№ 278
гр. С., 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. Иванова
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20221800500328 по описа за 2022 година
С решение № 260007/16.02.2022 год. по гр. дело № 836/2020 год. И.ският районен съд е
отхвърлил иска на Д. АЛ. ГЛ. от гр. С. против ЮЛ. Н. АП. от гр. И. за установяване на
вземане в размер на 22 051 лева, представляващо дадена в заем сума, както и сумата 5500,50
лева, представляваща обезщетение за забава за периода 02.01.2018 год. – 17.06.2020 год.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 19.06.2020 год. до окончателното изплащане. С
решението ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 1500 лева разноски по делото.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца с
оплаквания, че същото е постановено в противоречие с материалния закон и събраните по
делото доказателства. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да
уважи изцяло предявените искове.
Ответникът оспорва въззивната жалба.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
В исковата молба ищецът твърди, че ответникът като негов познат, който изпитвал
финансови затруднения, му поискал в заем парични средства през 2017 год. Ищецът се
съгласил да му помогне, като ответникът поел ангажимента в срок от няколко месеца да му
върне предоставената парична сума в общ размер от 22 051 лева. Ответникът обещал да я
върне до края на 2017 год. Формален договор не бил сключен, като сумите били преведени
1
по банков път през периода 10.03.2017 год. – 01.09.2017 год., както следва: на 01.09.2017
год. – сумата 1 275 лева; на 10.03.2017 год. – сумата 7 293,20 лева; на 12.04.2017 год. –
сумата 3096,60 лева; на 21.03.2017 год. – сумата 7069 лева; на 23.05.2017 год. – сумата
1032,20 лева; на 17.08.2017 год. – сумата 500 лева; на 25.07.2017 год. – сумата 500 лева и на
13.07.2017 год. – сумата 1285 лева. В края на 2017 год. ответникът не върнал предоставените
му в заем суми. От 02.01.2018 год. ищецът започнал да търси ответника с покана да му
върне заема, като провел многократни разговори с него. От края на 2019 год. ответникът
спрял да отговаря и на обажданията му. Ищецът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, като такава заповед била издадена по ч.гр.д. № 383/2020 год.
по описа на ИРС. Тъй като ответникът подал възражение срещу заповедта, за ищеца е
налице правен интерес от предявените установителни искове за признаване съществуването
на вземането, на основание чл. 422 от ГПК.
В писмения отговор на исковата молба ответникът оспорва изцяло предявените
искове. Не оспорва обстоятелството, че ищецът му е превел посочените суми по личната му
банкова сметка, но оспорва наличието на сключен между тях договор за заем. Ответникът
бил производител на мебели, като в периода на извършване на преводите ищецът работил в
същата сфера, като се занимавал с продажба на мебели в обект шоурум „Х.“, находящ се в
„Б. мол“, гр. С.. В този офис ищецът приемал поръчки за изработка на мебели и монтажа им
в имота на поръчващите. Ищецът поръчвал от своя страна изработката на мебелите на
ответника, за което му плащал дължимото възнаграждение. Изработените мебели били
монтирани в имотите на поръчалите ги лица от работници на ищеца. Поради това
заплащането на всяка от сумите представлява плащане на възнаграждение по отделен
договор за изработка, сключен между ищеца като поръчващ и ответника като изпълнител.
Поръчките били правени по електронната поща от ищеца, неговата съпруга или служители в
Шоурум Х., към ответника. Представя поръчките, разпечатани от електронната поща на
ответника, като всяка поръчка кореспондира със съответния превод на сума по исковата
молба. Моли съда да отхвърли изцяло предявените искове.
Според показанията на св. Й. – служител в шоурум „Х.“ през 2017 год., през същата
година ответникът изработвал мебели за клиенти на търговския обект, като поръчките били
приемани в шоурума. След вземането на поръчката същата била възлагана от ищеца на
изпълнител. Ищецът бил управител на шоурума. Клиентите на място били обслужвани от
свидетелката, която заемала длъжността „продавач-конкултант“, а ищецът вършел
останалата работа по поръчките. Ръководството разпределяло поръчките. Клиентите
заплащали на място поръчаните мебели, а впоследствие било плащано на
подизпълнителите. Свидетелката има спомен, че е правила и плащания към ответника по
направени поръчки, за което имало издадени фактури. Основният изпълнител –
производител на мебели за клиенти на шоурума бил ответникът Ю.А.. Свидетелката лично
уговаряла монтаж на мебели от ответника, който ги изработвал. Ю.А. лично изработвал
поръчаните мебели, като понякога доста бавел поръчките и се налагало да се ползват и др.
монтажници. За поръчаните мебели ответникът изготвял офертите, които после били
2
одобрявани от фирмата, за която работел ищецът.
Съгласно показанията на св. Д., същият познава ответника от работата му с Г.. През
2017 год. свидетелят поръчал на ищеца изработка на мебели в свой апартамент, като Г.
довел ответника А. като подизпълнител. Обектът бил изпълнен според уговорката.
Свидетелят заплатил дължимото на Г.. Не знае точно какви са били финансовите
взаимоотношения между страните по делото. При ищеца работели различни монтажници.
Лично ответникът направил ламперия в апартамента на свидетеля и кухня в имот в кв. Д..
Към този момент ищецът работел за шоурум „Х.“ в мол „Б.“ в гр. С..
По делото са представени платежни нареждания, от които се установява, че на
посочените по-горе дати ищецът е превел по банковата сметка на ответника сумите,
претендирани с исковата молба, общо в размер на 22051 лева. В платежните документи като
основание за превода е посочено „захранване на сметка“.
От представената разпечатка от електронна кореспонденция, неоспорена от ищеца, се
установява, че ответникът Ю.А. е извършвал изработка на мебели въз основа на подадени
поръчки от страна на представители на Шоурум „Х.“.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от
правна страна:
Предявеният иск за признаване за установено вземането на ищеца за сумата 22051
лева, представляваща неизплатена главница по договора за заем, ведно със законната лихва,
е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД и е допустим. Това е така, тъй като при успешно проведено заповедно производство и
при евентуално уважаване на иска по чл. 422 от ГПК заповедта за изпълнение влиза в сила и
въз основа на нея се издава изпълнителен лист, без да е необходимо осъдително решение на
съда.
Установи се от представените по делото платежни нареждания, неоспорени от
ответника, че ищецът е превел на ответника процесните суми, както следва: на 01.09.2017
год. – сумата 1 275 лева; на 10.03.2017 год. – сумата 7 293,20 лева; на 12.04.2017 год. –
сумата 3096,60 лева; на 21.03.2017 год. – сумата 7069 лева; на 23.05.2017 год. – сумата
1032,20 лева; на 17.08.2017 год. – сумата 500 лева; на 25.07.2017 год. – сумата 500 лева и на
13.07.2017 год. – сумата 1285 лева. По делото обаче не се установи твърдяното от ищеца
основание за превод на сумите, а именно – договор за заем, по силата на който ищецът е
предоставил на ответника паричните суми срещу задължението на последния да ги върне в
срок до 31.12.2017 год. Основанието за получаването на сумата – договор за заем, съдът
намира за недоказано и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Напротив, от
показанията на св. Й. и Д. се установява, че през 2017 год. ответникът изработвал мебели за
клиенти на търговския обект, чийто управител бил ищецът по делото, като на това
основание били извършвани и плащания към ответника по възложените поръчки, както и
че основният изпълнител – производител за клиенти на шоурума бил именно ответникът
Ю.А.. За поръчаните мебели ответникът изготвял офертите, които после били одобрявани от
3
фирмата, за която работел ищецът.
В случая свидетелските показания са допустими, тъй като се касае за договори на
стойност под 5000 лв. всеки от тях /чл. 164, ал. 1 ,т. 3 от ГПК/, като не е налице нито едно от
изключенията, визирани в чл. 164 от ГПК, при които не се допускат свидетелски показания.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства обаче не се установи ищецът да е
превеждал процесните суми в полза на ответника именно на твърдяното основание –
договор за заем.
С оглед това съдът намира за недоказано, че страните по делото са сключили договор
за заем, по силата на който ищецът е предоставил на ответника посочените по-горе суми в
общ размер от 22 051 лева срещу задължението на последния да ги върне в посочения от
ищеца срок. Страните са били в облигационни правоотношения по договори за изработка,
въз основа на които и на ответника са превеждани суми в посочените в исковата молба
размери.
Съдът споделя и препраща и към мотивите на районния съд в обжалваното решение
на основание чл. 272 от ГПК.
С оглед това съдът намира, че по делото не са установени всички елементи на
фактическия състав, от който да се е породило задължението на ответника да върне дадена в
заем сума, на основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД. Това налага предявените искове да бъдат
отхвърлени изцяло.
При този изход на спора правилно е и решението на районния съд в частта, с която
ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 1500 лева разноски в исковото
производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемия и сумата 1000 лева, представляваща направени разноски в настоящото
производство.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260007/16.02.2022 год. по гр. дело № 836/2020 год. по
описа на И.ския районен съд.
ОСЪЖДА Д. АЛ. ГЛ. ЕГН ********** от гр. С. да заплати на ЮЛ. Н. АП. ЕГН
********** от гр. И. сумата 1000 лева, представляваща направени разноски във въззивното
производство.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните
пред ВКС на РБ.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5