и представител на Дирекция „Зелена
система“, в раздел „Забележки по извършена работа“, е отразено, че е налице
„неокосено пространство при бл. 602, 603, 604, 605, 607, 609, 608, 611, 610,
612, бл.40“.
С протокол за установяване
извършването и заплащането на натурални видове работи, съставен на
30.05.2014г., е констатирано след проверка на място, че са окосени 156,30 дка
от общата площ от 452,60 дка, съответно останала е неокосена тревна площ от
296,30 дка, като протоколът е подписан от възложителя и изпълнителя.
С писмо вх. № СО
-2600-4181/18.06.2014г. изпълнителят е възразил срещу наложените в резултат на
констатираното по-горе неизпълнение глоби по договора.
С писмо рег. инд. СО-2600-4565/03.07.2014г.
на Кмета на СО, получено на 07.07.2014г., ищецът е бил уведомен, че на
основание чл. 19, т. 5 от договора, поради двукратно ненавременно изпълнение, възложителят
прекратява договора и задържа внесената гаранция за изпълнение.
С оглед становищата и възраженията
на страните, основните спорни по делото въпроси се свеждат до това дали
възложителят е разполагал с възможността едностранно да измени уговорените в
договора срокове за изпълнение на възложената работа, а оттам и наличието на
предпоставки за едностранно прекратяване на договора и задържане на внесената
гаранция, както и относно евентуално претърпените от изпълнителя вреди в
резултат от незаконосъобразното прекратяване на договора и техния размер.
За да се отговори на първия поставен
въпрос е необходимо да се изведе действителната воля на страните по сключения
между тях договор, като за целта следва на основание чл. 20 ЗЗД отделните
уговорки да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в
смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите
в практиката и добросъвестността.
Съгласно раздел I, озаглавен „предмет на договора“,
чл. 1 възложителят възлага, а изпълнителят приема да поддържа градини, зелени
площи, разположени в междублоковите пространства на територията на С.О. за
2013г.-2016г. в 26-та обособена позиция, описани в приложение към договора.
Договорът е сключен за срок от 36 месеца. Съгласно чл. 4 възложителят има право
да променя обхвата и обема на работата
съобразно годишния бюджет и при настъпили промени или при възникнала
необходимост. Съгласно чл. 5.3. и чл. 6.3. сроковете за изготвяне, съгласуване
и възлагане на манипулационните планове и за приемане на работата, издаването и
подписването на отчетните документи, описани в техническата спецификация, са
задължителни. Съгласно чл. 7.1.
изпълнителят се задължава да изпълни косенето в сроковете, описани в
техническата спецификация, като в чл. 11.1. е уредено общото му задължение
да спазва всички изисквания, предписания и срокове, подробно описани в
техническата спецификация. В чл. 25 е уговорено, че изпълнението на видовете
работи по обхват трябва да отговаря на описанието им в ТНС и УСН. В чл. 2.1. от
техническата спецификация е посочено, че „обемът на манипулацията“ е съгласно
описаните площи по обособените позиции. Предвидени са две задължителни коситби
– I. през м. април –
май, с приключване не по-късно от 15 май на съответната година и II. през м. юни, с приключване не
по-късно от 30 юни на съответната година. Съгласно чл. 3 от спецификацията,
количеството и вида на работата се възлагат с манипулационни планове, които се
представят на изпълнителя на 29-то число на предходния месец. В чл. 3.1. е
посочено, че косенето, събирането и извозването на окосената трева се възлага
или в манипулационните планове за съответния месец или в отделни манипулационни
планове, когато е в средата на месеца – двукратно или повече за съответния
сезон, в рамките на посочените в
спецификацията срокове. Всяко възлагане обхваща целия обем от площи за еднократно косене в зоната. В чл. 3.3. е
уговорено, че дейностите по тази поръчка – видове работа, тяхното количество и обем се възлагат с ежемесечни
манипулационни планове, като в чл. 4.1. отново са посочени сроковете, в които
трябва да приключи косенето, събирането и извозването на окосената трева на 100% от обема на площите в обособената
позиция – до 15 май за първата задължителна коситба и до 30 юни за втората. С
последното изречение на чл. 4.1 е постигнато съгласие, че при забавяне на възлагане на работата със съответния манипулационен
план от страна на инвеститора (възложителя), изпълнението трябва да приключи в
срок от 20 работни дни, считано от датата на възлагането. В обявлението за
обществената поръчка, представено в хода на въззивното производство, под
понятията „количество или обем“ (които очевидно се приемат от възложителя за
синоними с оглед използвания съюз „или“) следва да се разбира обработваемата
площ в декари. Този извод се налага и от посочените под тези понятия площи –
350 дка, 448 дка и т. н. за всяка отделна обособена позиция. В изготвяните
протоколи за свършена работа понятията са използвани в същия смисъл – под
общото количество на извършената работа са посочвани декарите, които са
обработени, съответно необработени от изпълнителя.
Както се посочи, съгласно чл. 4 от
договора, възложителят има право да променя обхвата и обема на работата
съобразно годишния бюджет и при настъпили промени или при възникнала
необходимост. При цялостния анализ на съдържанието на изброените по-горе клаузи
от отделни обвързващи страните документи се налага извода, че под понятията
„обхват и обем на работата“ следва да се разбира количеството обработваема площ
или количественият израз на териториалното пространство, което подлежи на
обработка. Тоест с оглед годишните парични средства, отделени от общината за
тази дейност, и при настъпили промени или при възникнала необходимост,
възложителят може едностранно да увеличи или намали площта на зелените части,
които да бъдат обработени от изпълнителя, без това да представлява неизпълнение
на договорните му задължения.
От съдържанието на цялостната
документация по делото обаче не може да се извлече извод, че възложителят разполага
с възможността едностранно да изменя сроковете за изпълнение по договора, като
драстично ги скъсява. На няколко места в договора е посочено, че уговорените
срокове са задължителни, а изпълнителят носи тежестта да изпълни косенето
именно в така приетите срокове. Следователно уговорените в договора срокове
представляват съществена негова част и не могат да бъдат изменяни единствено по
преценка на възложителя, независимо от обстоятелствата, които го налагат. От
съдържанието на клаузата на чл. 4.1. от техническата спецификация, свързана
именно с косенето, събирането и извозването на окосената трева, може да се
направи несъмнен извод, че страните са постигнали съгласие, че минимално
необходимото време за обработка на цялата площ на обособена позиция № 26 се равнява
на 20 работни дни. Този извод се извлича при съпоставяне на мястото на тази
клауза в техническата спецификация (непосредствено след сроковете за
изпълнение), както и при тълкуване на съдържанието й, че при забавяне на
възлагане на работата от инвеститора, изпълнението трябва да приключи в срок от
20 работни дни. Тоест, ако възложителят възложи работата на изпълнителя за
месец април 2014г. след 29-ти март 2014г. (който е крайният срок съгласно
договора и спецификацията), например на 31 март 2014г., изпълнителят ще
разполага с 20 работни дни да я изпълни. Тази клауза следва да се тълкува в смисъл, че страните са
постигнали съгласие работата да бъде възлагана в определените срокове, но ако
същите не бъдат спазени, изпълнителят трябва да има на разположение за пълно и
точно изпълнение срок от 20 работни дни.
Горното тълкуване съответства и на
разпоредбата на чл. 43, ал. 1 ЗОП /отм./, че страните по договор за обществена
поръчка не могат да го изменят. В
нормата на чл. 43, ал. 2 ЗОП /отм., в редакцията към датата на сключване на
договора/ са предвидени изключения, при които е допустимо изменение на
договора, като в т. 1, б. „а“ е предвидена възможност за изменение, когато в
резултат на непредвидени обстоятелства се налага промяна в сроковете на
договора. Когато са изпълнени предпоставките на чл. 43, ал. 2, т. 1 ЗОП /отм./
е допустимо изменение на сроковете на договора, както по отношение на сроковете
за изпълнение на възложената работа, така и по отношение на сроковете за
плащане на уговореното възнаграждение, в който смисъл е и Решение №
202/27.02.2015г. по т. д. № 4123/2013г., II TO на ВКС. В случая обаче, с оглед
конкретните особености и параметри на договора, при промяна в срока на договора
е необходимо изпълнителят да има 20 работни дни за изпълнение от момента на
възлагането. Първата коситба за 2014г. е възложена от кмета на общината с писмо
от 14.04.2014г. и е предоставен краен срок за изпълнение 01.05.2014г., като
този период е очевидно по-кратък от минимално уговорения в договора. Отделно,
протоколите, в които са отразени констатациите относно свършената работа, са
съставени на 30.04.2014г., тоест един ден преди края на предоставения от кмета
на общината срок. По отношение на втората задължителна коситба, която съгласно
договора е следвало да започне през м. юни на годината, кметът на общината е
издал разпореждане на 13.05.2014г. за започване и е предоставил краен срок за
извършването й 25.05.2014г. Този срок от 12 календарни дни е далеч по-кратък от
минимално необходимия съобразно договора срок от 20 работни дни. Също така,
съгласно договора площта на обособена позиция № 26 е 362 дка, а видно от
протоколите възложената за обработка площ е 452,60 дка. Следователно,
едновременно е увеличен обхватът на територията, която следва да бъде окосена
от изпълнителя, и драстично е намален срокът за това. От представения протокол
за извършената работа /л. 61/, съставен на 07.07.2014г., се установява, че към
05.07.2014г., когато съобразно чл. 5 от техническата спецификация е следвало реално
да бъде извършена проверка и да бъде съставен протокол – образец 19 за
свършената през м. юни работа, цялата площ е окосена и не са налице забележки
от страна на възложителя.
В аспекта на приетите констатации и
направените изводи, настоящият съдебен състав счита, че посочените по-горе едностранни
действия на възложителя по значително скъсяване на сроковете за изпълнение представляват
нарушение на сключения между страните договор. Същите не могат да бъдат
оправдани с непредвидени обстоятелства, доколкото по-ранното настъпване на
пролетта и порастване на тревата са обстоятелства, които могат да бъдат
предвидени (още повече когато предметът на договора е основно косене на
тревата) и съответно да бъдат изрично уредени в договора като такива, чието
настъпване позволява на възложителя да промени сроковете за изпълнение. Ето
защо, за възложителя не е възникнало правото по чл. 19, т. 5 от договора
едностранно да прекрати договора поради двукратно ненавременно изпълнение и
същият е прекратен неправомерно.
С оглед приетото по първия спорен
въпрос, следва въззивната инстанция да даде отговор и на втория такъв – относно
дължимостта на обезщетение в резултат от незаконосъобразното прекратяване на
договора от страна на възложителя, претендирано от ищеца-изпълнител като вреди във
вид на пропуснати ползи под формата на
нереализирана печалба, и техния размер.
Неточното изпълнение на договорните
задължения поражда правото на кредитора да иска от длъжника изпълнение заедно с
обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение (чл. 79, ал. 1 ЗЗД).
Съгласно разпоредбата на чл. 82 ЗЗД, регламентираща обема и границите на отговорността за вреди от виновно
неизпълнение на договорните задължения, обезщетението обхваща всички причинени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли
да бъдат предвидени при пораждане на задължението, като при недобросъвестност
на длъжника - обезщетението обхваща всички преки и непосредствени вреди. Според
посочената разпоредба, подлежащите на обезщетяване имуществени вреди са два
вида - претърпяна загуба и пропусната полза. Пропуснатата полза се дефинира
като неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора. Установяването й се
основава на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би
се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си, съпоставено с
имуществото му към момента на неизпълнението. Тъй като пропуснатата полза
представлява реална, а не хипотетична вреда, това
предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може
да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Само
ако бъде доказано, че при точно изпълнение на длъжника имуществото на кредитора
е могло да бъде увеличено, ще бъде постигната целта на предвиденото в чл. 82 ЗЗД обезщетяване - да се поправят претърпените от кредитора вреди, без да се
допусне обогатяването му за сметка на длъжника. На обезщетяване подлежат не
всички пропуснати от възложителя ползи, а само тези, които са били предвидими за
страните по сделката към момента на пораждане на задължението и са пряка и
непосредствена последица от неговото неизпълнение. Това са ползите, чието
пропускане, с оглед специфичните за случая обстоятелства и при проявена грижа
на добрия стопанин/добрия търговец, страните са могли и са били длъжни да
предположат и което е причинено именно от неизпълнението, т. е. което
представлява негов необходим и закономерен резултат. В този смисъл е TP №
3/12.12.2012г. по тълк. дело № 3/2012г. на ОСГТК на ВКС.
За определяне размера на
претърпяната вреда във вида на пропусната полза от нереализирана печалба от
ищцовото дружество, по делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза.
Съобразно експертното заключение, през периода на действие на процесния договор
– м.08.2013г.-м.06.2014г. реализираната от ищеца печалба е в размер на
88 964,47лв. или средномесечната печалба е в размер на 8087,68лв.
Следователно за оставащите до края на срока на договора 25 месеца, тази печалба
би била в размер на 202 191,98лв. За да достигне до този размер на
очаквана от договора печалба за изпълнителя за срока от прекратяването му до
крайния му срок, вещото лице е съпоставило за периода на действие на договора –
м.08.2013г.-м06.2014г., реализираните от ищеца приходи съгласно счетоводните
записвания по възложените му от ответника работи, чийто размер възлиза на
119 031,94лв. /без ДДС/, с направените от ищеца разходи съгласно
счетоводните записвания по повод изпълнение работите по договора за същия
период (включващи разходи за работна заплата и осигурителни вноски, за
материали и за амортизация), възлизащи общо на 30 067,47лв.
Настоящият съдебен състав намира,
че критериите, въз основа на които е изготвено експертното заключение и е
изчислена пропусната от ищеца полза под формата на нереализирана печалба, са
неправилни. Както се посочи по-горе, при предявен иск по чл. 82 ЗЗД за
обезщетяване на вреди под формата на пропуснати
ползи, трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото
на кредитора, която сигурност не се предполага. За да се достигне до извода за
това колко би се увеличило имуществото на изпълнителя в случай че договорът не
беше прекратен, е необходимо отново да се подложат на тълкуване клаузите от
договора, заедно с цялата документация по обществената поръчка. Съгласно чл.
20.3. от договора, възлагането и изпълнението на двукратна коситба на цялата площ и почистване един път седмично са
задължителни. Останалите дейности се възлагат по преценка на инвеститора според необходимостта и в рамките на
определените средства. В чл. 26, изр. 2 е посочено, че прогнозната стойност за
извършване на дейността, предмет на поръчката, е в размер на 100 000лв. с
ДДС, като възложителят не е задължен да възложи услугата в този обем (размер).
От
ценовото предложение, отправено от ищеца за участие в обществената поръчка и
въз основа на което я е спечелил, тъй като критерият за оценка на офертите е
бил „най-ниска цена“, се установява, че цената за посочените задължителни
манипулации на годишна база е 20
360,01лв. /без ДДС/ за двукратно косене на цялата тревна площ и събиране на
окосената трева и 17 064,48лв. /без
ДДС/ за поддържане чистотата в масово посещавани места – оборки при
повторяемост 52 пъти (колкото са седмиците за една календарна година),
тоест за почистване веднъж седмично. Следователно, оправдано очаквания и
сигурен съгласно договора приход за
изпълнителя от дейността по тази обществена поръчка възлиза на
37 424,49лв. на годишна база или за целия период от три години – на
112 273,47лв. Този размер се доближава и до заложената в договора
прогнозна стойност от 100 000лв. за целия период. Именно тази стойност
следва да послужи като база за изчисляване на размера на пропуснатата полза, а
не залегналата в заключението на вещото лице, която почива на предположения
относно възможните възлагания на работа за остатъка от 25 месеца с оглед
възложените за първите 11 месеца задачи, без да отчита клаузите от договора и
поетите от възложителя задължения.
При
така възприетата база за изчисление от 112 273,47лв. за целия период на
договора, сигурният и оправдано очакван месечен приход за изпълнителя от
дейността му по договора възлиза на 3118,71лв. или за остатъка от 25 месеца
възлиза общо на 77 967,75лв. В ценовото предложение на изпълнителя (л. 275-276
от въззивното дело) е посочено, че изпълнението на поръчката ще се извършва при
следните елементи на ценообразуването, с които са формирани (минало страдателно причастие) единичните цени на
манипулациите от ценоразписа и които ще
се ползват за изготвяне на анализни цени за непредвидени работи: 1. Средна
часова ставка – 1,90лв./час; 2. Допълнителни разходи върху труд – 42,00%; 3.
Допълнителни разходи върху механизация – 10,00%; 4. Доставно – складови разходи
– 1,00%; 5. Печалба – 5,00%. Изначално
изпълнителят си е предвидил и заложил печалба от 5% от общата предложена цена
на услугите и именно този размер е послужил като основа при ценообразуването. Следователно,
реалната вреда за изпълнителя от неправомерното прекратяване на договора, сигурното
увеличаване на неговото имущество под формата на печалба за оставащия срок от
договора възлиза на 5% от 77 967,75лв. или на сумата от 3 898,39лв. Тези
вреди са били предвидими за страните по сделката към момента на възникване на
правоотношението и именно вреди в този размер представляват пряка и непосредствена
последица от неизпълнението на възложителя.
По
изложените съображения, предявеният иск за обезщетение от претърпени вреди във
формата на пропуснати ползи от нереализирана печалба следва да бъде уважен до
размер от 3 898,39лв. и да бъде отхвърлен за разликата над този размер до
пълния предявен от 25 000лв. като частичен иск от такъв в общ размер на
202 191,98лв.
По
отношение на иска за сумата от 500лв., предявен като частичен от 2500лв.,
представляваща претърпяна загуба от неоснователно задържана от възложителя
гаранция, съдът намира, че същият следва да бъде уважен изцяло. По делото не е
спорно, че ищецът е внесъл по сметка на ответника гаранция в размер на 2500лв.
Съгласно чл. 26 от договора, внесената гаранция за изпълнение на поръчката в
размер на 2500лв. се освобождава от възложителя след приключване на договора,
освен в случаите на чл. 19, т. 4 и т. 5. Съгласно чл. 19, т. 5, изр. 2, в
случай на прекратяване на договора по вина на изпълнителя, възложителят задържа
внесената гаранция. Както се посочи по-горе, договорът е прекратен неправомерно
от възложителя без да са настъпили предвидените в чл. 19, т. 5 предпоставки,
които да породят в негова полза правото на едностранно прекратяване на договора
и съответно – на задържане на гаранцията. Ето защо, задържането на гаранцията
от възложителя представлява вреда за изпълнителя под формата на претърпяна
загуба, която следва да бъде обезщетена.
Поради
частичното несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции, първоинстанционното
решение следва да бъде частично отменено.
При
този изход на спора, право на разноски имат и двете страни съразмерно на
уважената и отхвърлената част от исковете.
За
първоинстанционното производство ищецът е сторил разноски в общ размер на
3760лв., от които 1050лв. държавна такса, 600лв. депозит за експертиза и
2110лв. адвокатско възнаграждение. Направеното от ответника възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира за неоснователно с
оглед размера на исковите претенции, обема на делото и неговата фактическа и
правна сложност. Съразмерно на уважената част, следва да му се присъди сумата
от 648,55лв.
За
въззивното производство ищецът е сторил разноски в общ размер на 1580лв., от
които 525лв. държавна такса и 1055лв. адвокатско възнаграждение, като направеното
възражение за прекомерност на възнаграждението се явява неоснователно по същите
съображения. Съразмерно на уважената част, следва да му се присъди сумата от
272,53лв.
В
първоинстанционното производство ответникът не е доказал извършването на
разноски, а за въззивното производство претендира заплащане на юрисконсултско
възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя на 200лв.
Съразмерно на отхвърлената част, следва да му се присъди сумата от 165,50лв.
При
тези мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 343556/20.02.2018г., постановено по
гр. д. № 20151/2016г. по описа на СРС, III ГО,
87-ми състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение № 458784/26.07.2018г., В
ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният иск за сумата от 25 000лв.
като частичен от 202 191,98лв. – пропуснати ползи под формата на
нереализирана печалба до размер на
сумата от 3 898,39лв., и изцяло В
ЧАСТТА, с която е отхвърлен
предявеният иск за сумата от 500лв.
като частичен от 2500лв. – претърпяна вреда от незаконосъобразно задържане на
внесена гаранция, и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД С.О., с адрес: гр. София,
ул. „*********, да заплати на „К.Т.“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 3 898,39лв., представляваща
претърпени вреди – пропуснати ползи под формата на нереализирана печалба от
незаконосъобразното едностранно прекратяване на договор рег. №
СО-РД-55-475/08.08.2013г., както и сумата от 500лв., предявена като частичен иск от 2500лв., представляваща
претърпяна загуба от незаконосъобразното задържане на внесена гаранция за
изпълнение по договора.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 343556/20.02.2018г., постановено по гр. д. № 20151/2016г. по описа на СРС, III ГО,
87-ми състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение № 458784/26.07.2018г.,
В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ, с която е отхвърлен искът за
обезщетение за пропуснати ползи под формата на нереализирана
печалба от незаконосъобразното едностранно прекратяване на договор рег. №
СО-РД-55-475/08.08.2013г. за разликата
над уважения размер от 3 898,39лв. до пълния предявен от 25 000лв., предявен
като частичен от 202 191,98лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С.О., с адрес: гр. София, ул. „*********,
да заплати на „К.Т.“ ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление:***, сумата от 648,55лв.
– разноски пред първата инстанция и сумата от 272,53лв. – разноски пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „К.Т.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на
С.О., с адрес: гр. София, ул. „*********, сумата от 165,50лв. – разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.