РЕШЕНИЕ
№ 230
гр. гр. Хасково, 17.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети август през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20235640200494 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от „Гюсеф“ ЕООД, с. Стамболово, обл. Хасково
срещу Наказателно постановление № 701672 – F692399 от 04.05.2023г.
издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на дружеството -
жалбоподател е наложена, на основание чл. 185, ал. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от
Закона за данък върху добавената стойност, имуществена санкция в размер на
1000 лева за нарушение на състава на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н –
18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 3, ал. 2 от Наредба № Н – 18/13.12.2006 г. на
МФ, вр. чл. 118, ал. 6 от ЗДДС. В жалбата се релевират оплаквания за
незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, тъй
като АНО не взел предвид обективната истина, мотивите и представения на
вниманието му от дружеството - жалбоподател доказателствен материал.
Твърди се, че констатираното разминаване между отчетеното по НИС и по
документи количество газ пропан бутан, доставено на 30.10.2022г. до обекта
1
на жалбоподателя, се дължало на технически проблем на нивомера на
резервоар №3 за Пропан-бутан. Жалбоподателят счита, също така, че не били
причинени никакви щети на фиска, като излага конкретни съображения за
това. Отправя се искане към съда, да постанови решение, с което да отмени
изцяло, като незаконосъобразно, атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, дружеството –
жалбоподател - „Гюсеф“ ЕООД, с. Стамболово, обл. Хасково, редовно
призовано, се представлява от законния представител – управителя С. Н. С.,
която заявява, че поддържа подадената жалба и в хода по същество развива
конкретни съображения за нейната основателност.
Административнонаказващият орган - Началникът на Отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“, редовно призован, не се явява. Чрез упълномощения по
делото представител – юрисконсулт Л. Р., оспорва жалбата. В хода по
същество, чрез упълномощения по делото представител – гл. юрисконсулт М.
К., моли жалбата да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея
наказателно постановление – потвърдено, по съображения, подробно
аргументирани в съдебно заседание и в представени писмени бележки.
Претендира се и присъждане на разноски в производството за
възнаграждение за юрисконсулт.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от субект, легитимиран да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й, и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
Установено в хода на производството пред съда е, че на 20.12.2022 г.,
била извършена от свидетелите В. П. Е. и Г. С. Н., двамата на длъжност „ст.
Инспектор по приходите“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“ при НАП, проверка на търговски обект -
бензиностанция, находящ се в с. Силен, обл. Хасково, стопанисвана от
„Гюсеф“ ЕООД, с. Стамболово, обл. Хасково. В хода на проверката било
установено, че в посочения обект били налични 3 броя резервоари за
2
съхранение на гориво, както следва: 1 брой резервоар № 3 за съхранение на
гориво - газ пропан бутан с вместимост 10034 литра, калибриран със
Свидетелство № 4-Р49-3/12.05.2020г., със свързана един брой газколонка с
общо два пистолета, от които се извършвали зареждания на течно гориво - газ
пропан бутан; 1 брой резервоар № 1 за съхранение на дизелово гориво с
вместимост 32409 литра, калибриран със Свидетелство № 4-Р49-
1/12.05.2020г. със свързана към него един брой колонка с общо четири
пистолета, от които се извършвали зареждания на течно гориво – дизел; 1
брой резервоар № 2 за съхранение на бензин А95Н с вместимост 10882 литра,
калибриран със Свидетелство № 4-Р49-2/12.05.2020г. Към него била свързана
един брой колонка с общо два пистолета, от които се извършват зареждания
на течно гориво - бензин А95Н. В обекта имало монтирана и функционираща
от 28.06.2022 г., ЕСФП модел „******, с ИН ****; ФП **** и нивомерна
система: тип „****“ с централно регистриращо устройство „******“, която
била регистрирана в НАП.
Установено било, че дружеството – жалбоподател „Гюсеф“ ЕООД с
ЕИК ********* било получател на течно гориво /втечнен нефтен газ/ по
доставка извършена от „Газтрейд“ АД с ЕИК: ********* на 30.10.2022г.
съгласно документ за доставка с № **********-4/29.10.2022г., като
доставчикът, в качеството си на лице, задължено съгласно чл. 118, ал. 6 и чл.
118, ал. 10 от ЗДДС, бил издал електронен акцизен документ за доставка
/еАДД/ с уникален контролен номер /УКН/ 0000000007293848/29.10.2022г.
Данните за количеството доставено в обекта на жалбоподателя гориво газ
пропан бутан на 30.10.2022г. били подадени в НАП на датата на тяхното
постъпване в обекта, посредством въвеждането им по еАДД чрез баркод
четец през монтираната в обекта, регистрирана и с изградена дистанционна
връзка с НАП електронна система с фискална памет /ЕСФП/ модел „******“,
което количество по еАДД било 2160 кг при плътност 0.54, отговарящи на
4000 литра. Проверяващите установили, че след получаване на доставката
била подадена информация към ИС на НАП за документална доставка в
резервоар № 3 на 2160 кг., а в същото време от функциониращата в обекта
нивомерна измервателна система тип „****“ с централно регистриращо
устройство „*****“ в НАП били получени данни за доставено количество от
2415 литра при 15 градуса, т.е. - с 1585 литра по - малко в сравнение с
посоченото по документи количество. Констатиран бил и фактът, след
3
извършена служебна справка в ИС на НАП, модул „Фискални устройства“, че
за дата 30.10.2022 г. ЕСФП – ИН **** с нивомерна система, не е изпратила
коректно данни от НИС за получените доставки по дистанционна връзка на
НАП, които да дават възможност за определяне на наличното количество
горива - газ пропан бутан в Резервоар № 3, т.е било налице разминаване на
полученото количество гориво по еАДД и отчетеното от НИС такова.
Тези и други констатации били обективирани в съставения Протокол за
извършване на проверка, сер. АА № 0123073/20.12.2022 г., а въз основа на
тези констатации и след достигнат от контролните органи извод за допуснато
нарушение по чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н – 18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.
118, ал. 6 от ЗДДС, на 16.01.2023 г., срещу „Гюсеф“ ЕООД, с. Стамболово,
обл. Хасково, бил съставен от свид. В. П. Е., Акт за установяване на
административно нарушение № F692399. Актът за установяване на
административно нарушение бил съставен в присъствие на законния
представител на дружеството – жалбоподател, след като още със съставения
ПИП серия АА№ 0123073/20.12.2022г. управителят била поканена да се яви
за съставяне и връчване на АУАН. Съставеният АУАН впоследствие бил
предявен и подписан от управителя на дружеството – С. Н.С., която в графата
за възражения и обяснения по него не вписала обяснения, респ. възражения.
Такива възражения не са постъпили в законовия срок от връчване на
екземпляр от съставения акт за установяване на административно нарушение,
станало на 16.01.2023 г.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно
постановление, в което административнонаказващият орган изцяло възприел
описаната фактическа обстановка, като приел, че извършеното нарушение не
били налице предпоставките за прилагане на чл. 28 ЗАНН, поради което
наложил процесната административна санкция.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по-горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите В. П. Е. и Г. С. Н.
относно обстоятелствата, свързани с начина на извършване на проверката и с
констатациите, до които са достигнали в хода на същата, както и за
обстоятелствата, свързани със съставяне на АУАН /свид. Е./, като
4
еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, обективно и
безпристрастно дадени. За последната група факти, свързани с процедурата
по съставяне на акта за установяване на административно нарушение, съдът
дава вяра на изложеното от свид. Д. Т. Д. и Ж. Г. Ж..
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006
г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин,
издадена от министъра на финансите, обн., ДВ, бр. 106 от 27.12.2006 г., в сила
от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република
България към Европейския съюз - 01.01.2007 г., лице, което извършва
продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, е длъжно да
регистрира и отчита продажбите на течни горива чрез издаване на фискална
касова бележка от ЕСФП, включително за платените чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, наличен
паричен превод или пощенски паричен превод по ал. 1. Задължението за
издаване на фискален бон се отнася и за извършване на продажби от ЕСФП,
работеща в режим на самообслужване. Регистриране на продажби на течни
горива чрез ЕСФП при условия на отложено плащане се приключва с вид
плащане „резерв 1“ – „отложено плащане“, а съгласно ал.3 от същия - всяко
лице по ал. 2 е длъжно да предава на НАП по установената дистанционна
връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните
количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на
течни горива. За тази цел като средство за измерване от одобрен тип се
използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с
информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство
на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол. По силата на чл. 118, ал. 6 от
Закона за данък върху добавената стойност, всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице, извършващо доставки/продажби на течни
горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи
доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за
акцизите и данъчните складове, е длъжно да предава по дистанционна връзка
на Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за
5
определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в
обектите за търговия с течни горива. Според чл. 185, ал. 1 ЗДДС, на лице,
което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите
лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена
санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до
2000 лв., а според ал. 2 на чл. 185 ЗДДС, извън случаите по ал. 1 на лице,
което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на
нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица,
които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция -
за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв.
Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат
санкциите по ал. 1. Следователно, деянието, за което е наложена на
дружеството - жалбоподател административна санкция е обявено от закона за
наказуемо.
В конкретния случай, при преценка законосъобразността на
обжалваното НП, съдът намира, че не са допуснати нарушения на чл. 40 от
ЗАНН, във връзка с процедурата по съставянето и връчването на АУАН в
присъствие на представляващия по закон дружеството - жалбоподател. Актът
е предявен чрез управителя на търговското дружеството, която е запозната с
неговото съдържание и на същата е била предоставена възможност да
направи възражения при самото съставяне, респ. в законоустановения срок
след връчване на акта, от която се е възползвала, релевирайки доводи за
наличие на предпоставките на чл.28 ЗАНН. Съставеният акт за установяване
на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН
относно необходимите реквизити, които следва да съдържа и конкретно на т.
3 на цитираната норма - да се впишат датата и мястото на извършване на
деянието, влияещо от своя страна на преценката налице ли е надлежно
описание на нарушението откъм основните му съставомерни белези.
На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено
в шестмесечния преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, от компетентен
орган в кръга на неговите правомощия, а по съдържанието си то формално
отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите
реквизити, като дадената правна квалификация по чл. 3, ал. 3, вр. чл. 3, ал. 2
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ и чл. 118, ал. 6 от ЗДДС се явява
6
релевантната в случая, с оглед въведените фактически твърдения, а
санкционната норма е правилно дефинирана и приложена.
От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и
наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон
доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен
начин. Доказан е фактът, а и не се спори, че жалбоподателят е лице,
извършващо продажби в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на
ЗДДС - бензиностанция, находящ се в с. Силен, обл. Хасково, в който била
налична монтирана и функционираща ЕСФП модел „****“, с ИН ***; ФП
***** и нивомерна система: тип „****“ с централно регистриращо устройство
„*****“, която била регистрирана в НАП. Доказан, бе, съобразно
разпределението на тежестта за това, и следващият факт с правно значение, а
именно че дружеството – жалбоподател „Гюсеф“ ЕООД с ЕИК ********* е
било получател на течно гориво /втечнен нефтен газ/ по доставка извършена
от „Газтрейд“ АД с ЕИК: ********* на 30.10.2022г. съгласно документ за
доставка с № **********-4/ 29.10.2022 г., а доставчикът, в качеството си на
лице, задължено съгласно чл. 118, ал. 6 и чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, издал
електронен акцизен документ за доставка /еАДД/ с уникален контролен
номер /УКН/ 0000000007293848/ 29.10.2022г., но относно тази доставка от
функциониращата нивомерна измервателна система тип „****“ с централно
регистриращо устройство „*****“ в НАП било подадена информация за
доставено гориво в количество, по-малко с 1585 литра от отчетеното по
документи количество доставено гориво в резервоар №3 за пропан-бутан.
Предвид обстоятелството, че при извършената проверка е установено
подаване на некоректни данни за количество гориво с разлика в размер на
1585 литра газ пропан бутан следва да се приеме, че жалбоподателят е
нарушил посочената по-горе норма, тъй като не е изпълнил задължението си
да предава на НАП по установената дистанционна връзка данни, които дават
възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за
съхранение в обектите за търговия на течни горива.
Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна
признаците на състава на административно нарушение по чл. 3, ал. 3 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
7
продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите,
обн., ДВ, бр. 106 от 27.12.2006 г., в сила от деня на влизане в сила на
Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз -
01.01.2007 г., с изм. и доп., вр. чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, както правилно
деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган, наказуемо
по 185, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС с оглед изричните твърдения, че не се стигнало
до неотразяване на приходи.
На следващо място, в контекста на отправеното конкретно възражение
в жалбата, че некоректното отчитане на количеството гориво в Резервоар №3
се дължало на технически проблем, установен впоследствие с Констативен
протокол №4006167 от 22.02.2023г. на фирмата, осъществяваща осбслужване
на монтираната и функциониращата в обекта на жалбоподателя ЕСФП и
нивомерна система, съдът намира за несъстоятелно, доколкото именно в
тежест на дружеството – жалбоподател, с оглед естеството и характера на
осъществяваната от него търговска дейност, е задължението да полага
необходимата грижа да следи за правилното функциониране на тези системи
и да предприеме необходимите действия за отстранявяне на констатирани
възможни технически пропуски, още повече, че естеството им налага
задължително осъществяване на периодични метрологични проверки от
съответните органи. При това се установява от горепосочения документ, че
този технически проблем е съществувал в продължение на няколко дни - в
периода 30.10.2022г. - 06.11.2022г. и не касае еднократно „забиване“ на
системата. Следва да се посочи още, че при констатиране на такъв проблем, с
оглед неговите значителни от гледна точка на фиска последици и възможното
препятстване възможността за определяне на наличните количества горива в
резервоарите за съхранение, задълженото лице е следвало надлежно да
уведоми органите на НАП, както и да предприеме съответни мерки за
отстраняване на несъответствията, каквито доказателства, установяващи
предприети в тази насока от жалбоподателя действия, липсват по делото. От
друга страна, тъй като жалбоподателят е ЮЛ, той носи обективна безвиновна
отговорност за нарушение на законовите разпоредби.
Следва да бъде изтъкнато, че не се установяват обстоятелства, въз
основа на които извършеното административно нарушение да може да се
квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В чл. 93,
8
т. 9 от НК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от
ЗАНН е дадено определение на понятието „маловажен случай”. Както
неведнъж е отбелязвано в други случаи, такъв е налице, когато, с оглед
липсата или незначителността на вредни последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по - ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид.
Предвид характера на нарушението и значимостта на обществените
отношения, които то засяга, както и липсата на такива смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да сочат, че деянието представлява
случай с липсата въобще или с незначителна степен на обществена опасност,
съдът счита, че не се касае за маловажен случай. За да се прецени
приложението на чл. 28 от ЗАНН, която преценка е по същество и може да се
направи при упражняване на съдебния контрол за законосъобразност,
релевантни са всички обстоятелства, които могат да обосноват извод в тази
насока. Безспорно, в конкретната хипотеза, липсват доказателства за
предходни нарушения, като процесното, както и други отегчаващи
отговорността обстоятелства, но същите не са от естество да доведат до извод
за наличието на основание за квалифициране на деянието като маловажен
случай, а са от значение за преценката по отношение размера на наложената
административна санкция. В тази насока следва да се вземе предвид и
обстоятелството, че с допуснатото процесно административно нарушение се
засягат важни обществени отношения, касаещи възможността за
проследяване на течните горива и препятстване на нерегламентирани
продажби на този вид акцизни стоки.
Както бе посочено в случая безспорно, конкретни вредни последици,
свързани с неотразяване на приходи не е установено пряко да са реализирани,
а при липса на твърдения за предходни нарушения, като процесното, както и
други отегчаващи отговорността обстоятелства, макар да не е налице
основание за квалифициране на деянието като маловажен случай, с
определяне на имуществената санкция от АНО за него над минималния
законов размер, е налице основание за ревизиране на този аспект от дейността
му при реализиране на отговорността. По този начин, в рамките на
преценката по реда на чл. 27 от ЗАНН, съдът приема, че размерът на
наложената административна санкция е необходимо да бъде намален
съобразно установения специален минимум от 500 лева, в какъвто смисъл
9
следва да бъде изменено наказателното постановление.
По отношение на разноските, следва да бъде отбелязано, че съобразно
разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в приложимата редакция ДВ, бр. 94
от 2019 г., в съдебните производства пред районния и административния съд,
както и в касационното производство страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Според чл. 143,
ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата
оттегли жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен,
има право на разноски, а според ал. 4 на същия член, когато съдът отхвърли
оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата
заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното
възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал.
2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. Приложени
съответно в производството по чл. 63д от ЗАНН – по обжалване на
наказателно постановление пред районния съд, цитираните разпоредби
означават, че когато съдът измени обжалваното наказателно постановление, в
частта относно размера, както в конкретната хипотеза, възнаграждението за
един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановява от
бюджета на органа, издал отмененото НП, но съразмерно. Предвид липсата на
направени и претендирани в настоящото производство разноски от
жалбоподателя, такива не следва да се присъждат в негова полза.
Същевременно в производството съответно искане от наказващия орган за
присъждане на разноски е отправено и е налице основание за обсъждане в
тази част въпросът за възлагане на разноските при частично потвърждаване
на санкционния акт. По отношение на разноските по направеното искане от
наказващия орган, чрез процесуалния му представител, следва да се
отбележи, че предвид изхода на спора и нормата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН,
според която, в производствата пред районния и административния съд, както
и в касационното производство в полза на учреждението или организацията,
чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование, то в тежест на дружеството -
жалбоподател следва да бъдат възложени направените по делото разноски за
възнаграждение на упълномощен юрисконсулт. Същото бе определено в
10
размер в рамките на цитираната норма, по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ по отношение на деянието, описано в наказателното
постановление, доколкото процесуалният представител се явява и пледира в
съдебно заседание. Съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.
37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ
минималното възнаграждение за процесуално представителство в
производства по реда на ЗАНН е 80 лв. и тъй като липсва фактическа и правна
сложност на случая, изискваща специални и по - значими процесуални усилия
по поддържане на обвинителната теза, в полза на издателя на наказателното
постановление в съдебно заседание и предвид преценката при
индивидуализацията на санкцията, ще следва да бъдат присъдени, съответно в
тежест на жалбоподателя – възложени, разноски на основание чл. 63д от
ЗАНН, но съразмерно, наполовина от минималния с оглед изхода на делото.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 701672 – F692399 от
04.05.2023 г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ –
Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с
което на „Гюсеф“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с. Стамболово, обл. Хасково, представлявано от С. Н.С. е
наложена, на основание чл. 185, ал. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от Закона за данък
върху добавената стойност, имуществена санкция в размер на 1000 лева, за
нарушение на състава на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н – 18/13.12.2006 г. на МФ,
вр. чл. 3, ал. 2 от Наредба № Н – 18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 6 от
ЗДДС, като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция от
1000 лева на 500 лева.
ОСЪЖДА „Гюсеф“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с. Стамболово, обл. Хасково, представлявано от С. Н. С., да
заплати на НАП сумата в размер на 40 лева, представляваща направени по
делото разноски за заплащане на възнаграждение за упълномощен по делото
юрисконсулт, съобразно отхвърлената част от жалбата.
11
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
12