РЕШЕНИЕ
гр.София, 04.09.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І-во Гражданско отделение, 11 състав в публичното засе-дание на пети юни през двехиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
при секретаря Д.П. и в присъствието на прокурора ........................... като разгледа докладваното от съдията гр.дело N: 4 945 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
В исковата молба на А.Т.А.,***, с уточненията към нея, се претендира да бъде установено спрямо ответника, че същата не дължи на то-ва лице сумата по издадения на 26.04.2005 г. в негова полза изпълнителния лист въз ос-новата на влязлото в сила решение от 20.04.2004 г., постановено по гр.д.№ 649/2000 г. по описа на СГС, І ГО, 10 с-в, с което ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата 29 103 лева - като главница, заедно със законната лихва върху нея, считано от 10.07.2000 г. до окончателното изплащане на сумата и разноски в размер на 2 204 лева, поради това, че задължението е било погасено изцяло от нея в хода на предприетото принудително из-пълнение по изп.дело № 20077810400494 по описа на ЧСИ Г.Д., по което е престирала сумата от 26 045,00 лева, а на 20.08.2007 г. - е заплатила в брой лично на от-ветната страна и сумата от 42 000,00 лева, което последният е удостоверил с издадена от него разписка от същата дата. Моли да й бъдат присъдени направените по делото разнос-ки.
Ответникът – С.К.С.,*** в депозирания в срока по чл. 131, ал.1 ГПК писмен отговор оспорва изцяло предявения иск по съображения, че ищца-та не е извършила посочените в исковата молба плащания на г-н С., в качеството му на кредитор; че единствените реализирани от нея плащания по изп.дело са за сумите: 19 454 лева и 6 500 лева, извършени на 02.04.2008 г. и 08.05.2008 г.; че „разписката” от 20.08.2007 г. не е представяна от г-жа А. в рамките на изпълнителния процес, в който с молба, подадена след образуването на настоящото дело - с вх.№ 06238/11.06. 2010 г., същата - в качеството й на длъжник, е признала, че към тази дата дължи на ответ-ника сума от около 50 000 лева по визираното изп.дело. Навеждат се доводи и че г-жа А. продължава да дължи на ответника сума от над 45 000 лева, представляваща главница и лихви по съдебно признатото вземане на г-н С.С. и към датата на подаване на исковата молба по настоящото дело. Представя писмени бележки. Пре-тендира присъждането на разноски по производството.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съглас-но разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Не се спори между страните в процеса, което е отразено и в изготвения доклад по чл.146, ал.1 ГПК, че въз основа на влязло в сила съдебно решение от 20.04.2004 г., постановено по гр.д.№ 649/2000 г. по описа на СГС, І ГО, 10 с-в, на 26.04.2005 г. на ответника С.С. е издаден изпълнителен лист за присъдените му с този съдебен акт суми от: 29 103,00 лева - главница, заедно със законната лихва, считано от 10.07.2000 г. до окончателното й изплащане и 2 204,00 лева – разноски, както и че по издадения из-пълнителен лист на г-н С. по това дело е образувано изп.дело № 20077810400494 по описа на ЧСИ Г.Д., по което г-жа А.А. е превела сумата 25 954 лева – обстоятелства, които се потвърждават и от представените в производството заверени копия от цитираното съдебно решение; удостоверение изх.№ 06622/16.10.2008 г., издадено от ЧСИ рег.№ 781 Г.Д.; операционна бележка на „Б. ДСК” с пореден № 11 от 02.04.2008 г. за сумата 19 545,00 лева и операционна бележка на „Б. ДСК” с пореден № 83 от 08.05.2008 г. за сумата 6 500,00 лева, преведени от ищцата по сметката на ЧСИ Г.Д. по изп.дело № 494/2007 г.
От посоченото съдебно решение е видно и че присъденото като главница взема-не, представлява 1/4 част от предоставената на наследодателя на ищцата – А. К. Абаджиев, но невърната в договорения срок заемна сума от 65 000,00 щ.д. по договор за заем от 16.12.1997 г.
Във връзка с предмета на спора с отговора на ответната страна е приложено и заверено копие от молба на А.А. ЧСИ Г.Д., рег.№ 781 на КЧСИ по изп.№ 494/2007 г. – вх.№ 06238 от 11.06.2010 г. – неоспорена от последната, в която след датата на подаване на исковата молба по делото е материализирано извънсъ-дебно признание на ищцата, че към този момент на 2010 г. задължението й по воденото от ответника изпълнителното дело относно процесните вземания, заедно с лихвите е 50 000,00 лева.
Ангажирана е и справка за изчисляване на законна лихва, съгласно която за вре-мето от 10.07.2000 г. до 08.05.2008 г. размерът на същата, изчислен върху главница на стойност от 29 103 лева, възлиза на 30 802,94 лева.
За доказване на релевираните твърдения в исковата молба в производството е прието и заверено копие от написана на ръка разписка от 20.08.2007 г., с посочен в нея автор – С.К.С. с ЕГН **********, в която е отразено, че това лице е получило от А.Т.А., ЕГН ********** сума в размер на 42 000, 00 лева по договор за заем от 16.12.1997 г. и че с извършеното плащане делото й към не-го се счита за погасено.
В о.с.з., проведено на 17.03.2012 г., ищцата е направила признание, че текстът в разписката е написан от нея, а визираният в акта издател – само го е подписал.
Във връзка с извършено оспорване на истинността на документа от страна на от-ветника С.С. – на неговото авторство, в същото съдебно заседание е открита процедура по чл.193, ал.2 ГПК, във връзка с която по искане на последния е допуснато изслушването на съдебно-графологична експертиза /СГЕ/, изготвена от вещото лице С.Ч..
От приетото от съда и неоспорено от страните заключение на СГЕ – протокол № 96/2012 г. се установява, че подписът-обект на експертизата в разписката от 20.08.2007 г. за сумата 42 000,00 лева не е изпълнен от лицето С.К.С., от чието име изхожда.
В депозираните по реда на чл.200, ал.2 ГПК пояснения вещото лице Ч. е конкретизирала, че ответникът не е полагал лично пред нея подписи, но наред със свободните образци, които е изброила като ползвани документи, при работата й е из-ползвала и листа с подписите - сравнителни образци, приложени на стр.64 в кориците на делото; че от извършените от нея изследвания, становището й е категорично, че както наред с всички съществуващи различия в общите, така и в частните графически призна-ци, са налице и признаци за манипулация върху подписа с наличните спирания, прекъс-вания на движенията, точки, обръщане посоката на движение и т.н. - показани в снимков материал в текста на заключението; че различията, които е констатирала, не могат да се дължат на вариантност на подписа, а се дължат или на някаква имитация, която е чрез наблюдение и тренировка или чрез копиране; че експертът не може да каже какви са били способите на имитация, но установените различия не се дължат на вариантност, тъй като съществуващите точки на спиране; отделни движения там, където са непрекъснати движенията във всички образци; изпълнението на елементите с отделни движения, с кратко движение при свързването на един елемент с друг, което не се наблюдава никъде в образците.
Посочено е и че признаците на умишленото изменение на подписа или т.нар. „маскировка” или „автоподлог”, са различни от тези, които е констатирало вещото лице; че когато един човек умишлено изменя подписа си - той се старае да е различна цялата транскрипция /конфигурация/, вида на подписа, да не прилича на собствения му подпис, но за сметка на това в изопачения подпис се проявяват частните признаци на неговия собствен подпис, тъй като това е един динамичен стериотип, автоматизираност на дви-жението на ръката и отделните елементи и човек ги изпълнява по начина, по който това е изградено в неговото съзнание, а ръката – възпроизвежда, докато търсенето на максимал-но наподобяване, на възпроизвеждане на подписа се дължи именно: на имитация или ако е копирано – на техническа поправка чрез копиране.
Поддържа се и че подписите по 5 броя молби, приложени като сравнителен материал с молбата на ищцовата страна, описани в т.6 на изследваните документи, са положени от различни лица, не от ответника; че към тях не може да се отнесе този, който е предмет на експертизата, с оглед на това, че всички са с различна транскрипция, по различен начин са изпълнени и всеки един от тях отразява различен двигателен навик, както и че в тези молби някой се е подписвал с произволни щрихи, като всеки от подпи-сите е различен от другия и е положен от различно лице, въпреки отразеното, че изхож-дат от името на С.С..
Мотивира се становище и че когато се извършва едно графическо изследване: първото нещо, което се прави е да се установи дали даденият подпис или почерк са ма-нипулирани и второто - дали сравнителният материал е от едно и също лице, т.е. из-вършва се изследване между всички посочени сравнителни материали; че в случая вещото лице е установила, че с изключение на молбите по т.6, останалият сравнителен материал е от едно и също лице, в който освен частни документи, има и официални таки-ва; както и че приложените по делото експериментални подписи са такива, както в официалните документи, които са изследвани като сравнителен материал: лична карта и нотариален акт и те не се различават по частни им признаци.
Настоящата инстанция кредитира изцяло заключението на СГЕ като обективно, обосновано и компетентно изготвено, с оглед на което на основание чл.194, ал.3 ГПК във връзка с чл.194, ал.1 ГПК приема, че оспорената разписка от 20.08.2007 г. не изхожда от ответника С.С. и че същата е неистински документ, въз основа на който съдът не може да обоснове изводите си по съществото на спора, тъй като не се ползва с никак-ва доказателствена сила в гражданския процес.
За изясняване на делото от фактическа страна по искане на ищцата са допуснати и събрани и гласни доказателства – показанията на свидетеля Н.А.К., неин приятел и бивш колега.
При разпита му визираното лице поддържа, че познавам А.А. повече от 10 години; че същият не знае какви са били отношенията между нея и г-н С. - дали са били приятелски или бизнес-отношения, нито дали е имало някакви сключени договори между тях.
Първоинстанционният съд не дава вяра на показанията на свидетеля в останала-та им част, тъй като намира, че същите са много общи, непълни и неточни; почиват на предположения и на казаното от самата ищца, а не на обективно възприети от свидетеля обстоятелства. Г-н К. не може да посочи конкретно кога се е провела твър-дяната от него среща - нито като дата, нито като година; същият лично не е виждал и не е броил парите, които твърди, че г-жа А. е носила, а показанията му се осно-вават на това, което тя му е казала; свидетелят не познава г-н С.С., не е имал личен контакт с него, нито пък господинът, с който ищцата е имала среща тогава, се е легитимирал, представяйки документи за самоличност, поради което не може да се ар-гументира становище, а още по-малко достоверно и по въпроса: с кого точно се е среща-ла ищцата на твърдяната срещу. За да обоснове изложения извод настоящият състав взе предвид и обстоятелството, че показанията на г-н К. в тази им част са в противоречие с правилата на елементарната логика, както и с твърденията на самата ищ-ца. Посочената в разписката сума е голяма и от каквито й банкноти да е била сформи-рана тя, количеството на същите би било значително и е обективно невъзможно същите да се съберат в „едно пликче”, като от друга страна след като свидетелят е придружил ищцата, тъй като я е било страх да носи голяма сума пари, абсолютно нелогично звучат твърденията на г-н К., че те двамата са влезли в кафето, а пликчето с парите в останало колата, където последните обективно са били без всякакъв надзор и е същест-вувал риск да бъдат увредени, унищожени или откраднати, заедно с МПС. В подкрепа на мотивирания извод е и фактът, че свидетелят твърди, че господинът, с който се е срещ-нала А.А., около 10 минути е писал нещо в кафето и накрая на срещата последната е носила един лист хартия, които твърдения – с оглед направеното в хода на процеса признание от страна на г-жа А., че разписката за предадената сума е била написана като текст лично от нея, а не от ответника, обосновават съждение, че показанията на свидетеля не се отнасят за същия документ.
При така приетата фактическа
обстановка съдът намира, че не са налице пред-поставките за уважаване на
предявената срещу ответника претенция с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, предоставящ
правната възможност на длъжника да заяви по исков ред възраженията си относно
недължимостта на вземането на кредитора по издаден в негова полза изпълнителен
лист по реда на чл.242 и сл. от ГПК /отм./.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК всяка страна в гражданското съдо-производство е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава исканията си. До приключване на устните състезания по делото с ангажираните от ищцата доказателства, същата не проведе пълно и главно доказване и не установи и то по безспорен начин из-ложените в исковата й молба твърдения, че чрез извършени от нея плащания е погасила изцяло задълженията си към ответника по издадения на 26.04.2005 г. въз основа на вляз-лото в сила решение от 20.04.2004 г. по гр.д.№ 649/2000 г. по описа на СГС, І ГО, 10 състав изпълнителен лист за сумите: 29 103,00 лева - главница, заедно със законната лих-ва върху нея, считано от 10.07.2000 г. до окончателното й изплащане и 2 204,00 лева – разноски.
Доказано бе само, че г-жа А. е извършила частично плащане по образу-ваното изп.дело № 20077810400494 по описа на ЧСИ Г.Д. на сумата 25 954,00 лева, от които: 19 545,00 лева – на 02.04.2008 г. и 6 500,00 лева – на 08.05.2008 г., но тъй като това изпълнение е частично и не е достатъчно да покрие всички нейни задължения към кредитора й - спрямо извършените плащания са намерили приложение правилата на чл.76 ЗЗД, с която разпоредба нормативно е регламентирана поредността на погасява-нето на съществуващите задължения, а именно: първо – на дължимите се до момента на престирането в изпълнителното производство разноски, след това главницата, която е по-обременителното задължение в сравнение с присъдената законна лихва от 10.07.2000 г., представляваща базата, върху чиято основа се определя размерът на обезщетението за забава, какъвто характер има това задължение /в т.см. и решение № 11/27.10.2009 г. по т.д.№ 296/2009 г. на ВКС, І ТО, постановено по реда на чл.290 ГПК/.
Предвид изложеното и с оглед обстоятелството, че в производството не бе уста-новено от ищцовата страна, същата да е осъществила, както твърдяната престация в пол-за на ответника на 20.08.2007 г., така и каквато и да е друга престация, с които да е пога-сила последващите разноски по изпълнението, остатъка от главницата и цялото вземане относно обезщетението за забава в размер на законната лихва към датата на подаване на исковата молба, настоящата инстанция намира, че поради липсата на кумулативната даденост на елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК във връзка с наведените в ИМ възражения относно недължимостта на вземанията – предмет на изпълнителния лист от 26.04.2005 г., предявеният от ищцата отрицателен установите-лен иск на това основание се явява неоснователен и като такъв последният следва да бъ-де отхвърлен изцяло.
С оглед изхода от разглеждането на спора на ищцата не се дължат разноски по делото, а същата следва да бъда осъдена на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати напра-вените от ответника разходи по производството в размер на 387,80 лева.
Водим от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от А.Т.А. ***, с ЕГН ********** и съдебен адрес:*** – адв.О.М., срещу С.К.С. *** с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване недължимостта на взе-манията по издадения на 26.04.2005 г. изпълнителен лист по гр.д.№ 649/2000 г. по описа на СГС, І ГО, 10 състав в полза на С.К.С., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА А.Т.А. ***, с ЕГН ********** и съдебен адрес:*** – адв.О.М., да ЗАПЛАТИ на С.К.С. ***, с ЕГН ********** на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 387,80 лева /триста, осемдесет и седем лева и осемдесет стотинки/ – разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните - с въззивна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: